Сега

България е заплашена от рекордна санкция от ЕС. България е застрашена от рекордна финансова корекция от Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По информация на няколко независими източника само по общинските проекти, финансирани по ПРСР, може да бъде наложена санкция за около 250 млн. евро. Държавен фонд "Земеделие" призна, че има риск, но само за 33 млн. евро. Яснота няма, защото в момента тече одит. В сряда в ДФЗ започна спецакция на ДАНС. Няма официална информация какво точно се проверява. Предупрежденията за крупни нарушения и предстоящи колосални санкции по агропрограмата за изтеклия програмен период, която разполагаше с 2.6 млрд. евро от ЕК, предизвикаха политическа буря и вероятно ще доведе до смени по върховете на фонда.

Информацията за наложена огромна санкция по ПРСР за стария програмен период се върти от дни. Депутати от опозицията дори твърдят, че санкциите могат да стигнат 500 млн. евро. В сряда по време на парламентарния блиц контрол с вицепремиерите депутати от левицата обявиха официално, че имат информация за наложена финансова корекция в размер на 250 млн. евро и попитаха вицепремиера Томислав Дончев дали това е вярно. И Дончев, и ДФ "Земеделие" отказват да потвърдят сумата. ДФ "Земеделие" призна, че е имало претенции за налагане на санкция в размер на 235 млн. евро по общинските мерки, финансирани от програмата, но с намесата на фонда те били сведени до 33.3 млн. евро конкретно при тези проекти. В същото време в интервю за "Епицентър" шефът на фонда Румен Порожанов потвърди, че Европейската комисия е наела компания за извършване на одит относно процедури на общините и действията им като възложител. Според Порожанов още няма доклад за резултатите от този одит, който обхваща ударното усвояване на пари по общинските мерки през 2015 г. Вицепремиерът Томислав Дончев отговори уклончиво, че няма информация за санкция в такъв зловещ размер и че отказва да коментира страхове и слухове.

Налагането на финансова корекция в размер от 250 млн. евро ще е абсолютен рекорд, ако се случи. Досега на България бяха наложени две плоски корекции - по програма "Околна среда" и по програма "Развитие на регионите". Корекцията при ОПОС бе в размер на 152.9 млн. лв. и възлизаше на 9.5% от проверени 239 договора. По ОПРР бе наложена плоска корекция за близо 133 млн. лв. И двете наказания бяха за сметка на бюджета, защото се приема, че нарушенията при тях са със системен характер и бенефициентите не следва да носят вина. Особеното е, че все пак хазната не загуби финансов ресурс от ЕС, тъй като предвидените за проблемните проекти пари бяха пренасочени към други проекти.

С Програмата за развитие на селските райони обаче подобно пренасочване е невъзможно, защото старият програмен период приключи. Прехвърлянето на вината към общините пък ще е равносилно на фалит за огромна част от тях.

Новината за огромни санкции идва на фона на ударно харчене през последната година за усвояване на средства по стария програмен период и хвалби за рекордна усвояемост на средствата. В края на 2015 г. от ДФЗ ежеседмично обявяваха колко стотици милиони са разплатили, по окончателните им сметки усвояемостта е стигнала 94%. В същото време отдавна е ясно, че това е една от най-проблемните програми, с най-висок процент на грешки и периодично спиране или оттегляне на плащания. Общинските мерки, които сега се сочат като проблемни - за обновяване на развитието на населените места и за предоставянето на основни услуги в селските райони, бяха посочени като проблемни и в последния доклад за дейността на ресорната генерална дирекция в Брюксел. Общата им стойност е 1.1 млрд. евро. През годините ПРСР бе периодично санкционирана за различни типове нарушения - купуване на скъпи суперлуксозни джипове и яхти за селски туризъм, двойно финансиране на малки ВЕИ обекти с европари - от ПРСР и от друга европрограма, прахосване на големи ресурси за реклама и т.н.

Още вчера в интервю за bTV Румен Порожанов обяви готовност да се оттегли от поста. Той не се притеснявал от проверката на ДАНС. Онзи ден Порожанов допусна, че е обект на натиск заради засегнати икономически интереси заради спрени проекти. ДФЗ отказал да разплати редица проекти за къщи за гости, както и плащане на две скъпи яхти по програмата за развитие на рибарството. Не били платени и 3-4 големи общински проекта. Порожанов допълни, че фондът е бил редовно проверяван. Лаконичен коментар за влизането на ДАНС във фонда вчера направи и премиерът Бойко Борисов. "По случая работят най-добрите експерти от ДАНС и прокуратурата. Борбата с корупцията се прави по най-високите етажи, там, където са парите", коментира Борисов.

София дава договор за 169 млн. лв. на фирма, за да спре да я съди. Скандален договор за възлагане на 16 линии от столичния градски транспорт предлагат общинските съветници от ГЕРБ, БСП и Реформаторския блок. Опозиция и управляващи искат да се сключи 8-годишен контракт за малко над 169 млн. лв. с фирмата "МТК Гроуп", която в момента съди общината за малко над 15 млн. лв. Окончателно решение по делото няма, но съветниците бързат да го изпреварят. Това става ясно от доклада на вносителите, с който "Сега" разполага. За него съобщи първо Медиапул. Предложението идва на фона на течащо гласуване в общинските комисии за драстично увеличение на цената на билета на 1.60 лв.

