Труд

351 клопки при бързите кредити. Фирми за бързи кредити масово поставят клиентите си в неизгодно положение, показа проверка на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Всички инспектирани 44 компании са имали в договорите си неравностойни клаузи. От проверените общо 4253 текста от общите условия на договорите, 351 са били в ущърб на клиентите.

Най-честото нарушение било превръщането на заема в предсрочно изискуем по причина, нямаща общо със самия кредит, обясни председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Например клиент, изтеглил бърз кредит, си го погасява редовно, но спрямо него друг търговец, например мобилен оператор, завежда принудително изпълнение. Това се оказва повод и фирмата за бързи кредити да направи заема предсрочно изискуем с всички тежести от това, въпреки че вноските по него се плащат редовно. Освен това експертите са установили, че при предсрочното погасяване на заема фирми изискват от клиентите си да платят и всички дължими лихви до края на първоначалния срок на погасяването, което е в нарушение на закона. „Това означава, че на потребителя се налага да заплати за нещо, което реално не ползва", коментираха от КЗП.

Продължават да се срещат и случаи, при които въпреки законовата забрана потребителите са принуждавани да заплащат различни такси за обслужването и поддръжката на кредита. Те понякога надвишават самата главница по заема, установили експертите на комисията. Миналата година с промяна в закона бе ограничен годишният процент на разходите по бързите кредити и възможността да се искат различни допълнителни такси.

Има и случаи, при които кредитополучателите са били принуждавани да издават менителници като запис на заповед с цел обезпечаване на задълженията по заема, въпреки че това е забранено по закон.

21 от проверените 44 търговци вече са се съобразили с изискванията на КЗП и са отстранили неравноправните клаузи от общите условия на договорите си с клиентите, се похвалиха от комисията. За 17 дружества срокът да се поправят още тече, а срещу други 6 комисията ще заведе колективни искове.

Освен фирмите за бързи кредити туроператори също поставят клиентите си в неизгодно положение чрез общите условия в договорите им. 37 фирми ощетявали клиентите си чрез 144 неравноправни клаузи. Най-често чрез тях се ограничавала отговорността, която компаниите носят при проблеми при пътуването.

Няма да наказват летището в Пловдив. Въпреки гафа с необслужените навреме два самолета на пловдивското летище в събота срещу неделя транспортното министерство няма намерение да налага наказания, нито да разследва гафа, научи „Труд".

Според медийната съветничка на транспортния министър Ивайло Московски Диляна Дойчинова, която е с него в Китай, летището се е справило със ситуацията. „То е успяло само за два часа през нощта да намери екип, който да се справи със ситуацията. За какво да ги наказваме?", каза Дойчинова. Тя отрече също така появилите се по-рано през деня слухове, че звеното за разследване на авиационни инциденти се е заело със случая.

Според източници от министерството няма нищо особено за разследване, защото фактът, че летището във втория по големина град на България не работи нощно време, е от няколко месеца и се знае от всички в бранша. Въпреки това аварийните кацания на него не са забранени. Ръководство на въздушното движение (РВД) е насочило в събота срещу неделя бедстващите самолети към най-близките летища, които са Пловдив, Букурещ и Солун, като самата авиокомпания избира на кое от тях да кацне.

Междувременно кметът на Пловдив Иван Тотев поиска по „възможно най-бързия начин да се търси сериозен концесионер на аерогарата". Той бе категоричен, че летището ще продължи да работи и не може да има съмнения, че ще бъде затворено или закрито. Тотев припомни, че само през миналата година местната администрация е превела около 400 хил. лева във Фонда за развитие на летище Пловдив, в който членуват 10 общини. Идеята беше с тези пари да бъде привлечена нискотарифната авиокомпания „Райънер" да продължи редовната линия Пловдив-Лондон. Авиокомпанията обаче се отказа, защото парите бяха недостатъчни. Това принуди ръководството да съкрати голяма част от персонала и да затваря аеропорта през нощта.

Капитал Daily

Търговете за ток вече са онлайн, но станаха по-непрозрачни. Търговци на електроенергия заявиха, че въпреки наличието на платформа НЕК не е обявявала резултатите от дневните търгове, които е провеждала, както и какво е количеството, което се предлага за продажба.           

