Труд

Заселват с бежанци обезлюдените ни села. Шведските ни домакини останаха доста учудени, че у нас има обезлюдени цели села и пусти къщи, които биха могли да се предоставят на бежанци. По този начин с подходяща интеграционна политика могат отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар и демографията. Това заяви пред „Труд" зам.-председателят на Народното събрание Иван Иванов, по време на посещение в скандинавската страна с делегация от наши депутати. Българската група направи и работна визита на бежански лагер на 80 км от столицата Стокхолм.

"Ако България вижда проблем в бежанците, то Швеция вижда възможност в тях да реши проблема с обезлюдяването и застаряването на населението си. Затова там инвестират в обучението и квалифицирането на бежанците", коментира още Иванов.

Има 3,5 млн. души наша диаспора в Украйна, Молдова, Македония, Албания, Косово и т.н. - българи, които, притиснати от икономическата ситуация в тези държави, искат да се върнат в родината си, а ние нищо не правим по въпроса. Национално престъпление е при това положение да внасяме бежанци и да заселване с тях селата. Така директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров коментира предложението на Иванов. По думите му, освен всичко останало, обезлюдените места, ниви и къщи у нас не са ничия земя, а частна собственост, най-често с повече от един собственик.

Ако говорим за около 160 тотално обезлюдени села в страната, редно е да отбележим и всички онези, които пък от няколко къщи се превърнаха в градове или квартали на големи населени места, посочи още проф. Димитров, допълвайки, че тези процеси са свързани с промените на обществено-икономическия модел у нас.

Властта с първи мерки за по-евтини лекарства. По-ясни правила на фармацевтичния пазар и въвеждане на добрите европейски практики при формирането на цените на лекарствата - това е целта на промените в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.

Корекциите в документа бяха публикувани за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването. Според прогнозите на ведомството, оглавявано от Петър Москов, с приемането на промените ще бъде оптимизирано изразходването на държавни пари за осигуряване на важни за населението медикаменти (ваксини, лекарства за СПИН, туберкулоза).

Още миналата седмица на заседанието на Министерския съвет премиерът Бойко Борисов похвали Петър Москов за мерките, които ще доведат до поевтиняване на цените на лекарствата у нас. Корекциите в наредбата са именно част от този план. Страната ни обаче трябва да изработи и стратегия за общи процедури за търгове на лекарства.

Тогава здравният министър обяви, че договарянето на цените на медикаментите на територията на целия ЕС е несправедливо. Той увери, че през 2017 година целият план за поевтиняване на лекарствата ще започне да работи.

Капитал Daily

"Алкомет" ще инвестира 50 млн. лв. за три години. Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" подготвя нова голяма инвестиция в предприятието си в Шумен. През следващите три години в завода ще бъдат вложени 50 млн. лв., което ще увеличи капацитета, но също ще позволи на компанията да произвежда нови и по-качествени продукти. Така компанията ще продължи линията си на преориентиране към изделия с по-висока добавена стойност и такива, за които търсенето е високо. Новата инвестиция е част от 10-годишния план на дружеството, който беше одобрен от управителния съвет в края на миналата седмица.

Компанията, която беше приватизирана от турската FAF Metal преди 17 години, за периода увеличи продажбите си над 10 пъти. За последните 10 години в "Алкомет" са инвестирани 150 млн. лв. Със сега планираните инвестиции производството ще скочи с 45%, а приходите с 80% - до 600 млн. лв.

Търси се добавената стойност

Инвестиции ще бъдат направени и в трите цеха на завода - валцов, пресов и леярен. Последният от тях обслужва основно самото предприятие, а за външни клиенти работи само при свободен капацитет. В другите две производства през последните години вече бяха направени инвестиции в ново оборудване и модернизация, но сега компанията има нужда от допълнителни промени. "Целта е да увеличим производството, но заедно с това и да произвеждаме нови продукти и продукцията ни да стане още по-качествена", каза изпълнителният директор Хюсеин Йороджю. "В момента имаме много добри позиции на европейския пазар за определени наши продукти. Искаме този успех да постигнем и с останалите наши продукти", добави той.

