Труд

867 тона боеприпаси може да гръмнат. Министерството на отбраната обяви, че в складовете му всеки момент може да се самовзривят 867 тона артилерийски изстрели, авиационни бомби и други муниции от съхраняваните общо 4734 тона опасни боеприпаси.

Спешно е обявена специална обществена поръчка, с която се търси фирма, която да унищожи първо 867 тона, чието състояние е „предпоставка за самовъзпламеняване". „Последствията от възможните взривове са с непредвидими последици за личния състав, околната среда и за намиращите се в близост населени места", е записано в мотивите за обявяването на спешна поръчка.

За останалото количество боеприпаси трябва да бъдат намерени пари, за да бъдат унищожени най-късно до три години. По предварителни разчети трябва да бъдат дадени около 10 млн. лв.

Фирмите, които кандидатстват за утилизацията, могат да разчитат на това да използват за унищожаване и полигоните на Сухопътни войски „Сливница" и „Корен".

Към този момент всички фирми в България, които извършват утилизация, имат по няколко взрива на сметките си. Няма и завод или площадка, на която да не е загинал поне един работник. Проучване на „Труд" сочи, че интересът на фирмите към новата обществена поръчка е висок и повечето от тях ще се борят да вземат 900 000 лева.

В обществената поръчка е включен за първи път „Пакт за почтеност", който трябва да бъде подписан от МО и участниците в конкурса. С него военните се задължават да не приемат подкупи и подаръци, а частниците да не ги предлагат.

Във вторник парламентът ще гласува и закон за унищожаване на 900 тона касетъчни бомби, съобщи вчера за „Труд" депутатът Валентин Радев. Те ще бъдат утилизирани от испанската фирма „Експал България" АД, която има производствени цехове до Габрово. Преди три години там загина жена, която разглобяваше мина, произведена в Тайван.

Страната ни е една от 94-те държави, които на 3 декември 2008 г. подписаха в Осло конвенция за касетъчните боеприпаси. България се ангажира да унищожи всички подобни бомби. През 2011 г. Народното събрание ратифицира споразумението, което ни задължава да унищожим запасите от касетъчни боеприпаси не по-късно от 8 години след подписването на документа. Крайният срок за България е 2019 г.

Всеки пети в Северозападна България е без работа. Пазарът на труда в България продължава да се движи на две скорости. Докато в най-силно развитите икономически центрове София, Варна и Бургас безработицата е намаляла до под 6%, колкото беше преди началото на кризата, в областите Видин, Враца и Монтана равнището й е около 20% - два пъти над средното за страната. Това означава, че в тези три региона всеки пети от икономически активното население е безработен, показват данните на Агенцията по заетостта за септември. Най-зле е положението във Видин, където безработицата е 21,6%.

Разликите в развитието на пазара на труда се очертават на фона на общия спад на безработицата до средно 9,2% и откриването на повече работни места. През третото тримесечие по данни на НСИ броят на заетите в трудоспособна възраст (15-64 години) е стигнал 3,044 млн. души и е с близо 40 000 повече в сравнение със същия период на миналата година.

Тенденцията на съживяване обаче е подминала Северозападна България. През третото тримесечие работещите там са 281 900, колкото и през миналата година. През коефициента на заетост ситуацията изглежда още по-мрачна, отколкото при безработицата, която далеч не обхваща всички хора, които не работят. Във Видин, Враца и Монтана по-малко от 60% от хората в трудоспособна възраст (15-64 години) имат работа. Част от останалите 40% не се трудят по различни причини - някои още учат, други са болни, а трети са се отчаяли, че някога ще ги наемат, и са спрели да търсят заетост.

През летния сезон, когато търсенето на кадри е най-голямо, броят на работещите в област Враца е бил 56 800, или с 6000 по-малко, отколкото през същия период на 2014 г. В Монтана работните места са намалели с 2000, докато във Видин са се увеличили с 3400.

Към настоящия момент обаче свободните места и в трите области се броят на пръсти. Справка в електронната трудова борса на Агенцията по заетостта показва, че във Враца има едва 47 вакантни позиции. За част от тях предлаганото заплащане е 260 лв., което е доста под минималното за страната. Във Видин се търсят 35 работници, а в Монтана - 50.

Капитал Daily

Министерство на финансите тайно пласира 50 млн. евро дълг. Изненадващо и без предварително разгласяване Министерството на финансите изтегли 50 млн. евро заем чрез частно пласиране на 20-годишни държавни облигации по цена, по-ниска от тази, която предлагат в момента международните пазари за същата емисия. Облагодетелстван от този марж е купувачът, който може веднага да препродаде книжата с гарантирана печалба или да отчете счетоводна печалба от разликата между цената на придобиване и пазарната им стойност. Данните се виждат в търговската информационна система на борсата в Люксембург и на терминалите на Bloomberg. Те не показват кой е записал облигациите, а от финансовото министерство още не са отговорили на въпросите на "Капитал". След тях изпратиха прессъобщение до всички медии, от което не става ясен купувачът и целта на емисията.