Трите най-големите продавача на електричество в страната - държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК, вече няколко месеца предлагат количествата си свободна енергия на електронни платформи. Новите търгове обаче не премахват досегашните проблеми, а дори внасят повече непрозрачност, показва опитът на търговците на ток. Така съмненията, че се избират не най-добрите оферти, остават. Годишните сделки са огромни - от порядъка на 1.5 млрд. лв., а количества отиват както за износ, така и за месни потребители.

Анонимни победители в АЕЦ "Козлодуй"

Онлайн системата за продажба на електроеелектронергия на АЕЦ "Козлодуй" заработи в средата на тази година, но според търговци на енергия с нейното въвеждане търговете са станали по-непрозрачни. Причината е, че централата вече не обявява имената на компаниите, които са класирани, и така не се знае кой е спечелил, коментира Никола Василски, търговски директор на "Енерджи съплай". "За мен това е минус, добре е да има повече информация", посочи още той. На друго мнение е председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия Мартин Георгиев и прокурист на фирмата за търговия с електроенергия  "Алпик енергия България", който смята, че това е търговска тайна. По думите му в тази връзка дори е имало оплаквания от фирми, че имената се обявяват.

Липсата на имена обаче прави невъзможно да се проследи дали пазар се картелизира, а и затруднява потребителите, които евентуално биха искали да потърсят за оферти различни доставчици.

Според Георгиев основното предимство на новата онлайн система е, че дава възможност за продажба на повече краткосрочни продукти. В бъдеще обаче тази функция вероятно ще бъде иззета от електроенергийната борса.

Онлайн платформата дава информация само за последните десет търга, които са приключили, а централата прави на ден повече от десет, посочва обаче друг минус Георгиев. Преди въвеждането на онлайн системата на сайта на АЕЦ "Козлодуй" можеше да се намери информация за обявените търгове за години назад. Липсата й прави невъзможно да се провери например какво количество енергия е предложила АЕЦ "Козлодуй" за продажба по дългосрочни договори за 2016 г. и ще има ли достатъчно количества, които да предложи на борсата, която предстои да заработи през декември. Според централата, последните няколко търга  дават достатъчно адекватна информация за процедурите, при които централата реализира своята енергия към даден момент.

Новата система е дотолкова онлайн, че на практика само показва предлаганите от централата продукти, но търговските участници не могат да подават офертите си чрез нея. В случая единственият плюс е, че АЕЦ "Козлодуй" е въвела практиката офертите да се изпращат чрез електронната поща, а не лично, каквото беше изискването при аналоговите търгове. В тази връзка от АЕЦ "Козлодуй" коментираха, че "платформата е съобразена със специалните изисквания за информационна сигурност в "АЕЦ Козлодуй" като обект със стратегическо и национално значение".

От централата все пак поясняват, че платформата позволява тя да бъде надграждана и доразвивана, така че да отговори на промените в пазарните условия. Те допълват също, че на енергийната борса ще се търгуват почасови продукти за следващия ден, а за по-дългосрочни продажби "АЕЦ Козлодуй" ще продължи да използва своята платформа.

Скритото минало в НЕК

От средата на годината Националната електрическа компания (НЕК) също въведе онлайн система за продажба на електроенергията си, което би трябвало да гарантира, че компанията вече няма да може тихомълком да сключва договори с неясно подбрани фирми, както направи в края на миналата година.

Платформата на НЕК е идентична с тази на ТЕЦ "Марица-изток 2", която беше първата, въвела подобна система. За разлика от нея на тази на НЕК липсва информация за минали процедури и статистика за сключените договори за продажби, макар че в "Ръководството за употреба" е посочено, че тези опции съществуват.

Търговци на електроенергия заявиха, че въпреки наличието на платформа НЕК не е обявявала резултатите от дневните търгове, които е провеждала, както и какво е количеството, което се предлага за продажба. На самата платформа липса каквато и да било информация за вече минали търгове. От НЕК не бяха открити за коментар.

