24 часа

НАП официално проверява българите в #Panama Papers. Националната агенция за приходите е изпратила официално искане до Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).

Главният изпълнителен директор на НАП Бойко Атанасов иска агенцията да получи "цялата налична информация за българи и за български компании, за които има данни за офшорни сметки и за извършени операции." Че ще го направи стана ясно веднага след оповестяването на документите.

Шефът на приходната агенция уверява, че получените данни ще бъдат използвани "единствено за упражняване на законоустановените правомощия на приходната администрация".

Атанасов прави важно уточнение, че "наличието на банкови сметки или операции в офшорни юрисдикции не означава задължително извършването на данъчни нарушения и престъпления, но независимо от това косвените доказателства за подобна активност би следвало да бъдат внимателно проучени".

За "24 часа" говорителят на НАП Росен Бъчваров обясни, че всеки гражданин или фирма, за които бъдат получени данни, подлежи на  проверка. При установяване на нарушения може да се пристъпи и към ревизия.

Искането на НАП е по повод мегаразследване на Международния консорциум на разследващите журналисти, започнало след изтичане на данни към германския вестник "Зюддойче цайтунг".

45 млн. лв. глътна Военното НДК за 10 години. Строителите вече се изнасят от т.нар. Военно НДК. След близо година ремонти лъскавата сграда на столичния бул. "Скобелев" ще бъде предадена на новите собственици - Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура.

След 8 г. бездействие предвиденото за Национален армейски комплекс здание бе прехвърлено от Министерството на отбраната към правосъдното министерство. През това време сградата прокапа, части от нея започнаха да се рушат, а на покрива израснаха брези с височина 2 - 3 м.

За реконструкцията през март м.г. бяха отпуснати близо 11 млн. лв., които обаче не стигнаха и през лятото бяха добавени още 3,8 млн.

Като се има предвид, че военните са похарчили малко над 30 млн. лв. за строежа, лесно може да се пресметне, че теренът на някогашния военноисторически музей е глътнал почти 45 млн. лв. Но това не е всичко, защото предстои обзавеждане на сградата с бюра, компютри, столове и пр., за което преди месец шефът на районния съд Методи Лалов поиска още 5,2 млн. лева от премиера Бойко Борисов. Дали ще ги получи, е друг въпрос.

Завършваме 72-часовите проби на основните системи - отоплителна, охладителна, вентилационна, и 9 специални системи за сигурност, разказа за "24 часа" инж. Рашко Стайков, управител на "Р.С. Инженеринг" ЕООД.

Вече са проверени и системите за контрол и достъп, за охрана, пожароизвестяване и защита, както и за димоотвеждане и защита. Отделно пред всяка съдебна зала са монтирани информационни табла, на които се изписват номерът на делото и часът на неговото разглеждане.

Предаваме най-голямата административна сграда, строена в България през последните 15-ина години, заяви инж. Рашков. Но е категоричен, че усилията щяха да са далеч по-малки, а похарчената сума - по-скромна, ако зданието бе построено наново, а не се налагаше реконструкция. Защото при нея се плаща не само за градеж, а и за отстраняване на компрометирани елементи, за препроектиране и реконструкция, което гълта повече време и средства.

За довършването на "двореца" от военните през 2009 г. са били нужни минимални усилия. Тогава обаче новоназначеният министър на отбраната Николай Цонев изненадващо спря строежа и пусна сградата на пазара за колосалните 100 млн. лв. Естествено, никой не ги даде.

34 500 кв.м. е полезната площ в новото здание, а коридорите са дълги 8,5 км, посочи инж. Рашков. Фасадата пък е погълнала 4,5 дка специални стъклопакети, които пропускат слънчевите лъчи вътре, но не дават на събраното вътре топло да излезе навън.

Капитал Daily

Почти зима за българския износ. Ръстът в износа вече е почти незабележим - за първите два месеца на годината увеличението е 1.4% до 6.9 млрд. лв., което е пет пъти по-малко спрямо година по-рано. Причините са две - първо, цените на металите и горивата продължават да падат и, второ, икономиките на някои от ключовите пазари като Турция и Китай се свиват. От данните се вижда, че ръстът се забавя дори към държавите в Европейския съюз, към които отиват 2/3 от българския износ, а към страните извън съюза растежът клони към нула.

Единствената позитивна новина е, че продължава скокът в продажбите на машини. Малко успокоение е и че при суровините и нефтопродуктите (основно масла) количествата се запазват близо до нивата от миналата година. Т.е. засега забавянето се дължи основно на падащи международни цени, а не толкова на ограничено производство. Ако тенденцията за липса на ръст в износа се запази, това ще е лоша новина за българската икономика, която заради малкия пазар и отвореността си може да усети съживяване точно покрай продажбите зад граница.

Когато цените падат

Националната статистика дава детайлните данни по групи стоки за Европейския съюз с месец закъснение. Затова има разбивка само за януари, а тя показва, че с най-голям спад в стойностния обем е износът на животински и растителни мазнини - 44%. Един от големите пазари за този тип стоки беше Германия. Сега обаче се вижда, че внос от България почти няма, което е финансова загуба от близо 23 млн. лв. само за първия месец на годината. Най-силната икономика в Европа почти е спряла вноса на масла от България, а при суровините има спад от 22% до 49 млн. лв.

