Труд

224 млн. лв. раздадени на тъмно. Обществени поръчки за близо 850 милиона лева са с нарушения. Това показват данните от годишния отчет на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2015 година.

Инспекторите са проверили 1734 обществени поръчки на стойност 1,67 млрд. лева. Установени са 1147 нарушения при 712 поръчки на стойност 846 млн. лв. Или 41% от обществените поръчки са с нарушения.

310 обществени поръчки за 224 млн. лв. са раздадени на тъмно. При тях не са проведени съответните законови процедури за избор на изпълнител. Тези случаи представляват най-тежкото нарушение в областта на обществените поръчки, поясняват от агенцията.

Нарушения, които водят до неспазване на принципите на Закона за обществените поръчки за публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация, са установени при 379 поръчки, или при 22% от общо проверените. При 19 обществени поръчки е установено, че възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите и при 25 случая са сключени анекси към договори за обществени поръчки, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др., без да са били налице законови основания за това. При 333 или при 19% от проверените обществени поръчки са констатирани процедурни нарушения - неспазване на срокове, неизпращане на информация за публикуване, пропуски при определяне, внасяне и освобождаване на гаранции на кандидатите за участие и за изпълнение на поръчки и други.

Общо 623 финансови инспекции и проверки е извършила агенцията, от които 44 са съгласно Закона за енергетиката. Констатирани са причинени вреди на организации и лица в размер на 3,16 млн. лв., от които по време на инспекциите са предотвратени и възстановени 1,57 млн. лева.

Студът вдига цената на черешите. По-скъпи череши ще ядем тази година. Реколтата е по-слаба заради студовете през зимата, заяви за „Труд" Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България.

На пазара вече има български череши, макар и много малки количества. Цената им е 10 лв. за кг, уточни той. Плодовете са предимно от Петрич и Пазарджик, но се предлага и внос от Гърция.

Към средата на май се очакват по-големи количества на родни череши и цената ще падне до 7-8 лв., но и тя ще е по-висока от миналогодишната заради по-слабата реколта, заяви Трифонов. И допълни, че около 24 май вече ще купуваме килограма по 4-5 лв.

На пазара в Петрич вече се предлагат череши, цената е между 6 и 8 лв. за кг, което е с два лева повече от миналата година по същото време.

Студът удари и реколтата от праскови, кайсии и ябълки. Затова и техните цени ще бъдат по-високи от миналогодишните, уточни той.

Най-пострадали са градините в Североизточна България, където освен измръзване има и осланяване на дърветата.

Върху поскъпването на плодовете влияние оказват и румънските търговци, които предлагат по-високи цени на българските производители. Продаваме повече плодове в Румъния, отколкото на българския пазар, коментира Трифонов.

За Гергьовден обаче българите ще ядат български домати и краставици. Големите вериги вече предлагат родния сорт „Розова магия". Цената му е малко по-висока - около 2,60 за кг. Тази година излиза и първата реколта от друг нашенски сорт „Розово сърце", който е на Института по зеленчукови култури в Пловдив. Тепърва предстои да бъде тестван на пазара.

Капитал Daily

Австралийската Lempriere отвори завод за вълна край Сливен за 10 млн. евро. Един от най-големите търговци на вълна в света - австралийската Lempriere Wool, инвестира 10 млн. евро в преработвателно предприятие в Сливен. То вече е напълно изградено и в момента работи в тестов режим. Очаква се да започне официално работа през юни. Това е едва третият завод на компанията извън Австралия - след Индия и Нова Зеландия.

До 160 нови работни места

Към момента на работа са назначени 85 души, като намеренията на инвеститора са общият брой на заетите в сливенската фабрика да достигне 160 човека. И тук обаче австралийците се сблъскват с липсата на квалифицирана работна ръка като заварчици и механици. Затова част от привлечените служители са от Пловдив.

"През 2004 г. бях на обиколка в Източна Европа. Тогава посетих и България. След завръщането си в Австралия подготвих доклад до собственика на компанията - господин Уилям Лемприер, като препоръчах да изградим ново предприятие в България", разказва за "Капитал" изпълнителният директор на българското предприятие Ерик Дюран.

