Сега

Българската икономика разчита прекалено много на европарите. Парите от Европейския съюз са главният фактор за развитието на българската икономика. Без еврофондовете за изтеклия програмен период 2007 - 2013 г., вкарали милиарди евро в страната ни, брутният вътрешен продукт (БВП) би бил по-нисък с 10.1%, заплатите днес щяха да са значително по-малки, работните места също. Това показва програмата "Сибила", която оценява въздействието на европейското финансиране върху българската икономика.

Ако не разчиташе на щедрото финансиране от общия европейски бюджет, България би могла да изпита сериозни икономически и социални рискове. Според "Сибила" без еврофондовете средната работна заплата у нас би била по-ниска с 9.6%. С цели 14.4%, или общо с 372 000 души по-малко, отколкото сега, ще са и заетите. Крах би имало и при инвестициите - в сценарий без европари в страната ни биха влезли с 32.8% по-малко вложения.

Подобна е прогнозата на "Сибила" и за новия програмен период. Усвояването на средствата от ЕС в следващите три години ще донесе кумулативен допълнителен ръст на БВП от 7.2%. Значителен ефект ще има и върху пазара на труда - допълнителен спад на безработицата с 2.8 процентни пункта към 2019 г. Пак тогава се очаква натрупаният ръст при средната работна заплата да е към 15.8%. Усвояването на еврофондовете ще засили и потреблението - ръст от 6% благодарение на допълнителните средства в икономиката и на частните инвестиции.

Данните подхранват тревогите на бизнеса, че някои от фирмите трудно биха оцелели без европари. Голяма част от компаниите се "хранят" със средства от ЕС - участват в търгове или директно кандидатстват със свои проекти, и не успяват да генерират самостоятелно сериозни печалби и възвръщаемост. Моделът сочи, че бизнесът е постигнал с 35% повече инвестиции, 20% повече произведена продукция, 11% ръст на приходите и 4% по-голяма печалба в сравнение със сценария, в който няма пари от ЕС.

Работодателите приемат тези изчисления със смесени чувства. "Евросредствата са своеобразен допинг, който може да оттласне икономиката нагоре, но това е временно, не е постоянно и устойчиво. Бизнесът не може непрекъснато да разчита на тях", предупреди неотдавна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Предходният програмен период на практика е "разглезил" предприемачите, обясни той. Причината е, че част от тях смятат тези пари за донорство, което не трябва да се връща, "и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна".

На противоположно мнение е вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. Той неколкократно определя като мит твърдението, че живеем само и единствено от еврофондовете. "Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции. Но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране с публичните разходи изобщо за периода 2007 - 2013 г., то възлиза на 9%", обясни Дончев. Най-голям дял на европарите в публичните инвестиции има Словакия - 92%.

"За първи път от много време насам една четвърт от БВП се формира от промишлеността. Това показва, че имаме развитие на икономиката и че европейските средства не са основен двигател на икономиката ни", коментира от своя страна тези дни министърът на икономиката Божидар Лукарски. Той отбеляза, че повече от 23% от БВП са реализирани от инвестиции. "За първи път от 2009 г. насам те достигат почти 1.6 млрд. евро, което е рекорд и доказва, че посоката е правилна", обобщи Лукарски.

Сметките на вицепремиера Дончев показват, че България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро.

Черно на бяло

В първия програмен период 2007 - 2013 г. са построени 20.7 км метролинии в столицата, 20 метростанции, купени са 28 влака, изградени са 175 км магистрали, 31 км първокласни пътища, рехабилитирани са 250 км жп линии и др., показва "Сибила". Близо 18% са общинските инвестиции, 12.7% са вложени в обучение, а в развитие на бизнеса - 12.2 на сто от парите.

Всеки пети с бърз кредит плаща над 500 лв. месечно. Около 20% от българите, взели бърз кредит, отделят над 500 лв. месечно за плащане на вноските, сочат данни на финансовия портал "Моите пари". За някои от длъжниците тази сума се получава като сбор от няколко кредита. Други 7% от клиентите на фирмите за лесни заеми вадят между 400 и 500 лв. от бюджета си за погашения. В същото време само 16% плащат под 100 лева месечни вноски.

Около 1/3 от теглилите бърз заем се оказват "редовни клиенти" - имат или са изплатили повече от 5 заема за последната една година, показва още проучването. Не са рядкост случаите, в които длъжниците не са съобразили, че доходите им са толкова ниски, че не им позволяват да си обслужват задълженията. Така се стига до теглене на нов заем за погасяване на стария.

По данни на Асоциация "Активни потребители" фирмите за бързи заеми не се притесняват от свръхзадлъжнялостта на клиентите си. Според председателя й Богомил Николов точно затова лихвите и наказателните такси в този сектор са толкова високи - за да покриват рисковете от невръщане на дългове.

