Капитал Daily

Държавата ще вземе 2 млрд. евро нов външен дълг. Държавата се подготвя да изтегли наведнъж целия планиран за годината външен дълг от 2 млрд. евро. Министерството на финансите (МФ) във вторник е избрало четири международни банки за мениджъри на новата емисия еврооблигации през месец март, научи "Капитал Daily" от няколко източника. Обсъжданата срочност на книжата е над 10-години, като най-вероятно ще бъдат предложени два транша с различен матуритет. С набраните средства държавата ще може да запълни дупката в бюджета и да плати падежиращи дългове. Ще има и буфер, ако се наложи, за подкрепа на банките, които през тази година преминават през проверка на качеството на активите и стрес тестове. Така правителството повтаря и стратегията от преди година, когато ударно изтегли наведнъж 3.1 млрд. евро. В емисионната стратегия е записано, че през тази година държавата може да изтегли 5.3 млрд. лв. нов дълг, от които 3.9 млрд. лв. от чуждите пазари. С новата емисия целият външен дълг на България ще достигне почти 10 млрд. евро през 2016 г.

Готови старт

Формулата една емисия да се организира от четири на брой посредника също продължава да е предпочитана от финансовото министерство и през тази година. Изборът този път е паднал върху JP Morgan, Citibank, Unicredit и BNP Paribas, като конкуренцията е била между 21 институции, поканени да подадат оферта през миналата седмица. Първите три от мениджърите често успяват да спечелят поръчки от ведомството на Владислав Горанов. Този път до финала не е достигнала HSBC. Любопитен детайл с български корен е, че до неотдавна като експерт по облигации на развиващи се страни в банката работеше Александър Каролев, който е син на Владимир Каролев, съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски. От лятото на миналата година той отговаря за синдикирането на облигации за Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка в BNP Paribas.

По информация на "Капитал Daily" в критериите за избор на мениджъри финансовото министерство е поставило неясното изискване участниците да имат принос за развитие на икономиката на България. Препоръчително, но не задължително е било и условието кандидатите да посочат какъв размер от емисията биха могли да изкупят за своя сметка. Това е стандартна клауза, чрез която емитентът се застрахова от провал на емисията. В случая с подготвяния за март евробонд нагласите са по-скоро положителни, коментират експерти от капиталовия пазар.

Да се пласира всичкия разрешен в закона външен дълг наведнъж и то още в самото начало на годината е тактика, която се оказа успешна през миналата година. Тогава отново през март Министерството на финансите изтегли 3.1 млрд. евро чрез продажба на 7-, 12- и 20-годишни облигации при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%. Интересът беше значителен, като поръчките надминаха 5 млрд. евро.

Почти веднага след емисията последваха сривове на международните капиталови пазари, подхранвани от риска за фалит на Гърция, ниската цена на петрола, забавянето на китайската икономика и очакванията за вдигане на лихвите в САЩ. В момента пазарите са колебливи, но прогнозите са, че през месец март може да се появи подходящ прозорец за продажба на дълг. Тогава предстоят две срещи на централни банки - Федералния резерв на САЩ (ФЕД) и Европейската централна банка (ЕЦБ), като очакванията са те да завършат с успокоителни за инвеститорите новини. Освен това първите месеци на годината традиционно са по-благоприятни за излизане на пазарите. България в случая има и друго предимство - на фона ниските лихви и отрицателната доходност по облигациите на някои от големите и стабилни държави книжата на страни от възникващите пазари се търсят с голям интерес от инвеститорите.

До март държавата и мениджърите ще трябва да са изработили схема за емитирането на дълга. Срочността на книжата ще бъде определена на роудшоу, като според запознати се обсъждат всякакви матуритети над 10 години. Възможно е част от книжата да са 10-годишни, а другата - 15-или 20-годишни. На база на котировките на еврооблигационните емисии с падеж 2017 и 2035 г. може да се очаква, че доходността ще бъде около 2.80% за 10-годишните и 4% за 20-годишните книжа, като се приспадне премията за нов транш.

За какво са парите

С получените средства от продажбата на еврооблигации държавата ще може да запълва дупката в бюджета, която за тази година се очаква да достигне до 2% от брутния вътрешен продукт, или около 900 млн. евро. Освен това през годината падежират дългове за около 450 млн. евро. Освен от международните пазари Министерството на финансите е предвидило да изтегли и около 500 млн. евро от вътрешния пазар. Така то ще може да изгради буфер, който да се ползва при необходимост за подкрепа на финансовия сектор, който преминава през безпрецедентни за него проверка на качеството на активите и стрес тестове. Ако не се стигне до използването им, те биха могли да се използват за погасяване на еврооблигациите, падежиращи 2017 г., като дотогава останат във фискалния резерв. Не е изключено обаче натрупаните средства да започнат да се харчат, както през миналата година, когато бяха актуализирани разходите на държавни ведомства и за кратко време бяха през бюджета похарчени допълнителни 2 млрд. лв. 