От 2-3 месеца компанията пък напълно е спряла да продава електроенергия. Според представители на сектора причината е, че нивото на водата в язовирите, които НЕК използва за производството на електроенергия, е критично ниско заради сухото време. Водният ресурс бил изчерпан и заради това, че до средата на лятото водните централи на НЕК са произвеждали големи количества електроенергия.

Заради ниското ниво на вода в язовирите към министъра на енергетиката Теменужка Петкова беше отправено питане от страна на депутатите от енергийната комисия в парламента. Тогава тя обясни, че лично е направила инспекция на водните съоръжения, но не можа да каже какво е тяхното ниво. Заради ниските количества участието на НЕК на електроенергийната борса, която трябва да стартира на 8 декември, също е било поставено под въпрос, стана ясно от изказвания на депутати.

БТК купува 30% от футболния "Левски" за 13 млн. лв. "Българска телекомуникационна компания", която съвсем скоро ще мине под контрола на Спас Русев и руската ВТБ, стана най-големият акционер в "Професионален футболен клуб Левски 1914" АД. Компанията купи акции за 13 милиона лева при увеличение на капитала на дружеството и ще притежава почти 30% от собствеността в синия футболен клуб.

Акционерите на "Левски" приеха увеличението на капитала от 30 669 974 акции на 43 669 974 акции с право на глас. Всяка от новите акции е с номинал 1 лев и ще бъдат придобити на тази стойност от БТК. Досегашните акционери се съгласиха да отпадне изискването в устава на клуба при увеличение на капитала всеки от досегашните акционери да получава правото да увеличи пропорционално дела си в купуването на акции от новата емисия. Това беше направено специално за БТК и неговото влизане като собственик. Компанията ще трябва да внесе 1/4 от сумата до три месеца, а останалата част до една година. Сделката реално оценява "Левски" на близо 44 млн. лв.

Сбогом на Батков

Досега БТК беше спонсор на "Левски" чрез марката си VIVACOM, след като дълги години сините бяха обвързани с "М-Тел" покрай Майкъл Чорни, а след това и Тодор Батков. Самият Батков, който през лятото се оттегли като собственик на клуба, отпадна и от надзорния съвет. "Каквото можах и каквото имах, дадох за "Левски". Направих компромиси, но никога не предадох клуба. Оставям отбора в сигурни ръце", каза Батков по време на общото събрание.

На негово място от името на БТК влезе Бранимир Ботев, който през годините е бил съдружник на Батков в кантората му. Известно е, че двамата са близки. Ботев има интереси и във винарския бизнес. Той е председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България и бивш заместник-министър на туризма.

Отпадането на правото на старите акционери да запишат акции от увеличението означава, че техният процентен дял в капитала ще се намали, но те запазват същия брой акции, които притежават. Така останалите големи акционери - близкият до Делян Пеевски адвокат Александър Ангелов, Иво Тонев и бизнесменът от Пловдив Николай Иванов, намаляват процентното си присъствие в структурата на собствеността в "Левски". Това важи и за акциите на тръста на феновете "Синя България", които наскоро получиха 10 процента от собствеността. Те твърдят, че имат уверението за възстановяването на процента акции след увеличението на уставния капитал. Как ще стане това обаче не стана ясно. Акции държат и дребни вложители, и основно фенове, които чрез дарения получиха акции от бившия собственик Тодор Батков.

Преди да се раздели с клуба, Батков държеше 99%, които разредели между Ангелов, Тонев и Иванов, а 10% бяха за тръста. Една част са отишли и в дарителите - около 450 хил. акции. Точното разпределение на дялове в капитала ще стане ясно след увеличението и излизането на книгата на акционерите. Грубо делът на старите акционери ще се свие с около 30%, или "Синя България" ще е вече със 7% от капитала, а Ангелов, Тонев и Иванов с около 21%.