Оказва се още, че за българите цената на бързия заем е сред последните по важност при избор на оферта. Почти една трета от длъжниците казват, че от най-голямо значение за тях е бързата и лесна процедура за получаване на парите. 28% пък посочват, че са си харесали определена компания и не за първи път взимат заем от нея. За 15% най-важното при избора е да може да кандидатстват и да получат одобрение за заема "онлайн". А 4% избират "магазина" за бързи кредити по това да не придиря за доказване на доходи. Едва 3% от клиентите определят годишния процент на разходите - т.е. лихвите и таксите, като водещ фактор за избора на оферта.

Капитал Daily

Лихвите по депозитите са още по-близо до нулата. Лихвите по депозитите на бизнеса и домакинствата са достигнали нови исторически ниски нива, все повече клонящи към нулата (при тези за фирми в евро например са 0.38% годишно). Тези по потребителските заеми пък падат под 10% за първи път от началото на края на кредитния бум през 2007 г., показват данните на Българската народна банка (БНБ) към края на първото тримесечие. Сред причините за продължаващата тенденция са голямата ликвидност в системата и наложените от централната банка отрицателни лихви по свръхрезервите на банките. Ниската доходност по депозитите вече накара някои домакинства и компании да изтеглят част от спестяванията си и да увеличат потреблението си на стоки и услуги. Поевтиняващите потребителски заеми обаче все още не водят до съществен ръст в кредитирането. Банкери очакват тенденцията при депозитите да продължи, но на този етап не се очаква въвеждане на отрицателни лихви, както в някои европейски страни.

Ефектите от свръхликвидността

След като в началото на годината лихвите по депозитите на домакинствата в левове достигнаха и паднаха под психологическата граница от 1%, към март спадът им се задълбочава до 0.66% средногодишна доходност. Само за последния месец лихвата се е понижила с 0.15 процентни пункта (пр.п.) при свивания с 0.19 и 0.18 пр.п. съответно през февруари и януари. Доходността по спестяванията на населението в евро също продължава да намалява и през март достига 0.58% (-0.13 пр.п.).

Все по-малка възвращаемост носят и вложенията на бизнес клиентите на банките. Към края на първото тримесечие средната годишна лихва по депозитите в левове е 0.53% (-0.08 пр.п.), а по тези в евро - едва 0.38%, като само за последния месец понижението е с 0.34 пр.п.

Така, след като през втората половина на миналата година изглеждаше като че ли депозитните лихви са близо до балансовата си стойност, понеже месечните изменения бяха минимални, като имаше и корекции във възходяща посока, от началото на 2016 г. се оформи нова тенденция на ускорен спад. Съществен фактор за нея са и наложените от началото на годината от БНБ отрицателни лихви по свръхрезервите, които кредитните институции държат в централната банка. Усилията за управление на натрупаната в системата свръхликвидност вече се забелязват не само по линия на понижаването на депозитните лихви. В редовния си месечен обзор на банковия пазар консултантите от финансовия портал "Моите пари" отбелязват, че през март четири банки са преустановили предлагането на "немалка част" от спестовните си продукти за физически лица. Сред тях е и Банка ДСК, която е лидер на пазара по обем на привлечени от населението средства.

Прогнозите и на БНБ, и на представителите на банковия сектор са, че наблюдаваната през последните години тенденция на трайно понижаване на депозитните лихви ще се запази и през 2016 г., като предлаганата по спестовните продукти доходност ще остане близка до нулата. На този етап обаче не се прогнозира въвеждането на отрицателни лихви за вложенията на бизнеса и домакинствата в банките, макар в еврозоната вече да има и такива примери при някои големи корпоративни и институционални клиенти.

Леко кредитно затопляне

Падащата доходност по депозитите вече доведе до изтеглянето на част от спестяванията на населението и фирмите от банките. Данните от паричната статистика на БНБ към края на тримесечието показаха, че за първи път от големите тегления от лятото на 2014 г. и ефекта от изваждането на Корпоративна търговска банка (КТБ) от статистиката в края на 2014 г. след отнемането на лиценза й вложенията на домакинствата в банковата система всъщност са намалели. Понижението е с 82 млн. лв., като за същия месец бизнесът е изтеглил над 230 млн. лв. от парите си в банките.

По отношение на кредитирането обаче засега намаляването на лихвите не дава чак толкова забележим резултат. Паричната статистика очерта свиване в обема на корпоративните заеми и през март както на месечна, така и на годишна база. Финансирането на домакинствата също остава под равнищата си отпреди година, но в сравнение с февруари беше отчетен лек ръст. Като цяло очакванията на банкерите са в хода на годината търсенето на кредити от населението и от бизнеса постепенно да се стабилизира. Благоприятен ефект в тази посока ще има и намаляването на цената им.

