Капитал Daily

Борисов спря скъпата поръчка за "Хемус". Премиерът Бойко Борисов спря скъпия търг за магистрала "Хемус". Формално мотивът е липса на европейско финансиране, а по думите му причината е съмненията в обществото. Реално най-големият порок на търга беше високата цена. В съмнително състезание избраните победители, единият - свързван с Делян Пеевски, поискаха 1 млрд. лв. с ДДС за 60-километровата отсечка, което беше почти двойно повече от прогнозата на държавата. Въпросът е защо премиерът забеляза проблема с търга два месеца по-късно. Иначе новината е добра, защото парите на данъкоплатците няма да потънат в тази поръчка.

В същия ден финансовият министър поиска да се разсекрети докладът на AlixPartners за КТБ, където вероятно ще се види как тогавашният тандем Цветан Василев - Пеевски е ползвал пари на депозанти, за да купува имущество за себе си.

Хипотезата е, че зад двете действия може да стои и желание на Борисов да се дистанцира от депутата от ДПС или поне да покаже кой е по-влиятелен. Дали е вярна ще проличи чрез следващите нови големи строителни поръчки - първата е на 25-ти февруари и е за тунел за 250 млн. лв. Друга промъквана версия е, че Европа е дала знак на Борисов, че правителството повече не може да продължава с нечестното разпределение на евросредства.

Мотивите

"Разпоредих на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП) да се прекрати незабавно процедурата за избор на изпълнители за строителството на два лота на АМ "Хемус". Предприетите действия са по отношение на Лот 1 и Лот 2", обяви премиерът в социалните мрежи малко преди обед. След няколко часа регионалното министерство публикува мотиви: "невъзможност да бъде осигурено финансиране за изграждането им по линия на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". От ведомството посочват, че бюджетът на програмата за пътни проекти е 673 млн. евро и средствата вече са разпределени: за "Струма" от Благоевград до Крупник - 83.5 млн. евро, за тунела при с. Железница - очаквани 120 млн. евро, за участъка Крупник - Кресна, който е с неясна, но висока стойност, за Кресна - Сандански - 128 млн. евро, както и за Западната дъга на Софийския околовръстен път - 64 млн. евро. Предварителните разчети сочат, че с изброените проекти наличният ресурс ще бъде напълно изчерпан", пише в мотивите.

Всъщност за липсата на европейско финансиране за "Хемус" се знае отдавна - тя е в списъка с резервни проекти, но правителството беше наясно, че "Струма" ще глътне всички пари от програма "Транспорт". От самото начало на управлението на втория кабинет Борисов се коментира, че дострояването на северната магистрала ще се случи със заем. Сега еврофинансирането се ползва за формален повод, защото поръчката трябва да се спре законно. А там в изброените основания е липсата на средства.

По-късно премиерът обясни мотива си пред журналисти: "Официално или неофициално върху тази процедура имаше съмнения, че не е така както трябва. Искам да кажа, че тя е абсолютно извършена законосъобразно. Но когато витаят в общественото пространство съмнения върху сделка, която е около 800 млн. лева държавни пари, никога не бих си позволил да остане в обществото какъвто и да е оттенък, че нещо неправилно съм извършил. Затова я затворих и разпоредих веднага да се проведе нов търг, да бъде направен пред очите на всички медии." А на въпроса, слухове за определени персони ли го притесняват, той отговори: "Витае, че от едната страна, макар че повтарям за вашите зрители и слушатели, нито имат участие, нито имената им са в тези фирми, но витае, че зад едната (фирма) стои Златев, зад другата стои Пеевски."

Търг със съмнения

Търгът за дострояването на две отсечки от "Хемус" с дължина близо 60 км и прогнозна цена 434 млн. лева без ДДС беше обявен в началото на 2015 г. Използва се двуфазна процедура като до финалния етап стигнаха основно български строителни компании с чуждестранни партньори.  Цените на финалистите бяха отворени на 7 декември. Тогава се оказа, че оредялата група от строители искат двойно повече от държавата и магистралата ще струва около 800 млн. лева без ДДС.

Вместо малко над седем милиона лева за километър, магистралата щеше да струва между 12 и 14 млн. лв/км, което я прави една от най-скъпите в историята на България. Тогава управляващите не забелязаха проблем. И регионалният министър Лиляна Павлова обясни, че причина е сложният терен и множеството пътни съоръжения - тунели, мостове и виадукти, предвидвени в проекта. Прогнозната цена от 2013 г. била изчислена без детайлно проектиране и затова не била точна. И Павлова, и НКСИП заявиха, че няма причина да отменят търга заради високите цени и за магистралата ще се търси финансиране.