През последните години "Алкомет" се наложи като един от основните производители на домакинско фолио в Европа, където държи една пета от пазара. Заводът увеличава и производството на специализирани профили, които са с по-висока добавена стойност.

За предстоящите инвестиции Йороджю загатна още на конференцията на "Капитал" Next Year's Business Plan в края на миналата година. Тогава той коментира, че заводът на практика е достигнал максималния си капацитет и при всички положения ще се наложи разширяване. Конкретните инвестиции обаче ще бъдат съобразени и с търсенето. "Следим къде има недостиг на пазара, какви нови продукти се търсят, които можем да произвеждаме, и съответно преоформяме плановете си", каза Йороджю.

Колко ще е разширението

В резултат на планираната инвестиция след три години компанията очаква капацитетът й да нарасне до 100 хил. тона. В момента валцовият и пресовият цех могат да произвеждат около 70 хил. тона продукция на година. С пренасочването към нови продукти и по-големите обемите "Алкомет" цели да достигне годишен оборот от 600 млн. лв., което е близо 80% ръст.

През 2015 г. приходите от продажби на дружеството нараснаха с 11.6% до 336.1 млн. лв. Това стана на фона на почти непроменен обем на производство и се дължеше на преструктурирането на продуктовия микс към по-завършени продукти. Нетната печалба на компанията скочи почти 4 пъти до 9 млн. лв. Към февруари 2016 г. в завода работят 928 души според регистъра ДАКСИ.

Брюксел има 9 предложения за санкции по старата земеделска европрограма. Към България в момента има девет отворени процедури за корекции по европрограмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., но по всяка от тях все още текат преговори и се изчистват детайли, така че не може да се говори за нови наложени санкции или пък да се посочи техният размер, обясни на пресконференция зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Срещата с журналисти беше свикана след появило се в сайта offnews твърдение, че Европейската комисия е отказала да възстанови плащанията от националния бюджет по програмата за календарната 2015 г., които възлизат на над 1 млрд. лв. Грудев опроверга тази информация, като посочи, че единствените санкции, окончателно наложени за миналия периода 2007 - 2013 г., възлизат на 26 млн. лв., а всички останали средства, които комисията е трябвало да върне към към националния бюджет, вече са там. По думите му, ако има нови корекции, те ще са в нищожен размер и далеч от такива бомбастични числа.

"До края на годината очакваме да бъде отворена дори поне още една процедура с предложение за корекция, но изходът от тези процедури не е задължително да приключи с глоби или невъзстановени средства. Затова моля с тези теми да не се спекулира", каза още Грудев. Тези нови процедури се отнасят за общинските и частните субсидии и по възникнали допълнителни въпроси от Комисията за сертифицирането на биологичните производители. По думите на Грудев тези плащания са в незначителен размер.

Колко пари са върнати към бюджета

Още през март 2016 г. средствата, изплатени по програмата, са 552.7 млн. евро, като към момента удържаните или реално невъзстановени суми са 8 млн. евро. Една част от тях са наложена вече санкция. "Казвам, че това е по-голямата част от европейското съфинансиране, която е върната към бюджета, защото 182.6 млн. евро не подлежат на възстановяване през настоящата година, тъй като това е размерът на авансово плащане, направено от комисията през 2008 г.", поясни Васил Грудев.

Пред "Капитал" друг правителствен източник също потвърди, че няма писмо на ЕК, в което да се посочват нови санкции.

Какво е писмото на ЕК

От Европейската комисия действително има изпратено писмо с коментари. То засяга самия начин на изготвянето на одиторския доклад по ПРСР 2007 - 2013 г. и сметките в него. "Забележките са и към "Делойт", който сертифицираше програмата до 2015 г., и към новия изпълнител "Грант Торнтон", поел задачата в края на миналата година, обясни източник, близък до министерството. Подобни забележки по данни на заместник-министъра Грудев има и към начина, по който сметките са направили одиторите на Франция и Италия.

Заради закъснението и проблемите с избор на одитор и сертифициращ орган по програмата сега такъв ще бъде създаден в лицето на нова изпълнителна агенция към Министерството на финансите. Нейният директор ще бъде назначаван от министър-председателя. Агенцията се очаква да заработи до края на 2016 г.