От Министерството на финансите не отговориха на въпросите на  "Капитал Daily" на каква фаза е подготовката за поемане на новия дълг. Липсата на информация до самото приключване на процедурата е стратегията, към която традиционно се придържат от ведомството на Владислав Горанов. По тази причина през миналата година депутати отнесоха до съда казуса с избраните четири банки, сътрудничили при изготвянето на средносрочната стратегия за дълга. През ноември пък министърът трябваше да дава обяснения заради необявената сделка по продажбата на 50 млн. евро на таен клиент при цена, по-ниска от пазарната.

На въпросите избрани ли са мениджъри, какъв ще е обемът, срочността на книжата и предполагаемият момент на емитиране от министерството отговориха така: "Пазарните условия от началото на годината са динамични и целта на Министерството на финансите като емитент е да избере най-благоприятния момент за издаване на облигации. Ключова роля за избиране на оптималния период за излизане на пазарите имат банките посредници, на чиято експертиза и опит ще разчита министерството. След изключително успешното пласиране на тройния транш еврооблигации през март 2015 г. България е вече разпознаваем емитент за глобалната инвестиционна общност. Облигациите в обращение създават бенчмаркова суверенна крива, която служи като отправна точка за определяне на доходност по бъдещи книжа. За обезпечаване на предвидената в закона за бюджета за 2016 г. възможност за поемане на дълг по средносрочната програма са предприети подготвителни действия, вкл. избор на водещи мениджъри и актуализиране на необходимата документация. Принципното решение за структуриране на емисиите еврооблигации се съобразява с погасителния профил на дълга и се осъществява след провеждане на т.нар. маркетингов процес на базата на проявен инвеститорски интерес".

През тази година се очаква съотношението на държавният дълг (вътрешен и външен) към БВП да достигне около 33%. По този показател България все още ще е сред държавите, отличнички в ЕС. Последната прогноза на Генералната дирекция по икономическите и финансови въпроси (ECFIN) към Европейската комисия обаче е, че за следващите 10 години съотношението ще надмине 40%, ако България продължава със същата политика на дефицити и покриването им с дълг. И дори съотношението да остане далеч от считаните за допустими от ЕС 60%, проблем остава фактът, че с част от новите дългове се покриват дефицити в сектори, където има отказ от реформи, а изплащането им е за сметка на данъкоплатците и бъдещите поколения.

Идва нов рунд от сваляне на цените на ток. В последните няколко години основната дейност на управляващите е да търсят нови резерви за свалянето на цените на електроенергията. В понеделник се даде нов тласък, след като работодателската организация КРИБ представи на премиера 15 мерки в тази посока, които обаче не бяха обявени. По информация на "Капитал" повечето от тях няма как да има ефект върху цените, но поне три могат да бъдат евентуално приложени и по всичко изглежда, че имат подкрепата на управляващите.

Търсенето на нови източници за намаляване на цените електроенергията вероятно е свързано не само с натиска на работодателите. Предложеният през 2015 г. от министерството на енергетиката механизъм за намаление на таксата "задължение към обществото" за индустрията вероятно няма да мине във вида, в който беше разписан миналата година. Таксата се заплаща от всички потребители и се използва за покриване на преференциалните цени на ВЕИ, топлофикации и заводски когенерации и допълнителните разходи на НЕК по дългосрочните му договори. Специалната наредба на министерството на енергетиката предвиждаше големите промишлени предприятия с консумация от над 10 гигаватчаса годишно (които са около двадесетина) да получат отстъпка от 85% при плащанията им за зелената компонента на таксата задължение към обществото. След натиск от бизнеса обаче бяха включени повече предприятия, които трябва да имат минимум 2 гигаватчаса годишно потребление на електроенергия. Самите отстъпки пък бяха диференцирани.

Европейската комисия, която трябва да одобри наредбата, има сериозна критика към предложения механизъм. Първо, според Брюксел не е ясно защо различните предприятия имат различни отстъпки, след като приетият принцип от ЕК е, че намаление на разходите за зелена енергия могат да имат само индустрии с висока консумация на електроенергия. Второ, плащанията за зелена енергия вече са намалени с приходите от фонд "Енергийна сигурност" и на практика индустрията получава отъпка от над 90% от разходите за зелена енергия, което е доста над прага, приет в европейското законодателство.

