Четири области в страната остават извън водната реформа и въпреки че промените във ВиК сектора вече са факт, Благоевград, Кюстендил, Ловеч и Пазарджик ще останат без европейско финансиране заради нежеланието на областите да имат едно водно дружество. Предупреждението отправи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на първата конференция на Българската асоциация по водите „Утайките от ПСОВ: Проблеми и решения".

Според министъра, това няма да спре парите от Европа за реализиране на проекти в останалите области, които вече са преминали през окрупняването.

"Водната реформа като реформа е напълно завършена от гледна точка на българското законодателство. Има публичност на активите, описание на активите, избрани оператори за 15 години, създадени ВиК асоциации на областно ниво, те да сключват договори със своите оператори. В 10 области имаме съгласието, волята и желанието за това окрупняване. Въпрос на технологични стъпки е за сключването на тези договори и окрупняването на многото на брой в една област дружества", обясни министърът на регионалното развитие.

Като голямо предизвикателство Павлова определи възможността за инвестиции във водна инфраструктура с европейски средства по линия на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020" и Програмата за развитие на селските райони, които могат да бъдат направени след като отрасъл ВиК се реформира.

Що се касае до активите, сключване на договори между асоциации и оператори, реформата вече е факт, заяви Павлова. Пред нас стои задачата, свързана с окрупняване на операторите в сектора, каквото е изискването, за да може европейските средства да бъдат инвестирани в проекти, допълни тя. От 28 области реформата е напълно приключена в 16, като в почти всички останали, освен 4, области, има желание тя да бъде осъществена, информира министърът и допълни, че очаква с общи усилия тя да приключи. „Затова ще направим постъпки към Министерството на околната среда и водите, за да получим финансиране за подготовка на регионални прединвестиционни проучвания и за областите, които са заявили готовност да се окрупнят", обясни Павлова.

Регионалният министър информира, че избраните изпълнители за подготовката на РПИП за 14 области, които вече са с един окрупнен оператор, са стартирали работата по тях. Те ще трябва да потърсят възможности за оползотворяване на утайките, които трябва да бъдат заложени в бъдещите проекти, за финансирането на които ще се търсят европейки средства. Трябва да намерим най-доброто решение за всички, които трябва да ги прилагат, подчерта Лиляна Павлова.

Другото голямо предизвикателство, за което министър Павлова очаква да бъдат намерени решения още на конференцията, е третирането на утайките, защото този аспект трябва да бъде взет предвид при разработването на новите бизнес планове на ВиК дружествата за периода 2017-2022 година. „Този въпрос трябва да бъде акумулиран и изчислен в тях", подчерта Лиляна Павлова.