Сега

България е усвоила едва 1.66% от новите оперативни програми. Усвояването на средства по новите оперативни програми за периода 2014-2020 г. изостава сериозно спрямо плановете. От началото на 2016 г. изплатените средства са 189 млн. лв. Заедно с парите от 2015 г. общата сума достига скромните 273 млн. лв. Това е далеч под планираните от кабинета разходи по оперативните програми за 2016 г. - 2.9 млрд. лв.

По данни от информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН) до момента усвояването по всички програми е достигнало едва 1.66% от общия им бюджет. Единствената оперативна програма, която има по-осезаемо изпълнение, е програмата за развитие на човешките ресурси, където изпълнението е 6.24%. Следват програмата за храните и оперативна програма "Транспорт" със съответно 3.34 и 3.2% изпълнение. При останалите програми усвояването е под 1%.

От данните става ясно, че изхарченото дотук не покрива и на половина получения аванс от 5% по оперативните програми. Според справка, получена от екипа на вицепремиера Томислав Дончев, досега авансовото финансиране възлиза на 736.8 млн. лв., а единствената програма, която усвоява средства над аванса, е тази към социалното министерство.

При това темпо управляващите органи надали ще успеят да наваксат до края на годината. Неизпълнението няма да е катастрофа за бюджета, защото при ниско усвояване на фондовете няма да бъде платено и планираното национално съфинансиране, т.е. бюджетът ще спести разходи. Съфинансирането на оперативните програми за тази година е в размер на около 800 млн. лв. Забавянето обаче ще доведе до спиране на потока от допълнително финансиране към реалния сектор и до проблеми с важни проекти в области, които разчитат изцяло на еврофондовете. Страната ни още не е заплашена от риск да губи пари заради ненавременно усвоени средства, но закъснението ще трябва да се наваксва в следващи години, което крие риск от ударно и съмнително като качество изразходване на средства.

Ниското ниво на финансиране и почти преполовената календарна година явно не притесняват кабинета. Това стана ясно от успокояваща реч, която вицепремиерът Томислав Дончев изнася пред колегите си министри на последното заседание на правителството. Той обясни, че акредитацията на управляващите програмите министерства е на път да приключи и те вече ще могат не просто да ползват получени аванси, а и да подават искания за междинни плащания. "Прегледът на работата и темпото, сравнено с другите държави, с предишния програмен период, са добри. Аз наскоро гледах една справка за броя оперативни програми, които са акредитирани в различните държави членки, тук България категорично стои добре. Като сравним ситуацията с предишния програмен период, средно се движим около една година напред и като период на одобряване, и като темп на плащане", заяви Дончев, но все пак призова министрите оттук нататък темповете да са "още по-високи".

На този фон вчера offnews.bg писа, че дирекция "Одит" към генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия е изпратила писмо на 29 април 2016 г. до българските власти, в което поставя под въпрос всички плащания по селската програма, извършени през 2015 г. Според информацията комисията към момента отказва да признае тези разходи и ще продължи да ги проверява заради съмнения в работата на избрания в последния момент одитор, който да провери дейността на Държавен фонд "Земеделие".

Земеделското министерство сключи договор за одит на фонда за извършените плащания в периода 16 октомври 2014 г. - 15 октомври 2015 г. в последния момент с процедура на договаряне, след поредица провалени обществени поръчки. Така за сертифициращ орган бе избрана фирмата "Грант Торнтон", която сключи договор на 1 декември 2015 г., да провери всички плащания до края на март. За този период по програмата са извършени плащания, в размер на 552 млн. евро. "В писмото на ЕК се изтъква, че работата на Сертифициращия орган е неприемлива на този етап както поради методологични слабости, така и поради факта, че Сертифициращият орган не е имал достатъчно време да извърши в пълнота нужните проверки поради късното му определяне", се твърди в информацията на offnews. Окончателното решение по казуса щяло да се вземе на среща, насрочена за 8 октомври.