Делото на "МТК Гроуп" срещу общината е наследство от по-стар скандал - с нагласения конкурс за градските линии от времето на Бойко Борисов като кмет. Тогава в медиите изтече запис как зам.-кметът по транспорта Велизар Стоилов и шефът на Столичния автотранспорт Асен Добранов разпределят линиите с шефовете на 3 транспортни фирми. Заради записа Стоилов беше уволнен, а Борисов подписа договор само с "Карат-С". "МТК Гроуп" (тогава без странното "о" в името си) оспори решението на кмета и след 4 години съдът отсъди в нейна полза. Новият кмет Йорданка Фандъкова отказа отново да подпише с фирмата и издаде заповед за прекратяване на сключения договор с "Карат-С". Решение на съда от края на март тази година обаче сочи, че "МТК Гроуп" незабавно трябва да започне обслужването на 16-те линии. Ако това не се случи, фирмата ще поиска обезщетение от близо 15 млн. лв.

Макар все още да няма решение на последна инстанция, съветниците предлагат да дадат 16-те линии в замяна на оттегляне на иска на фирмата срещу общината, смятайки отсега, че делото е загубено. Последното заседание на петчленния състав на ВАС е от 23 март и предстои той да се произнесе окончателно. Съветниците са реагирали светкавично, защото докладът е заведен на 1 април в общината.

Абсурдното в случая е, че фирмата в момента няма лиценз за превозваческа дейност - той е загубен през 2014 г., съобщи Медиапул. От транспортното министерство потвърдиха информацията пред "Сега". Предстои докладът да се одобри от общинския съвет другата седмица, което е сигурно, защото ГЕРБ, БСП и РФ имат огромно мнозинство.

БСП и ГЕРБ предлагат в замяна на договора извънсъдебно споразумение с "МТК Гроуп". Цялата история се представя в благоприятна светлина. Съветникът от БСП Калоян Паргов - един от вносителите на доклада, заяви, че за първи път договорът за обществен превоз на пътници с "МТК Гроуп" е в интерес на софиянци и общината, тъй като за първи път цената, на която ще вози фирмата е под тази на Столичния автотранспорт. Освен това той посочи, че е по-добре общинските средства да бъдат дадени срещу извършване на услуга, отколкото за обезщетението на фирмата. Така обаче Паргов и колегите му предопределят решението на съда, преди той да се е произнесъл окончателно.

Договорът

Частният превозвач ще трябва да осигури 60 автобуса за 16-те линии, става ясно от проекта на договора. Общината ще му плаща по 3.60 лв. на км. Макар "МТК Гроуп" да нямат лиценз за превозваческа дейност, собственикът й Росен Илиев е управител на друга фирма - "МТК Транс", която има лиценз до 2018 г., показва регистърът на агенция "Автомобилна администрация". Според Търговския регистър "МТК Транс" се явява правоприемник на "Карат С". "Карат С" изпълнява договора си с общината и има лиценз също до 2018 г.

Капитал Daily

Централен депозитар: Фонд да поеме спящи акции от масовата приватизация за 3 млрд. лв. Централният депозитар (ЦД) предлага да се създаде фонд, в който да влязат спящите акции от масовата приватизация от 1997 г. Стойността им се изчислява на 2-3 млрд. лв. по номинал, като това са книжа основно на дребни собственици, които не търгуват с тях или не са търсили дивидента си в давностния срок от 5 години.

Според авторите на идеята промяната ще даде възможност всеки от тях или за година да се активира и да ги продаде, или да получи акции от новия фонд. Друг ефект трябва да бъде повишаване на ликвидността и оборотите на борсата, тъй като се предвижда фондът да бъде публично дружество.

Първите коментари от представители на пазара по идеята са противоречиви основно защото насилствено се предвижда промяна в частна собственост. Незаинтересованост у собствениците наистина има и тя е масова - 2.5 милиона души, или всеки трети българин. Но има и друг подход към ситуацията - посредници, борса и депозитар могат да направят информационна кампания и например да свалят такси, за да съживят тези книжа.

Милиони сметки и собственици

"Мъртвите" книжа сега се намират по 2.5 млн. лични сметки в "Регистър А" на депозитарната институция, което означава, че не са под управление на инвестиционни посредници - т.е. собствениците им не са активни. Притежателите с по 25 броя са 60% от всички (толкова беше номиналът на една бонова книжка), а останалите са с по 50 до 100 (например прехвърлени от цялото семейство на един член).

Промяната би засегнала основно малките акционери в бившите приватизационни фондове, които сега са холдинги. Една част от тези акции са във вече непублични компании, отписали се от борсата, но останали с безналични книжа, които се водят в депозитара. На пръв поглед целият процес не би трябвало да доведат до загуба на собственост - т.е. няма да се национализират книжа, а само ще се промени начинът на собственост.

"По отношение на тези сметки се наблюдава липса на интерес от притежателите относно управление на съответните финансови инструменти. Същевременно разходите по управлението им (продажба, наследство и други) са по-големи от стойността на самите инструменти - прехвърлянията с подобни инструмента представляват под 0.001% от регистрирания дневен оборот", посочват от ЦД в своето предложение.