Порцията нов дълг не излиза извън рамките на позволеното в бюджета за годината, но пазарните участници не я очакваха, а и правителството не е обявявало извънредна нужда от финансиране - напротив: на вътрешния пазар на ДЦК доста селективно бяха отказвани търгове, когато цената не удовлетворяваше министерството. Проблемното в случая е начинът, по който е подходило министерството, най-малкото защото ако процедурата бе публична, кандидатите щяха да са повече и държавата щеше да получи най-добрата възможна цена за облигациите. А цялата прикритост поставя ребром въпроса и дали не става въпрос за целенасочено облагодетелстване на конкретен купувач. Сега данъкоплатците имат основание за недоволство заради неизгодност на сделката и привкус на договаряне "под масата".

Постфактум

За сделката се разбра в четвъртък, когато информационната система на Bloomberg показа промяна в номинала на емисията на България с падеж 2035 г. от 850 млн. евро на 900 млн. евро. Това са книжата, които бяха пласирани през март в общ пакет с още две по-къси по срочност облигационни емисии на обща стойност 3.1 млрд. евро (виж карето). В петък на борсата в Люксембург, където книжата са качени за търговия, се потвърди, че е имало преотваряне на емисията и че е издаден допълнителен транш от нея в размер на 50 млн. евро.

Пласирането на облигациите е станало на 13 ноември, петък, при условията на частно предлагане, като за него не са знаели предварително нито участниците на местния пазар, нито големите международни банки, които традиционно купуват български дълг, показа допитване на "Капитал" в професионалните среди.

Мениджър на предлагането е Goldman Sachs International, се вижда още от публично достъпните документи. Не е ясно кога и по какви критерии той е бил избран от финансовото министерство да обслужи процедурата. Държавата има договор със Citigroup, HSBC, SG и Unicredit да обслужват пласирането на външен дълг до 2017 г.

Самата операция е приключила с продажба на книжата при цена 88.514% от номинала, или с доходност от 3.98%. Преглед на пазарните котировки на емисията за 13 ноември показва, че в този ден цената е била по-висока - над 91% от номинала, а доходността е била по-ниска и на ниво от 3.72%. С други думи, държавата е продала по-евтино облигации, за които е можела да вземе повече.

"Самият характер на сделката не предполага нейното предварително публично анонсиране, a е вследствие на заявен интерес от страна на глобален инвеститор да придобие книжа от облигациите чрез избран от него дилър в условия на конфиденциалност до сетълмента по сделката", съобщиха от финансовото министерство. Оттам публикуваха информация едва към 17 ч. в петък , когато приключи и сетълментът на сделката на Люксембургската фондова борса. В съобщението на министерството се прави аналогия между доходността на новоемитираните български еврооблигации и тази на 20-годишните румънски ДЦК, която, така представена, изглежда съпоставима. Това обаче не е много коректно, тъй експертите можеха да направят сравнение с нивата, на които се търгуват българските облигации на международните пазари в момента. То обаче не е в подкрепа на внушението, че пласирането е постигнало удовлетворителен за данъкоплатците резултат.

Офшорки отново ще могат да имат всякаква собственост. Офшорни компании ще могат да притежават 10% от капитала на медии, банки, застрахователни и пенсионни дружества, спортни клубове и др., което в момента е забранено, предвиждат измененията на придобилия популярност като Закон за офшорките, внесени от Министерския съвет за обсъждане в парламента. Всъщност дяловото участие ще може и да е 100%, ако се разбие на малки пакети между несвързани островни компании.

Законът за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим е в сила от 1 януари 2014 г., след като беше предложен от депутатите на ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски и приет по времето на кабинета "Орешарски". Заявената цел беше да се разкрият действителните участници във важните икономически сектори и сделки, като списък от 28 сфери беше определен като забранен за компании с неясни собственици. В списъка бяха вкарани банки, печатни медии, застрахователни и пенсионни компании, мобилни и хазартни оператори, спортни клубове, социологически агенции. Освен това дружества, свързани с офшорни компании, нямаха право да участват в приватизационни сделки, обществени поръчки, концесии за полезни изкопаеми, публично-частни партньорства. Изключение се правеше, ако офшорната компания разкрие действителните си собственици в регистър, както и ако местното дружество е публично и се търгува на борсата.

Законът не обхващаше всички сфери, в които се ползват публични ресурси - например концесионерите трябваше да не са от зони с преференциален данъчен режим, ако се добиват полезни изкопаеми или са ВиК оператори, но от ограниченията бяха освободени всички останали - на летища, пристанища, плажове, ски зони и т.н. Дестинациите, които се приемат за офшорни, са само няколко десетки и има много изключения, които сега се разширяват още. С две думи: законът не работи.