До редакционното приключване на броя в. "Сега" не получи коментар от Европейската комисия и фирмата одитор - "Грант Торнтон". На свикана спешна пресконференция самото земеделско министерство отрече информацията и увери, че няма никакви спирани пари и направените плащания през 2015 г. вече са възстановени от ЕК. "Това са обективните числа, оттук насетне молбата ми е да бъдат съгласувани с министерството всякакви появили се спекулации", коментира зам.-министър Васил Грудев. Това обаче не означава, че комисията не може да изиска от България да възстанови тези суми. Най-вероятният механизъм за това е те да се прихванат от парите по новата програма за развитие на селските райони.

Нови тапи блокират "Хемус" и Околовръстното на София. Нови тапи ще затрудняват трафика по магистрала "Хемус" и околовръстното шосе на София. От вчера Столичната община въведе допълнителни забрани заради строежа на западната дъга на Околовръстното, а от днес пътната агенция започва ремонти на още два виадукта по северната магистрала.

След като през май започна ремонт на второто платно на виадукта "Елешница" по магистрала "Хемус", от днес започват строителни дейности при 41-ви км на магистралата - между тунелите "Ечемишка" и "Топли дол". До края на октомври шофьорите ще преминават двупосочно в платното за София между 40-ия и 42-рия км. Точно преди Великден беше установено, че движението по другото платно е опасно, защото е в аварийно състояние. Магистралата ще се "стесни" и ще се образуват нови тапи в най-натоварения летен сезон, но ремонтите са неизбежни - съоръженията не са обновявани, откакто са построени.

Ремонтите в тази част на "Хемус" започнаха преди няколко години след инспекцията във връзка със земетресението в Перник през май 2012 г. Ще се работи и по освежаването на тунелите. Преди три години беше завършено обновяването на тунела "Топли дол". Приключи и ремонтът на 7 км отсечка от "Хемус" при Шумен до пътен възел "Каспичан", финансиран със 7.2 млн. лв. Вчера бдителни водачи попитаха защо се ремонтира прословутият пътен възел "Белокопитово", станал известен с това, че е тип "диамант". Отсечката беше открита преди по-малко от година. От пътната агенция обаче уточниха пред в. "Сега", че вчера е правена проверка на дилатационната фуга, но не се налагат и няма да се извършват ремонти.

Както в. "Сега" писа, въпреки че така наречената Северна скоростна тангента тържествено бе обявена за завършена, трасето е безполезно и се затапва в строящия се в момента пътен възел на западната дъга на Околовръстното. Той трябва да е готов след два месеца. Заради строежа от вчера е затворена за движение ул. "Васил Левски", или "Мраморско шосе", което води до едноименното село. Временната организация на движението е заради строителни работи на кръстовището на околовръстния път с това шосе. Движението ще е двупосочно по Ломско шосе и Околовръстното. От пътната агенция съобщиха за "Сега", че ще се изгради алтернативна връзка за придвижване до с. Мрамор през възела на Околовръстното със северната скоростна тангента. И сега там разминаването на у-образното кръстовище е кошмарно и влизането или излизането отнема около 30-40 минути. Тази временна организация на движение ще продължи до 1 август. По проект при пресичането на ул. "Васил Левски" и западната дъга ще има надлез, който в момента се строи.

Промяна

На виадуктите при 41-ви км на "Хемус" ще има допълнителни промени за трафика при събирането на няколко празнични и почивни дни - ще се прилага реверсивно движение. За периода от 10 ч. в последния работен ден до 10 ч. на последния почивен ден ще има две ленти за движение в посока Варна и една за София. И обратно - от 10 ч. в последния почивен ден до 10 ч. на първия работен ден ще има две ленти за София и една за Варна.

24 часа

Бивши служители: "Фейсбук" цензурира новините. "Фейсбук" често пречи на разпространението на постове по определени теми от новинарския поток в профилите на хората. Това твърдят бивши служители на компанията пред онлайн изданието "Гизмондо". Те казват, че са били част от екипа новинарски куратори и задачата им е била да определят какво да се вижда в новинарския поток.

Те редовно трябвало да пречат на разпространението на новини за Мит Ромни, Ранд Пол, дискусии по консервативни теми и др. Правилото важало дори и за публикации, които са имали т. нар. ограничена популярност. Те са се разпространявали между потребителите доброволно и в голям обем и не са платени. Така новинарският поток на фейсбук се превърнал в своеобразна медия, която сама определя какво да публикува и какво не, като освен това има вътрешни правила за подходящото съдържание. От компанията винаги са твърдели, че нюзфийдът им автоматично подбира подходящото за всеки потребител съдържание на базата на неговите интереси и активност.