Добрата новина е, че българските фирми изнасят все повече машини и готови продукти за Германия, които са и най-голямата част от експорта към държавата.

По линия на евтините суровини и нефтопродукти пада българският експорт в посока Белгия - с 21%. Тази тенденция започна още през миналата година. Около 70% от износа ни към кралството е именно на суровини (мед и медни изделия) и промяната в цените се отразява веднага. През 2015 г. цветният метал поевтиня с около 35%, а по данни на Bloomberg средната цена през първия месец на тази година е с близо 40% по-ниска спрямо същия период на предходната година. Тук ключова роля играе медодобивното предприятие "Аурубис България", което изнася медни катоди до завода на компанията майка в Олен, Белгия. Впоследствие суровината се преработва и се изпраща в посока Азия, най-вече Китай.

Големите купувачи имат проблеми

Ниските цени на металите вече се отразяват и пряко върху износа към Китай. Той намалява с над 30% за първите два месеца спрямо същия период на 2015 г. Тук вече се вижда, че освен като стойност износът намалява и като обеми. Това беше очаквано от анализаторите, тъй като икономиката на Китай започва да се забавя, което веднага рефлектира върху вноса на страната. През четвъртото тримесечие на 2015 г. китайската статистика отчете годишен растеж от 6.8% - най-ниското ниво от началото на финансовата криза през 2007 г. Последната прогноза на Световната банка е растежът през 2016 г. да падне до 6.7%.

Най-големият пазар за български стоки извън ЕС - Турция, продължава да се свива. През януари и февруари в тази посока са изнесени стоки на стойност 585 млн. лв., като има спад от близо 7%. Бежанската криза, постоянните атентати и руското ембарго ще ударят най-ключовия сектор в съседната държава - туризма (11% от БВП), затова очакванията са икономиката да се забави, а оттам и покупките на стоки.

Още машини

Данните за януари показват, че преструктурирането на българския износ продължава. Докато непреработените материали намаляват като относителен дял в общия износ, машините, оборудването и другите готови продукти продължават да растат. След скока с 12.5% през миналата година сега статистиката отчита още 4.5% увеличение при машините и оборудването през януари. В групата на растящите са и готовите продукти - 7.3%, като тук влизат от мебели, през облекло до радиатори, както и химичните вещества - с близо 20%.

Дългосрочната картина показва, че за 15 години делът на машиностроенето като част от общия износ на България се е увеличил от 10% на 22%. Данните на НСИ показват, че това увеличение не се дължи само на растящите цени, а на реално увеличение на продадената навън продукция. Точно на другия полюс е износът на метали, който се свива от 20 на 15%. От 2012 г. досега най-много са се увеличили продажбите на части и компоненти в машиностроенето, електрониката и автомобилостроенето.

Броят на кредитните карти в България се сви с над 100 000. Броят на кредитните карти в България е намалял с над 100 000 през 2015 г. Това е близо една десета от всички подобни пластики у нас. Това показва статистиката на Българската народна банка за платежните услуги към края на миналата година. Броят на кредитните карти у нас към края на 2014 г. е бил 970 000, докато към края на 2015 г. те намаляват на около 860 000. Основната причина за това намаление може да се търси в закриването на над 100 000 кредитни карти, които очевидно не са били обслужвани. Както "Капитал" вече писа, няколко банки продадоха в края на миналата година портфейли с "лоши" кредити на компании за събиране на вземания, за да изчистят досиетата си за предстоящите стрест тестове, организирани от БНБ.

БОРИКА губи дял

Този спад е и сред водещите причини защо общият брой на всички платежните карти в България е намалял с близо 6% на годишна база. Така за пръв път за последните пет години броят им е паднал под 7 млн. Въпреки това проникването на платежните карти у нас остава относително високо, като на всеки пълнолетен българин се падат средно по 1.13 банкови карти. Данните от последните години пък показват значително понижаване на пазарния дял на платежните карти на БОРИКА. То се е случило към края на 2014 г. и може да бъде свързано с фалита на Корпоративна търговска банка, която беше сред банките, използващи БОРИКА за потребителски сметки. Трябва да се вземе предвид, че плащанията с този тип карти са ограничени само на територията на България, докато другите два основни оператора - "Мастъркард" и "Виза", позволяват транзакции в чужбина, поради което са предпочитани.

Данните сочат още, че 2015 е година на значителен ръст в употребата на платежни карти. Сумата на всички изтеглените на банкомат пари се е увеличила с близо 20% в сравнение с 2014 г., докато през последните години този ръст не е надхвърлял 10% на годишна база. При безкешовото плащане също има около 20% нарастване на средствата. Това обаче представлява по-скоро забавяне на растежа, тъй като през предходните години сумите, изхарчвани през ПОС терминал, са нараствали с 22% до 30% годишно.

Теглене от чужда банка

Традиционно сумите, изтеглени на банкомат на банка, различна от банката - издател на картата, са чувствително по-ниски от тези, изтеглени от апарат на институцията, издала картата. Причината за това е, че в стандартните си условия почти всички банки таксуват този тип тегления няколко пъти по-скъпо. Таксите за теглене на "чужд" банкомат са около 1 лв., докато при теглене на автомат на банката издател са около 20 стотинки. През втората половина на 2015 г. обаче сумата на тегленията на банкомат на друга банка е нараснала с над 2 млрд. лв. и почти се изравнява със сумата на тегленията от клиентската банка - над 6 млрд. лв.