По данни на институцията към момента около 26% от акциите на публичните компании са спящи (в т.нар. Регистър А. "В ЦД регулярно се получават писма от притежатели на подобни активи или техни наследници с искане за изплащане на левовата им равностойност. Подобни искания не могат да бъдат изпълнени, тъй като са извън компетенциите на депозитарната институция", се казва в предложението.

Година за продажба, после акционер във фонд

Идеята е да има един период от поне година, в която акциите да се прехвърлят (след избор на собственика) по лични сметки с наблюдение от инвестиционен посредник (Регистър Б), като в този срок всеки притежател може да се разпорежда с тях по своя воля и желание. Така за година книжата ще могат да се продадат, дарят или наследят, но това ще трябва да бъде действие на собственика им.

Ако това не се случи, то акциите ще се прехвърлят към инвестиционния фонд, където ще се управляват, а притежателите им ще получават съответен брой книжа от самия фонд, който ще бъде листван на борсата. Има и още една неяснота - авторите предвиждат след служебно прехвърляне към фонда оригиналните акции да могат да се възстановяват от собствениците им, вместо да имат дял в него.

Подобна схема на управление действа в Румъния - Fondul Proprietatea, който има активи за 3.1 млрд. евро и се управлява от Franklin Templeton Investment Management, а от средата на миналата година се търгува на Лондонската фондова борса.

При условие че бъде създаден подобен специален фонд в България, той би могъл да има капитализация между 2 и 3 млрд лв., което е значително за българския капиталов пазар, казват авторите на идеята.

В търсене на оживление

Според депозитара създаването на фонд в България ще е положително и за капиталовия пазар - ще повиши корпоративното управление в някои дружества, свободно търгувания обем акции, ликвидността и оборота на борсата.

"Фондът ще притежава значителни дялове в повечето български публични и непублични компании и по този начин евентуално би могъл да влияе на управлението на тези компании. Също така ще може да инвестира и активно да управлява паричните средства, с които ще разполага, и оттам да осигурява достатъчна доходност", се казва в предложението. Идеята е за по-голяма прозрачност фондът да се управлява от известен фонд мениджър с богат международен опит в управлението на активи."

В момента идеите на ЦД са на ниво документ-предложение, което е направено като отправна точка за дискусия по този въпрос със заинтересованите страни. Ако се стигне до приемане на предложението, трябва да се мине през редица нормативни промени, касаещи капиталовия пазар. "Опитваме се да намерим разрешение на въпроса с тези "забравени акции", който от много години е наболял. Искам да намерим обща точка между интересите на всички участници на пазара, за да може да се реализира смислена идея", коментира Васил Големански, изп. директор на ЦД.

Николай Ялъмов от инвестиционния посредник "Капман" подкрепя идеята: "Смятам, че подобна мярка би въздействала не само върху оборота на пазара, но и върху управлението на самите дружества в посока на повече публичност и добро корпоративно управление."

Има обаче и мнения срещу идеята. "Негативите са много повече от позитивите. На практика ще се създаде един пул, в който ще се влеят акции на няколко "добри" дружества с акциите на много повече на брой "слаби" дружества и в крайна сметка ще се получи един фонд "Боклук". Това е един вид национализация на права (на глас и на продажба), която ще бъде последвана от нова приватизация. Ако ще правим нещо добро, защо не се помисли за това акции от останалите читави държавни компании да се прехвърлят в Сребърния фонд и впоследствие да се листват", коментира Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Скай управление на активи".

Къде ще е големият отпор

Ако предложението се случи, то бъдещият фонд може да се окаже ключов акционер в някои дружества, предимно бивши приватизационни фондове, който ще има възможност да влияе върху управлението. Именно и оттам може да дойде най-голямата съпротива - от мениджърите, които чрез свои фирми в повечето случаи са и основни акционери в големите холдинги, но заради липса на интерес от малките собственици реално упражняват целия контрол и приемат бизнеса като свой.

Васил Велев, който е председател на организацията на бившите приватизационни фондове АИКБ и изпълнителен директор на "Стара планина холд", коментира, че "ако се следва принципът на доброволност, тоест този нов фонд да направи проспект, да убеди хората да се преместят при него и да заменят акциите, които имат сега, с акциите, които той ще издаде, тогава може би има смисъл, но ако е служебно преместването, това повече прилича на някаква експроприация и реприватизация".

Освен това, ако трансферът на акциите не се направи прецизно и прозрачно, той крие и риск от злоупотреби с въпросните книжа. Подобна идея и прилагането й трябва да минат с голяма информационна кампания, в противен случай няма гаранция, че "пасивните" собственици ще станат по-заинтересовани.

Трус във фонд "Земеделие". Най-големият единичен разпределител на пари в страната - фонд "Земеделие", който в последните 9 години разплати близо 15 млрд. лв., се разклати. Само за три дни беше уволнен ключов служител в държавната институция и вътре влезе проверка на ДАНС. Събитията се съчетават и с няколко медийни публикации - едни с фокус върху скандални проекти, други (в кафяв сайт) с крещящи заглавия за несъществуващ проблем с акции около изпълнителния директор на фонда Румен Порожанов.