"В зависимост от това кой е на смяна, различни неща биват спирани от разпространение или пък разпространявани още повече", коментира бивш служител, пожелал анонимност. "Когато аз застъпвах смяната, виждах новини за Мит Ромни или Глен Бек например или други консервативни теми, които колегата е сложил в черния списък, защото не ги е приел като новина или пък е с други възгледи", допълва той.

Бивш новинарски куратор също твърди, че подборът на темите е субективен и няма общо с тяхната популярност сред потребителите. Дори е трябвало да се подбират източници на новини, които не са толкова консервативни.

Други бивши куратори пък казват, че не знаят подобни действия да са правени съзнателно от служителите. Те обаче потвърждават, че са получавали друг тип инструкции. Например ако потребителите не обръщат особено внимание на новина, която ръководството на компанията смята за важна, тя въпреки това трябва да бъде сложена в списъка с най-популярни и да се появи в профилите на потребителите. Имало е случаи, когато тези подсилени по втория начин теми след това действително са се превръщали в най-четените в социалната мрежа. Имало е и разрешение водещите новини на големи медии директно да бъдат слагани в най-четените дори и това да не е така. Служителите дават за пример атаките срещу вестника "Шарли ебдо" и изчезването на малайзийския боинг като два случая, когато новини са били "инжектирани" на челните позиции, преди самите потребители да им обърнат внимание.

Говорител на "Фейсбук" категорично отхвърли твърденията на репортажа. "Ние сме платформа за всички хора и всички гледни точки. Има строги правила за екипа, който преглежда материалите, за да се гарантира постоянство и неутралност. Правилата не разрешават потискане на различни политически възгледи, нито позволяват приоритизиране на една гледна точка спрямо друга или една медия спрямо друга", казва той.

Впоследствие и вицепрезидентът на "Фейсбук" Том Стоки обяви, че компанията е провела вътрешно разследване. "Не открихме никакви доказателства, че някой е манипулирал популярните публикации", коментира Стоки.

Репортажът предизвика толкова сериозен отзвук, че се наложи лично шефът на "Фейсбук" Марк Зукърбърг да обещае пълно разследване. Той обяви, че ще се заеме лично с казуса и ще инициира директен и отворен дебат. "Приемаме написаното много сериозно и провеждаме пълно разследване, което да гарантира, че екипите спазват обективността на продукта. Досега не сме открили доказателства, че репортажът е верен. Ако открием каквото и да е, което противоречи на принципите ни, имате моето обещание, че ще предприемем всичко необходимо, за да го решим", написа във фейсбук профила си Зукърбърг.

Той допълни, че ще покани водещи консерватори, както и хора с различни политически възгледи на разговори. "Искам да проведем директен дебат за това какво означава фейсбук и как да сме сигурни, че нашата платформа ще остане възможно най-отворена", посочи лидерът на социалната мрежа.

"Причината, поради която това е толкова важно за мен, е, че достига до ядрото на всичко, което е фейсбук, и всичко, което искам да бъде. Всеки инструмент, който създаваме, е направен така, че да дава глас на повече хора и да събере глобалното ни общество. Докато аз ръководя тази компания, това винаги ще е нашата мисия", категоричен е Зукърбърг.

Здравната каса не плати 53 млн. лв. на 307 болници. Напрежението около подписването на новите договори на болниците със здравната каса утихна - временно, както подозират повечето болнични мениджъри. Дейността за април бе платена и всички са в очакване да видят как ще потръгне работата в условията на новите договори.

Повечето болници обаче още със старта на тази година вече са назад - коя с 1 милион лева, коя с три, а има и с повече. Това е отчетената и извършена от тях, но неразплатена от здравната каса болнична дейност за 2015 г. Тя е известна като "надлимитна", макар че такова нормативно понятие за 2015 г. няма. Заличи го министерското постановление 57 от март 2015 г., с което държавата освободи касата от задължението да плаща всяка отчетена извършена дейност от болниците, за която не са установени нарушения.