"Този мой проект отлежа цели 10 години, но през 2013 г. идеята ми получи одобрение от собствениците", допълва той. При избора на България и Сливен е натежала добрата логистика на българското предприятие и близостта до клиентите на австралийската компания в Европа. Дюран признава, че най-трудният момент е бил да се пребори с бюрокрацията у нас. "Научихме се на търпение, защото нещата в България стават бавно", казва той.

Фабриката на "Лемприер Уул", както е регистрираното в България дружество, е разположена върху площ от 18 000 кв.м. Новите помещения и оборудването на цеховете са изградени за година и половина на мястото на бившето текстилно предприятие на Едоардо Миролио, преместено преди време в Ямбол.

Австралийската компания ползва базата на Миролио под наем, но плановете са да я закупи. Общият капацитет на фабриката е за преработка на 500 тона вълна месечно или на около 6000 тона вълна годишно. "Намеренията ни са да достигнем пълния капацитет на производство в най-скоро време", казва Дюран.

Внос от новия свят, износ за стария

Вълната за българското предприятие се внася от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Южна и Северна Америка. Сливенското предприятие разполага с перачна линия, осем дарака и 40 сресващи машини. На първия етап вълната се изпира, следват кардирането и ресането, като крайният продукт е чиста вълнена лента, която се съхранява на топове.

В този вид тя ще бъде продавана на предачите, които я боядисват или използват чиста. Произведената в "Лемприер Уул" - Сливен, вълна ще бъде предназначена предимно за производството на дрехи и за мебелната промишленост. "Разполагаме с най-съвременно оборудване за тази дейност", казват от ръководството на сливенското предприятие.

Около 20% от преработената в сливенската фабрика вълна ще остава за българския пазар. Основни клиенти у нас са предприятията на Едоардо Миролио и пловдивското "Булсафил". Останалите 80% ще бъдат за износ, предимно за Европа - Румъния, Турция, Чехия, Словакия, Полша и Италия. "Пазарът за вълна през последните години е относително стабилен, защото вълната е скъп продукт в сравнение с памука и изкуствените влакна.

Виждаме добра възможност за търсенето на естествената вълна през следващите години", казва Дюран. Значителна част от общата инвестиция е в изградено съоръжение за пречистване на използваната вода. "Имаме необходимите разрешения за използване на водата и за изхвърлянето й", казва Дюран. Така предприятието покрива всички съвременни екологични стандарти.

Дълга история

Lempriere Wool е компания със 150-годишна история, която в момента се управлява от пето поколение на фамилията Лемприер. "Преди 20 години бяхме основно австралийска компания и купувахме вълна само от Австралия, казва Ерик Дюран. Тъй като имаше криза на пазара в Австралия, решихме да започнем да купуваме и от други страни. Така открихме търговски офиси в Южна Африка, Аржентина, САЩ и значително разширихме нашите източници за закупуване на вълна през последните 15 години. Преди 3 години компанията закупува фабрика в Нова Зеландия, в която преработва само вълна за килими, има и завод за преработка на вълна и в Индия."

Дружество, близко до "Софарма", е купило 6.4% от "Албена инвест холдинг". "Телекомплект инвест" е купувачът на пакет от 350 хил. акции, или 6.36%, от капитала на бившия приватизационен фонд "Албена инвест холдинг", който се изтъргува през борсата на 21 април. Това стана ясно от бюлетина на Централния депозитар, тъй като сделката минава праг от 5% дялово участие. Продавач очаквано е курортната компания "Албена", а цената на сделката е 6.37 лв. на акция, което прави 2.23 млн. лв. Подозрения, че става въпрос именно за пакета на "Албена", имаше още при сделката, тъй като в рамките на деня в две сделки се изтъргува брой акции, точно съответстващ на притежаваните от нея 7.39%. За останалите малко над 1% от капитала на холдинга няма информация от кого са придобити.