Затова сега се предвижда всички компании да получат една отстъпка, без значение от годишната им консумация на електроенергия, твърдят източници от управляващото мнозинство. Това ще доведе до допълнителни разходи за НЕК, които ще трябва да бъдат компенсирани.

Откъде ще дойдат спестяванията

На първо място се предвижда разширяване на обхвата на енергийните компании, които плащат 5% такса върху приходите си. Парите от таксата са второто най-важно перо за фонда "Сигурност на електроенергийната система", който беше основан през миналата година и със средствата на който се попълва част от тарифния дефицит на НЕК (т.е. разликата между реалните разходи за електроенергия и регулираните приходи на държавната компания). Сега целите са Електроенергийния системен оператор и "Булгартрансгаз". Двете дружества са в добро финансово състояние, като последното традиционно има високи приходи. Тяхното включване към заплащащите пет процентовата такса компании беше обсъждано още миналата година и беше защитавано от бившия министър на икономиката, а сега председател на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев. То обаче не мина, тъй като се прие само производителите на електроенергия да заплащат таксата. Ако сега ЕСО и "Булгартрансгаз" се включат във фонда, това ще доведе до около 50 млн. лв. допълнителни приходи в него (финансовите отчетите на двете дружества за 2015 г още не са достъпни, за да се направи по-точна сметка). Тези средства ще бъдат достатъчни, за да се покрият по-големите разходи, предизвикани от разширяването на обхвата на отстъпките за индустрията.

Второто перо, което се очаква да донесе спестявания от около 40 млн. лв., е падащата цена на газа. През второто тримесечие на тази година ще започнат да се усещат рекордно ниските цени на петрола от средната на 2015 г. Причината за забавянето е, че газовите цени се индексират спрямо петролните с девет месеца закъснение. Това ще доведе до намаляване на преференциалните цени на топлофикациите и заводските когенрации. За да се постигне подобно спестяване обаче, най-вероятно цените на топлоенергията не трябва да се пипат, като за сметка на това трябва да се намалят повече цените на електроенергията на газовите централи. В това би имало логика, тъй като ще намали субсидирането на парното за сметка на потребителите на електроенергия. Решението обаче трябва да бъде взето от Комисията по енергийни и водно регулиране през следващия месеца. Ако се приеме този подход, това би довело до сваляне на цената за задължение към обществото с около лев (в момента тя е 36.83 лв. за мегаватчас). При условие че регулаторът намери начин да използва тези спестявания само за бизнеса, таксата за него би паднала с малко над два лева. Така ефектът върху крайните цени при бизнеса би бил спад с между един и два процента.

Третото значително перо, което може да доведе до сваляне на цените на електроенергията, са приходите от продажбите на държавните въглеродни квоти. Миналата година в Закона за енергетиката беше записано, че 100% от тях трябва да влизат в енергийния фонд, но според Закона за предотвратяване на измененията в климата 21% от тях трябва да влизат в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. В момента се обсъжда и тези средства да се прехвърлят към енергетиката, но естествено Министерството на екологията не иска да се разделя с тях. Тези 21% се равняват на около 60 млн. лв. годишно и биха довели до допълнително намаление на таксата за задължение към обществото.

Сега

Чакащите за прием в болница ще влизат и в национална листа. Здравното министерство пусна за обществено обсъждане поредните идеи, които са с неясна практическа цел, но със сигурност ще доведат до скандали между пациентите и болниците и ще увеличат още повече корупцията. Те се отнасят до листите с пациенти, чакащи лечение в болница.

Според проекта здравната каса ще е длъжна да организира и поддържа национална листа на чакащи лечение по т.нар. допълнителен пакет. Списъкът ще е на сайта на НЗОК и в него ще има актуална информация, включително и за поредността на записаните пациенти и определените им дати за прием. Публикуваната информация няма да съдържа лични данни на пациентите, пише в нормативния акт. Лични данни са и имената, т.е. пациентите ще фигурират в списъка с номер.

Информацията за националната листа ще се подава от болниците, които формират собствени листи на чакащи. В допълнителния пакет от 1 април попадат 3 клинични пътеки, но общо 60 фигурират и в допълнителния, и в основния. Т.е. в областта на гастроентерологията, урологията, ортопедията, хирургията и очните болести пациенти, които не са спешни, не са деца и не са със съмнение за рак, могат да минат и в допълнителния пакет и да бъдат записани в листа на чакащите. Според наредбата пациентът не може да чака за планов прием повече от 2 месеца. Болниците също ще са длъжни да публикуват на достъпно място актуална информация за листите си на чакащи при тях, поредността на пациентите и кой за коя дата е насрочен, отново без лични данни. Дори ако си плаща, пациентът не може да пререди никого от списъка.