Общата сума за годината е 53 млн. лв., а 307 болници имат да вземат по данни на "24 часа". Очаква се сумата да закръгли 60 млн. лв., като се вземат предвид и първите месеци на 2016 г., когато все още се работи по старите правила. Сред тези болници са много частни и всички големи многопрофилни, които не връщат тежки случаи и приемат по спешност. Всеки директор по някакъв начин опитва да реши този проблем, без да дава гласност, научи "24 часа". Повечето са получили категоричен отказ за разрешаване на казуса от страна на институциите - здравната каса в лицето на оперативното ръководство и надзорния съвет и здравното министерство. Не се и надяват на възстановяване на сумите за реално извършената работа.

"Университетските болници имаме и социални функции. Така е решила държавата, такива правила е направила и ние сме длъжни да ги спазваме. Самото постановление е атакувано в съда, но засега няма развитие", коментира проф. Валентин Игнатов, председател на Асоциацията на университетските болници в България и директор на УМБАЛ "Св. Марина" - Варна. Той подчерта, че управляваната от него болница няма просрочени задължения, няма и неплатена надлимитна дейност за 2015 г.

Големи болници с национално значение, сред които и университетски, обаче имат неплатена надлимитна дейност. Сред тях са ВМА, УМБАЛ "Св. Анна" - София, УМБАЛ "Александровска", МБАЛ "Токуда", УМБАЛ "Софиямед", както и други частни болници. Всички извършват и спешен прием и според някои той е в основата на формираната надлимитна дейност - спешността не може да се лимитира, трудно е да се пренасочва към друго лечебно заведение, защото тогава болницата поема риска от фатални промени в състоянието на пациента, комуто е отказала помощ.

През 2015 г. болниците за първи път работиха в условията на много строги лимити. Лимитираният бюджет на всяка бе изработен на т.нар. исторически принцип - според отчетената дейност през 2014 г. Много болници през 2015 г. обаче са открили нови дейности, а това значи и нови легла. Работещите и развиващите се болници са ощетени, тъй като новите дейности на много от тях не са взети предвид при формирането на индивидуалните бюджети. Затова и мнозинството болнични директори са готови да доказват извършената дейност, ако има кой да проверява, за да се докаже, че няма фалшива отчетност и става дума за реално извършено лечение на нуждаещи се българи.

"Голямата част от т.нар. надлимитна дейност е формирана от спешен прием", казва мениджър на голяма болница, която приема от цялата страна. Такива са например случаите на инфаркт, инсулт, неврохирургичен или друг хирургичен проблем, за които най-близкото лечебно заведение по закон е длъжно да ги приеме. Същевременно трябва да откаже, ако спазва месечния си лимитиран бюджет. Изобщо, методиката за плащане на болничната дейност не е адекватна спрямо специфичната дейност на спешните приемни отделения, каквито всички големи болници имат. Колкото повече е работила болницата, толкова повече има да взема. Някои спират приема за месеца, щом покрият лимита. Други обаче не са спирали.

Сдруженията на частните болници, както и Центърът за защита правата в здравеопазването, атакуват в съда методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ и лимитите. Те смятат, че щом не стига бюджетът на здравната каса, задължението трябва да се поеме от държавата.

Здравноосигурителните плащания за болнична помощ през 2014 г. са малко над 1 444 914 586 лв., а за 2015 г. - 1 367 174 022 лв. Разликата е 77 740 564 лв. - с толкова е намаляла дейността за 1 г. вследствие на бюджетните лимити. Иначе казано, икономия от болнична дейност, разпределена за други пера. Докато плащанията за болниците намаляват, за лекарства се увеличават, става ясно от разходите на здравната каса. През 2014 г. за лекарства за домашно лечение са отделени 644 млн. лв. Общият разход за лекарства и медицински изделия за миналата година е малко над 1 млрд. лв., приблизително колкото е и болничният бюджет.

Някои болнични директори предлагат надзорният съвет на здравната каса да разреши плащането на надлимитната дейност на университетските болници, които формират по-голямата част от надлимитната си дейност от спешност. Аргументите са, че те поддържат тежки структури като реанимация и спешни отделения, извършили са реални разходи, осъществявайки реална дейност, а при липсата на плащане задлъжняват към доставчиците и НОИ.