Въпреки големите амплитуди в цените на 11-те участника в двете процедури за рекордно кратък срок от шест дни НКСИП обяви класирането: строителството на лот 1 (Ябланица - Угърчин) да се възложи на обединение "АМ Хемус лот 1" с водещ партньор българската "Джи Пи груп" с партньори испанските "Конструксионес Табоада и Рамос" и "МР сивил уъркс", както и проектантската "Трансконсулт-22", а на лот 2 (Угърчин - разклона за Ловеч и Плевен) - на обединение "ПСТ Хемус 2", включващо "ПСТ груп" (свързвано с Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка), "Хидрострой", "Пътстрой Бургас" и "Евро алианс тунели".

Офертите на класираните на първо място обединения надвишаваха почти два пъти прогнозната стойност за "Хемус", а и изборът им беше очакван - те бяха предварително наградени с най-много точки за техническа оферта. После държавата елиминира от конкурса кандидатите с най-ниските цени. Тръжната комисия отстрани офертите на Сдружение "Хемус БГ" ("ИСА 2000" и "ОРС Инфраструктура") за отсечката Ябланица - Угърчин и на турската "Ташяпъ Иншаат Тааххют" за пътя между Угърчин и разклона за Ловеч и Плевен. Цената на "Хемус БГ" е с 23.41 млн. лв. по-ниска от тази на класирания на първо място участник, а тази на турската компания - с 50 млн. лв. по-евтина. Както в много предишни търгове само чуждите кандидати се осмелиха да обжалват търговете - турската "Ташяпъ Иншаат Тааххют" и италианска компания "Серенисима конструциони".

След като мотивите за прекратяване на процедурата вече са известни и има официално решение на изпълнителния директор на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП) инж. Асен Антов участниците в процедурата имат право да обжалват. "Знаете ли колко нерви, време и пари струва това?", попита адв. Диана Михайлова, която представлява компаниите "МР Сивил Уъркс" (българско подразделение на испанската "Конструксионес Леонардо Мигелес") и "Конструксионес Табоада и Рамос" (голяма испанска компания с 50-годишен опит). Тя каза, че управителите на компаниите все още не са запознати с мотивите и тепърва ще обмислят дали да обжалват прекратяването на процедурата. По думите на адв. Михайлова това е третият поред търг с участието на "МР Сивил Уъркс", който се прекратява по вина на възложителя. "Имаше коментари, че търгът е претупан. Това не е вярно, той е проведен под контрола на Европейската комисия", каза още юристът.

Сега класираните участници имат три дни да се запознаят с мотивите, след което имат право на жалба пред Комисията за защита на конкуренцията. Ако няма недоволни - решението влиза в сила. Едва след това държавата може да организира ново състезание. Този път обаче то трябва да е прозрачно - без да се отстраняват масово кандидати, за да се разчиства територия, и без да се оценяват високо техническите идеи на любими кандидати. Така "Хемус" може и да падне отново на половин милиард. А за забавяне е трудно да се говори, защото отчуждаването още не е започнало, а планът на правителството беше строителството да започне догодина.

Цветан Василев е на път да продаде "Дунарит" на "Емко". Един от най-големите производители на военно оборудване в страната - "Емко", иска да придобие завода за експлозиви "Дунарит". Това става ясно от подадено заявление за концентрация до Комисията за защита на конкуренцията, в което се говори за "придобиване на пряк едноличен контрол". Засега няма информация как точно и с кого се договаря сделката, предвид, че акциите на русенския завод, както и дяловете на прекия му мажоритарен собственик - "Кемира", са обект на запори от НАП и от синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Собственик на "Емко" е Емилиян Гебрев, който отказа коментар пред "Капитал". Движенията по партидата в Търговския регистър на "Кемира" обаче говорят за вероятни действия на мажоритарния акционер на КТБ Цветан Василев, който се приема, че контролира "Дунарит". Преди година заводът беше сред активите, за които Пиер Луврие обяви, че е придобил от Василев за 1 евро срещу ангажимент да разплати задълженията към банката.

Малък корпоративен преврат

По всичко личи, че подготовката за прехвърлянето е започнало още през януари. С молба от 9 януари 2016 г. Иван Езерски в качеството си на управител на неизвестното в бранша дружество ТМН заявява пред управителя на "Кемира" Асен Бабански желание неговата компания да участва в увеличение на капитала на "Кемира" с 50 хил. лв. Изрично е уточнено, че има готовност 35 хил. лв. да бъдат внесени веднага, а още 15 хил. лв. - в срок до една година. Тъй като капиталът на "Кемира" преди тази операция е 5 хил. лв., това ефективно означава смяна на контрола над дружество, а с това и над "Дунарит", тъй като то притежава 92% от акциите на русенския завод. На 22 януари Асен Бабански, този път в качеството си на изпълнителен директор на "Хедж инвестмънт България" - едноличният собственик на "Кемира", приема молбата. И така на 5 февруари парите за увеличението на капитала са преведени (от сметката на ТМН в Инвестбанк към тази на "Кемира" в Пощенска банка) и се сключва нов дружествен договор, с който срещу 35 хил. лв. ТМН придобива контрола над "Дунарит".