Дотук размерът на проверката на ДАНС и специализираната прокуратура е неясен. Според Порожанов става въпрос на няколко случая, познати и на медиите, но в процеса на проверката той няма право да говори конкретно. Според премиера Бойко Борисов акцията е мащабна. "Борбата с корупцията се прави по най-високите нива. Най-добрите експерти в ДАНС и прокуратурата са там", каза премиерът и посочи, че става дума за "стотици папки по много сигнали".

Високопоставен източник допълни пред "Капитал", че става въпрос за доста мащабна проверка, която тепърва започва. Тя ще обхване проекти на общините по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., като един от сигналите, по които се работи, е, че са били с надписани количествени сметки - т.е. платени са повече пари, отколкото реално са стрували работите. Именно за една такава поръчка съобщи преди време сайтът "Биволъ". "Капитал" също разполага с документи, които доказват разминавания в цените на работите за едни и същи дейности.

Отстраненият началник

Само два дни преди акцията на ДАНС от фонд "Земеделие" беше отстранен Янаки Червеняков, началник "Договориране по ПМРСР" (с фокус проектите на общини) и свързан според "Биволъ" със злоупотреби при завишаването на цените при изграждането на стадион в община Земен. Освен това сайтът посочва и несъответствия между високия стандарт на живот на Червеняков и чиновническата му заплата.

Проблем е и че тъща му Цеца Кръстева има два спечелени проекта по ПРСР 2007-2013 г., докато той работи като главен експерт във фонда. Тя е изградила къща за гости, която дори да не е разрешавана пряко от Червеняков, е съществен проблем. През 2014 г. този сигнал стига до Комисията за конфликт на интереси, но тя не вижда проблем и след болнични той се връща на работа във фонда. Сега след публикацията на "Бивол" следва бързо уволнение. Официалният мотив е, че Червеняков не е подавал във фонда задължителните имотни декларации за 2014 г. и 2015 г. Неформално и от институцията не отричат, че има и друга причина.

Старите раздути проекти

Съмненията за раздути сметки, неясен подбор и избирателни наказания придружават програмата за селските райони отдавна.

Най-пресният описан случай е този за нарушения в община Земен. Проверка на "Биволъ" при независим оценител показала, че строителните дейности за стадиона са оценени за 1 млн. лв., а фонд "Земеделие" одобрява 3.4 млн. лв. за целта. Това се случва през 2012 г., когато отстраненият Янаки Червеняков е началник на отдела, който разглежда и договаря именно общинските проекти, обяснява източник, близък до фонда, пред "Капитал". Той посочва още, че покрай длъжността си, Червеняков няма как да не е контактувал с оценителната комисия и е известно, че именно той е бил отговорен за количествените сметки на общините. Червеняков също така е посочен като близък до изпълнителния директор Румен Порожанов.

Самият Порожанов отрича това с аргумента, че Червеняков е бил главен експерт във фонда и преди неговото идване. Именно Порожанов обаче го повишава в началник-отдел през 2015 г. Независим източник твърди, че уволненият сега със сигурност не е от най-близкото обкръжение на директора на фонда.

Защо атаката е сега

Точен отговор за набраното напрежение около фонда сега няма. Според една версия действието е превантивно и се търсят жертва и обяснение за идващите от Брюксел глоби по програмата, които трябва да се поемат от бюджета. Периодично има съобщения за предстоящи големи корекции по ПРСР, които все още не са се случили.

Друга версия е, че Порожанов е въвел референтни цени и вътрешни оценители (каквито е нямало в предния период) и така раздуването на проектите става по-трудно. Това разгневило подалите проекти в новия период и те опитвали да го отстранят. Тук като пряко засегнати се сочат управляващите (Порожанов не бил член на ГЕРБ и напълно послушен) и ДПС в лицето на Пеевски. Тази версия не е изключена, но тя също означава, че директорът на фонда е замесен в минали схеми, които сега лесно могат да бъдат изровени.

Дори това да е двигателят за труса сега, от резултатите на действията на разследващите ще се разбере дали целта е да се намери и докаже корупция, или просто да се отстрани директор.

24 часа

Румен Порожанов: Отказвали сме плащания за яхти, къщи за гости и на общини. ДАНС проверява конкретни проекти. Не сме се чували с премиера, готов съм да подам оставка по всяко време, ако ми бъде поискана, казва изпълнителният директор на фонд "Земеделие"

B сряда ДАНС и спецпрокуратурата започнаха проверка във фонд "Земеделие". Акцията е по сигналите срещу уволнения служител Янаки Червеняков, началник-сектор в договорната дирекция на фонд "Земеделие".

Обяснението от фонда бе, че Червеняков е уволнен, защото не е декларирал имуществото си като държавен служител. Името на Червеняков бе замесено и покрай проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони, на неговата тъща, както и строителството на стадион в Земен, който фонд "Земеделие" финансира с 3,4 млн. лв.

Агентите и прокурорите работели и по сигнали за конфликт на интереси на шефа на фонда Румен Порожанов, свързани с договори за селски пътища. Той оказвал пълно съдействие. Според Порожанов агентите на ДАНС са получили всички искани документи и са разговаряли със служители на фонда.

"Отношенията на фонда са с общините, които сами избират строители. Така че конфликт на интереси нямам, заяви в четвъртък Порожанов.

Прокурорите проверяват и поръчка от края на март, с която ДФЗ търси да наеме независими оценители. Тук нарушението било, че конкурсът се организира с публични покани, а не с отворена процедура. Според Порожанов тези поръчки са отменени.