Според данните на регулатора през март потребителските заеми за домакинствата в левове са били отпускани при средногодишна лихва от 9.88% (без включени такси и комисионни), като само за месец понижението е с 0.45 пр.п. Така прогнозите на някои представители на финансовия сектор, че до края на годината лихвата по този тип кредитни продукти ще падне под границата от 10%, където за последен път беше през октомври 2007 г., се сбъдват още през първото тримесечие. При потребителските кредити в евро понижението за последния месец е с 0.32 пр.п. до 6.43%.

Ипотечното финансиране в левове също е поевтиняло и през март средната лихва вече е 5.15% (-0.21 пр.п.). При жилищните заеми в евро, които през последните години загубиха значителна част от привлекателността си за населението (до голяма степен заради изравняването на лихвите по тях с тези по продуктите в левове), средногодишната цена се покачва леко през последния месец до 5.97% (+0.08 пр.п.).

След отчетливото понижение през февруари лихвите по фирмените заеми се повишават през март - с 0.19 пр. п. до 4.60% в левове и с 0.34 пр.п. до 5.96% в евро. Заради свития общ обем на пазара в корпоративния сегмент месечните колебания в средните лихвени стойности често са по-осезаеми, което обикновено се дължи на по-големи единични сделки.

Бюджетният излишък достигна 2.35 млрд. лв. през април. Излишъкът в бюджета към края на април е достигнал 2.35 млрд. лв., показват предварителните данни на Министерството на финансите. Това е около 2.6% от прогнозния брутен вътрешен продукт за тази година. Подобно превишение на приходите над разходите статистиката не е отчитала никога досега. От ведомството на Владислав Горанов обясняват добрия резултат с по-високите данъчни и неданъчни приходи и свиването на разходите.

Общите разходи за първите четири месеца на годината са 9.8 млрд. лв., или с 4% по-малко спрямо същия период на миналата година. По-малкото разходи са основно при инвестициите на държавата. От финансовото ведомство обясняват, че капиталовата програма ще бъде изместена във втората част на годината. Причините за забавянето, от една страна, са свързани със спрените в началото на 2016 г. големи обществени поръчки, както и заради необходимостта от време да се подготвят проектите по новите оперативни програми.

Приходите се увеличават на годишна база със 7% до 12.2 млрд. лв. Тук причините могат да се търсят в продължаващите постъпления по линия на завършените в края на 2015 г. европейски проекти, както и на повече събран от Националната агенция за приходите (НАП) ДДС от продажби в страната и ЕС.

Еднократни ефекти

Следва да се отбележи, че поради спецификата на данъчния календар и еднократния характер на някои от постъпленията за изминалите четири месеца, както и поради изместването на значителна част от инвестиционните разходи за втората половина на годината прогнозираното текущо ниво на бюджетния излишък към април не може да се интерпретира еднозначно като трайна тенденция за подобряване на баланса в бюджета, пише в съобщението на МФ. С това финансовото министерство иска да каже, че въпреки рекордния излишък не може да очакваме в края на годината дефицитът да е под планираното ниво от 2.23 млрд. лв.

Подобна беше ситуацията през 2015 г. До октомври бюджетът беше на излишък, а в рамките на последните два месеца минусът скочи до 2.5 млрд. лв. Тогава имаше две основни причини - правителството трябваше да финансира много проекти по европейските програми, за да не бъде загубено европейското финансиране. Към това трябва да се добавят и дадените допълнително няколкостотин милиона на различни министерства (основно силовите). В последния месец на 2015 г. бяха разплатени разходи за 5.2 млрд. лв. - стойност, невиждана досега.

Все пак Министерството на финансите смята, че "добрите параметри по текущото изпълнение на бюджета за изминалите четири месеца на годината би следвало да се приемат като гаранция, че предвиденият бюджетен баланс за годината е постижим".

Повече приходи, по-малко разходи

Краят на април обхваща периода, в който се отчитат постъпленията от корпоративен и подоходен данък. Детайлните данни обаче са налични само към март, които показват само окончателните резултати от внесения данък печалба на фирмите. Числата показват, че по това перо са постъпили 555 млн. лв., или с 90 млн. лв. повече от предходната година. Данните за данъка върху доходите на физическите лица ще бъдат налични следващия месец, но и предварителните към март показват значително нарастване. Събраното е на стойност 644 млн. лв., или с близо 30 млн. повече от предходната година.