Целта на националната листа е "създаване на ефективни механизми за осъществяване на планов прием в условията на пълна прозрачност", т.е. да е видно, че няма хора, които се пререждат. "В листата ще има номер, идентичен с номера, който притежава пациентът, за да може той сам да следи своя номер", обясниха от МЗ. Ако пациентът установи, че го пререждат, може да напише жалба до здравното министерство, че не спазва наредбата.

Листи на чакащи се появиха миналата година, когато НЗОК наложи твърди лимити на болниците, над които не им се плащаше. И от касата, и от МЗ уверяваха, че тази година лимити изобщо няма да има, но проектът за рамков договор между НЗОК и лекарския съюз отново предвижда всяка болница да има договор за "средногодишен обем дейности", което всъщност е лимит. Не е ясно и какво става с болници, чиито пациенти са предимно от основния пакет лечение, за който не би трябвало да има листи на чакащи.

Наредбата предвижда облекчения за част от пациентите. Болниците няма да имат право да искат доплащане за придружител на дете до 7 г. или на хора, които не могат да се обслужват самостоятелно. Допълнително пари ще могат да искат само за избор на екип, самостоятелна стая, медицинска сестра, санитар, храна, но не и за телевизор, телефон, гледка и т.н. Изборът на екип ще става само след писмено съгласие на пациента.

Премиерът започнал да спира обществени поръчки след катарзис. Акцията на премиера Бойко Борисов за отмяна на скандално скъпи обществени поръчки, която върви вече четвърти ден, се оказа плод на неочакван катарзис. Борисов вчера обясни, че е получил мощен морален стимул да действа по този начин от срещата си с българските емигранти в Лондон, където млад мъж го попита, като се погледне в огледалото, дали вижда Делян Пеевски. "Благодаря на това момче, много ме жегна, има голям принос. Като се огледах отстрани, разбрах, че може би за нормалните хора така изглежда. Взех всички мерки, които всички в Брюксел подкрепят. Искам да ви се закълна и да го знаете - нито един европеец, американец, руснак, какъвто искате, нито една институция в света, за което се заклевам, не ми е дала този съвет", така Борисов оправда безпрецедентната си акция "Секира".

"В огледалото винаги съм виждал себе си. Когато си дадох сметка след Лондон, че дори може да витае съмнение върху моята честност и принципност, мисля, че реакциите са повече от ясни", допълни премиерът, който още с пристигането си на европейската среща на върха в Брюксел се зарече, че ще продължи да стопира и други "съмнителни" поръчки. И веднага изпълни обещанието си - вчера той отмени поръчката на "Академика 2011" за ремонт на Зимния дворец в София с прогнозна стойност 35 млн. лв. "Там от моята проверка излизат неща, които, да кажем, не са престъпление, но може да се направят по-добре", каза лаконично Борисов.

Тази поръчка няколко пъти "катастрофира". Най-напред я пусна спортният министър в кабинета "Орешарски" Мариана Георгиева, като прогнозната цена бе 50 млн. лв., а тя положи максимални усилия да я задвижи в последните дни преди падането на кабинета. За победител бе избрано обединение около "Главболгарстрой". Спортният министър Красен Кралев обаче отмени класирането и обяви повторна процедура, която сега се спира по нареждане на Борисов.

След намеса на Борисов вчера е стопиран и конкурсът за изграждане на спортен комплекс в Бургас за 13 млн. лева, съобщи Mediapool. И тази поръчка се оказа неосигурено финансиране. Виновен бил общинският съвет, който решил да тегли заем за финансиране на проекта, но в недостатъчен размер - 11 699 850 лв. с ДДС.

Катарзисът на "Борисов, който започна от процедурата за 60 км от магистрала "Хемус", доведе до светкавични действия от страна на част от възложителите по спорните договори. Правните отдели на ведомствата трескаво са събирали цялата документация за прекратяване на поръчките и са бързали да пратят уведомления до Агенцията за обществени поръчки, показа проверка на "Сега". Поръчките масово се прекратяват с аргумент "липса на средства" и "непредвидени обстоятелства", но конкретно посочените факти са противоречиви.