Сега

Борисов първо насърчи, после заклейми гражданските арести на мигранти. След като в неделя гражданските арести по границата с Турция получиха подкрепа на най-високо институционално ниво в лицето на премиера Бойко Борисов, вчера в интернет се появи ново видео на незаконно задържане на мигранти. Българският хелзинкски комитет обяви, че ще сезира главния прокурор Сотир Цацаров, защото с думите си Борисов подбужда към дискриминация и насилие, основани на раса, народност или етническа принадлежност. Няколко часа по-късно от прокуратурата обявиха, че вече са започнали разследване за незаконното задържане на чужденци, а премиерът призова да се спазва законът. Т.нар. граждански арести за пореден път показват, че въпреки хвалбите на МВР колко добре се справят с охраната през границата непрекъснато се преминава нелегално без проблем.

В новото видео се вижда как цивилни арестуват трима афганистанци и връзват ръцете им със "свински опашки". След това на смесица от български и английски се опитват да им обяснят, че трябва да се върнат незабавно в Турция.

Реакцията на шефа на Гранична полиция Антонио Ангелов бе светкавична. "В България задържането на лица става само от органите с полицейски правомощия след разпореждане на прокуратурата и съда", заяви той пред bTV.

Малко по-късно обаче Борисов даде съвсем друга интерпретация на събитието, като по традиция се скара на журналистите, че неправилно предават случилото се. "Вие спекулирате със "свинските опашки". Защото това са едни найлонови въженца. Публиката остава с впечатлението, че са свински опашки, защото са мюсюлмани, и вкарвате един подтекст, който не е така. Ние и на мотострелковите войски може да кажем кашици и те няма да се обидят, но не се използва. Просто това са работни термини в полицията. Едното са метални белезници, а на пластмасовите им казват "свински опашки", обясни Борисов. Ден по-рано, по повод друго подобно видео, той каза, че е благодарен на доброволните отряди. "Аз се свързах с тези момчета, говорихме, всяка помощ, която е за Гранична полиция и за държавата, е добре дошла. Не трябва да се превишават само правата и законът, защото това е една опасност", заяви премиерът в Бургас. Борисов дори предположи, че отрядите могат да работят съвместно с полицията. "Еми за това пратих началника на Гранична полиция, за да може да канализират нещата и да бъде в рамките на взаимопомощта, която всеки български гражданин оказва на армията, полиция и винаги е полезна за нас", заяви той.

Последното видео е правено в неделя, обясни Антонио Ангелов. "Арестът" е извършен в района на р. Велека. Сигнал за тримата нелегални имигранти е подаден в Гранична полиция, но когато патрулът отишъл на място, заварил само тримата, от доброволците нямало и следа, а чужденците вече не били вързани. Човекът, който се обадил на 112, пък не се представил, така че МВР не знае кой е извършил арестите. По информация на Медиапул един от участниците в групата за граждански арести е Петър Низамов-Перата от Бургас, който има криминални регистрации и дела за побои. Видеото е качено във "Фейсбук" от профила на потребител Joseph Louis Barrow. Публикувани са и видеа от медийните изяви на Динко Вълев от Ямбол, който също стана известен с това, че лови бежанци.

"За това престъпление законодателят е предвидил наказание до 6 г. лишаване от свобода. В хода на делото установените чужди граждани са разпитани пред съдия от Районен съд - Малко Търново, като предстои извършването и на процесуални действия с цел разпознаване на извършителите. Главният прокурор е изискал пълна информация по случая от директора на Главна дирекция "Гранична полиция", заявиха от прокуратурата.

Няколко часа след изказването си вчера Борисов се оплака, че не е бил разбран правилно. В профила си във "Фейсбук" той написа, че думите му са употребени некоректно. "Категоричното ми мнение е било и е, че гражданското общество трябва да бъде бдително, да подава сигнали и да не остава безразлично към нарушаването на закона, но в никакъв случай не трябва да има превишаване на права. Всяко беззаконие или нехуманно отношение не само че не се толерира от държавата, но ще бъде и преследвано от закона. Взимаме всички мерки за по-добра охрана на границата", написа той.

Подкрепа

300 военни ще бъдат насочени към границите заради бежанския поток, каза Бойко Борисов вчера. Той пресметна, че досега държавата е платила почти 100 млн. лв. за ограда, техника и командировъчни. Въпреки това всеки ден чужденци пресичат нелегално браздата от Турция. За 24 часа до понеделник сутринта са заловени 97 души. Борисов не даде повече подробности за военните, а само каза, че ще бъдат разположени така, че да осигуряват контрол и безопасност на границите.

Московски не дава оставка, но уволни голям шеф в ДАИ. Транспортният министър Ивайло Московски уволни вчера главния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (бившата ДАИ) Владимир Колев. Това стана в деня, в който лидерът на ДСБ Радан Кънев поиска оставката на самия министър заради корупционните схеми и скандали в подчинената му агенция, довели до арести и обвинения.

Колев не е осъществявал достатъчен контрол над подчинените му началници на областните отдели "Автомобилна администрация" и е допуснал "пропуски в работата и нерегламентирани практики", гласи лаконичното съобщение, с което транспортното министерство обяви новината за уволнението.