Разследващите проверявали и сигнал за отменена финансова корекция на община Мирково, която била на стойност над 472 хил. лв. и отново е свързана с проект за рехабилитация на селски пътен участък.

В. "24 часа" потърси Румен Порожанов за подробен коментар на започналите проверки.

- Г-н Порожанов, какво търси ДАНС във фонд "Земеделие"?

- ДАНС извършва проверка по конкретни проекти по Програмата за развитие на селските райони. Ние сме предоставили всичко, за да могат те да се запознаят с документацията и с процедурите, по които са извършвани договарянето, оторизацията и т.н.

- Колко проекта се проверяват?

- Не са много, но предвид на проверката не мога да дам повече подробности кои са проектите. Но са ограничен брой.

- Предадохте ли вече досиетата на проектите?

- Да. Вчера направихме всичко възможно да бъдат предоставени досиетата. Може би има отделни документи, които днес (четвъртък - б.р.) ще бъдат комплектувани.

- Има ли връзка между проверката на ДАНС и уволнението на началник - отдела в договорната дирекция Янаки Червеняков в началото на седмицата?

- Това могат да коментират от ДАНС. Аз не мога да знам дали има пряко или косвено връзка. Но така или иначе това са проекти, които е необходимо да бъдат проверени, и смятам, че проверката е един добър начин да се види всъщност има ли основание в едно или друго твърдение.

- Ако това се приеме за атака лично срещу вас, имате ли свое обяснение какви са причините?

- Истината е, че наблюдавайки масираността, бих казал дори кампания, не изключвам да е атака срещу фонда и срещу мен директно Причините могат да бъдат най-различни. Но аз не мога да коментирам евентуални инициатори на подобна атака.

- Чии интереси сте засегнали?

- Фондът работи много. Плащаме и страшно много пари на земеделските производители в рамките на всички процедури, които извършваме - както по директните плащания, така и по Програмата за развитие на селските райони и по рибарската програма.

Има и плащания, които не се извършват, където имаме съмнения за измами. Те се констатират и се изпращат сигнали до прокуратурата. Самото неплащане, което остава за сметка на бенефициента, или изпращането на сигнала, е нормално да породи напрежение между съответните бенефициенти и разплащателната агенция.

- По колко проекта сте отказали плащания?

- Нямам справка, но има доста, които не са платени. Има няколко големи общински проекта, има няколко и по рибарската програма, има къщи за гости, защото са констатирани изкуствени условия. При самите плащания на проектите, в рамките на оторизацията от гледна точка на допустимост и проверки, също има доста големи редукции.

Имаше отказани проекти за луксозни яхти на доста голяма стойност и които смятам, че по никакъв начин не биха били толерирани от ЕК. Така че ние намерихме основание те да не бъдат платени и да не създаваме излишно напрежение към България.

- Това звучи като основателен мотив за атака срещу вас.

- Не, не смятам, че това би бил пряк мотив. Много други могат да бъдат мотивите. Знаете, че все пак разплащателната аганция е сериозна финансова структура и с една много агресивна външна среда към самата нея. И спазвайки всички процедурни правила, нормално е да има засегнати. Дори и ако тръгнем с налагането на референтни цени, които са доста рестриктивен елемент, който сега прилагаме по новата програма. Те по същия начин създават неудовлетворение на т.нар. "ощетени".

- Изразявана ли е открито към вас тази неудовлетвореност от "ощетени"?

- Не мога да коментирам, комуникацията е непрекъсната. Разбира се, всеки, на който е отказан проект, може да направи жалба по едно плащане или неплащане. Знаете ли, десетки са, да не кажа стотици, случаите, за да мога да ги индивидуализирам.

- Като част от сигнала в ДАНС се сочат многото проекти, изпълнявани от "Трейс", в която вие сте имали акции. Вярна ли е сумата от 11 млн. лв. от обществени поръчки по проекти на общини?

- Сумата не съм я проверил, защото просто нямам време. Но тук искам ясно да заявя, че ние като разплащателна агенция нямаме никакви взаимоотношения с "Трейс". Ние имаме взаимоотношения с бенефициентите, в конкретния случай с общините. Като разплащателна агенция не работим, не извършваме плащания и респективно не подписваме, каквито и да е документи, с изпълнители, консултанти или който щете. Запознах се със закона и с някои съдебни практики по темата и категорично заявявам, че нямам конфликт на интереси, търси се отново спекулация.

- Колко акции сте имали от "Трейс" и кога сте се освободили от тях?

- Около 414 акции. И съм се освободил от тях през август 2014 г. Но ви казвам - не е въпросът дали съм имал акции и дали съм се освободил от тях на по-преден или по-заден етап. Консултирах се с юристи и по никакъв начин няма конфликт на интереси в случая.

Пълният текст на интервюто с Румен Порожанов в «24 часа»

Още българи в #Panama Papers - бившият шеф на външнотърговската банка Чавдар Кънчев с две офшорки - закрил едната. Това е третата част българските истории в "Документите от Панама". Мегаразследването на Международния консорциум на разследващите журналисти, в което "24 часа" е медиен партньор, е базирано на данни, до които са се добрали журналисти от "Зюддойче цайтунг" преди повече от година.