И бързането, и основанията за прекратяване на търга за два участъка от магистрала "Хемус"са комични. А и всичко се разиграва в един ден - 15 февруари. Тогава Борисов нареди да се спре поръчката, решението е публикувано на сайта на АОП. В мотивите пише, че анулирането се налага заради непредвидени обстоятелства, а именно получено писмо от звеното, управляващо оперативна програма "Транспорт", че европари за тази магистрала няма. Писмото също е от 15 февруари! В оперативната програма, одобрена от ЕС още през декември 2014 г., изрично се изтъква, че "Хемус" и тунелът под връх Шипка ще се строят с национални средства и само при наличие на икономии ще се финансират с европари. Въпреки това на 9 януари 2015 г. правителството пусна поръчка за "Хемус" с източник на финансиране европрограмата.

Светкавично още онзи ден е бил прекратен и конкурсът за изграждане на трайни горски пътища на територията на Южноцентрално държавно предприятие - Смолян, с прогнозна стойност 95 млн. лв. Мотивът е, че още при пускането на поръчката наличните средства във фонд "Инвестиции в горите" били само 55 млн. лв., а после станало ясно, че планираните във фонда приходи няма да се съберат. И в този случай, както и за "Хемус", процедурата е стартирала без осигурено финансиране. Не е ясно ще понесе ли някой отговорност.

Община Варна също закри две големи обществени поръчки - за улици, пътища, паркове за 120 млн. лева и за пречиствателната станция на Златни пясъци за 24.4 млн. лева. Според кметството те били изрядни, но са прекратени "в унисон с решението на правителството за преустановяване на обществени поръчки по целесъобразност - с голяма парична стойност и обществен интерес".

24 часа

Юнкер: В този мандат пада мониторингът на България. Винаги съм казвал, дори в предизборната кампания (и държа на обещанията си), че по време на мандата на Комисията България ще излезе от механизма (на проверка - б.р.). Това каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред представители на медиите, отразяващи заседанието на Европейския съвет.

"Имаше доклади, те казват каквото казват, но аз съм убеден че премиерът, моят приятел Бойко, ще направи всичко, за да отговори на очакванията. Убеден съм, че ще го направи. Така че ще бъде направено", допълни той.

"По време на този мандат България ще излезе от механизма за проверка. Никога не е имало българо-румънска двойка. Всички държави ще бъдат третирани по отделно. Убеден съм, че премиерът и неговото правителство ще направят всичко, за да бъде взето решението по време на мандата на тази Комисия. То (решението) ще бъде взето. Защото обичам българския премиер, който е брат и приятел, сериозен човек, солиден, не смея да кажа, че е като мен", каза Юнкер.

Закъсали финансово общини с оздравителни планове като банки. Общини пред фалит или в лошо финансово състояние може да бъдат спасявани от държавата с безлихвени заеми. Условието обаче е кметовете им да напишат оздравителни планове, каквито правят банките, да ги одобрят общинските съвети и да ги представят на финансовия министър. Планът ще е за 1 до 3 години и при всяко нарушаване ще се спират парите.

Това предвижда поправка на закона за публичните финанси, която бюджетната комисия прие на второ четене. При определени условия част от дълговете може да бъдат опрощавани. С наредба към закона ще се разпишат критерии за свръхзадлъжнялост. Засега е ясно, че оздравителни планове трябва да пишат кметствата със задължения, над 3 пъти по-високи от годишните им бюджети.

Справка на финансите сочи, че най-вероятно процедурата ще включи Сливен с 19 млн. лв. дългове, Перник с 14 млн., Кърджали с 12 млн. лв., Велинград - 11 млн. лв. и Видин със 7 млн. лв. Друга поправка, записана в одобрения закон, предлага да се въведат лимити, които да ограничат поемане на нови дългове не само от общини, а и от агенции и ведомства. Аргументът е, че това може да вдигне съществено държавния дълг.

Хазната да може да показва временен дефицит и над 3%, ако това се дължи на големи инвестиционни проекти или на важни структурни реформи, предвиждат още поправките в закона. Това може да продължи не повече от 4 г. и само ако проектите са с голяма обществена полза.

Труд

Съдия, разглеждал знакови дела, загина след скок от петия етаж. Съдия, разглеждал знакови търговски дела в Софийския градски съд (СГС), бе открит мъртъв след полет от блок в столичния кв. „Връбница".

Трупът на 39-годишния Цветан Ценов бил открит от негов съсед към 3,50 ч.

Според прокуратурата магистратът е скочил от междуетажна площадка на блок 515, в който живеел. Смъртта му е настъпила заради травмите от падането, съобщават от държавното обвинение с уговорката, че се чакат още заключения от съдебни експерти.