Любопитно е, че основател и едноличен собственик ТМН е Теодор Николов и той остава такъв до 22 януари. Според документите, представени в Търговския регистър, на тази дата той прехвърля участието си на управителя Иван Езерски, който е вписан и като управител. Сделката е по номинал за 2000 лв.

По интересното обаче е, че чрез това увеличение се заобикалят досега наложените запори, чрез които държавата и синдиците на КТБ са направили опити да се блокират смени в собствеността на "Дунарит". Акциите на завода, притежание на "Кемира", са запорирани още през април 2015 г. от главния публичен изпълнител към териториалната дирекция на НАП - София, като предварителна обезпечителна мярка. По същия начин заради предполагаемо вземане за 290 хил. лв. е блокиран и делът на миноритарния акционер "Никкомерс 01" (също свързан с КТБ и Цветан Василев). А на 10 декември 2015 г. чрез частен съдебен изпълнител Стоян Якимов заради дължими 35 млн. евро главница плюс още просрочени лихви по искане на КТБ е запориран и делът на "Хедж инвестмънт България" в "Кемира". Чрез увеличението на капитала обаче реално влиза нов собственик, без никакви тежести и вероятно именно той е продавач по планираната сделка.

Кой е продавачът

Преки връзки на Иван Езерски с някои от заподозрените с интереси в "Дунарит" няма. Според регистъра ДАКСИ единственото му друго участие е като управител на "Фемили тийм", където собственик пак е Теодор Николов. Името е подобно на това на Даниела Езерска - изпълнителен директор на оператора на телевизионния мултиплекс "НУРТС Диджитъл", но няма доказателства за роднинска връзка. Друга линия, по която сделката води към компаниите около КТБ и Цветан Василев, е адвокатът, направил вписванията в Търговския регистър. Както при смяната на собствеността на ТМН, така и при увеличението на "Кемира", това е Димитър Алабаков. От септември 2014 г. той е в борда на "ПланаСат" - дружество, което беше обособено от активите на НУРТС. Към тогава са и последните данни за собствеността в него, която се поделя на 50% за "Сагара трейд" (свързвано с Цветан Василев) и 50% за "Глобални пътни системи" (чийто контрол вероятно е в Бисер Лазов, някогашната дясна ръка на банкера и сега приеман за част от лагера на Делян Пеевски).

Със сигурност обаче сделката не е по вкуса на синдиците на КТБ. Справка в системата на Софийския градски съд показва, че те са завели три различни дела по темата. На 11 февруари съдът е отхвърлил искането им да се спре вписването на увеличението на капитала на "Кемира". На следващия ден обаче има внесен и иск спрямо "Кемира" и "Хедж инвестмънт България", по който още няма произнасяне.

Кой е купувачът

"Емко" е създадена през 1992 г. и е специализирана в производството на широка гама боеприпаси, основно артилерийски и взриватели, и има международен сертификат за търговия с оръжие. Производството е основно в Трявна, а малка част - в Монтана. До голяма степен то се допълва с това на "Дунарит". В последно време по всичко личи, че бизнесът й се разраства, като по данни от фирмения регистър ДАКСИ осигурените от нея служители нарастват от около 600 души в началото на 2015 г. до 698 през септември на същата година. За 2014 г. приходите са 86.4 млн. лв., а печалбата - 15 млн. лв., по данни от регистъра КАПИ. Година по-рано приходите са 68.8 млн. лв., а печалбата - 10.5 млн. лв. "Дунарит" е малко по-голям - с приходи от 103 млн. лв. и печалба от 14 млн. лв. за 2014 г., сочи справка в КАПИ.

Амбициите за разрастване на "Емко" също не са тайна - в последните години компанията беше сред кандидатите при провалените опити за приватизация на ВМЗ - Сопот, и НИТИ - Казанлък.

Сега

Под "двоен натиск" Горанов склони да разкрие тайния доклад за КТБ. Министър Владислав Горанов внезапно се съгласи да се публикува тайният доклад за изчезналите от КТБ пари, подготвен от международната фирма за разследване на банкови фалити "Аликс Партнър". Според съобщение, изпратено вчера от Министерството на финансите до медиите, Горанов се е съобразил с обществения интерес и е приканил "Аликс" да дадат съгласие за публикуване на доклада, изготвен през октомври и "заключен" с клауза за конфиденциалност. На пръв поглед това е изненадващ обрат, тъй като досега финансовият министър бе категоричен, че гласност по темата само ще навреди на издирването и събирането на изтеклите от фалиралата банка милиарди. Часове по-късно обаче стана ясно, че Горанов е сменил курса не под обществен, а под началнически натиск. Премиерът Бойко Борисов сам обяви, че е решил да затвори темата КТБ, и е наредил сваляне на всички тайни. "Всичко, което има, да излезе наяве. Институциите да проверят всички, които са теглили кредити, внасяли пари - съдии, прокурори, политици, всички публични лица, и Сметната палата да види дали тези доходи са в техните декларации. Разпоредил съм на финансовия министър Владислав Горанов да изпрати писмо до компанията, която разследва всичко, което се е случило в КТБ. В момента, в който ни върнат отговор, че са съгласни, защото плащаме пари за това, ще бъде публично оповестен, пратен на главния прокурор и се надявам, познавайки го по неговите действия, незабавно да предприеме незабавни действия и виновните да бъдат привикани, да дадат обяснения и ако има състав на престъпление, да си го понесат", обясни министър-председателят.