Нови лица в ръководството

Бившите футболисти на "Левски" Гошо Гинчев и Николай Илиев влязоха в управителния съвет на клуба. Съставът му беше увеличен от четири на девет членове. Другите нови лица са Николай Иванов и Илия Христов, който е един от основателите на сдружението "Сини сърца". В УС влиза и фирмата "Междинна станция", чиито собственици Иван Христов и Андрей Арнаудов поемат управлението на маркетинга на сините. Местата си в управителния съвет запазват председателят Иво Тонев, изпълнителният директор Константин Баждеков, Националният клуб на привържениците и тръст "Синя България".

Изпълнителният директор по финансовите въпроси Баждеков обяви, че "Левски" е регистртирал 5.638 млн. лева загуба за 2014 г. Разходите на сините за миналата година доближават 14 милиона лева. Платените глоби към БФС са в размер на 143 хиляди лева. Глобата от 200 хил. евро от УЕФА за нарушаване на финансовия феърплей ще бъде удържана при следващото участие на отбора в евротурнирите.

Сега

80% от зрелостниците влизат в университет. Университетите почти стигнаха тавана си в приема на студенти. Огромен процент от завършващите средно образование - почти 80 на сто, успяват да влязат в университет и въпреки това повечето вузове у нас не могат да запълнят капацитета си. Демографската криза, огромният брой заминаващи в чужбина студенти и многото висши учебни заведения у нас създават все по-неблагоприятна картина на висшето образование в България. Това показва анализът на данните за броя на завършващите средно образование, броя на първокурсниците и заминаващите в чужбина, предоставени на "Сега" от просветното министерство.

Ефектът на демографската криза отдавна е видим в системата на висшето образование. Броят на завършващите средно образование, т.е. на потенциалните студенти, се е стопил с над една пета през последните 5 години. Ако през учебната 2010/2011 г. у нас е имало 68 000 дванадесетокласници, през 2011/2012 г. те намаляват до 65 000, през 2012/2013 - до 62 000, за да достигнат през миналата 2014/2015 едва 58 654 души.

Проблемът с намаляващите ученици се задълбочава и заради все по-големия брой на заминаващите в чужбина. Броят на зрелостниците, които заминават да учат зад граница, се е увеличил през изминалите две години с близо 2000. За цялата 2013 г. издадените от МОН удостоверения апостил на документи за средно образование, с които се легализират дипломите, са били 7150. Година по-късно, през 2014 г., броят им нараства до 9037. За тази година все още не е ясен окончателният брой на легализираните дипломи, но само до края на септември т.г. в просветното ведомство са постъпили 7703 заявления за заверка на документи, издадени от родни средни училища. Очакванията са броят да надвиши миналогодишния.

Все по-голям става и броят на дванадесетокласниците, които получават двойки на матурите и следователно отпадат поне за въпросната година от възможността за следване в университет. Тази година например слабите оценки на държавните зрелостни изпити по български и литература и математика бяха малко над 8000 при 6442 през миналата година. Отделно от това не всички завършили се явяват на матура. На тазгодишната майска сесия например от 58 000 души на държавни изпити се явиха около 52 000 зрелостници. Ако от тази бройка извадим 8-те хиляди двойки и близо 8-те хиляди заминаващи в чужбина, кандидатите за вуз стават 36 000. При 28 000 приети първокурсници през 2014/2015 г. това означава, че близо 80% от кандидатстващите в университет на практика са приети да следват. Т.е. випускът е максимално обхванат, достъпът няма накъде повече да се разширява, тъй като университетите са постигнали почти максималния си капацитет. Подобни са и данните за миналата година.

Показателни са и данните за броя на първокурсниците, които намаляват с всяка изминала година - ако през 2011 г. 19-годишните студенти, приети в 1-ви курс, са били 32 000, през 2014/2015 г. броят им се свива до 28 150.

На този фон обаче има все по-разрастваща се система от вузове - преди месеци например още 4 колежа бяха преобразувани в университети, които освен това непрекъснато увеличават план-приема си. За учебната 2015/2016 г. например са одобрени 74 000 бройки за всички студенти в университетите у нас, докато през 2013/2014 г. са били 57 000. По-високият прием е учудващ, тъй като вузовете реално не могат да запълнят капацитета си. За 2014/2015 г. неизпълнението на приема е в рамките на 12 010 студенти.