Ценов бил съдия в Гражданското отделение на Софийския районен съд. На 23 декември м.г. той бил командирован в СГС, като веднага му било възложено председателството на 5-и състав в Търговското отделение. Така той поема две особено общественозначими дела с висока материална стойност - за фалита на ЦСКА и за избора на главния мюфтия Мустафа Хаджи. Неотдавна - на 10 февруари, Ценов реши, че Хаджи, който е считан за близък до турските служби и Лютви Местан, ще бъде за 5 години начело на Мюсюлманското вероизповедание. Идната седмица пак той трябваше да обяви колко са били дълговете на червените футболисти. Според синдика Дора Милева те възлизали на 19 млн. лв.

Изненадващо на 15 февруари съдията пожелал да бъде върнат обратно в СРС. Там трябвало да заработи от понеделник. Подкрепил желанието си с лични причини, съобщиха от СГС.

Негови колеги разказаха вчера, че напоследък бил в депресия. Заявявал, че не иска вече да работи в Търговското отделение на СГС. По повод публикации, че Ценов е уволнен и не са му издържали нервите, шефът на съда Калоян Топалов разпространи следното официално съобщение: „Командироването на Ценов бе извършено по мое искане поради високия му професионализъм. Той не само покри критериите за командироване, но получи и максимална оценка на проведения наскоро конкурс за повишаване".

Съседи на Ценов разказаха вчера, че го познават като възпитан и интелигентен човек.

„В последните дни изглеждаше изнервен, не поздравяваше, което е необичайно за него. Според мен е станал жертва на работата си в съда. Гледаше делото за ЦСКА. Някой го е бутнал от прозореца. Той е паднал по гръб - това не е случайно. Убили са го", каза потресен съсед пред „Труд". Други комшии споделиха неговото мнение.

Ценов бил ерген. Имал приятелка. Живеел с родителите си. Баща му е армейски полковник от резерва, а майка му се пенсионирала след дълги години работа в металургичен завод.

Московски солидарен с контраблокадата срещу гърците. За трети ден пълната блокада на българо-гръцката граница при ГКПП-Кулата-Промахон остава.

Зад контрадействията, които предприеха и родните шофьори, плътно застана министърът на транспорта Ивайло Московски, който от сряда вечер е също на Кулата.

Той се опита да преговаря с гръцката страна, но удари на камък.

„Поставихме условия на гръцката страна - или да вдигнат блокадата на границата като гръцките фермери се изнесат, включително и машините от тук, или блокадата от България няма да бъде вдигната, докато не се гарантира 100% отваряне на границата от гръцка страна. Резултат няма, затова блокадата остава", заяви министър Московски.

„Чувствам се излъган, защото гърците не спазиха уговорката за часови прозорец по международния път", каза министъра.

„Държава, която не може да си прибере 50 пияни фермери, каква държава е? Отатъка няма държава. Вече три седмици шофьорите мизеруват - спят по камионите, няма къде да се изкъпят, нямат храна и вода. Добросъседските отношения между България и Гърция са сериозно разклатени", коментира гневно министър Московски.

"Няма Европейски съюз, Меркел да дойде тук и да види как шепа гърци се гаврят с хиляди европейци. Блокада ще има от нас до Великден, гръцко Бяло море няма да има, ще има българско Черно море. Да ги заболи и гърците, да видят какво е да губиш хиляди евро", категорични бяха наши превозвачи, които ръкопляскаха и адмирираха поведението на министър Московски.

На третия ден от блокадата на Кулата бързо министър, кметове и областен управител сформираха щаб за подпомагане на бедстващите шофьори и пътници заседнали в колоните.

Българският червен кръст започна раздаване на вода и храна, бяха уредени два автобуса, които влязоха в Гърция, за да извозят наши шофьори до Кулата където да се снабдят с провизии. От миналата вечер е активирано и българското консулство в Гърция, чийто представители започнаха да раздават вода на колоната в Промахон. А там опашката от коли и камиони е стигнала до град Серес.

Министър Московски посъветва блокираните в южната съседка, ако могат да се върнат и преминат през македонски пунктове, където блокади няма. Той сподели още,че очаква Европейската комисия да се намеси, защото на пунктовете са блокирани шофьори от десетки евродържави.

От вчера масово българи, които имат неотложна работа в Гърция заобикалят и преминават през македонски гранични пунктове.

Блокадата ще остане докато гръцките фермери не отменят стачката си и не махнат тракторите от границите си с България, казаха заедно и министър Московски, и родните шофьори.