Сделка от връзки

Купувачът "Телекомплект инвест" е компания, в която най-големи акционери с по 47.5% са изпълнителният директор на "Софарма" Огнян Донев и адвокат Венцислав Стоев. Самото дружество е вторият по големина акционер във фармацевтичната компания с малко над 20%. Те не бяха открити за коментар и не е ясно какво е продиктувало сделката, но свързващо звено между контролирания от Красимир Станев курорт и тандемът Донев - Стоев е собственикът на "Дарик" Радосвет Радев. Той, от една страна, е председател на съвета на директорите на "Албена", а от друга, е председател на надзорния съвет на "Доверие обединен холдинг", където членове са Донев и Стоев. През дъщерния му "Индустриален холдинг Доверие" миналата година беше направен и опит за покупка на Токуда банк, но тогава офертата приключи с отказ на БНБ да разреши сделката.

С прехвърлянето на пакета сложната структура от кръстосани участия в групата "Албена" поне малко се опростява. "Албена инвест холдинг" контролира девет дъщерни дружества, като според консолидирания отчет на компанията за 2015 г. тя има 103.7 млн. лв. активи, от които голямата част е на свой ред пакет от 20% в "Албена", оценен на над 40 млн. лв. Сред другите му по големи инвестиции са "Алфа консулт 2000" (оценено на над 8 млн. лв.), мажоритарни пакети във "Фохар" и "България-29" (съответно 3.9 и 3.1 млн. лв.) и под 10% от "Бялата лагуна" (2.5 млн. лв.). Холдингът приключва годината с 1.6 млн. лв. загуба при 489 хил. лв. печалба за 2014 г.. Спрямо предходната година приходите се свиват с близо 1 млн. лв. до 6.15 млн. лв.

Насред акционерната битка

Самата група "Албена" се намира насред корпоративна схватка между Красимир Станев и дългогодишния акционер и финансов директор Ивелина Грозева. През февруари тя беше освободена от борда на "Албена инвест холдинг", а на общото събрание миналата седмица - и от този на "Албена". На нейно място като представител на един от големите институционални инвеститори в групата влиза Даниела Петкова, председател на управителния съвет на пенсионната компания "Доверие". Въпреки еднаквото име пенсионното дружество е част от Vienna Insurance Group и не е свързано с "Доверие обединен холдинг".

Сега

МВР ще прави затворен лагер за имигранти. МВР обмисля да превърне един от лагерите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в затворен, научи "Сега" от свои източници. Целта е да се гарантира, че споразумението за връщане на чужденците в Турция, което бе подписано между ЕС и южната ни съседка, ще работи. Днес вътрешният министър Румяна Бъчварова е на посещение в Турция, където трябва да подпише протокола към споразумението.

За да заработи механизмът, чужденците трябва да бъдат временно настанявани в лагери от затворен тип, смятат от МВР. В момента общежитията на ДАБ са отворени и мигрантите могат да ги напуснат по всяко време, какъвто е масовият случай. Затворени са само центровете на дирекция "Миграция" в МВР, където обаче се настаняват хората, на които им е отказан статут и им предстои експулсиране от страната.

Идеята е процедурата по реадмисия да трае максимум 14 дни. За залавянето на чужденците от граничната полиция и подаването на молба за закрила МВР е отделило 3 дни. След това процедурата ще предвижда още 7 дни за обжалване на решението на ДАБ за отказ на статут пред административния съд. През това време българските власти искат да изпращат документите на заловения човек на турската страна и се надяват да получават отговор дали ще бъде приет обратно в рамките на 5 дни. Целта е отговорът от Турция да идва преди окончателното решение на съда или едновременно с него.

Все още не е ясно кой от лагерите ще бъде затворен. МВР няма да строи нови места за настаняване, а ще засили охранителните мерки в някой от съществуващите. На практика това означава нови огради и повече охрана.

Възможността да се правят затворени лагери бе регламентирана в Закона за убежището и бежанците още в края на миналата година. Там е записано, че хората се настаняват в такива места само ако не може да се осигури редовното им явяване пред ДАБ, докато се разглеждат молбите им. Посочени са обаче и други обстоятелства, които могат да доведат до затваряне - "за установяване или проверка на неговата самоличност или националност, за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие, когато това се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред". Освен това според закона такова настаняване трябва да е за възможно най-кратък срок.