БЕХ търси пари за НЕК с писма до 25 банки. Българският енергиен холдинг е пратил покани до 25 "световно признати" банки в опит да осигури 650 млн. евро за НЕК. Това съобщи зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков вчера. Сумата е нужна, за да може електрокомпанията да погаси дълговете си към двете американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", а те на свой ред да намалят цените.

Досегашните опити на БЕХ да осигури кредит се провалиха - имаше 12 банки кандидати, но се оказа, че никоя от тях не е склонна да отпусне средства без държавна гаранция. Така се стигна до пращането на покани за пряко договаряне.

Станков обясни, че се очаква до 2-3 седмици банките да се запознаят с условията и да подадат оферти. Той изрази надежда, че БЕХ ще намери парите до края на годината. Това обаче не е съвсем сигурно предвид финансовото състояние на холдинга и дълговете му. БЕХ вече трябва да покрива плащания по взетия през 2013 г. облигационен заем за 500 млн. евро.

Преди седмица от "Марица-изток 1" обясниха, че са склонни да изчакат парите си до края на годината. Вероятно към същото ще се ориентират и от "Марица-изток 3". Изчистването на дълговете на НЕК към двете централи, които вече са около 900 млн. лв. е условие, за да влязат в сила новите споразумения с тецовете. Те предвиждат минимално намаление на цената на тока, по която в момента НЕК купува енергията от тях.

24 часа

Пловдивчани най-много бият жените и бабите си. Пловдив е с най-много заведени дела за защита от домашно насилие извън столицата. За м.г. теса 238, а от началото на 2015-а до средата на октомври са образувани 193. Във Варна м.г. е имало 209 производства, в Бургас - 122. В София делата за домашно насилие м.г. са били 630, но делът им спрямо жителите излиза по-малък, отколкото в Пловдив.

Възходящата тенденция започва от 2005 г., когато влиза в сила законът за закрила на пострадалите от тормоз вкъщи. Според магистрати една от причините е, че все повече жертви осъзнават правата си.

"В малки населени места като Ловеч и Смолян подобни производства се броят на пръсти, но това не означава, че там няма домашно насилие. Хората се познават и изпитват срам и страх да признаят, че партньорите им издевателстват над тях", каза адвокат Милена Кадиева от пловдивската фондация "Джендър алтернативи". Организацията предоставя безплатни юридически, психологически и социални консултации на пострадалите.

"Сътрудничим си с полицията, прокуратурата, социалните работници, Отдела за закрила на детето и БЧК", обяснява координаторът Рада Еленкова.

"Първата стъпка е пострадалите да подадат молба в съда за заповед за незабавна защита. С нея се определят мерки срещу насилника. Най-важните са отстраняването му от общото жилище и забрана да доближава дома, работата и местата за отдих и контакти на жертвата", обяснява адвокат Кадиева. Законът предвижда и възможност за превъзпитание на извършителите по програми за преодоляване на агресията. В Пловдив обаче тази мярка рядко се постановява от Темида.

Заповедта за незабавна защита не може да се обжалва и действа до решението по делото. Тогава се издава трайна заповед за закрила и се определя срок, в който извършителите са длъжни да спазват ограничителните мерки. Минималният е 3 месеца, максималният - 18.

"Неизпълнението на съдебния акт е престъпление. Предвиденото наказание е до 3 г. лишаване от свобода или глоба до 5000 лева", уточнява говорителят на районната прокуратура в Пловдив Атанас Илиев. По думите му редки са случаите, когато биячите пренебрегват наложените им забрани.

По-често става въпрос за тормоз на мъжете спрямо жените. Насилниците са хора от всякакви възрасти, професии и социални групи. През 2014 г. например един от най-богатите мъже у нас е бил осъден на 1000 лв. глоба.

В "Джендър алтернативи" са чували ужасяващи истории от жени за брутален физически, психически и сексуален тормоз. Много от жертвите идвали със синини, кръвоизливи и фрактури. Пловдивчанка дори била парализирана след жесток побой от съпруга си. Свидетели на сцените често стават децата. Психолозите твърдят, че хлапетата получават трайна емоционална травма. Момичетата възприемат модела на жертва, а момчетата - на насилници. Това, което са видели вкъщи, го прилагат после в собствените си семейства.