Часове по-рано Радан Кънев поиска оставката на министър Московски заради бездействието му, "защото отдавна е имало информация за корупционни дейности и не е последвала никаква реакция". "Разполагаме с данни за изключително висок корупционен потенциал при издаването на тези разрешения, както и за факта, че разрешения за управление на транспортни фирми се издават практически и единствено и само на членове на две партии - ГЕРБ и ДПС, което всъщност разкрива ясна схема за придобиване на пряко партийно влияние не само върху структурите на държавната администрация, но и върху ключови частни бизнеси. Това е моделът за партийно овладяване на бизнеса. Държавната автомобилна инспекция не е изолиран случай. Същото се случва в ДАИ, в Държавен фонд "Земеделие", в държавните предприятия за управление на горите, в огромна степен в Агенция "Пътна инфраструктура", каза Радан Кънев.

От ДСБ вчера коментираха, че Цветелин Цветанов се е оказал "политическо сираче", защото никой не поема отговорността за назначаването му. Цветанов бе изключен от ГЕРБ веднага след ареста му. Междувременно премиерът Бойко Борисов декларира, че няма "политически чадър" над Цветанов и над корупцията в ДАИ. А министър Ивайло Московски обясни, че всъщност имал друг фаворит за поста - ексшефа на ГДБОП Станимир Флоров, който бе дясна ръка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Червени лампи

Още при назначаването на Цветелин Цветанов за шеф на ДАИ през януари 2015 г. от Националното сдружение на превозвачите казали, че той е най-неподходящ, а през декември шефът на областната служба на агенцията в София подал сигнал до главния прокурор, посочи Радан Кънев. Както в. "Сега" писа, шефът на ДАИ за София Кънчо Димитров от месеци алармира институциите за корупционните схеми. В един от сигналите Димитров описва случай, който според него е бил "покрит" именно от уволнения вече Владимир Колев. Става дума за поискани 2000 лв. от чужд гражданин, собственик на транспортна фирма, "за да се оправят нещата" и проверките по дейността й да бъдат прекратени. Въпреки че Владимир Колев е получил доклад по случая с поискания рушвет, не последвали никакви наказания.

Труд

Тунелът "Кресна" - афера за милиони на псевдоеколози. В поредица материали "Труд" ще запознае читателите си с опасностите на една от най-безумните идеи на еколозите от коалицията "За да остане природа в България" - изграждане на 15,4-километров тунел през Кресненското дефиле като част от лот 3.2 на автомагистрала "Струма". Аргументите на природозащитниците са, че само мегасъоръжението ще гарантира опазването на биоразнообразието в местността, която попада в мрежата "Натура 2000".

Вече дълги години зелените са слепи и глухи за стотици факти, представени от строителни експерти и учени от Българската академия на науките срещу проекта за 15,4-километровия тунел. Заключенията в десетки писмени становища и доклади по темата са, че проектът е опасен за околната среда, работниците, които ще изграждат тунела, и за местните хора. През миналата година правителството се вслуша в експертните мнения и прие алтернативен проект за преминаването на АМ "Струма" през дефилето. Вариантът включва надземен път с къси тунели и естакади. Но не се хареса на природозащитниците. В тази първа част вестникът ще въведе читателите в проблемите. В поредицата медията ще се позовава единствено на експертни становища и доклади, с които редакцията разполага.

Колкото до въпроса каква е комисионата за лобизма на псевдоеколозите, ако успеят да пробутат безумния проект за дълъг тунел през Кресна, „Труд" ще потърси отговор чрез съответните служби като техен медиен партньор.

Радиация, земетресения и наводнения - тези рискове крие проектът за 15,4-километров тунел с 2 тръби през Кресненското дефиле, който е на стойност около 1,2 млрд. евро.

Изводите са записани в докладите на наши и чужди строителни специалисти и учени от Българската академия на науките (БАН).

Въпреки безспорните доказателства, че мегатунелът е опасен, група природозащитници не допуска алтернативно решение на отсечката на автомагистрала "Струма".

Предисторията

Проектирането на АМ "Струма" започва през 1997 г. Тя е част от трансевропейския коридор №4, който свързва страните от Централна Европа с Егейско море. Отсечката е от ключово значение за целия Европейски съюз.

Проектирането на аутобана минава през десетки перипетии, които през годините са преодолени, но до днес на дневен ред стои изграждането на лот 3.2 "Крупник - Кресна". Именно това е участъкът през Кресненското дефиле.

Зелените са против прокарването на надземен път през пролома, като настояват за изграждането на 15,4-километров тунел. Аргументите им са, че на базата на извършената оценка за влияние върху околната среда (ОВОС) единствено този вариант гарантира опазването на флората и фауната в Кресненското дефиле, което е част от мрежата от защитени територии "Натура 2000".

В същото време дефилето продължава да е сред от най-опасните пътни участъци в България, като статистиката на Пътна полиция показва, че това е това е едно от местата с най-много катастрофи и жертви.

Причините

Още през 2001 г. у нас пристигат представители на Постоянния комитет на Бернската конвенция - звеното, което съблюдава дали страните членки на Съвета на Европа спазват екологичните предписания, описани в конвенцията.

Препоръката на Комитета е България да се откаже от маршрут през дефилето и да търси алтернативи. През 2004-та зелените прокарват идеята за 15,4-километровия тунел, който впоследствие е одобрен от комитета.

През следващите години никое правителство не започва изграждането, като чак през 2013 г. е обявена тръжна процедура за изработката на идеен проект на мегасъоръжението. Поръчката е спечелена от консорциума "Виа план - Амберг", в който има солидно швейцарско участие.