За лагери от затворен тип говореше още бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев. Неговата теза бе, че там ще се настаняват хора, за които няма достатъчно информация дали не представляват заплаха за националната сигурност. Тогава ЕК се обяви против идеята, а Йовчев настояваше, че има европейска директива, която позволява настаняването в такива центрове. В началото на миналата година кметът на Харманли Михаил Лисков поиска тамошният лагер да стане затворен. Той обясни, че достъпът е свободен по всяко време на денонощието и има нужда от засилено полицейско присъствие в града.

Финансовият контрол откри нарушения в 41% от обществените поръчки. За поредна година Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) установява масови нарушения при харченето на публични средства през обществени поръчки. През 2015 г. са проверени 1734 процедури за 1.7 млрд. лв. Нарушения са засечени в 712 поръчки, или в 41%. При 310 от тези случаи нарушението е драстично - поръчка изобщо не е била обявена. Договорите по необявените поръчки са за 224 млн. лв. Това става ясно от годишния отчет на АДФИ, одобрен на вчерашното заседание на кабинета.

Според отчета през миналата година поръчките с установени тежки нарушения на правилата за честна конкуренция са общо 379, на стойност 313.5 млн. лв. Драстични нарушения са открити в 4 министерства, а стойността на неправомерните поръчки при тях е 62.8 млн. лв. Като цяло АДФИ е проверила общо 52 поръчки на министерства за близо 116 млн. лв., като нарушения са засечени при 20 процедури. При 16 от тях обаче нарушенията са само с процедурен характер, без да водят до нарушаване на принципите на честна конкуренция.

Агенцията е проверила и 614 общински поръчки. Престъпване на правилата има при 214 от тях. Драстични са нарушенията при 44 конкурса за договори на обща стойност 54 млн. лв. При проверените 270 конкурса за 431 млн. лв. пропуски има при общо 118 процедури, като драстично са престъпени правилата при 40, на стойност 17.7 млн. лв.

Сходни бяха резултатите от контролната дейност и през 2014 г., когато бяха установени нарушения в 38% от поръчките. Тогава случаите на невъзложени поръчки бяха общо 330, на стойност 347 млн. лв. Тогава бяха проверени 23 поръчки на министерствата за 302 млн. лв., а с драстични нарушения се оказаха 6 за близо 253 млн. лв. В годишните си доклади АДФИ не обявява конкретните възложители и договори с установени нарушения.

България е под специален надзор от Европейската комисия заради проблемите с обществените поръчки. Приетият изцяло нов закон и засилването на контрола се сочат от управляващите като мярка, която ще ограничи ощетяването на хазната. Ако не се справи с този проблем, България може да има сериозни проблеми с парите по новите оперативни програми.

Дисципилина

Впечатляваща е и статистиката за нарушенията на финансовата дисциплина. Те са на обща стойност от 113 млн. лв. На прокуратурата са изпратени 123 доклада от извършени финансови инспекции и проверки. Нарушенията, за които АДФИ има право да поиска административно-наказателна отговорност, са за 25.8 млн. лв. 12.8 млн лв. са за нарушения на общини, 8 млн. са на фирми с държавно участие. М.г. нарушенията, при които АДФИ е искала административно-наказателна отговорност, са на стойност 14 млн. лв.

24 часа

Борисов се среща с българи от чужбина за Изборния кодекс. Представители на дружествата на живеещите зад граница българи ще се опитат в четвъртък да убедят премиера Бойко Борисов да паднат ограниченията за гласуването зад граница.

Срещата е организирана с посредничеството на омбудсмана Мая Манолова. Заедно с нея на разговора ще бъдат представители на обществения съвет на българите в чужбина, Силвия Лозева от дружеството на живеещите в Австралия и Нова Зеландия българи и Десислава Христова, която чрез интернет от събота до сряда успя да събере над 6000 подписа срещу промените в Изборния кодекс.

Подписката, както и разбивка колко точно струва организирането на една изборна секция в чужбина ще бъдат връчени на министър-председателя.

Високата цена за организиране на избори зад граница бе сред основните мотиви за намаление на секциите в страни извън ЕС до 50 на държава.

Мая Манолова ще сезира Конституционния съд за това ограничение, ако президентът Росен Плевнелиев не наложи вето, обяви в сряда тя.