А според прессъобщението на МФ, изпратено по-рано, Горанов си остава противник на прозрачността, но отстъпва под натиска на общественото мнение. "Общественият интерес за даване на гласност надделява, независимо от притесненията, че разсекретяването на факти и обстоятелства от доклада би могло да навреди на процеса по събиране на масата на несъстоятелността на банката", обясняват от МФ.

В края на миналата година будни депутати от управляващото мнозинство настояха докладът да бъде публикуван, но министърът отказа под претекст, че има клауза за поверителност. Тогава реформаторите Мартин Димитров и Петър Славов, Методи Андреев от ГЕРБ и Валери Симеонов от ПФ заведоха дело във Върховния административен съд срещу отказа. Те вече спечелиха друг казус във ВАС - за разсекретяване на заплатите в БНБ.

Първото заседание за тайния доклад за КТБ е било миналата седмица. Депутатът Мартин Димитров съобщи пред "Сега", че съдът е наредил на двете страни да представят своите аргументи и доказателства, за да може да се произнесе. "Обществеността трябва да знае кои са лицата, замесени във фалита на КТБ", коментира депутатът. Той сподели, че в съдебната зала представителите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) били видимо изнервени. ФГВБ изплати 3.7 млрд. лева - защитените суми на по-малките спестители в КТБ, като получи за целта и държавен заем, който трябва да се връща. Ето защо фондът има особен интерес от събирането на изчезналите милиони от КТБ, за да си възстанови поне част от разходите.

На този етап не е ясно дали "Аликс Партнърс" са склонни да свалят тайната и имат ли право да откажат на искането на министъра на финансите за отваряне на доклада. Не е ясно и какво ще последва, ако съдът се произнесе за отпадане на клаузата на конфиденциалност.

Преди дни депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви, че партията му прави проучване за юридически "вратички" за изнасяне на данни от доклада.

Лукарски заговори за различни начини за възстановяване на ДДС. Въпросите около облагането с ДДС на личното ползване на фирмени активи стават все повече. Икономическият министър Божидар Лукарски, който дотук не бе изразявал позиция по темата, изненадващо заговори за диференциация по браншове и прилагане на различни режими спрямо различните бизнеси.

Много въпросителни има и около бъдещото искане за дерогация от правилата за прилагане на ДДС при покупката на автомобили. Очаква се днес да стане ясно каква част от ДДС за лично ползване са начислили фирмите за първия месец на 2016 г. Сумата ще е показателна дали режимът изобщо ще се спазва.

До момента не е имало предложение за диференциация по браншове при облагането с ДДС на личното ползване на активите. Лукарски вчера не обясни в детайли как точно би изглеждало подобно решение. "Ще се търси най-оптималният вариант за този тип облагане. Най-вероятно щe има диференциация на браншовете и всеки сектор щe се облага с различна ставка", лаконичен бе министърът. От думите му косвено се разбира, че говори за различен твърд процент от полагаемото се ДДС, който фирмите от даден бранш няма да могат да си възстановят, ако ползват активите и за лични нужди.

В момента финансовото министерство говори за подобна твърда удръжка само при автомобилите. След среща с бизнеса от МФ съобщиха, че България ще иска разрешение (дерогация) от ЕС за прилагане на директивата с цел да се допусне частично възстановяване на ДДС при покупка на автомобили. Идеята е, че при тях по презумпция се приема бъдещо смесено ползване и ДДС се възстановява в по-малък размер още при покупката. МФ говори за подобна твърда удръжка в размер до 50% от полагаемата се сума. Тепърва обаче управляващите ще мислят дали този режим ще се прилага и за леките автомобили с 5+1 места. За тях ДДС изобщо не се възстановява именно като превантивна мярка. Ако ще се въвежда удръжка със същата цел, възниква въпросът дали тя не следва да обхване всички автомобили.

В момента няма данни какъв ефект би могла да окаже промяната в облагането върху бюджета, но при изготвянето на дерогацията от България ще се очаква да покаже, че приходите няма да намалеят, разясниха експерти. От Националната агенция за приходите преди дни съобщиха, че само от злоупотреби при възстановяването на ДДС за леки автомобили, което на хартия е забранено, хазната губи около 100 млн. лв. всяка година. Искането на бизнеса за въвеждане на праг от 50 000 лв., при който личното ползване да се облага, трудно може да се приеме, защото противоречи на характера на този данък, коментираха експерти. Според тях по същата логика може да се иска хазната да спре да събира ДДС от по-евтини стоки и услуги.