Стандарт

Топлинна полиция ще лови крадци на парно. "Топлинна полиция" към общините да следи за кражбите на парно, предлага омбудсманът Мая Манолова. Това е част подготвяния пакет от мерки за защита на потребителите на топлинна енергия, обясни самата тя в ефира на БНР. Бъдещата "топлинна полиция" ще има право да влиза във всички апартаменти, за които има съмнение, че крадат парно. За целта обаче служителите на звеното ще трябва да носят постановление за достъп до жилището, издадено от съдебен състав, поясни Мая Манолова.

Досега кражбите на топлоенергия на практика остават безнаказани, коментира омбудсманът. Топлинните счетоводители разполагат с уреди, с които могат да установят дистанционно по-високо топлоотдаване в конкретно жилище, но не разполагат с правомощия да влязат и докажат това, обясни Манолова. Затова кражбите на топлоенергия остават без наказание, допълни тя.

Всъщност това са кражби не от топлофикационното дружество, а от етажната собственост, от съседите, защото накрая през такса "сградна инсталация" те плащат сметката, посочи още Мая Манолова. От началото на отоплителния сезон досега при омбудсмана са подадени над 300 жалби от абонати на парното.

Освен за създаване на "топлинна полиция", омбудсманът настоява и да отпадне задължението гражданите да плащат юрисконсултско възнаграждение от наетите от топлофикационните дружества юристи. Третото предложение на Манолова е топлофикационното дружество да предупреждава своите абонати във всички случаи, в които ги дава на съд, като им дава 15-дневен срок за доброволно плащане, за да се избегне скъпата съдебна процедура. Манолова предлага Общото събрание на блока само да решава дали да има такса "сградна инсталация" и да определя процента за нея. Да се опростят фактурите, така че всеки да може да разбере какво и защо дължи, предлага още Мая Манолова.

Влизаме в топ 5 по компютърни вируси. Българи се нареждат в челната петица в ЕС по разпространение на компютърни вируси сред обикновените потребители, твърди софтуерната компания CENTIO Professional IT Secuirty, официален представител на ESET за България, позовавайки се на данни от Евростат. Близо 28% от българите са се заразили с компютърен вирус през последната година, показва статистиката. Петото място в класацията си поделяме с малтийците, където процентите са същите. Преди са само Хърватия (41%), Унгария (36%), Португалия (33%) и Франция (29%).

Един от всеки пет жители на ЕС е ставал жертва на компютърен вирус, сочат данните. Процентът на заразените с компютърни вируси у нас е паднал почти наполовина за последните пет години - от 58% през 2010 г., до 28% в края на 2015 г. Най-сигурната страна в ЕС е Холандия - там едва 6% от интернет потребителите са били жертва на компютърна атака.

Повече от 79% от компаниите в Европа, Близкия изток и Африка са станали жертва на кибератаки през 2015 г. Рискът от пробив в корпоративните системи е провокирал огромна част от бизнеса в района, част от който е и България, да обърне внимание на сигурността. Затова 98% от фирмите в Европа, Близкия изток и Африка имат инсталирана поне една антивирусна програма. Далеч по-пренебрегната е мобилната сигурност. Едва 21% от бизнесмените ползват приложение, с което да подсигуряват мобилните телефони и таблети на служителите си.

Бизнесът определя заразяването със зловреден код като най-голямата заплаха за информационната си сигурност. Над половината анкетирани (53%) споделят, че такива проблеми са им донесли сериозни главоболия през 2015 г. При почти шест от всеки десет компании е имало инцидент със заразяване на устройство със зловреден код (59%), показва статистиката. Социалното инженерство, измамите и фишингът са вторият основен фактор, притесняващ бизнеса (48%).

Антивирусните решения са най-предпочитани от бизнеса (91%), когато защитава компютърните си мрежи. Те са следвани от други две проактивни системи - защитна стена (85%) и бекъп или запазване на резервно копие на данните (77%).

Монитор

Чума и холера идват с бежанците. Чума и холера могат да проникнат в нашата страна с бежанците, опасността е напълно реална. Това предупреди проф. полк. Камен Плочев, началник на Клиниката по инфекциозни, паразитни и тропически болести във Военномедицинска академия, по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по здравеопазване, отбрана и вътрешна сигурност и ред. Чумата се предава от мишки и плъхове, които се хранят с отпадъци по пътя на бежанците, а след това влизат в избите със зимнината на хората, проследи пътя на инфекциите военният инфекционист. Холерата пък може да плъзне от заразен водоизточник, поясни военният лекар.