Спазвайки правилата на журналистическото разследване и принципите на журналистическата етика, ще дадем правото на всеки от българските собственици и акционери, които се появат в данните, да изрази своята гледна точка. С инициали ще публикуваме имената на пълномощниците и директорите, с които не сме се свързали.

Банкерът Чавдар Кънчев: Щях да закрия и втората, но имах здравословни проблеми, казва бившият шеф на Българска външнотърговска банка, после - Булбанк.

Бившият шеф на Българска външнотърговска банка Чавдар Кънчев е бил директор, а по-късно акционер в 2 фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови преди повече от 15 г. Едната е закрита, а другата не развива дейност. Това показват данните, изтекли от панамската адвокатска кантора "Мосак Фонсека"

"Да, така е - потвърди Кънчев пред "24 часа" - но е двете не са развивали дейност."

Първата компания - Polltis, е вписана в регистъра на Британските Вирджински острови през март 2000 г. По онова време Кънчев все още е директор на Българска външнотърговска банка, но името му не фигурира в документите. Директорите са номинални, а собственикът не е посочен.

Името на Кънчев не се появява в Polltis и през октомври 2000 г., когато напуска директорския пост в Булбанк и се отдава на частен бизнес.

Едва през март 2007 г. той и дъщеря му са назначени за директори.

Сертификат за акционер Кънчев получава 3 г. по-късно - през юли 2010 г. Според банкера фирмата никога не е развивала дейност.

Това се потвърждава и от документите. Вероятно затова той и дъщеря му решават да закрият компанията през октомври 2013 г. Съобщение за това е публикувано на 13 декември 2013 г. в люксембургския вестник "Тагеблат". Адвокатите информират, че съобщението за закриването е неизбежна стъпка за приключването на една компания и ще струва между 250 и 280 евро.

Другата фирма, в която Кънчев става първо директор, а после акционер, е Oak Cresent Ltd.

Фирмата е регистрирана през юни 2001 г., но първият акционер е вписан в регистъра като приносител.

Имената на Кънчев и дъщеря му се появяват едва през март 2007 г., когато са назначени на директорски постове. През юли 2010 г. собствеността и на тази компания е прехвърлена на Кънчев. "Бях планирал да закрия и нея, но имах проблеми и това се отложи", казва банкерът.

Съобщението за закриването на едната офшорна фирма е публикувано в люксембургския вестник "Тагеблат" през 2013 г.

Има ли криза, името на банкера изскача като премиер или министър

Чавдар Кънчев и като банкер, и след това е избягвал публичността. Появи ли се обаче в държавата криза, политическите анализатори задължително изваждат името му за министър-председател, финансов министър, управител на БНБ, шеф на валутния борд и дори за главен преговарящ с ЕС.

Запознати твърдят, че на 4 февруари 1997 г., когато БСП се отказа от мандата си, в папката, подготвена с проектокабинета на социалистите, Чавдар Кънчев е бил записан като вицепремиер и министър на икономическото развитие. И това не изненадва никого, защото в БСП били наясно, че Чавдар Кънчев подкрепя вътрешната опозиция срещу Жан Виденов. По-късно през 1997-а, когато се заговори за шеф на валутния борд - пак неговото име се появи. Същото беше при избора на шеф на БНБ през 2003 г.

След изборите през 2005 г. името му се въртеше заедно с това на Станишев за премиер на БСП. Социалисти твърдят, че тогавашен зам.-шеф на партията казал: "Не е добре Сергей Станишев да бъде... Партията може би случи с него, но за премиер е още зелен... Един Чавдар Кънчев например?".

Слуховете носеха още, че когато партията на царя обмисляла дали да подкрепи Петър Стоянов за втори президентски мандат, депутатът Камен Влахов предложил да издигнат Кънчев. Неговото име изскочило отново в царската група, когато обсъждали кой да е главен преговарящ с ЕС. В крайна сметка надделяла Меглена Кунева.

Кънчев е агент Виктор от Второ главно на Държавна сигурност

Чавдар Кънчев е вербуван като агент под псевдонима Виктор от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) през 1983 г. - годината, когато трябва да замине за Ливан като зам.-директор на Литексбанк.

Като директор на банката е работил и за създаденото през 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС. Според огласената от комисията по досиетата информация в архивите е открито писмо от май 1990 г., с което е извършено "заличаване на данните" за агент Виктор.

Името на банкера обаче е открито като агент на ДС в картотеката и регистрационния дневник.

Труд

Телефон 112 умира от липса на памет. Вместо да улесни хората в нужда, спешният телефон 112 им създава допълнителни затруднения, алармираха вчера медици в. „Труд". Причината е, че системата не се поддържа и често забива заради малката памет, в която се съхраняват записите. На операторите се налага да пишат на хартия и след това да четат записките си на Спешната помощ, на пожарната или на полицията. При ръчна обработка са необходими 8-10 минути за приемане на сигнал, а обажданията не могат да бъдат локализирани. От май 2015 г. системата се поддържа с доброволен труд от IT специалисти на МВР. Причината е, че ведомството на Румяна Бъчварова няма пари да сключи договор с фирмата, която е спечелила обществена поръчка за 3,9 млн. лв.