24 часа

Борисов спрял "Хемус" заради съмнения за връзки с Пеевски и Златев. Бойко Борисов отмени търга за двата лота на магистрала "Хемус" заради съмнения, които витаели около победителите.

Търгът бе направен законно, но заради обществените съмнения около него реших да го отменя, разясни Бойко Борисов в следобедните часове от Прага.

"В обществото витае, че едната фирма изпълнител е свързана със Златев, а другата - с Пеевски, въпреки че по документи нямат връзка", заяви Борисов и предупреди, че няма да допусне такива съмнения. Попитан защо спира търга заради съмнения, премиерът отговори: "Да кажем, че и аз нещо съм попроверил".

За да не бъде съдена държавата от двете компании, премиерът е наредил търгът да бъде отменен заради липса на пари.

Общата стойност на двата лота е 800 млн. лева

"Днес няма пари, утре ще има, финансовият министър ще намери", каза Борисов.

Премиерът обеща, че двата лота на "Хемус" ще бъдат строени, но след нов търг, след който да не остават съмнения в обществото. "Новата процедура ще е пред очите на всички медии, каним ги да участват", каза премиерът.

"Някакви гадове са казали, че спирането на търга е било продиктувано от външни посолства (Теза, развита по-рано през деня от Радан Кънев на пресконференция, виж вляво - б.р.). Искам веднага да им кажа, че няма нужда някой да ми казва какво да сторя.

Това са гадове, медии бухалки и негодници, и в двете посоки. Няма да им се дам изобщо", зарече се Борисов. "Всеки по-богат човек си е направил телевизия, има по няколко вестника или агенции, и се опитва да натиска правителството.

Има даже двама братя, които са си разделили пазара", добави Борисов.

"А менторите, които постоянно ми казват какво да правя, да се явят на избори и да ги спечелят", отсече министър-председателят.

"Южен поток" също бе корупционна сделка", даде пример той. И подчерта, че България е щяла да бъде наказана от ЕК заради избора на строител за газопровода. Сега работим по газовия хъб "Балкан" и той вече е в дневния ред на ЕК, заяви премиерът.

В понеделник сутринта изненадващо от правителствената пресслужба дойде новината, че Борисов е наредил на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова незабавно спиране на процедурата за избор на изпълнители на строителството на автомагистрала "Хемус" - Лот 1 и Лот 2". Като аргумент бе посочено, че липсва финансиране за строителството на магистралата. Всъщност търговете за двата лота приключиха още в средата на декември, а единствената причина още да не са подписани договори е, че две от загубилите фирми обжалват процедурата в КЗК.

На 8 декември по повод отварянето на финансовите оферти за аутобана "24 часа" написа: Ценовите оферти за двата участъка на магистрала "Хемус" - от Ябланица до разклона за Ловеч и Плевен, удариха тавана. 59 км аутобан ще излязат към 747 млн. лв. Всички оферти до една са над обявените прогнозни цени, които предвиждаха тези километри да бъдат построени за 434 млн. лв.

Седмица след това бяха определени победителите. За първия участък - от Ябланица до Угърчин, победител е "АМ Хемус Лот 1". В консорциума влизат българската "Джи Пи Груп" и испанските "Констуксионес Табоада и Рамос" и "МР сивил уъркс". Договорната цена, предложена от този участник, е над 277, 40 млн. лв. без ДДС, а максималната договорна цена е в размер на 297, 97 млн. лв. без ДДС.

За "Джи Пи Груп" се появили съмненията, че има връзка с бизнесмена Валентин Златев.

За втория, по-тежък участък, от Угърчин до разклона за Ловеч и Плевен, който е 36 км, за проектант и строител бе определен "ПСТ Хемус 2". В сдружението влизат "ПСТ Груп", "Хидрострой", "Пътстрой Бургас" и "Евро Алианс Тунели". В този консорциум съмненията били, че първата фирма била свързана с депутата Делян Пеевски. Договорна сума, предложена от това сдружение, е 479,39 млн.лв. без ДДС, а максималната цена е 499, 9 млн. лв. без ДДС. В понеделник, часове след като премиерът възложи на министър Павлова да се спрат търговете за "Хемус", от ведомството изпратиха съобщение, че са прекратили процедурата заради невъзможност да бъде осигурено финансиране по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура".

Банките пробно в шок - пример какво правят, ако се изтеглят 50% от влоговете. Всяка банка ще бъде поставена в типологизирани кризисни ситуации, някои от които - шокови. Това е смисълът на стрес тестовете на банките, които стартират, след като приключи оценката на техните активи. БНБ постави началото на оценката в понеделник.

Обикновено при стрес тестовете се разиграват различни хипотези за състоянието на ключови макроикономически показатели, каквито са инфлация, дълг, ръст, безработица, и то в екстремни стойности - например инфлация от 6%, рязък спад на БВП с 3%, безработица над 12% и т.н.