Опасна война в Раднево - българи срещу цигани. Страх ни е за децата. Това повтарят както протестиращи срещу беззаконието и циганската престъпност майки, така и жители на ромския кв. "Кантона" в Раднево.

От 3 дни миньорският град не е същият. Невинно засичане на пътя в понеделник към 14 ч и скандал между двама шофьори - българин и циганин, както ги делят тук сега, взриви стари, трупани с години проблеми.

Полицията и прокуратурата избягват да съобщават подробности около инцидента, а информацията кой кого е засякъл на пътя в онзи великденски следобед е противоречива.

Главните действащи лица в екшъна не са в града - трима млади мъже се лекуват в университетската болница на Стара Загора, други 4-ма са в ареста с вече повдигнати обвинения за опит за убийство по хулигански подбуди.

На един от тях - Стефан И., на 19 г., обвинението дори е за опит за убийство на повече от едно лице. Законът предвижда при доказана вина и доживотен затвор, коментират юристи.

Разследването се води под надзора на окръжната прокуратура в Стара Загора. Първоначално от апелативната в Пловдив съобщиха, че след инцидента възникнал конфликт между Стефан И., на 19 ., и Цецо К., на 29 г., при който си разменили остри реплики.

По разказите на местните двамата млади мъже си разменили и удари с юмруци, като

никой не казва и кой е ударил първи. Според мълвата в Раднево това бил Стефан, който шофирал една от колите. Според полицията обаче конфликтът за предимството на пътя възникнал между Стефан и Георги Н., на 28 г., който и според местните бил зад волана на другата кола. Между тях било и първото сбиване. Ден по-късно и прокуратурата се поправи в тази посока.

След като се скарали, хората от двете коли се разделили, но мирът бил за кратко. Не е сигурно дали между тях е имало и предишни конфликти, но шефът на ОД на МВР в Стара Загора старши комисар Николай Кирков заяви, че всички замесени са от Раднево и са се познавали.

Георги, Цецо и приятелят им Живко Ж., на 27 г., продължили към фитнеса в центъра, за който били тръгнали. А Стефан, който е син на местния ромски лидер Калчо И., известен повече като Сурай, отишъл в циганската махала Кантона, за да потърси подкрепление.

Първата циганска група за бързо реагиране, въоръжена с бухалки и ножове, пристигнала до фитнеса с две коли, други от махалата се отправили натам пеш, размахвайки в ръце по пътя вили, лопати, брадви и търнокопи, но били спрени навреме. Тримата българи били атакувани от по-многобройните нападатели с викове: "Сега ще ви утрепем, сега ще ви заколим", в действие били пуснати и юмруци и ритници, разказват местни, пожелали анонимност.

Резултатът от 3-4-минутното меле, в което никой от присъстващите край фитнеса хора не посмял да се намеси, бил прободна рана с нож в гърба на Живко и тежки контузии за двамата му приятели.

Никой не знае как щяло да свърши всичко, ако все пак не се бил намесил някой си Нивелин, познат на циганите, който успял да ги убеди да спрат. Нападателите се оттеглили, а ранените били откарани в болница. Живко претърпял двучасова операция на белия дроб, който от удара с ножа бил пълен с кръв.

Цецо бил бит с бухалки по главата и тялото и е приет в болница с множество наранявания и линейна фрактура на черепа. Георги Н. също е с множество наранявания, има и комоцио. Няма опасност за живота им.

Полицията прибира в ареста 4-ма от нападателите. Освен Стефан и баща му Калчо И., на 39 г., зад решетките попадат Антон И., на 21 г., и Динко А., на 23 г. Засега те са задържани за 72 часа. Очаква се да бъде внесено искане за постоянното им задържане.

В хода на разследването станало ясно, че Калчо И. е осъждан многократно, а последната му присъда била за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди на повече от едно лице, като последният му подвиг се оказал в изпитателния срок на предишното му осъждане.

Динко А. също бил съден - за грабеж, но вече реабилитиран. До момента другите двама обвиняеми имали чисти съдебни досиета. След понеделник, когато се разчува историята, Раднево настръхна. Най-вече заради това, че 19-годишният Стефан И. не е обикновено момче от Кантона, а син на ромски лидер, който по разкази на местните си мислел, че може безнаказано да налага волята си не само на циганите, но и на целия град.