„Оператори на 112 без медицинско образование снемат анамнези, правят грешки с локализацията на случаите и не могат да преценят дали пациентът не е агресивен", коментира пред „Труд" председателят на Националната асоциация на работещите в Спешната помощ д-р Десислава Кателиева.

„Вместо на адрес във Варна линейка се оказа на улица със същото име, но в София", разказа д-р Мая Рашева, шеф на Спешната помощ в морския град.

За подобни проблеми разказаха и медици от София, Пловдив, Русе и Бургас. Депутатът от БСП Георги Гьоков разказа, че негов познат бил питан от оператор на 112 „от кой Гоце Делчев" се обажда - от града, от квартал или от улица.

Вместо да търсят решение на софтуерния проблем, от вътрешното министерство съобщават, че ще изградят изцяло нова система за спешни повиквания. „Предстои да се създаде междуведомствена работна група, която да направи концепция за системата", каза пред „Труд" зам.-министър Красимир Ципов.

Разход: 34 млн. лв. струваше системата

Националната система за спешни повиквания струваше около 34 млн. лв. Софтуерът беше изграден от „Контракс" срещу 27 млн. лв., а самият център - от консорциума „Сименс-Електрон прогрес" за 5,9 млн. лв. По първоначален план системата трябваше да заработи до края на септември 2008 г., но това не се случи. Забавянето беше порицано от Брюксел, който заплаши България със съд. В края на 2008 г. телефон 112 беше пуснат с ударни темпове и с много компромиси по отношение на софтуера.

Пробутват ни стари крави за телешко месо. Пазарът у нас е залят с месо от стари крави, което се предлага за телешко по магазините. Това заяви Станко Димитров, председател на Асоциация на пасищните животновъди.

Има кланици, които изкупуват бракувани крави и ако месото им е по-розово, се представя за друга категория, уточни пред „Труд" зам.-председателят на асоциацията Здравко Иванов. Друга схема е животното да се храни известно време с храни, богати на бета каротин, от което месото става по-бледо и така се заблуждава потребителят, че купува месо от млади телета, разказа той.

Като най-голям проблем в бранша от асоциацията посочиха контрабандата на евтино вносно месо. По цитирани от тях данни, вносът за целия Европейски съюз на меса и месни продукти е 82%, а за България той е 88-92 процента, като това не отчита сивият сектор. Оборотът на сивия сектор е съответно за около 1 млрд. лева годишно, изчисляват от асоциацията.

Според тях под 20% от месото в колбасите е българско производство.

Изводите им се базират на статистиката, според която у нас се произвеждат 1 тон салами, в които е обявено, че съдържат 60% говеждо месо. В същото време са заклани 150 кг едър рогат добитък.

Имитиращите продукти в месарския бранш са в пъти повече, отколкото при млечните, посочи председателят на асоциацията.

Не може да сме европейска държава в 21 век и да нямаме лаборатория, която да каже в този салам действително ли има 40% свинско месо и 20% говеждо, както е написано на етикета, коментира Димитров.

От асоциацията са категорични, че и този Великден ще ядем вносни агнета, защото родното производство вече е разпределено за местни хора и ресторанти.

Стандарт

Съдия в затвора. За първи път съдия влиза в затвора заради корупция. Магистратът Славчо Петков от Велико Търново ще лежи 4 години заради рушвети, присъди окончателно Върховният касационен съд. Петков бе арестуван през октомври 2010 г., след като в продължение на месеци бе подслушван и следен. Полицаите спипаха съдията с белязани пачки в якето му. Парите били последна вноска от 25 000 лева подкуп, поискани от Петков, за да оправдае подсъдимия Емил Шопов-Шопа, обвинен за кражба на нафта. Магистратът сам си поискал рушвета в казино в Търново, където двамата играели на ротативки. Петков получи 5 години от Софийския градски съд през 2012 г., но на втора инстанция присъдата падна. Състав на ВКС обаче го прати в затвора, но намали годините на 4. Това е най-голямата присъда срещу магистрат за последните 15 години.

Махат бандитите от такситата. Хората, осъждани за умишлено престъпление от общ характер, няма да може да са таксиметрови шофьори. Това реши парламентът, като гласува окончателно промени в Закона за автомобилните превози. Шофьорът на такси не трябва да е осъждан за "престъпление по транспорта", както и да е лишаван от правото да управлява МПС или да има наказания за управление на МПС с алкохол в кръвта над 0.5 до 1.2 на хиляда през последната година, гласят още промените. И сега шофьорите на таксита не трябваше да бъдат осъждани за престъпление от общ характер при подаването на документите преди провеждането на изпита за удостоверение за водач на такси. Според експерти от ИА "Автомобилна администрация" (ИААА) проблемът е, че след като вземат удостоверението вече никой не ги контролираше - нито фирмата превозвач, от чието име работеха за своя сметка, нито ИААА, тъй като нямаше как - на пътя водачите не са длъжни да носят свидетелство за съдимост. Така водачи, които имат удостоверения от 2001 г., например, могат да управляват таксита дори и да са осъждани 5 пъти. За прекратяване на това недоразумение, ИААА вече ще издава удостоверенията за срок от 5 години. ИААА ще засили контрола на пътя, като удостоверенията ще бъдат отнемани, ако водачът спре да отговаря на едно от изискванията. За да се въведе ред и сред настоящите шофьори на таксита, сегашните удостоверения ще важат само до 31 декември 2017 г. Така след тази дата осъжданите вече няма да може да упражняват занаята.