НАП се справя добре и по линия на ДДС. От продажби в страната и държавите от ЕС в бюджета са постъпили близо 1.6 млрд. лв. през първото тримесечие. Това е с около 410 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Тук освен работата на приходната агенция влияние оказва потреблението. Заради задържащите се сравнително ниски цени на горивата потреблението в страната се увеличава, а оттам и събраният данък добавена стойност. Също така заради ниските лихви по депозитите и липсата на много възможности за инвестиции хората вече предпочитат да харчат парите си. Данните на БНБ за март показаха, че депозитите на домакинствата в банковата система са намалели с 82 млн. лв. Това е първото намаление от юли 2014 г.

Приходите по линия на европейските средства също нарастват значително. За три месеца Брюксел е върнал на България 1.3 млрд. лв., а само през март сумата е близо 800 млн. лв.

Общите разходи през трите месеца са с 300 млн. лв. по-малко от същия период на предходната година. Това намаление обаче е изцяло по линия на капиталовите разходи. За сметка на това текущите (заплати, осигуровки, издръжка и т.н.) са със 100 млн. лв. повече.

24 часа

Българите забогатяха. 2 пъти повече хляб и месо се купуват със среден доход. Може би е изненадващо, но покупателната способност на домакинствата се е увеличила значително през последните 12 години. Оказва се, че сега паричният доход средно на човек стига за над 2 пъти повече свинско и пилешко месо, яйца, ябълки, хляб и т.н. в сравнение с 2004 г.

Изчисленията на Националния статистически институт показват, че ако лице от домакинството изхарчи всичките си пари за свинско, то през 2015 г. е можело да си купи 699 кг.

През 2004 г. това количество е било 304 кг. Подобно е увеличението и при пилешкото месо. Сега парите стигат за 1040 кг, а преди 12 г. - само за 524 кг.

Двойно повече е и бройката на яйцата, които могат да се купят със средния доход на човек от домакинство - от 11 456 на 22 209.

Ако за измерител на покупателната способност се използва белият хляб, тогава през 2004 г. е можело да се вземат 2208 кг, а през миналата година - 3817 кг.

Сравнително най-малко е повишението при зрелия фасул и ориза. Със среден доход сега се купуват 1172 кг боб, а през 2004 г. - 1118 кг.

Разбира се, когато се прави извод за покупателната способност трябва да се има предвид, че никой не купува само свинско, яйца или хляб. През последните години увеличението на цените на другите потребителски разходи е с по-висок темп, отколкото на храните. И ако се включат харчовете за ток, парно, здраве, образование, алкохол, цигари те ще променят покупателната способност.

Иначе като паричен доход също данните показват впечатляващ ръст. През 2015 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4953 лв. За последните 12 години това е увеличение от близо 2,2 пъти. Ако се вземе предвид и инфлацията през този период, излиза, че на домакинствата у нас реалните доходи нарастват със 140% спрямо 2004 г. Увеличението през миналата година, в сравнение с 2014 г., е 3 на сто.

През периода 2004-2015 г. са регистрирани и няколко важни промени при източниците на общия доход на човек от домакинството. Например делът на работната заплата се увеличава с 4,4% спрямо 2014 г. и нараства 3 пъти в сравнение с 2004 г. При пенсиите нарастването е 2,5 пъти.

И ако преди години съществен дял от доходите на домакинствата идваха от домашното стопанство, то сега вече не е така. Тенденцията за намалението им продължава, като спадът е приблизително 6 пъти спрямо 2004 г.

Увеличават се обаче доходите от различни социални плащания - пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения за безработица. В номинално изражение те скачат 2,6 пъти през последните 12 години до средно 1455 лв. на човек от домакинството. Социалните трансфери носят близо 1/3 от приходите на семействата у нас.

Статистиката обяви данни и за жилищните условия, притежаването на коли и различни уреди.

През 2015 г. в собствено жилище живеят 89,5% от домакинствата, а 6,7 на сто ползват жилище, без да плащат наем - на роднини и близки.

Ефектът на фунията прави Кресненското дефиле пътя на смъртта. Ще спасят ли човешки животи гумени разделители, ако се поставят по осевата линия на пътя в района на Кресненското дефиле?

Дългата 17 км отсечка от главен път Е-79 е сред най-черните в полицейските хроники със сериозен брой загинали и ранени при катастрофи.

Преди началото на активния летен сезон, когато трафикът по пътя за Гърция става много интензивен, на нарочна среща в Благоевград обсъждаха какви мерки да се предприемат за ограничаване на тежките пътни инциденти.

Категорично е ясно, че трайното решение на проблема е построяването на лот 3 на магистрала "Струма", но дотогава са необходими краткосрочни мерки, които да намалят броя на катастрофите, жертвите и ранените.

Пътят за Гърция е сред най-натоварените у нас. Средно на денонощие минават по 11 300 коли, сочат полицейските данни. Участъкът в Кресненското дефиле е най-опасният, защото при него се получава ефектът на фунията.