Сурай е известен като активист на ДПС и собственик на магазин в махалата. За този магазин сега в Раднево се сетиха, че е незаконно построен, и във вторник започна гражданска подписка с искане незаконните постройки в квартала да бъдат премахнати. Във вторник вечерта местните се самоорганизираха за мирен протест срещу беззаконието и циганската престъпност. Събраха се пред фитнеса, където е бил побоят. Малко по-късно, неясно по чий сигнал, множеството от над 1000 души се понесе към Кантона.

Единствено солидната полицейска охрана там, поставена още в понеделник, попречи на

хората да атакуват с голи ръце махалата. Циганите не криеха, че не ги чакат с голи ръце, а въоръжени с вили, лопати, брадви и търнокопи.

Стигна се до размяна на грозни реплики. Страстите се поуспокоиха чак когато кметът на Раднево Теньо Тенев, който беше на мястото, обеща проверка за законността на постройките в махалата, както и събаряне на незаконните.

"Процедурата е дълга, но кметът е решен да извърви законния път за това", увери пред "24 часа" шефът на общинския съвет в Раднево Румен Йовчев. Съветниците имали готовност да гласуват подобно предложение.

В сряда вечерта се очакваше рокери от цялата страна да се присъединят към поредния протест на местните жители. В същото време и от Кантона, където официално живеят към 700 души, вземаха мерки - някои фамилии с багажа си напуснаха Раднево, от два дни много от циганчетата не ходят и на училище. Засиленото полицейско присъствие в махалата и край нея остава.

Стандарт

Фермер с 2,7 млн. от лавандула. Фермер от Добрич се оказа сред най-богатите българи. Той е изкарал над 2,7 милиона лева за миналата година. Това сочи декларацията за дохода му, пусната минути преди последния срок. Тя е пратена на 3 май в 23,51 ч., съобщиха от офиса на НАП в Добрич. Земеделският стопанин е регистриран като едноличен търговец. Данъчните отказват да разкрият милионера, но според добруджанци най-вероятно той е натрупал парите от плантации с лавандула. В последните години етеричномаслените култури са голям хит сред крупните земеделци. За 2015 г. средният добив от декар лавандула беше 10-15 кг масло, като цената му вървеше между 120 и 130 лева. През миналата година с добив от 170 тона България се наложи като световен производител номер 1, изпреварвайки Франция, Турция и Молдова.

Брюксел видя рискове в пенсионните фондове. В сектора на пенсионните фондове има рискове, свързани със сделките между свързани лица и концентрацията на инвестиции. Това се посочва в доклад на Европейската комисия за България за макроикономическите дисбаланси. Той е от февруари 2016 г., но вчера беше публикуван на български език.

Някои пенсионни фондове инвестират по-голямата част от своите средства на вътрешния пазар - в държавни облигации, корпоративни акции и облигации, взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел. Като се има предвид ниската ликвидност и ограниченото свободно търгуване на инструментите на Българската фондова борса, тези инвестиции водят до по-висок риск спрямо по-ликвидните финансови пазари. А стойността на тези инструменти, която се предполага от пазарната им котировка, може да не отразява в пълна степен оценката, която би могла да бъде получена при сделка между несвързани лица, се посочва в доклада на ЕК. Ако тези рискове придобият реални измерения, те може да имат голямо отражение върху публичните финанси в бъдеще, смятат от ЕК.

Първата голяма група пенсионери, която ще разчита на частни пенсии, ще се пенсионира след 2020 г. Но може да се стигне до ситуация, в която различните фондове ще изплащат различни суми на пенсионерите, като някои от тях ще плащат много по-малки суми при еднакви вноски, пише в доклада. Подобна ситуация би могла да има значителни отрицателни последици за публичните финанси чрез необходимостта от осигуряване на социални помощи за засегнатите лица, посочват от ЕК. Решаване на част от тези проблеми се предлага с промени в Кодекса за социално осигуряване, които са пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане. С тях се предлагат много по строги правила за инвестиции на фондовете в свързани лица.