Регистрираният таксиметров превозвач отговаря солидарно за вредите, причинени от водачи, действащи от негово име, но за своя сметка, с изключение на случаите на причинена смърт или телесно увреждане, гласят още промените. За целта данните на водачите, които работят от името на регистрирани превозвачи, но за своя сметка, ще бъдат вписвани в разрешенията на самите регистрирани таксиметрови превозвачи.

Монитор

Подсладител в козунака удря в стомаха и нервите. Подсладителите, слагани масово в козунаците менте удрят в стомаха и нервите, това обяви за „Монитор" проф. Донка Байкова.

По думите й изкуствената захар се използва в производството и на много други храни и напитки и увеличава рисковете за здравето на хората. „Най-напред те удрят в стомаха, след това увеличават риска от възникване на алергии и правят централната ни нервна система свръхвъзбудима. Започваме да усещаме нарастващ глад за сладки неща", обясни професорът и добави, че всички консерванти и изкуствени подсладители увеличат рисковете от рак.

Козунаците ментета обикновено са на половин цена. Според Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, най-често преди празници в полулегални фурни се пекат козунаци, съдържащи оцветено тесто с добавка на подсладители.

„Истинският козунак най-лесно се познава по големия си обем и малкото тегло", обясни тя. По думите й фалшивият при разчупване не става на конци. „Затова е най-добре да се купува козунак от малки фурни, в които сме сигурни за качеството. Трябва да се внимава и с вносните продукти, които са с дълъг срок на трайност и крият рискове, защото в тях има консерванти", предупреди Кукушева.

Радослав Петков, собственик на цех за сладкиши обясни, че е по-безопасно Великденския хляб да се произвежда с яйчен прах. „Така се намалява опасността в продукцията да попаднат заразени яйца", уточни той. По думите му използването на оцветител не винаги означава риск за потребителя. „Важното е той да бъде от растителен произход", добави Петков.

Според друг негов колега, пожелал анонимност, най-често производителите намаляват разходите, като за козунаците използват само жълтъците от яйцата, а белтъците ги влагат в направата на целувки.

Друг риск за потребителите преди Великденските празници са старите яйца. „Повечето от тях са докарани от чужбина и в България се преопаковат в полулегални цехове", обясни Павлин Бързашки, управител на фирма за производство на яйца. Според него старите яйца са по-леки и се познават по това, че са по-лъскави. „Трябва да се внимава дали върху яйцата има допълнителна маркировка, че са само за топлинна преработка, а не за консумация. Важното е обаче да се гледат етикетите и да се купува от проверени магазини", съветва той. По думите му най-често старите яйца идват от Полша, която е най-голям производител на продукта от бившите соцстрани.

Ало-измамник краде пари с 80 000 СИМ-карти. Ало-измамник краде пари с 80 000 СИМ-карти, регистрирани само на един човек. За това съобщи Златка Падинкова от ГД „Национална полиция". Специалността на Падникова са именно борбата срещу телефонните измами.

На специален брифинг тя разкри множество начини, по които са били лъгани предимно възрастните хора. При един от случаите е бил заловен и измамника, у когото е било намерено огромното количество СИМ-карти. Падникова се похвали, че наскоро са задържали и група от близкия до Русе град Ветово. Бандата, която била от популярна ромска фамилия била спипана на язовир, където звъняла на различни хора в различни точки на страната.

„Не ни очакваха. Те избират такива места, на които имат видимост и на които не са обезпокоявани. Докато рибарите си ловят, те въртят измами до тях", обясни Падинкова. Тя допълни, че те са използвали различни схеми. В една от тях било намесено името на комшия на жертвата. Те звъннали от негово име, за да поискат пари за климатици и маслени радиатори. След края на разговора се обадил втори човек, който се представил за служител в магазина, от който ще дойдат уредите. Възрастният човек веднага наброил парите. Само за половин месец мошениците са изкарали 32 хил. лева по този начин. Представители на прокуратурата пък обясниха, че обикалят пенсионерски клубове, кръчми и капанчета в страната, за да предупреждават възрастните хора за измамите.

Златка Падинкова обясни още, че актуална схема в момента е измамниците да позвъняват и да се представят за сулжители на МВР. Те примамват жертвите си като им обясняват, че са им необходими пари, за да задържат телефонни измамници по време на акция. Най-често измамниците карат хората да изхвърлят пари и ценности през прозорците, като по този начин те прекъсват връзката между жертвата и измамника.

„По никакъв начин не давайте пари на непознати - ще станете жертва на телефонни измамници", предупреди за пореден път главният секретар на МВР Георги Костов.

Той се похвали и с други успешни акции, реализирани от МВР, съвместно с прокуратурата и Агенция „Митници". При една от тях бил спипан 20-годишен младеж от Пловдив, който си поръчал етиопска дрога за близо 1 млн. лева. При друга пък е заловен мъж, който се опитал да внесе 22 кг. хероин в страната ни. Агенти под прикритие на ГДБОП и ДЕА пък успели да договорят сделка с 1 кг. кокаин. По време на мнимата продажба били заловени търговците.