Преди него шосето е сравнително право, без завои и се кара бързо. С навлизането в дефилето фунията се стеснява и се образуват колони най-вече от тирове. Пътят е двулентов с по едно платно в двете посоки. Заради релефа завоите следват един след друг и изпреварването е невъзможно.

Само няколко тира, които се движат един след друг, са достатъчни да образуват след себе си колона от автомобили. Точно в такива моменти се предприема рисково изпреварване с неизбежно навлизане в насрещната лента, а ударите винаги са челни и често фатални.

"Големият брой пътнотранспортни произшествия в този участък се дължат не толкова на превишаването на скоростта, колкото на неправилните изпреварвания и навлизането в насрещното движение.

Колкото по-бързо се вземат мерки за предотвратяване на инцидентите, толкова по-малко хора ще пострадат.

Инвестицията в пътна безопасност възвръща парите и разходите на държавата се намаляват многократно", каза комисар Бойко Рановски, началник на отдел "Пътна полиция" към ГДНП.

Председателят на транспортната комисия в парламента Настимир Ананиев предложи поставяне на разделителни съоръжения, които да ограничат преминаването между платната за движение и изпреварване при непрекъсната осева линия.

"Движението в колона ще спаси много човешки животи и ще предотврати много тежки катастрофи. Такива разделителни съоръжения са поставени по пътя Созопол - Бургас и те са благоприятствали за намаляването на инцидентите", коментира депутатът Ананиев.

Най-важното всъщност е спазването на правилата за движение по пътищата, защото 99% от катастрофите у нас стават заради нарушение на правилата.

Съвсем незначителен е делът заради недобра пътна инфраструктура, липсваща маркировка или др.

"Каквото и да предприемем, ако шофьорите карат безразсъдно, неминуемо ще се стига до произшествия.

Влиянието на инфраструктурата върху причините за катастрофи е малко в сравнение с човешката грешка. Кресненското дефиле е изчерпало пропускателната си способност още преди 20 г. Миналата година освежихме маркировката, сега подменяме обезопасителните мрежи по скатовете.

Поставените знаци са повече от 200, но въпросът е в спазването им", каза Георги Златев, директор на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" към Агенция "Пътна инфраструктура".

Според него не е удачно да се слагат гумени разделители между двете ленти в Кресненското дефиле, тъй като те се използват най-вече за ремонти, когато участъкът е дълъг не повече от 5 км, и там, където има възможност да се реализира това, т.е. където има поне 3 ленти.

"Заради голямата натовареност на участъка всяка една пречка, неравност и допълнително ограничаване води след себе си сериозна опасност от създаване на затруднения на движението, по отношение на пропускателната способност. Месец след поставянето на такива разделители по пътя за Созопол те бяха повредени. Там движението е 4-лентово и позволява такова изкуствено разделяне.

В Кресненското дефиле ще доведе до забавяне, изнервяне на шофьорите, които може да предприемат още по-опасни маневри", допълни Златев.

Полицаите обаче смятат, че движението в колона и забавянето с 10-15 мин няма да са толкова фатални за придвижването. "Това е нищо в сравнение със спирането на движението часове наред при тежка катастрофа. За последните 3 г. трафикът през дефилето е спиран общо 172 пъти", допълни комисар Рановски.

Труд

Великденската заря - зад гърба на Светия синод. За Ботевия марш и мощните илюминации над катедралния храм „Св. Александър Невски", с който за първи път бе възвестено Възкресение Христово нямало решение на Светия синод. Оказа се, че те са самоинициатива на Дионисий.

Пред „Труд" той обясни, че подобна практика има в Русия, Гърция, Сърбия и Румъния. Имало я в България и до 1946 г. Архимандритът призна, че лично той като председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" лично е поискал разрешение от министъра на отбраната Николай Ненчев за участието на гвардейския духов оркестър в ритуала.

Дионисий имаше версия и за триминутното прекъсване на пасхалната литургия с Ботевия марш. „Това е, което имат гвардейците като репертоар за най-тържествената част на зарята, друго не е подготвяно."

Според шефа на гвардейците ген. Боян Ставрев въобще не ставало дума за заря, а за тържествени илюминации. „Зарята е нещо по-обширно. Там има строй, блокове и т.н.", поясни той. И допълни, че илюминациите били изпълнени от частна фирма.

На свой ред Дионисий бе категоричен, че синодът няма да плати и стотинка за зарята. Собственикът на фирмата му бил приятел и дарил фойерверките за светлия празник.

Висшият клир обаче не е единен по темата за зарята. Оказа се, че тя е направена зад гърба на Синода. „Светият синод няма нищо общо със зарята. Подобно нещо не е гласувано на последното заседание на висшия клир. Това е самостоятелно решение на патриаршията", заяви пред „Труд" главният секретар на Светия синод отец Герасим.