"До 1 април здравната каса е плащала на болниците по условията на постановление 57 на МСи в него няма основание за плащане "надлимитна дейност". То важи от март 2015 до 1 април 2016 г. След тази дата важи Решението на надзорния съвет на НЗОК, по което се работи с договорните партньори през 2016 г.", коментираха от здравната каса. Надзорът на касата не е разглеждал вариант да се плати само на университетските болници, допълниха оттам.

Стандарт

Ядем майонеза без яйца. В 6 от 16 търговски марки майонеза на пазара няма яйца. Средно в продуктите има 58,3% вода, а в някои случаи добавените въглехидрати - нишесте и захар, надхвърлят 20%. Това показва анализ на Асоциация "Активни потребители". В САЩ и страните от Европа, в които е приет стандарт, в майонезата задължително трябва да има растителна мазнина, яйца и/или яйчен прах, киселина (лимонена, оцетна, малеинова) и вода. Според стандартите във Франция и САЩ в майонезата трябва да има поне 65% растителна мазнина. Според по-общите разбирания мазнината може да e от 40% до 80%. Майонеза с мазнина под 50% на места се обозначава като "нискомаслена" или "диетична". В България стандарт няма. Традиционно у нас майонезата се прави от рафинирано слънчогледово олио. От проверените 16 марки майонеза при 8 мазнините са по-малко от написаното на етикета с цел пестене на пари чрез влагане на по-малко олио. Според етикетите, количеството мазнини в майонезите е средно 34,4%, а измереното при проверката на Асоциация "Активни потребители" е 27,6%. Най-ниската измерена стойност е 6,5% при продукт от Стара Загора (ЕТ "Николина Алендарова"), което може би е рекорд в световен мащаб, посочват от Асоциацията.

Известните стандарти допускат влагане на малко количества вода. В българските "майонези" средно има 58,3% вода. В 9 от продуктите тя е над 60%, а рекордьор с 81% е "Атлантик Ко" ЕООД от Пордим. В такива продукти драстично се повишава окислението на мазнините. Това води до натрупване на токсични и канцерогенни вещества, посочват от Асоциацията.

Въглехидрати в майонезата не би трябвало да има с изключение на минимално количество захар като подправка. Тестовете показват, че във всички марки има нишесте и две технологични добавки (Е412 и Е415 - гума гуар и гума ксантан), които също са въглехидрати.

Допълнително според етикетите в много от марките има добавени захар или други подсладители. Често количеството на въглехидратите надхвърля 10%, което е много повече от написаното на етикетите. Затова при 4 продукта е измерено и съдържанието на въглехидрати. Резултатите показват, че въглехидратите в тези марки надхвърлят 20%.

Въглехидратите заместват липсващите мазнини, а въпросните "майонези" се доближават повече до шоколада по хранителна и енергийна стойност, отколкото до международните стандарти за майонеза, посочват от Асоциацията. Тревожно е, че захари са добавяни и в продукти, рекламирани като детски. В един от тях (нискомаслена детска майонеза на "Олинеза") малкото мазнини са "компенсирани" с 21% въглехидрати, от които 5% са захар. Само захарта за една опаковка от 450 грама е 22,5 грама, което е почти 5 чаени лъжици захар.

В 6 от 16 търговски марки майонеза няма яйца. Това означава, че те не могат да се наричат майонеза, посочват от Асоциацията. Тези храни би трябвало да се наричат "салатен дресинг". В сегмента на най-евтините продукти - под 4 лв. за кг., попадат 6 търговски марки, като при три от тях няма яйца. При скъпите майонези (над 5 лв.) няма установени проблеми или измами от страна на производителите.

Приготвянето на майонеза в домашни условия е много лесно. Само трябва с миксер да разбиете 2 жълтъка с една чаша олио или зехтин и да добавите сол и киселина на вкус. Асоциацията предлага да се утвърди национален (доброволен) стандарт за майонеза, съобразен с международно утвърдените практики, а сосовете без яйца да не носят наименованието "майонеза".