Именно от тази страна зелените получават част от безвъзмездното финансиране, с което реализират проекти из цяла България. Впоследствие договорът с консорциума е развален. На власт идва кабинетът "Борисов 2", който предлага алтернатива на мегатунела - надземна магистрала с къси тунели и естакади.

През есента на м.г. еколозите изпратиха поредния сигнал до Комитета на Бернската конвенция, защото България нарушавала договорката пътят през Кресненското дефиле да е под земята. Звеното заседава от 1 до 4 декември в Страсбург, а по казуса решението беше да няма наказание за страната ни, а случаят ще бъде разгледан отново през т.г.

Експертите

Докато еколозите се противят на новия вариант, който е и по-евтин - вместо 1,2 милиарда евро, цената е около 250 млн. евро, учени и строителни експерти подеха инициативата да обяснят на обществото опасностите, които крие изграждането и експлоатацията на 15,4-киометровия тунел.

Против съоръжението се обявяват членове на БАН, Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Камарата на строителите в България (КСБ), Българската браншова камара "Пътища" (ББКП), Българската браншова асоциация "Пътна безопасност", Сдружението на пътните инженери и консултанти (СПИК), Българската асоциация "Интелигентни транспортни системи" (БАИТС). Редакцията на "Труд" разполага с редица експертни становища, които доказват колко безсмислен, скъп и рисков е планът за мегатунел.

В писмо до Постоянния комитет на Бернската конвенция изброените организации съобщават, че за да не бъдат обвинени в пристрастност като представители на българския бизнес, са потърсили и експертни мнения от чужбина.

"КСБ възлага изготвянето на екологична оценка на гръцката фирма ЕНВЕКО. Извършат се допълнителни геоложки, хидрогеоложки, сеизмични, тектонични проучвания, анализ и оценка на естествените радиоактивни елементи в района на Кресненското дефиле от високо признати учени като проф. д-р Рикардо Оливера от Нов университет на Лисабон, бивш президент на Международната асоциация по инженерна геология, проф. д-р Пол Маринус от Националния технически университет в Атина и бивш президент на Международната асоциация по инженерна геология, д-р Харалампос Сароглоу от Националния технически университет в Атина и гостуващ лектор в Империал колидж, Лондон", пишат организациите.

Заключенията на чуждите експерти съвпадат със становищата на учените от БАН (проф. д-р Стефан Шанов, доц. д-р Николай Добрев, проф. д-р Алексей Бендерев, доц. д-р Стефчо Стойнев) и от Минно-геоложкия университет (доц. д-р Кирил Ангелов, доц. д-р Илия Божков) и др.

А именно, "че вземането на решение за строителство на "Дълъг тунел" се базирало на недобре и непълно проучени условия и не са отчетени всички фактори, влияещи както на техническите, така и на екологичните условия". На базата на изводите си строителният бранш категорично препоръчва алтернативния вариант, избран от правителството - къси тунели, естакади и надземен път".

Експертите и учените предупреждават и за рисковете - налице е завишено радиоактивно лъчение, което поставя под риск хората, които ще прокопават тунела. Причина за радиацията е намиращото се в близост ураново находище, а отделно подземните скални масиви са естествен източник на лъчение. Данните са от доклад от 2015 г., озаглавен "Анализ и оценка на естествените радиоактивни елементи на терена на АМ "Струма" лот 3.2".

Радиационите скали и почва, които ще бъдат изкопани, са 8 млн. куб. м - такова огромно количество ще заема умопомрачителна площ, на всичкото отгоре ще има лъчение. Депа за тези кубици няма и на практика те ще се трупат в Кресненското дефиле, което ще е пагубно за защитените растителни и животински видове, както и голям риск за местните хора.

Отделно Кресненското дефиле е в една от най-сеизмично активните области от тази част на Балканския полуостров. Мегатунелът пресича "основните активни структури, които са генерирали едно от най-силните в този район земетресения". Данните са от експертна оценка на сеизмичната опасност, изготвена от проф. Стефан Шанов. В нея е описано, че Крупнишкият разлом пресича трасето на АМ "Струма" "точно пред северния вход на тунелите при един от вариантите на магистралата". Според оценката има много доказателства, че при земетресението от 7,8 по Рихтер през 1904 г. се е активирал именно той. Друга опасност е Яворовският разлом, който също пресича трасето.

Хидроложкото становище на проф. д-р Алексей Бендерев, ръководител секция "Хидрогеология" в Геологическия институт на БАН, също показва, че има опасност "при преминаване на тунела на малка дълбочина под някои реки (дерета) притоци на р. Струма. Възможно е обрушване и допълнително напукване на масива над тунела в резултат на евентуалните взривни работи. Такива могат да бъдат участъците под реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Габровското дере и др.", пише проф. Бендерев.

На преден план са изтъкнати изключително скъпото строителство и последващата поддръжка на мегасъоръжението.