В доклада на ЕК се засяга и междуфирмената задлъжнялост. Задлъжнялостта на нефинансовите предприятия е малко над 101% от БВП през 2014 г., като тя е много по-голяма от дълговете на домакинствата, които са 23% от БВП. Една трета от българските предприятия са силно задлъжнели и не достатъчно рентабилни, пише в доклада. Това показва, че капиталът е бил недалновидно инвестиран в нископроизводителни предприятия.

Отраслите, изправени пред най-големите рискове при обслужване на дълговете, са строителство, недвижими имоти, хотелиерство и ресторантьорство, посочват от ЕК. От Брюксел посочват и слабости в правилата за несъстоятелност на фирмите. Действащите процедури за несъстоятелността създават условия да приключат с ликвидация на фирмите вместо с тяхното оздравяване. Например в плана за оздравяване не може да се предвиди ново финансиране.

Законът не предвижда и срокове за опрощаване на задълженията на предприемачи, пише в доклада. За да се даде реална възможност за оздравяване на фирмите вместо за фалита им, вече са подготвени промени в Търговския закон, които Министерски съвет скоро ще разгледа. От ЕК отбелязват, че все още няма закон за фалит на гражданите. От Брюксел отчитат като слабост и липсата на задължение за подаване на годишните данъчни декларации за доходите само по интернет.

Монитор

КТБ ужилена с половин милиард в афера с ценни книжа и бонове. Афера с ценни книжа и бонове, пусната в действие от укриващия се зад граница банкер Цветан Василев в периода 2011-2012 г., е ужилила КТБ с над половин милиард лева. Схемата включва поне дузина фирми от най-близкото обкръжение на мажоритарния собственик на фалирания трезор, като облагодетелстваните от сложните машинации са все едни и същи - свързани с него дружества, крайната цел е овладяването на все по-големи сегменти от икономиката на страната, а ощетените са неизменно нищо неподозиращите вложители в КТБ.

Това става ясно от заключенията на два разследващи екипа. Единият е на инспекторите от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), които вече поискаха съдът да конфискува над 2 млрд. лв от Василев и обкръжението му. Другият - на разследващата фирма „АликсПартнърс", която бе наета от синдиците на фалирания трезор, за да издири активите, купени с парите на вложителите в него. Докладът й бе официално публикуван във вторник, след като парламентът миналата седмица прие законовата поправка, внесена от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов, според която документът бе декласифициран и оповестен публично.

Основна част от аферата е реализирана чрез поредица от т.нар репо-сделки (операции с държавни ценни книжа със задължение за обратно изкупуване), сключвани в периода 2011-2012 г., през които са превъртяни над 483 млн. лв. и са били финансирани от кредити, отпуснати от банката, обясни за „Монитор" шефът на КОНПИ Пламен Георгиев. Според инспекторите от комисията репо-сделките са над дузина, като в тях участват серия от дружества, пряко и косвено свързани с Цветан Василев, а схемата е една и съща - КТБ купува ценни книжа от държавата за срок от 6 месеца с цел да бъде оперирано с тях. С тях обаче оперира не самият трезор, а фирмите от кръга на Василев, на които ценните книжа са били предоставени от КТБ на десеторни по-ниски от изкупните цени. Дори и тези суми се плащат не пряко от бенефициентите, а от други дружества, които от своя страна са кредитирани от КТБ. Веднъж взели ценните книжа, бенефициентите ги използват за изкупуване на облигации от големи предприятия в страната, към които Василев има интерес.

Повече от година и половина сръбският съд не се е произнесъл за ектрадирането на Цветан Василев у нас.

Това де факто е непряко овладяване на тези предприятия, като банкерът не се афишира като техен собственик, но реално прибива контрол над дружествата. Тъй като след изтичането на 6-месечния период ценните книжа трябва да бъдат налични отново в КТБ, за да влезе клаузата за обратно изкупуване от страна на държавата, бенефициентите трябва да ги върнат на трезора. Те обаче не разполагат реално с пари, за да ги освободят, тъй като са използвали книжата за другите финансови операции, теглят кредит от КТБ, но този път пряко.