Зам.-министър със заплата от два поста. Заместник-министър получава доходи от две работни места. Христо Ангеличин, който е заместник на външния министър Даниел Митов, взима на граждански договор малко над 2300 лева чисто като изпълняващ длъжността шеф на Регионалния център за нематериално културно наследство. Това е конфликт на интереси, твърдят депутати.

Имам документ от Инспектората на Министерски съвет, към който отправих запитване, там се казва, че няма конфликт на интереси между двете длъжности, обясни пред "Стандарт" Ангеличин. Съучредители на Регионалния център са министерството на културата, министерство на външните работи и Българската академия на науките. Центърът се финансира целево от българската държава, като за целта е създаден специален член в националния Закон за културно наследство. В центъра членуват 14 държави от Югоизточна Европа. Христо Ангеличин оглавява Центъра с граждански договор от юни миналата година. Такива договори са ни позволени, ако техният предмет на дейност не съвпада с предмета на дейността ми като зам.-министър, обясни още Ангеличин. Във Външно министерство той отговаря за консулските и визовите въпроси, а с въпросите на ЮНЕСКО се занимава неговият колега Румен Александров. Ангеличин увери, че е декларирал получените доходи пред данъчните власти. До края на юни Центърът ще организира конкурс за избор на титулярен изпълнителен директор на организацията. Преди да стане зам.-министър, Христо Ангеличин беше съветник на Даниел Митов. Ангеличин е бил регионален координатор на ДСБ в периода 2004-2005 г.

Монитор

Църквата дере храмове с 200 лв. такса за европроекти. Църквата дере храмове с по 200 лева такса, за да кандидатстват във фонд „Земеделие" по мярката за селските райони. Новият начин как да пълни касата си е въвела Софийската митрополия. Това се оплакаха пред „Монитор" свещеници, които вече са се бръкнали с въпросната сума, за да им подпишат и подпечатат документите от епархийския съвет, преди да ги подадат във фонда. От митрополията не са им гарантирали, че ще им върнат парите, ако спечелят проект, както се практикува при кандидатстване по обществените поръчки.

Светият синод не е вземал решение да се вземат пари от църковните настоятелства за подпечатване на документите им преди кандидатстване, каза за „Монитор" отец Василий Сарян, завеждащ-отдел „Синодални имоти" в синода.В същото време от Софийската митрополия признаха, че наистина налагат 200 лева такса.

Продават перфорирани билети на слизане от автобуса. Хитри софиянци пласират на слизане старите си билети за автобус на половин цена. Тарикатите причакват хората на врата и веднага щом видят пътник със стотинки, му предлагат промоцията от „левче за продупчено билетче". Така реално документът им излиза по 80 стотинки. „Тъкмо се качих в автобус 404 и веднага един любезен мъж при предложи билет за левче. Веднага се съгласих, защото спестих 60 стотинки", разказа пред „Монитор" Мария, която се е възползвала вече два пъти от промоцията. Подобна търговия върви и по други линии, показа наша проверка. Така в тролей № 11 млад мъж продаде билетчето си за 80 стотинки и дори върна ресто. „Аз взимам продупчен билет само от ръка. Веднъж изгорях с 20 лева, защото ползвах едно намерено на седалката", разказа пък Станислав.

От началото на месеца софиянци масово са се юрнали да си купуват карти заради скъпото билетче.

До 11 юни са издадени 17 479 нови карти, съобщиха от Центъра за градска мобилност. Продължава да расте броят на софиянци, които се снабдяват с годишна карта. До този момент над 3134 човека са броили накуп 365 лева за картата. Така постъпленията само от нея са 1 143 910 лева. С нея пътуването ще им излиза по левче на ден, независимо колко превозни средства и колко прекачвания ще направят. Точно 794 човека са си купили карти „Метро плюс" за 43 лева. 860 човека пък са предпочели да пътуват с тридневен документ за 10 лева. От началото на месеца заловените без превозен документ трябва да заплащат 40 лева на място и 200 лева за акт.

172 гратисчии пък са отнесли глоби на място за последните три дни.

ЦГМ трябва да направи график за засилен контрол по т. нар. рискови линии, например в ромските квартали, където има сигнали, че масово се пътува гратис и пътниците не се проверяват. До края на следващата година трябва да завърши процедурата за електронна система за таксуване.