Строителство и поддръжка

1 925 000 щатски долара за осветление, 5 770 000 долара за поддръжка на вентилацията, 2 310 000 долара за заплати на персонала и 7 700 000 долара за обща експлоатация - толкова са годишните разходи за 15,4-километровия тунел. Данните са от становище на инж. Павел Диковски, който прави следните изводи: 1. Не съществува ясна визия как ще бъде осигурен финансов ресурс за нормална "европейска" експлоатация на тунел с мегадължина от 15,4 км. 2. Ако такъв ресурс бъде осигурен, как ще се отрази той на бюджета за текущ ремонт и поддържане на Републиканската пътна мрежа. 3. Отчитат ли се реално редица разходи, които ще бъдат непредвидени, вкл. рехабилитацията на съществуващия Е-79 след изграждането на тунела. 4. Разходите на превозвачите при ограничителния режим на движение по време на строителство с такъв дълъг срок на изпълнение.

"Смятам, че това са достатъчно сериозни въпроси, които следва да намерят своето реално решение, преди да се вземе окончателното решение за съдбата на лот 3.2 на АМ "Струма", пише експертът и допълва: "Тук съвсем съзнателно няма да се спирам на предложението на авторите на проекта на тунела за евакуация на всички 37 вида защитени птици, змии усойници и костенурки, които следва да бъдат "хванати" и евакуирани извън зоната на строителните площадки, може би в спа център в Банско. Същото важи и за решението тунелът да бъде прокаран по безвзривен способ. Но това са други теми, които няма да засягам."

Годишни разходи за мегатунела:

Осветление - $1 925 000

Вентилация - $5 770 000

Заплати за персонала - $2 310 000

Експлоатация и поддържане - $7 700 000

Общо - $17 705 000.

Захарта поскъпна с 19% за година. Захарта на едро у нас поскъпна с 19% през последната година, като се очаква тенденцията да се запази и през 2016 г., заяви Антонина Белопитова , изпълнителен директор на Софийска стокова борса.

Основната причина за по-високите цени е засушаването, предизвикано от климатичното явление Ел Ниньо. Очаква се то да доведе до спад в производството на захар в големи производители като Индия, Тайланд и Китай през този и следващия сезон.

Сега на борсата в Ню Йорк захарта се търгува за 318 долара за тон, а в Лондон - за 422 долара за тон, което е с 19% повишение спрямо година по-рано.

По данни на ССБ и олиото е поскъпнало у нас през последната година, но повишението е само с 6 на сто.

При всички останали стоки, търгувани на Софийска стокова борса се отбелязва понижение в цените на годишна база. При горивата също има спад, като при бензина е 18%, а при дизела 24 на сто. Пшеницата поевтинява с 15%, а брашното с 3 на сто на годишна база.

От ССБ обявиха, че България вече е влязла в списъка на 7-те държави, с които Египет търгува пшеница. Проблемът обаче, е че страната ни няма подходящи пристанища и кораби и вероятно износът ни ще минава през Румъния.

В момента българските производители разполагат с преходни запаси от един млн. тона хлебно зърно в складовете. Цената е около 157 долара за тон, 15% по-малко от същия период на миналата година.

„Добре е, че сме допуснати сред държавите, които пряко да участват в търговете. Надяваме се да се раздвижи малко експортът на българска пшеница", заяви Васил Симов, изпълнителен директор на ССБ.

Стандарт

Разпределяме газа за Европа. Ставаме газоразпределителен център на Европа. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на откриването на компресорната станция (КС) "Странджа".

Оттук минават 14 млрд. куб. м газ за Истанбул, обясни на официалната церемония премиерът Бойко Борисов. 70 млн. лв. виждате тук, посочи модерната КС "Странджа" Борисов и допълни, че след месец такава КС ще бъде открита в Петрич.

Обновяването на КС "Странджа" се осъществява по програмата за рехабилитацията на четири КС - "Лозенец", "Ихтиман", "Петрич" и "Странджа", на обща стойност от около 200 млн. лв. Вече e извършено и предпроектно проучване за нова газова връзка с Турция, написа по-късно вчера на страницата си във Фейсбук премиерът Борисов. Предвижда се изграждане на реверсивна газова връзка, успоредна на транзитния газопровод от КС "Лозенец" до българо-турската граница, написа още Борисов и допълни, че прогнозният й капацитет е 3 млрд. куб. метра.

За България е много важно да следваме своята политика в областта на енергетиката, чийто основен приоритет е именно диверсификацията на източниците и на маршрутите за доставка на природен газ, заяви министър Петкова. За да има газов хъб и диверсификация е необходима на първо място подходяща инфраструктура, посочи тя. Усилията, които правителството полага, са насочени към това да изградим газовата свързаност на България със съседните страни, което ще доведе до реална диверсификация на източниците и на маршрутите, посочи Петкова.

Едва след това няма да има пречки България да стане газоразпределителен център на Европа, обясни Теменужка Петкова. Според нея за това са налице всички предпоставки, включително и подходящо географско разположение. България е естествен хъб, през който минават трасетата на природен газ както от изток, така и от юг. 80% от компресорните станции в региона се намират на територията на България, каза енергийният министър. За превръщането на България в хъб ще се разчита и на местен добив, допълни министър Петкова и даде за пример Румъния, която вече задоволява 90% от нуждите си от природен газ. За целта ние разчитаме основно на откриването на големи газови находища в дълбоководните части на Черно море - "Блок 1-21 Хан Аспарух" и "Блок 1-14 Силистар". Според премиера Бойко Борисов на 19 април в Бургас ще пристигне за сглобяване специалната платформа за търсене и проучване на нефт и газ в "Б1-21 Хан Аспарух".