Така банката финансира два пъти една и съща сделка, но печалбата - в случая закупените активи, отиват не при нея, а под контрола лично на Василев.

Схемата с репо-сделките, но описана в по-обобщен вариант, фигурира и в доклада на „АликсПартнърс". Там обаче много по-подробно е описана друга идентична схема, но този път с бонове. През 2012 г., докато още тече далавера с ценните книжа, в пъзела на Василев се появява новоучредена в Холандия фирма - „Нордърн Лайтс България". Макар и с ограничени средства, дружеството влиза като страна по мостов заем от 150 млн. долара, предоставен на КТБ. Първоначално поема ангжимента да осигури 60 млн. долара от тази сума., но тъй като не разполага с подобни финансови средства, прави сложна операция - пуска чрез ирландската фондова борса свои инвестиционни бонове. Интересното е, че те се радват на най-голям интерес основно в обкръжението на Василев. Фирми, свързани с банкера, изкупуват голяма част от тях, при това - със заеми, получени от КТБ. А още по-любопитното е, че след това самият трезор ги изкупува от дружествата. Така равносметката показва, че освен че се е самокредитирала, КТБ в крайна сметка се оказва горд собственик на 73 млн. долара в бонове, което представлява 48.67% от общата емисия. Цената на боновете обаче вече няма нищо общо с първоначалната им цена, тъй като според доклада на „АликсПартнърс" те са се обезценили, а общата им стойност сега се изчислява на 2,8 млн. долара. Въпросните бонове пък са били единственият актив на „Нордърн Лайтс България", в чийто годишен доклад за 2014 г. вписаната им стойност „изглежда да е нулева". Още по-абсурдното е, че заради тези финансови машинации дружеството в момента е признато за кредитор на банката.

Самокредитирането изглежда е било основен инструмент в операциите на трезора, защото именно чрез заеми към свързани с Василев дружества е направено и увеличението на капитала на банката през 2014 г. Още при излизането на доклада на „АликсПартнърс" лъсна, че от дължимите към момента над 4,8 млрд. лв. кредити към КТБ реално банката може да си възстанови не повече от 800 млн. лв. На толкова според „АликсПарнерс" се оценяват едни от малкото работещи активи, заложени в полза на трезора, които могат да бъдат осребрени, за да се разплати банката с кредиторите си. От заключенията на международната разследваща компания стана ясно още, че около 2,5 млрд. лв. са отишли директно в джобовете на Василев, след като са били превъртяни през кухи фирми, наречени още „канали за финансиране".

Консултанти на телекомите мамят пенсионери. Масово консултантите в родните телекоми мамят хора от третата възраст, като ги карат да подписват договори, чиито условия възрастните не разбират. Така потребителите се обвързват с нови услуги, които не са им необходими. В резултат на това сметките и ангажиментите към мобилния оператор не намаляват, а се увеличават, съобщават от Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Пример за това е случай с 66-годишен гражданин, който е имал 2 договора и е плащал общо за тях 17.89 лв. месечни такси. Консултант в магазин на телеком му обещал 10% отстъпка, като умишлено не го е информирал, че за да я получи, е необходимо да подпише Сертификат, който удължава срока на договора с още 2 години и го обвързва с 2 нови контракта. Така възрастният човек се сдобил с 4 договора и месечни задължения от 31.30 лв.

От комисията отправят препоръка към по-възрастните хора да не се предоверяват на устните разяснения на продавач-консултантите и да не се съгласяват да подписват документи в офисите на мобилните оператори преди да се уверят с какво точно ще се ангажират, какви условия ще получат и колко ще заплатят за тях.

Експертите на КЗП съветват още, да прочитат внимателно и изцяло предложените им договори и общите условия към тях, а ако срещнат затруднения с разбирането да се консултират с някой близък.

Друга нелоялна практика била сключването на договори за цифрова кабелна телевизия, като представители на фирми посещавали възрастните хора по домовете и злоупотребявали с тяхното влошено състояние или неспособност да четат.

Съдът се е произнесъл окончателно по две решения на КЗП за забрана на нелоялни практики на доставчици на мобилни услуги. По закон глобата, която може да получи търговецът е в размер до 30 хил. лв.