„Ако наистина Дионисий е поръчал зарята, това е трябвало да бъде съгласувано със Светия синод, а такова нещо не се е случвало на последното заседание на висшия клир. У нас няма такава традиция", заяви пред „Труд" митрополит Гавриил. Очаква се висшият клир да излезе с официално становище след заседанието си на 17 май.

Предумишленото убийство на телефон 112. От близо година системата за спешни повиквания на тел.112 работи на магия. Причината е липса на поддръжка от квалифицирани специалисти. Министър Бъчварова обяснява, че МВР се опитва да реши проблемите със собствени сили, като използва ведомствени кадри от дирекция „Комуникационни и информационни системи". Те обаче нямат нито необходимите сертификати, нито познават сложната система. Борят се с техническите проблеми, доколкото им стигат силите.

Вътрешният министър твърди, че от началото на тази година не е имало прекъсване или забавяне на работата на тел.112. Твърденията й се опровергават от „Пазарно проучване за отстраняване на повредите и възстановяване на функционалността на системата" на единния спешен номер, качено преди седмица на страницата на МВР. От него става ясно, че има сериозни проблеми като:

1 Липсва локализация за повикващия абонат.

2.Нарушена маршрутизация (рутиране) на обажданията към съответните регионални центрове на 112 по местоназначение на инцидентите.

3.Периодично спиране на работата на сървъра за справки поради нарушена синхронизация на данните.

4.Невъзможност за извеждане на цялата информация от архивната база данни и др.

Всичко това означава, че системата работи като обикновен телефон, на който операторите записват на ръка сигнала, след това уточняват кой е най-близкият център, към който да го предадат, и всичко това води до огромно забавяне. Цената за съжаление се плаща с човешки животи.

От страницата на МВР става ясно и че се търсят 30 оператори за шестте центъра на тел.112 в София, Монтана, Русе, Варна, Бургас и Кърджали. Общият брой работни места е 116, което означава, че 25% от тях в момента са вакантни и че има сериозен недостиг на хора, които да приемат сигналите.

Как се стигна дотук

От април 2015 г. системата на единния номер за спешни повиквания не се поддържа. През февруари м.г. МВР, което отговаря за нея, обявява обществена поръчка за следгаранционно обслужване в срок от две години. Стойността е 3,3 млн. лв. Печели фирмата, която и до този момент е извършвала дейността. Ръководството на МВР обаче не сключва договор с мотив, че няма пари. Опитва се да решава техническите проблеми, свързани с тел. 112, със собствени сили.

Бивши оператори разказаха пред „Труд", че специалисти от МВР се опитват да кърпят системата, като работят на принципа „проба- грешка". Мъчели се с налучкване да намерят решението. „Уж отстраняват проблема, а след час той отново се появява", разказа източникът ни.

И поясни, че си тръгнал, защото му омръзнало недоволни граждани да го хокат заради неработещата система. Бившият оператор разкри как през трите месеца, докато работел непрекъснато, се налагало да действат в авариен режим, т.е. да правят всичко на ръка. „На един тефтер записвахме адреса, ако е селище, което не знаем къде се намира, отваряхме мазен указател като този на пощите за кодовете и в него ровехме, докато открием областта, след това започваше търсенето на телефон на съответната служба, към която да предадем сигнала."

„Често има грешки с локализацията на пациентите, проблем е и че хора, които нямат медицинско образование, не само приемат сигнала, но преценяват каква е степента на спешност", коментира проблемите със 112 пред „Труд" и председателят на Националната асоциация на работещите в Спешна помощ д-р Десислава Кателиева. Тя обясни, че често екипите на Спешна помощ стават обект на агресия заради закъснение, а причината е бавната реакция на операторите от 112. Те пък се оправдават с ръчния режим, при който вместо за 3 минути предаването на сигнала към съответната служба става след 8-10 минути.

Така изглежда реалната картина в системата за спешни повиквания. Потърсихме обяснение как се е стигнало до скапването й от фирмите, които са я изградили, и от ръководството на МВР. Тезите им се разминаха драстично.

Обясненията на фирмите

„Договорът на „Контракс" за близо 27 млн. лв. беше за цялостно изграждане и въвеждане в експлоатация на системата, а софтуерът като част от нея бе доставен от „Сименс" и работи в много страни по света. След изграждането поддръжката на софтуера се извършва от „Сименс", респективно негови представители за България", обясни собственикът на „Контракс" Йордан Йорданов.

Управителят на фирмата, която е поддържала системата - „Ентърпрайз Комюникейшънс Груп", Васил Ботушаров е категоричен, че системата е интегрирана за полиция, пожарна и има изнесени работни места в Спешна помощ и другите служби. Той обяснява, че многократно са подавали сигнали към МВР, че срокът на годност на част от хардуера, с които е изградена системата, е изтекъл. Предупреждавали са, че това води до рискове за нормалното й функциониране (сървърите например имат 5 г. експлоатационен живот).