Предвид оживения миграционен поток, кризата в Източна Украйна и последните събития в Турция обстановката в региона е с тенденция към усложняване, не скри о.р. полк. Славчо Велков. По думите му основната опасност за България е тероризмът, както външен, така и вътрешен. Към него се прибавят епидемиите и мащабните военни конфликти. Като се позова на военен анализ, полк. Велков заяви, че опасността остава не само през тази, но и през следващите няколко години.

Неконтролираното придвижване на големи човешки маси през границата и дори оставането им само за дни и часове в нашата страна генерира риск за националната ни сигурност, подчерта неколкократно проф. полк. Камен Плочев. По думите му едно от възможните биологични оръжия, с които можем да бъдем атакувани, е едрата шарка вариола. Независимо че според СЗО тя би трябвало да е изчезнала в природата още през 1980 година, се оказва, че съществува лабораторно за заразяване на хора.

Затова сме купили 40 хиляди дози ваксина, каза проф. полк. Плочев. Като възможна опасност той посочи и заразяването с особено опасна и трудно лечима форма на малария. Преди 50 дни двама българи, върнали се от Уганда, са лекувани от нея. Наложило се началникът на ВМА ген.-майор проф. Николай Петров да търси за пациентите медикаменти от чуждестранни фирми, тъй като у нас нямало такива лекарства.

Ако в България навлезе опасна бързо разпространяваща се инфекция от бежанците и имигрантите, здравната ни система ще изпадне в колапс, категоричен беше проф. полк. Плочев.

Пет екипа от военни лекари за действие при възникване на огнище на зараза са формирани в страната. Те са дислоцирани във Варна, Пловдив, Бургас, София и Плевен, като към точката на заразата поема най-близкият до нея. От 10 до 20 минути е времето, в което трябва да тръгне екипът към мястото с опасна инфекция. Ако има нужда от помощ, до един час след това трябва да поеме и отрядът за бързо реагиране на медицинските военни части.

От тази година ВМА отваря колеж за военни медици, които също ще помагат в опасните точки на зарази, съобщи ген.-майор проф. Николай Петров. Той припомни, че академията разполага с военнополева болница, но допълни, че има нужда от ново оборудване. Като пример за вехта техника той посочи електромагнитен резонанс отпреди тридесет години, с който все още се прави образна диагностика на пациентите.

Зареждаме евтини горива до края на годината. Ниските цени на течните горива ще се запазят до края на годината. Това прогнозира за „Монитор" изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Андрей Делчев. „Не се очакват големи промени на цените на горивата в рамките на 10-20 ст. за литър. Според нас вече е изчерпан потенциалът за следващи големи намаления. Цената ще запази около сегашните стойности или с известни вариации 2-3 ст. нагоре или надолу. Поевтиняване ще има, но то няма да е скокообразно", обясни още той.

За последните двайсетина дни цените на масовия бензин А-95 е паднала с десетина стотинки до 1,84 лв. за литър, сочат данни на сайта fuelo.net. В четвъртък горивото се предлагаше по бензиностанциите в страната от 1,77 лв. до 1,91 лв./л. Само в 3 от веригите обаче цената му бе под 1,80 лв. Малко по-евтино - от 1,70 лв. до 1,85 лв. за литър се предлагаше дизелът. Повечето търговци го продаваха под 18,0 лв./л, като само при две от веригите цените бяха над тази граница. Бензинът А-98 в четвъртък вървеше средно по 2,04 лв./л, като цените се движеха в широки граници от 1,92 лв. до 2,14 лв./л.

Средната цена на пропан-бутана за автомобили в четвъртък бе 83 ст. за литър, сочи още статистиката на сайта. Най-ниската бе 0,75 лв., а най-високата - 0,88 лв./л. Под 80 стотинки автогазта можеше да се намери в 3 от веригите. Метанът се продаваше от 1,28 лв. до 1,49 лв. за килограм.

Междувременно стана известно, че средната цена на нефта на ОПЕК в сряда се е понижила с над 1 долар до 28,18 долара за барел, информира в четвъртък на сайта си петролният картел.

В четвъртък нефтът сорт Brent с доставка през март поскъпна с 1,8% до 35,12 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол - WTI се увеличиха с 2,72 на сто до 31,48 долара, съобщи Reuters.

Според експерти рано е да се каже дали договорката, постигната наскоро между Русия, Саудитска Арабия, Катар и Венецуела за замразяване на добивите ще стабилизират цените на суровината. Иран засега няма намерение да спре да увеличава производството си и износа.