Могат да се разиграват и комбинации - от едновременно "случване" на всички рискови фактори до промени на всеки от тях или в комбинации по двойки, тройки и т.н.

Друг типов сценарий е симулацията на пазарен шок, при който рязко скача рискът от голямо, краткосрочно увеличаване на загубите по различни причини - например срив в кредитирането на дребно или в корпоративното кредитиране.

Може да се симулира дори ситуация на банкова паника, при която определен критичен праг вложители искат да теглят парите си.

След това, всеки трезор ще има на разположение определен период от време, в който може да направи план за действие.

При последните стрестестове 25 европейски банки от общо 130 не издържаха теста, а ЕЦБ установи капиталова дупка от общо 25 млрд. евро. Това даде основание на ЕЦБ да определи състоянието на европейската банкова система като добро.

Оценката за качеството на активите вече е факт. По данни на БНБ към декември 2015 г. общите активи на банковата система са 87,5 млрд.лв., ликвидните активите са 27,7 млрд.лв., на натрупана обезценка по кредити и вземания за 1,1 млрд. лв. и на най-рисковите кредитни портфейли. Към нея задължително трябва да има заключение за справедливата пазарна стойност на обезпеченията по кредитните портфейли.

Оценката ще извършват одиторски компании, които всяка банка избра сама и за които получи одобрение от БНБ да сключи договори с тях.

Методологията, по която тя ще бъде извършена, е адаптация на прилаганата от ЕЦБ.

Според официалните данни на централната банка към декември 2015 г. коефициентът на ликвидност на активите е бил 36,71%. В края на декември общият нетен оперативен приход е бил 4,2 млрд. лв. срещу 3,9 млрд. година по-рано. Натрупаната обезценка по кредити и вземания е намалена от 1,4 млрд. лв. в края на 2014 г. до 1,09 млрд. лв.

Прогнозата е, че оценката на активите ще потвърди стабилността на банковата система. Не се изключват обаче проблеми с отделни банки. При установяването им БНБ може да им препоръча да увеличат капитала си, да се консолидират с други трезори, да спрат раздаването на дивиденти. а в краен случай и да получат институционална подкрепа.

В бюджета за тази година финансовият министър Владислав Горанов предвиди капиталов буфер от 2,5 млрд. лв. за евентуални проблеми.

Труд

Борисов в Прага: Да се затворят външните граници, но след общоевропейско решение. Много пъти съм казвал позицията си - да се затворят външните граници на ЕС, но за това следва да се намери общоевропейско решение със съвместни усилия и в дух на разбирателство." Това изтъкна премиерът Бойко Борисов пред чешкия си колега Бохуслав Соботка в Прага. Той участва в срещата на Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, която бе свикана, за да се приемат мерки срещу имигрантската криза.

Борисов посочи, че идеята на тези страни за засилване на контрола по българо-гръцката и македоно-гръцката граница няма как да доведе до решение на проблема за Европа, а единствено може да се очаква промяна на миграционните маршрути. Нашият премиер смята, че бежанските потоци не могат да бъдат овладени без активния принос и участие на всички държави по маршрута, особено Гърция. Затова за едностранни действия не можело да става въпрос, когато се търсят устойчиви резултати.

Бойко Борисов изтъкнал, че в краткосрочен и средносрочен план от първостепенно значение за овладяване на миграцията ще бъде ефективният контрол по външните граници на ЕС. Борисов настоява бежанците да преминават през регламентирани пунктове. Затова била необходима допълнителна подкрепа за укрепването им. В края на срещата със Соботка, Борисов го поканил да посети България в удобно за него време.

Часове преди срещата в телефонен разговор с канцлера Ангела Меркел Борисов у информира за позицията на България, като подчерта важната роля на европейската солидарност.

Външният министър Даниел Митов каза вчера, че България настоява НАТО да опазва и сухопътната граница между Турция и Гърция, ако планираната операция на Алисанса по опазването на морската границите между двете страни се окаже ползотворна. Външният министър смята, че така ще се гарантира, че мигрантският поток няма да се насочи към България.

Опасен въздух дишат 60% от българите в градовете. 60% от градското население на България е изложено на опасни нездравословни нива на фини прахови частици. Заради тяхното вредно въздействие и на озона преждевременно у нас умират 11 787 души годишно, показват данни на Световната здравна организация и на европейския алианс „Здраве и околна среда".

Затова утре вестник „Труд" и Комисията по здравеопазването организират кръгла маса в парламента на тема: „Колко опасен е въздухът, който дишаме?" Форумът е под патронажа на председателя на 43-тото народно събрание г-жа Цецка Цачева.

Смъртните случаи се увеличават още повече и стигат 18 145 българи за година, като се добави и рисковият фактор - замърсен въздух в затворените помещения. Става дума за опасно излагане на вещества, които се намират във въздуха в жилищата, училищата, градския транспорт, метростанциите. Според Българското дружество по белодробни болести в затворените пространства са били засичани над 900 вида вредни агенти, като концентрацията на някои от тях е до 5 пъти по-висока, отколкото на открито.