Предмет на договора на „Ентърпрайз Комюникейшънс" с МВР от 2013 до началото на 2015 г. за поддръжка включвал единствено подмяна на дефектирали части - платки, монитори, клавиатури, слушалки и т.н., но не и ъпгрейди на отделните софтуери на интегрираната система 112.

„Подобни системи, изградени от „Сименс", работят в редица държави, без значение как се казват поделенията на „Сименс", които са ги изградили. Всички лицензни такси са редовно заплащани, което гарантира съпорта, който е получаван от отделните производители на системите в състава на 112", обясняват от фирата, която е поддържала системата.

Обвиненията на МВР

„Трудностите са свързани с липсата на квалифициран персонал, технически и софтуерни проблеми. Паметта, в която се съхраняват записите, е изключително малка и системата забива. Преди няколко месеца направихме така, че да се пренапише софтуерът." Тази експертна оценка е дадена от вътрешния министър Румяна Бъчварова. Странно е как специалисти от МВР са пренаписали софтуера!

Истинските причини защо е оставена да се скапва системата на спешния телефон станаха ясни от отговор на Бъчварова на парламентарно питане. На 15 април в НС тя обяви, че Националната система 112 не е интегрирана и на практика е телефонен център, за който са изхарчени над 50 млн. лв. Казва и че към 2015 г. най-критичната техника и софтуерни продукти, с които е изградена системата, вече или извън поддръжка на съответните производители. И предлага решение на проблема - изграждане на нова интегрирана система.

Признава, че вече е създадена междуведомствена работна група под ръководството на МВР с участието на министерствата на здравеопазването, на транспорта и на финансите, която да разработи концепция за новия модел за обслужване.

Във въпросната междуведомствена група се оказва съветникът на Румяна Бъчварова в политическия й кабинет Васил Величков.

Пред „Труд" той обясни, че голяма част от специализирания хардуер (сървъри, комуникационно оборудване) е отвъд края на жизнения си цикъл и не се поддържа от производителите, поради което МВР предприема необходимите стъпки да бъде осигурен нов хардуер. Впрочем още преди три години МВР е информирано за необходимостта от замяна на хардуера и актуализация на софтуера, от фирмата, която е поддържала системата, но нищо не е направено.

Очевидно е, че системата на тел. 112 не блокира нито от къса памет, нито от остарял софтуер, нито заради липсата на обучени кадри. Спирането на поддръжката от квалифицирани специалисти е равнозначно на убийство на системата. И дали това убийство не е предумишлено - в името на 50 млн. лв., колкото ще струва изграждането на нова система?

Ясно е, че старата ще трябва да бъде кърпена, докато се завърши бъдещият проект. В противен случай санкциите на ЕС за спиране на единния телефон за спешни повиквания може да стигнат до 20 000 евро на ден!

На територията на целия Европейски съюз действа единен телефонен номер 112 за спешни повиквания. Въведен е, за да улесни достъпа до службите за спешно реагиране при извънредни ситуации в европейските страни. Разговорите със 112 по мобилен или стационарен телефон са безплатни, номерът може да бъде избран и при заключена клавиатура. В България Националната система 112 започва работа през септември 2008 г. До началото на 2015 г. проблеми с телефона за спешни повиквания нямаше, като се изключат няколко токови удара, които наложиха за часове да се отварят специални телефони за спешна медицинска помощ.

Стандарт

Бизнесът против дългите празници. Между 300 и 400 милиона лева губи икономиката на страната ни от дългите празнични дни през тази година. Това показва проучване на Асоциацията на индустриалния капитал. Сметките на работодателите показват, че при сливане на почивни и работни дни между Великден и Гергьовден, както и за 24 май, този месец ще се работи само 18 дни за сметка на 13 почивни.

Ефектът от сливането на празници е негативен, смятат над половината от работодателите у нас. Едва 8 от бизнеса, основно компании, които работят в сферата на транспорта и туризма, печелят от дългите почивки. "Дори ние да почиваме, партньорите ни в чужбина работят с пълна пара. А при отработването в събота пък по традиция никой не е толкова продуктивен". Това коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал пред Нова телевизия.

Така смятат и 65% от работодателите в допитването. 23% пък подкрепят идеята празниците да се пренасочват в понеделник или в петък с решение на Министерския съвет. Подобна практика имало в Англия и Канада. Дори празникът да е в четвъртък, почивката се дава на следващия ден.