Цялото агне по 7 лева за кг. За Великден ще ядем българско агнешко месо, румънско, тъй като много агнета влязоха у нас от северната ни съседка, както и замразено агнешко от Нова Зеландия и Австралия, което се продава всяка година и вече не трогва хората. Това съобщи за "Стандарт" Бисер Чилингиров, председател на Национална овцевъдна асоциация (НОА). Той призовава българите да си купят агнешко директно от фермите. "Така те ще получат бонус разходка до фермата, ще могат да изберат агнето по красота, цвят и миризма, а също така ще получат и подарък - главичка и карантия. От българското агнешко няма по-вкусно", категоричен е Чилингиров. По думите му родните агнета пасат билки, хранят се с биофуражи и пият кладенчова вода, което прави месото им изключително вкусно и био. Тази година можем да си закупим агнешко на цени от 6-7 лв. за кг живо тегло. А в магазините цената е от 13 лв. до 17 лв. за кг. "С наближаването на Великден и Гергьовден се надяваме, че ще се ускори търсенето на българските агнета, тъй като се различават по качество и вкус от румънските, чието месо е като козето, по-синкаво", посочи Чилингиров. По думите му румънските агнета са с лев по-евтини и затова се внасят от родните търговци. Според Чилингиров не е проблем да се намери българско агнешко и дори има фермери, които правят доставки по домовете. По думите му трябва да сме нащрек, за да не ни продадат шилешко за агнешко, което в магазините също е по 14 лв./кг. "Шилешкото е много по-евтино, продава се по 3-4 лв. за кг живо тегло", каза председателят на НОА. Неговият съвет е при покупка на агнешко, ако се съмняваме в произхода му, да поискаме документ, в който пише от коя кланица е и в коя ферма е пасло. Размразеното месо пък ставало лигаво при допир, стои по-синкаво, а при натиск не връща първоначалното си положение, както при прясното месо. "То е розово, мазнините са бели и се различава от размразеното", каза Чилингиров. По думите му България няма традиции в износа на агнешко, в малки количества изнасяне за Италия. "По около 70 хил. агнета изнасяме годишно, което е нищо. Повечето се колят за вътрешния пазар, но се изкупуват на ниски цени и се извиват ръцете на фермерите. В Гърция агнешкото вече е по 8-9 евро в магазинната мрежа", посочи Чилингиров.

Монитор

Крадат ни имейлите от чужбина. Хакери крадат стотици имейл адреси на българи, които продават на пакети от чужбина. За новата схема е сигнализирана Комисията за защита на личните данни, съобщиха от институцията за „Монитор". За последните две години в КЗЛД са постъпили 30 такива сигнала от опарени граждани.

Всички ужилени са се оказали част от списъци с имейли, които са продадени на търговски дружества или дори на т.нар нигерийски измамници и пощите им са били буквално залети от непоискани електронни съобщения. Въпреки спама обаче се оказва, че нарушение според родното законодателство няма, обясниха от комисията. Според нормативната уредба, ако в списъците с имейлите няма друга информация като ЕГН-та, адреси и имена, това не е злоупотреба с лични данни, тъй като електронните пощи не се водят такива.

Друга спънка било това, че след промяна на Закона за електронните съобщения през март 2015 г. КЗЛД няма възможност да прави справки кой е източникът, разпространяващ съобщенията.

Въпреки законовите спънки от комисията са поискали съдействие от ГДБОП за идентифициране и установяване на хората, които предлагат за продажба тези бази с електронни адреси. До момента няма информация за търговци в страната. За да се установи такъв човек, на специализираните органи е необходим и достъп до трафични данни, който става само с разрешение от съда, но единствено и само при наличие на данни за престъпления, свързани с националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, наказуеми с над 5 г. затвор.

„От получената досега информация е видно, че домейните са хоствани и регистрирани извън територията на страната", съобщават от комисията. Тя не може да направи нищо, тъй като правомощията й са само на територията на България. Проверка на „Монитор" в интернет показа, че офертите за продажба на списъци с имейли могат да се намерят са много.

„Здравейте, продавам списък с имейли на частни лица и на юридически лица. Използва се за имейл маркетинг. Списъкът съдържа 650 000 имейла за 200 лв., актуализиран през януари 2016. Можете да закупите и част от него: 120 000 имейла /фирми и физически лица/ за 60 лв., 200 000 имейла /фирми и физически лица/ за 100 лв., 150 000 имейла /само фирми/ за 150 лв., 500 000 имейла /само физически лица/ за 150 лв. Имейлите са истински и реални, проверени са в системата за защита на лични данни, и са премахнати имейлите на хората, които не желаят да получат търговски съобщения.

Заедно със списъка получавате безплатно програма за изпращането на мейлите. Програмата се ползва лесно, с нея има инструкции за инсталирането и за работа с нея", гласи една от рекламите.

Накрая търговецът предлага и списъци с електронни адреси в Гърция - за 400 000 имейла цената е 150 лв., 250 000 имейла в Румъния пък струват 100 лв. А ако някой реши да си купи списъците за България, Гърция и Румъния, трябва да плати 300 лв. „Имам списъци за други държави, ако Ви интересува попитайте. За поръчки пишете на имейла", любезно завършва авторът на непоисканото електронно съобщение, идващо от адрес в gmail.