Доказано е, че замърсеният въздух причинява дихателни и сърдечносъдови заболявания. Според последните научни изследвания той е виновен и за много болести при децата, включително и диабет. Пораженията върху дихателната система започват от изострени симптоми, инфекции, дразнене и възпаление на белите дробове и стигат до повишена смъртност при пациентите с респираторни страдания. Не само това, но и се наблюдават астматични пристъпи, изостряне на ХОББ и увеличен риск от рак на белия дроб. „Развитието на белодробните функции при децата е ограничено, ако те живеят в райони с висока концентрация на фини прахови частици. Състоянието им обаче може да се подобри, ако се преместят в населени места с по-чист въздух, или да се влоши, ако отидат в още по-замърсени места", показват данни на европейския алианс „Здраве и околна среда".

Последиците от атмосферните замърсители върху сърдечносъдовата система са инфаркт, ангина пекторис, високо кръвно налягане, атеросклероза, повишена мозъчносъдова исхемия. А пиковите концентрации на фини прахови частици и азотни оксиди пряко водят до увеличаване на приема на пациенти в болниците заради потенциално фатални нарушения на сърдечния ритъм.

Тежките метали, изпуснати във въздуха, оказват силно невротоксично действие особено върху децата, допълват специалистите. Вредните агенти повлияват дори репродуктивните способности, тъй като влошават качеството на спермата, водят до преждевременно раждане, до поява на бебето с ниско тегло.

Стандарт

Гръцката блокада запуши и Дунав мост. Близо 10 км колона от тирове се изви пред Дунав-мост, Русе. Въпреки че вчера до обяд над 300 камиона преминаха границата над реката, и следобед задръстването продължаваше. Километрични колони се оформиха и пред моста Видин-Калафат. Чакането изнервя водачите, но голяма част от тях предпочитат да преминат от другата страна на Дунав по мостовете при Русе и Видин вместо с фериботните кораби. На граничния пункт Русе коментираха, че причина за километричните опашки са прииждащите камиони от южната ни граница, които били пропуснати през почивните дни. Граничните пунктове при Русе и Видин работят под пара. Самата обработка на един тир отнемала около четири минути и половина, обясниха от ГКПП Русе. До късно снощи ГКПП Кулата-Промахон беше блокиран от гръцките фермери за всички видове превозни средства. На ГКПП Илинден-Ексохи до 17 часа се пропускаха леки коли и автобуси, след което беше обявено, че до 22 часа пунктът ще бъде затворен за всички моторни превозни средства. По предварителна информация от гръцките власти граничният пункт трябваше да бъде отворен отново от 22.00 до 24.00 часа.

По разпореждане на министър Ивайло Московски транспортното министерство ще окаже незабавно съдействие на всички български превозвачи, които решат да търсят компенсации от Гърция за понесените от тях загуби поради блокираните пътища и гранични преходи, съобщиха от ведомството. Това е било обсъдено вчера на среща между зам.-министъра на транспорта Антон Гинев и представители на превозвачите. Българските транспортни компании поискали от министерството както логистична и юридическа подкрепа, така и да бъдат проучени законодателните възможности за завеждане на съдебни искове в гръцки съдилища, за предявяване на претенции за нанесени финансово-икономически загуби, съобщават от министерството. Администрацията на ведомството веднага е започнала да проучва съдебната практика за завеждане на подобни дела в южната ни съседка, за да предоставят необходимата информация на превозвачите.

Намаляват прага за плащане в брой. Нови ограничения за плащане в брой може да бъдат въведени по настояване на Брюксел като мярка срещу прането на пари и финансирането на тероризма. От 1 януари 2016 г. таванът за плащане в брой в България беше намален от 15 хил. лв. на 10 хил. лв. Но на заседанието на Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в края на миналата седмица в Брюксел са обсъдени допълнителни мерки за проследяване на парите. От българска страна на заседанието участва министърът на финансите Владислав Горанов. След срещата ЕКОФИН излезе с позиция, в която призовава Европейската комисия да проучи необходимостта от ограничения върху плащанията над определени прагове. Освен това ЕК ще трябва да се ангажира с Европейската централна банка да обсъдят мерки по отношение на банкнотите с голям номинал като например 500 евро. Причината е, че банкнотата от 500 евро рядко се използва в ежедневния оборот. Но с нея лесно може да се пренасят незаконно големи суми в брой.