Искат по-строг контрол за продавачите на зарзават. Да се затегне контролът върху нередовните производители и търговци на зеленчуци. За това настоява секретарят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Георги Камбуров. Според него това е един от вариантите да се стимулират производителите на пресни плодове и зеленчуци. "Основното е всички да бъдат регистрирани и да имат документи за реализираната продукция", обясни той начина за преодоляване на сивия сектор пред агенция Фокус. При всички проверки се установяват нередовни играчи на пазара, обясни той. и допълни, че не знае докога ще се продължава по този начин, след като е редно  при едни и същи условия и по един и същи начин да се конкурират на пазара.

И поясни, че настояват да няма такива, които продават зеленчуци на някоя наклонена касетка на тротоара, хората да минават покрай тях и да пазаруват. Камбуров разясни, че членовете на асоциацията имат строг контрол върху всякакви пръскания, знае се дали е минал карантинният срок преди продажба.

 Това се вписва и остава в журнали, правят се проверки от БАБХ и нещата могат да бъдат проследени. От доматите по сергиите на тротоара нямате гаранции, че вчера не са пръскани, подчерта Камбуров. В другите държави не е така, етикетите се виждат върху плодовете и зеленчуците и е задължително да кажеш къде са гледани и по какъв начин, допълни той. Родните зеленчуци са по-предпочитани в сравнение с вносните от потребителите, каза още Камбуров. И поясни, че вносните зеленчуци много често са пресортирани.

Монитор

Чиновници на съд за афера с монети. Група чиновници, замесени в схема с изкупуване на символични цени на юбилейни монети, собственост на МС, отиват на съд. Те вече са се простили с работата си в ръководената от Бойко Борисов институция, след като по нареждане на премиера сгафилите служители, които са се възползвали от позициите си за осъществяването на далаверата със златни и сребърни пендари, са били уволнени в средата на 2015 година. На практика Борисов е „омел" почти целия отдел „Финанси" на „Дондуков" 1, който се състои от 8 държавни служители. Общо петима чиновници, начело с главния счетоводител, са изгорели покрай аферата. Тя самата пък е била разплетена след сигнал, подаден от шефа на дирекция „Бюджет и финанси". Потърсен за коментар на случилото се, пък самият министър-председател заяви пред „Монитор": „Всеки сигнал се проверява".

Актове за телефон и алкохол падат най-често в съда. Актове за говорене по телефон и шофиране след употреба на алкохол, съставени от КАТ, най-често се обжалват от шофьорите и падат в съда. Това съобщиха за Агенция „Монитор" адвокати, които защитават правата на водачите, хванати в нарушение. Причината е, че има много неуредени неща при изследването за каране в нетрезво състояние, както и за неизползването на хендсфри. Според Наредба номер 30 на министрите на здавеопасване, вътрешните работи и правосъдието пробите от кръв се изпращат в определени химически лаборатории в големите градове. В нея е описано и как се съхраняват, както как се взимат материалите за изследването.

Именно там се крие и ключа за обжалването. Според закона мястото, където се взима пробата се обработва със специален разствор, който обаче е забранен за употреба. Така лекарите използват обикновен спирт, който противоречи на правилата. Адвокатите, които са запознати с това, съветват клиентите си задължително да обжалват. Така в много от случаите актовете и наказанията се отменят от съда, тъй като изследването не е проведено по регламент. В много от случаите на заловени с телефон в ръка шофьори пък се оспорва факта, че те са разговаряли по мобилния апарат. Те често твърдят, че просто са го държали, подпирали са се с ръка или са имали включено хендсфри, но апаратът им е бил в ръката, а не до ухото. Така с няколко адвокатски хватки, наказателните постановления се отменяли.

Според защитниците обаче много хора просто решавали да си платят глобите, тъй като хонорарите на адвокатите били по-високи от тях. За да се възстановят от държавата пък трябвало да се заведе насрещен иск при спечеленото дело и да се изгуби много време и нерви.

Статистика предоставена от вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова в писмен отговор, публикуван на сайта на НС, потвърждава, че съдиите масово отменят наказателни постановления, издадени от органите на КАТ. Всеки трети акт пада, ако се обжалва. Това става ясно от писмен отговор на Бъчварова до народен представител. През 2014 г. органите на Пътната полиция са издали общо 209 390 наказателни постановления за установени нарушения по Закона за движения на пътищата. Едва 6588 от актовете на КАТ са обжалвани. Съдиите са приели, че 2479 от обжалваните наказателни постановления са неправилно издадени от органите на пътната полиция и са отменени. Статистиката на КАТ показва, че от началото на годината до навечерието на Великден по пътищата на страната са загинали 170 души.

Само за празниците до 1 май в столицата пък са били взети девет книжки за различни нарушения, сред които и шофиране след употреба на алкохол. Спрени са били и 11 коли от движение.