Кандидатите за председател, заместник-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност преди да бъдат избрани. Това условие бе записано в критериите за избор на ръководство на антимонополния орган, приети от парламента.  „За" проекторешението гласуваха 135 народни представители, „против" - 2, „въздържали се" - 3, съобщи Агенция „Фокус".

Конкретно предложението за проверка за принадлежност към ДС бе направено от депутата от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов и бе одобрено с 89 гласа "за", 22 "против" и 19 "въздържал се". Това обаче няма да спре избора на претендентите за регулаторния орган, дори и да имат подобно минало.

Предлагането на кандидати за членове и ръководство на КЗК ще се прави от народните представители или от парламентарните групи. Внесеното предложение се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 3 дни преди изслушването. То се провежда в открито заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и се излъчва в реално време в интернет. Кандидатите за председател трябва да представят своята концепция за дейността на КЗК. Те трябва да вместят своето изложение в рамките на 15 минути.

Народното събрание ще избира по отделно председателя, заместник-председателя и петимата членове на комисията.

В процедурните правила за избор на нов състав на КЗК няма фиксиран срок кога това ще стане. Обичайно отнема поне две седмици - една за издигане на кандидати и още една, в която претендентите се изслушват и след това гласуват в пленарна зала.

По време на дебатите Маритин Димитров от Реформаторсикя блок при изслушването за новите членове на КЗК кандидатите да поемат ангажименти за бъдещата си работа и да кажат какво ще направят за подобряването на пазара на горивата, на лекарства или в други сектори. Димитров получи подкрепа от Методи Андреев от ГЕРБ, който посочи, че „ние живеем в общество на скрити монополи и няма сила в България, която може да ги покаже, въпреки че ги виждаме и усещаме всеки ден през нашия джоб. Ние трябва да гарантираме, че хората, които ще избираме нямат зависимости, опасения или притеснения", препоръча Андреев.

Георги Божинов предложи спрециално новият председател на КЗК да се избира с 2/3 от гласовете на народните представители, а членовете с над 121 гласа. Неговият аргумент за искането е свързан с промените новия Закон за обществените поръчки, според които председателят на КЗК става "властелин" на 10 млрд. лева, колкото се разпределят за година от обществените поръчки. Излагайки аргументите си Божинов на няколко пъти се повоза именно на промените на Закона за обществените поръчки, заради което председателят на парламента Цецка Цачева му направи забележка, че се измества темата. В отговор Божинов каза, че Цачева ако продължава да го прекъсва ще каже името, което от ГЕРБ са избрали да оглави комисията. След гласуване направените от Божинов предложения бяха отхвърлени.

Без да посочва конкретно име, депутатът от БСП каза, че "новият председател на КЗК ще бъде личност, която ще изпълнява безпрекословно волята на тези, които разпределят публичните средства, а това бил министър-председателят Бойко Борисов, който последните дни отмени редица обществени поръчки". По думите на Божинов, това ще е човек, работил в Столична община, когато Борисов бил кмет на София, който по-късно бил замесен в аферата Костинброд. Най-вероятно става дума за Росен Желязков, който беше главен секретар на Министерския съвет при първото правителство на Борисов и бе оправдан по аферата Костинброд с изборните бюлетини.

Не беше прието и предложението и на независимия депутат Велизар Енчев, кандидатите за КЗК да декларират, че не са членове на масонски ложи и тайни общества, че не са завършили академията на МВР преди 1989 г., не са били съдии, прокурори и следователите преди 1989 г., и че не са били обсъдени от комисията по етика към Народното събрание.