ЕКОФИН настоява и за законодателни промени, с които да се въведат мерки за виртуалните валути, предплатените инструменти, незаконното движение на пари както и за засилване на достъпа на звената за финансово разузнаване (ЗФР) до банковата информация и до данни от платежните системи. Виртуалните валути, най-популярната от които е "биткойн", не могат да бъдат проследени и затова понякога се използват за финансиране на незаконни дейности. ЕКОФИН иска да се премахнат и пречките за по-ефективно сътрудничество между звената за финансово разузнаване на отделните страни. ЕКОФИН призовава за създаване с помощта на ЕК най-късно до 1 май 2016 г. на ЕС платформа, където страните членки да споделят на доброволна основа публично достъпна информация за лица и групи, за които са наложили замразяване на активите им като мярка срещу финансирането на тероризма. ЕКОФИН настоява и за подобряване на борбата срещу незаконната търговия с културни ценности и призовава ЕК да предложи законодателни мерки по този въпрос възможно най-скоро.

Монитор

Купуваме леки коли на лизинг за 43 млн. лв. месечно. Средно с 20% повече леки и товарни коли са купени на лизинг у нас през последните три месеца на миналата година, сравнено със същия период на предходната година. От октомври до декември 2015 г. сключените нови договори за леки автомобили на изплащане са за 129,6 млн. лв. Това прави по близо 43 млн. лв. на месец. За товарните автомобили сумата за същите три месеца е за почти 160 млн. лв. Това представлява ръст от съответно 18,6% и 22,2 на сто, изчислен спрямо последните три месеца на 2014 г., показват последните данни на Българската народна банка (БНБ).

Общо към края на миналата година лизинговите договори за автомобили са на стойност над 1,8 млрд. лв., като над 961 млн. лв. от тях се падат на товарните возила. За сравнение към декември 2014 г. закупените на изплащане коли са били за 1,66 млрд. лв. Увеличението с около 150 млн. лв. в рамките на миналата година се дължи изцяло на лизинговането на товарни коли. За леките към края на миналия декември се отчита спад с около половин процент.

Машините, съоръженията и индустриалното оборудване са следващият по тежест бизнес на лизинговите компании. Към края на 2015 г. той е на стойност от близо 659 млн. лв. В сравнение с декември 2014 г. обаче от БНБ отчитат спад в стойността на лизингованите машини и оборудване с близо 16%. Новите договори, сключени за оборудване през последните три месеца на 2015 г., са за 83,4 млн. лв. при 61,3 млн. лв. за същото тримесечие на 2014 г.

Спад се отчита при недвижимите имоти

Договорите за лизинг при тях са паднали от 462,4 млн. лв. в края на 2014 г. на 406,7 млн. лв. в края на 2015 г. В проценти това е намаление с 12 на сто. Драстичен е спадът, ако се сравнят данните за новите лизингови договори за недвижимости, сключени през последното тримесечие на миналата и на по-миналата година. Новите контракти за октомври-декември 2015 г. са на стойност 9,4 млн. лв. при 35,1 млн. лв. за аналогичните три месеца на 2014 г.

При лизинга на компютри и друго електронно оборудване от БНБ отчитат ръст с близо една четвърт. Към края на миналата година на лизинг сме купили компютри, таблети, телефони и други за 15,8 млн. лв. Само през последните три месеца на 2015 г. новите договори за такова оборудване са за 3,3 млн. лв.

Всички вземания на лизинговите компании към края на 2015 г. са за 3,089 млрд. лв. при 3,124 млрд. лв. От общата сума на домакинствата се падат едва 215 млн. лв. Масовото сключване на лизингови договори е за срок от 1 до 5 г., показват още данните на БНБ.

Необслужваните договори за лизинг към края на миналата година са на стойност 388,4 млн. лв. В сравнение с края на 2014 г. необслужваните лизингови контракти са паднали почти наполовина, тогава те са били в размер на 702 млн. лв. Това най-вероятно се дължи на обезценки.

5 лв. за вход в „Свети Александър Невски". Пет лева такса вход ще плаща всеки организиран от туроператор в група посетител, за да влезе в храм - паметника „Свети Александър Невски". Това съобщи за агенция „Монитор" председателят на църковното настоятелство там архимандрит Дионисий. Туроператорите вече са предупредени. Подобни практики има във всички по-големи практики в Европа, допълни духовникът.

Туристическите агенции ще получават квитанция срещу получените суми. Оказа се обаче, че свещопродавачките в храма все още не са наясно дали те ще приемат парите от групите или екскурзоводите ще ги броят направо на свещениците. Жените в павилионите за свещи, независимо, че осъществяват търговска дейност, не издават касови бонове нито за продадените вощеници, нито за иконите, броеничките и всички останали църковни сувенири. Те не знаеха дали за такса вход ще ги снабдят с такива апарати. Църковни служители обясниха, че според наредба от времето на бившия финансов министър Симеон Дянков, храмовете и сградите на култа били освободени от издаване на фискални бонове.

Редно е организираните туристи да плащат така, както е в цял свят, каза още архимандрит Дионисий. По думите му събраните суми ще се ползват, за покривне на разходите за осветление, например.

Входната такса се въвежда с решение на църковното настоятелство. Независимо, че Светият синод е принципал на катедралния храм, не е взимал такова решение, поясниха от Синодалната палата.