53% одобряват данък "вредни храни". Eдна от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов - въвеждането на данък "обществено здраве", е подкрепена с мнозинство от 53% от българите. 44% не го одобряват, показват данните. Общо 53% от анкетираните твърдят, че проверяват съдържанието на купуваните от тях храни, като половината от тях са започнали да го правят през последния месец в резултат от оживения дебат по темата. Всеки 2-и твърди, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не са наясно дали в продуктите, които купуват, има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. На фона на слабата запознатост притесненията са значителни: от 50% до 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. А по отношение на консумираните от децата храни и напитки опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-80%.

Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%), да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Очакванията на хората обаче са, че тази мярка ще накара хората да се информират повече за храните, които консумират (57%), и ще ограничат използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%). 40 на сто от анкетираните вярват, че с въвеждането на данъка хората ще започнат да консумират по-здравословни храни.

Подкрепата за въвеждане на данък "обществено здраве" преобладава и сред по-заможните, и сред хората с по-ниски доходи, показват данните както сред хората с по-високо материално положение, така и сред най-ниско доходните, определяни като потенциално най-потърпевши. Тъкмо по-несъстоятелните обаче са най-притеснени за качеството и състава на продуктите, които консумират. Затова акцентът е не върху поскъпването на продукти с рискови за здравето съставки, а върху промяна в рецептурите на производителите.

Стандарт

Фирма от САЩ готова да ни доставя газ. Имаме интерес да доставяме втечнен природен газ (LNG) на българския пазар от САЩ. Това обяви Фредерик ван Ойен, вицепрезидент в американската компания "Шениер" (Cheniere) на кръгла маса за диверсификацията на доставките на природен газ, организирана от БФИЕК. "Шениер", чиято централа е в Хюстън, притежава 4 терминала за втечняване на газ по крайбрежието на Мексиканския залив и изгражда още два, обясни Ван Ойен. Благодарение на това капацитетът ни ще се увеличи от 18 млн. тона на 60 млн. тона LNG годишно през 2025 г., каза Ван Ойен.

Той припомни, че "Шениер" вече има договор с Литва, и че първият танкер с американски LNG ще пристигне догодина в Клайпеда. Газът за България ще се доставя до терминалите в Ревитуса или Мармарис в Гърция и Турция на конкурентни цени, заяви още Ван Ойен. Това е най-реалната възможност за бърза диверсификация на доставките за България, стана ясно на кръглата маса.

Другата е бъдещият LNG терминал край Констанца в Румъния, където ще се доставя азерски LNG с танкери от грузинския порт Поти, стана ясно на форума. Азерски газ ще може да се доставя и чрез интерконектора с Гърция, който ще влезе в експлоатация в средата на 2018 г. Възможност за собствен добив от "Блок 1-21 Хан Аспарух" ще имаме най-рано към 2025 г., и то ако бъдат открити търговски количества газ и/или нефт. Това обясни Ксавие Фожра, генерален мениджър на компанията Total E&P Bulgaria B.V.

Новата генерация с 12 идеи за бъдещето на банките. Как ще се развиват банките у нас, какви са предизвикателствата пред сектора, в България или в чужбина е по-трудна кариерата и хубаво ли е да си банково кенгуру. Това бяха част от темите, за които разговаряха най-добрите млади банкови специалисти и най-утвърдените  финансисти у нас. Събеседването се проведе в рамките на конкурса "Новата генерация: Банкерите", организиран от в. "Стандарт" с подкрепата на БНБ, АББ и фондация "Буров". 13 участници достигнаха до финалната права, след като преминаха ситото на банките. 12 от тях пристигнаха на срещата с членовете на Обществения съвет, който трябва да избере най-добрите. Доц. Даниела Бобева, проф. Гарабед Минасян, доц. Емил Хърсев, Бисер Манолов, доц. Григорий Вазов и Владимир Ташков разговаряха над два часа с номинираните.