За разлика от търговията с имейли в комисията от години не са постъпвали сигнали за търговия на лични данни. В същото време обаче непрекъснато постъпват оплаквания за злоупотреба с лични данни от застрахователни компании, колцентрове и маркетингови дружества, съобщават от КЗЛД. Най-честите жалби от граждани са за телефонни обаждания от различни колцентрове, които предлагат определени продукти или за целите на предизборна кампания при предстоящи избори. В тези случаи потърпевшите искат информация от комисията за начина на придобиване и основанието за използване на телефонните им номера. Тя обаче няма разследващи функции и затова изключително трудно установява първоизточника на базата данни и начина на тяхното придобиване и разпространение, обясняват от комисията. Когато и ако все пак успее да разбере кой обработва неправомерно лични данни, тя издава задължителни предписания или съставя актове за административни нарушения.

„Монитор" получи сигнал от столичанка, която разказа как се е опарила от неправомерно разпространение на лични данни. На 10 февруари т.г. тя получила обаждане от номер 02/412 4772. Женски глас потърсил зет й, който е чужденец, за да му предложи някакъв застрахователен пакет.

„Моят зет е чужд гражданин, живее постоянно зад граница, не е идвал в България от десетина години и няма сключвани застраховки във въпросното дружество. Аз също нямам сключвани застраховки там и никога нито аз, нито зет ми по никакъв повод не сме предоставяли на тази фирма лични данни и координати", обясни опарената столичанка.

„На въпроса ми откъде във фирмата имат телефонния ми номер, кой и как е свързал този номер с двете имена на зет ми, служителката отговори след доста дълга пауза: „Ами от нашия маркетингов отдел", разказа жената.

Пет дни по-късно тя подала жалба в КЗЛД с въпрос откъде маркетинговият отдел на компанията се е снабдил и притежава лични данни за нея и нейното семейство и с какво право, но все още няма отговор. На жалбата й до застрахователя получила отговор, че данните са взети от Търговския регистър, който е публичен.

„Единственият лист хартия, върху който има данните на зет ми и моя мобилен телефон, е заявление до Агенцията по вписванията за издаване на Булстат през ноември 2015 г. по повод на продажба на жилище. Вероятно служител на агенцията продава лични данни на различни компании, в случая на Алианц", твърди пострадалата жена.

Над 40 хиляди се жалят от надути сметки за ток и парно. Над 40 хиляди българи се жалят всяка година от енергото си или от топлофикацията, като основните оплаквания на хората са надути сметки. Това става ясно от годишния доклад за миналата година на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), който ще бъде разгледан от енергийната комисия в парламента тази седмица.

Само в ЕРП-тата са постъпили близо 28 хиляди жалби, а още 2800 са влезли в самата КЕВР. Според данните на регулатора един на всеки четири абонати е бил удовлетворен от енергото. Най-много са оплакванията от ЧЕЗ, което е обяснимо, тъй като това е най-голямото енерго. Следват ги тези към „Енерго-Про" и на последно място са жалбите срещу ЕВН.

Номер едно по брой са жалбите за начислени завишени количества на електрическата енергия. Следват ги тези за лошо качество на тока, съмненията за това дали електромера работи коректно, както и за неправомерно според абонатите спиране на електричеството от ЕРП-то.

От КЕВР са дали няколко примера за различни случаи, в които постъпили при тях жалби са били разрешение в полза на клиентите. В София например абонат на ЧЕЗ е получил фактура, изготвена на базата на констативен протокол. Такива протоколи ЕРП-тата правят, когато установят, че има кражба на ток или че електромерът на работи. От доклада не става ясно какъв е случаят, но след започнала проверка от регулатора ЕРП-то само сторнирало сметката, след като излязло със заключение, че апартаментът е бил празен за въпросния период.

От „Енерго-Про" пък наказали свой абонат, защото при проверка на собствения им електромер установили, че дисплеят му е тъмен. Явно съмнявайки се в кражба, те му начислили служебна еленергия. КЕВР обаче им разпоредила да сторнират сумата. При кражба се начислява консумация за три месеца назад.

ЕВН пък отказали да присъединят централа на възобновяеми източници, но след жалба до комисията на инвеститори, били принудени да го направят, се посочва още в документа.

При топлофикациите очаквано първа по жалби е столичната, защото тя обслужва 70% от всички парно абонати в страната. Без изненада три четвърти от жалбите са за разпределянето на топлинната енергия за изравнителните сметки и оттам - за начислените във фактурите суми. Голяма част от жалбите са свързани и с начисляването на суми за сградна инсталация в апартаменти без радиатори, въпреки че към момента така постановява законът и наредбата за топлоснабдяването. Общо над 10 хил. жалби са постъпили срещу топлофикациите в самите дружества и в КЕВР за миналата година. Това е с 10% по-малко от предходната година, отбелязват от КЕВР, като конкретно за столичната топлофикация намалението е с 18 на сто.

Лошата новина за парно абонатите е, че само 4 на сто от жалбите, свързани с дяловото разпределение и сметките им са били зачетени като основателни. Общо 8,6 на сто е процентът от всички оплаквания, които според топлофикациите са основателни. Въпреки това делът на удовлетворените жалби е 17%, посочват от КЕВР.

За жалбите във ВиК-тата от регулатора не са посочили обобщени данни. От 2006 г. до 2015 г. само в КЕВР има 600 жалби. За миналата година 43% от тях са за индивидуалните сметки, а над 17% - за начислената вода за „общи нужди".