Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев съобщи в парламента, че България води преговори с Европейската комисия за евентуално изграждане до страната на умалена версия на проваления трансевропейски проект за доставка на руски газ по „Южен поток" през България. Това, че преговори се водят с Европейската комисия, е много добре и е задължително условие, според Владимир Събев от БНР, защото именно под нейния натиск и по силата на нейните разпоредби пропадна предишният проект.

Заради станалото България се почувства силно разочарована и жертва на съперничеството на две суперсили, но не се отказа от амбициите си да играе важна роля на европейския газов пазар. Именно тогава София лансира доста фриволната и неясна идея за превръщане на страната в газов разпределителен център за близки и по-далечни европейски страни. След като Русия, недоволна от условията и поведението на Европа и по-специално на България, насочи вниманието си към Турция като алтернативен маршрут за доставяне на газ до Европа, тази идея увисна във въздуха и беше елегантно отклонена от Еврокомисията поради простата причина, че подобен газов център на българското черноморско крайбрежие просто нямаше да има какво да разпределя освен морска вода.

Сегашните планове на българските власти изглеждат далеч по-реалистични, но си остават планове без кръчмар. София, опарила се вече веднъж от неотстъпчивостта и липсата на разбиране на Брюксел по отношение на газовите й апетити, сега първо реши да пита там дали ще дадат зелена светлина. С доста уговорки може да се каже, че вероятността за положителен отговор не е малка на фона на силните критики срещу Северен поток 2 и повече от вероятния провал на „Турски поток". Като добавим към това несигурния транзит на руски газ през нестабилната и размирна Украйна, Централна и Западна Европа може един лош ден да се изправят пред недостиг на гориво. България навреме усети този шанс и реши да се хване за него. Въпросът обаче е дали Русия, веднъж вече попарила газовите амбиции на България, ще се довери втори път на София и ще реши да инвестира доста пари за газопровод до българския бряг. Но пък от друга страна, и Москва е заинтересована да има повече клиенти, още повече че конкуренцията бавно напредва, а тръбите стават все по-проблемни. Един също лош ден Русия може да се окаже пълна с газ, но без възможности да го доставя до потребителите в Европа. Така че новите кроежи на София би трябвало да съблазнят и Москва.

Остава въпросът кой ще плаща за строителството на газопровода през България до клиентите на континента. И тук София си е научила урока и казва, че ще търси инвеститори в частния сектор.

Остават неизвестни още много подробности и вероятно ще мине доста време преди да стане по-ясно има ли бъдеще този нов газов български проект. Още отсега обаче може да се каже, че той изглежда на този етап много по-реалистичен и че първите стъпки по дългия път до осъществяването му са добре премислени. Нищо чудно един ден да тръгне и газовият „Български поток", обобщава Владимир Събев от БНР.