"Ако този конкурс се провеждаше преди 20 г., тук щеше да има много повече дами, които сега са шефове на банките. Но явно в бъдеще тази тенденция ще се промени". Така  доц. Григорий Вазов коментира факта, че сред номинираните има само две жени. Бъдещите топмениджъри показаха отлично познаване на сектора не само у нас, но и в чужбина. Много от тях са започнали кариерата си като стажанти, повечето са учили и специализирали в не един престижен университет в Европа и по света. Но са се върнали тук и градят повече от успешни кариери. "В чужбина е по-трудно за младите", каза Михаил Комитски от СЖ Експресбанк. Според младите едно от предизвикателствата е тестването на системата и проверката на активите, което БНБ предприема. Елица Костова от ДБанк смята, че за да се избегне рискът от проблемите в надзора на БНБ, би трябвало разчитането на информацията да е по-лесно и конкретно да се указва къде са рисковете, а не да бъдат удавени в огромно количество данни. Рискът не трябва да се търси в пазарното поведение, а е в самите политики на банката, каза Цветан Петринин от TBI банк. Високата ликвидност на кредитните институции и намирането на качествени клиенти също се приема като предизвикателство, смята Кирил Величков от СИБАНК. Младите хора смятат, че българската банкова система е по-консервативна от европейската и виждат бъдещето в дигитализацията й. Банката на утрешния ден е едновременно консултанска компания, телеком и ритейл, каза Михаил Комитски. Някои са на мнение, че банките в България са много и предстои консолидация и сливания, след които да останат от 5 до 7 трезора. Друг недостатък е непрозрачността, признават бъдещите банкови шефове.  "Еврофондовете помогнаха на голяма част от бизнеса, но истинското финансиране е през банките", коментира Кирил Величков от СИБАНК.

Монитор

Ревизия в училища за незаконно събирани пари. Финансов одит за всички училища, за които има сигнали, че са събирали неправомерно пари от родители. Такава мярка е предприета в община Бургас, след като майки и татковци сигнализирали, че от училищните настоятелства са им били искани пари за осигуряване на школска охрана, учебни помагала и пособия. Това става ясно от писмен отговор на образователния министър проф. Тодор Танев на въпрос на депутата от РБ Петър Славов.

През втората половина на октомври родители на деца от четири училища са сигнализирали просветния инспекторат в Бургас за неправомерно искани суми. След незабавни разговори с директорите, те обещали, че всички събрани пари от училищното настоятелство ще бъдат върнати на родителите, става ясно още отговора на проф. Танев. Сигнали за незаконно искани средства са подали още майки и татковци от Пловдив, Стара Загора, София, Велико Търново, Дупница и др.

В един от случаите в СОУ „Черноризец Храбър" в Пловдив, училищното настоятелство е уведомила родителите, че е взето решение за доброволни дарение в размер на 20 лв. Никъде обаче не било упоменато, че помощта трябва да е доброволна, а не задължителна.

10 бона награда от ЕП за умни младежи. Умни български младежи могат да си изкарат бързи 5000 евро, или около 10 000 лв., от Европейския парламент. Такава възможност дава състезанието „Карл Велики", в което се разработват проекти за сближаване на гражданите от европейските страни и за което в момента тече кампания по записване. Крайният срок за подаване на предложения е 25 януари 2016 година.

Отсяването на проектите първо ще става на национално ниво, а избраният наш отбор с най-добро предложение ще отиде да се състезава с връстниците си от останалите 27 страни в ЕС. Печелившият проект трябва да дава пример на младите хора, живеещи в Европа, и да предлага практически примери за съжителство на европейците в една общност. Парични награди ще има и за класираните на второ и трето място - съответно по 3000 и по 2000 евро.

„Този конкурс се радва на голям интерес сред младежите в Европа, но досега български проект не го е печелил", разказа пред „Монитор" шефът на Информационното бюро на ЕП в България Теодор Стойчев. Определянето на нашите представители, които ще премерят сили с връстниците си на международно ниво, ще стане до 11 март 2016 година, а излъчването на крайния победител ще бъде на 7 април. Европейският парламент организира още куп инициативи, насочени към младите хора.