Псевдоограничение

С предложените промени се премахва пълната забрана за участие на офшорни компании в изброените сектори и се връща правото те да притежават до 10% от дадена компания. За да се ограничи възможността някой от собствениците на компании от списъка с дейности да раздроби участието си като отделни офшорни фирми да купят пакети от под 10%, се въвежда правило за борба със злоупотреби. Според адвокати, с които "Капитал" се консултира, текстът е написан неясно. Това, което се разбира в момента от него, е, че при наличие на две офшорни компании под общ контрол или ако едната контролира другата, общото им участие в капитала на местното предприятие не трябва да надвишава предвидения праг от 10% в определени сфери.

Първият проблем е, че ограничението няма да важи за всички 28 сфери от закона, а за 13 (банки, застрахователи, пенсионни фондове, платежни институции, концесия на полезни изкопаеми, спортни клубове, мобилни оператори, печатни медии, радио- и телевизионни оператори, публично-частни партньорства, социологически агенции). От Министерството на финансите не отговориха до редакционното приключване на броя по какъв критерий са разделени дейностите, за които правилото за злоупотреби ще се прилага, от останалите 15 в закона, за които няма да важи. От ведомството обещаха отговор през следващата седмица. От текста в законопроекта се вижда, че правилото за борба със злоупотребите няма да се прилага при участие в процедури по обществени поръчки, в приватизационни сделки, придобиване на държавно или общинско имущество, получаване на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове, кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект, получаване на лиценз по Закона за енергетиката или във възобновяеми енергийни източници, в хазарта, в концесии за ВиК дейности или за сметосъбиране, в одитни дейности или в търговско дружество с държавно или общинско участие. Тоест в дружества, които упражняват този вид дейност, ще могат да участват офшорни компании, които са под един и същ контрол, като всяка от тях ще може да има по 10% от акциите. С това обхватът на действие на закона е силно стеснен, а и не гарантира, че дори в тези сектори, където ограниченията ще важат, прилагането им ще може да се контролира.

Втората слабост е, че свързаността на офшорките може лесно да се скрие. В тези дестинации обикновено се слага подставено лице за краен акционер, така че спокойно могат да се регистрират компании на различни острови без видима връзка между тях и да се избяга от законовата забрана. Извън банките и застрахователите например няма специални регулатори, които да следят собствеността до края, така че всеки желаещ ще може да заобиколи правилото.

Сега

МО ще привлича оръжейни гиганти с апетитни търгове. Плановете на правителството да повиши военния бюджет за 2016 г. отново върнаха Министерството на отбраната (МО) във фокуса на редица оръжейни гиганти. Причината е поредицата от търгове за стотици милиони левове, които ще започнат от следващата година. МО вече обяви обществена поръчка за над 41 млн. лв. за доставка на 13 бойни бронирани машини. През 2016 г. се очаква да започне и проектът за покупка на осем нови изтребителя, както и за построяването на нови бойни кораби. Цената за това въоръжение ще достигне общо почти 1.5 млрд. лв. И това не е всичко - на 30 септември Министерският съвет одобри Програма за развитие на отбранителните способности, на която ще се базира планът за модернизация. Той ще включва девет проекта. Програмата ще бъде гледана утре от Народното събрание заедно с проекта за ремонт на МиГ-29 от Полша.

Според тръжната процедура за бронираните машини бройката е приблизителна, което означава, че може да се увеличи. Плановете на военните са да бъдат купени постепенно 100-120 бронирани машини за батальонните бойни групи. Първите 13 ще бъдат доставени на порции - по две на година до 2018 г., а останалите - по три до 2020 г. Очаква се основен кандидат за тази поръчка да е американската фирма ''Текстрон'', която има подписано рамково споразумение с МО още от времето на Веселин Близнаков. Компанията вече достави 7 бронирани машини М1117 ''Гардиън" за 14 млн. лв. Рамковото споразумение пък предвиждаше да се преговаря за още 30 машини.

Засега не е ясно точно кога МО ще започне да преговаря с компаниите за оферти за покупка на 8 нови бойни самолета, тъй като плановете на министерството остават тайна. Специална работна група, ръководена от сегашния командир на бойната авиация ген. Румен Радев, разработи изискванията към бъдещите бойни самолети, но не е ясно дали министър Николай Ненчев ще се съобрази с тях. Вероятно договорът за бъдещите ни изтребители ще бъде с 10-годишен срок на изплащане. Така ще може парите за него да се отделят от капиталовите разходи, които би трябвало да се увеличават до 2025 г. България е обещала пред НАТО дотогава военният бюджет да достигне до 2% от БВП.

Засега най-много въпросителни има около покупката на нови бойни кораби. Тя се появи изненадващо в проектобюджета за 2016 г. Според плановете на МО трябва да се модернизират белгийските фрегати в бойния флот и да се купят два-три нови патрулни кораба. Този план се очертава като проблем, тъй като още има две лобита - на тези, които държат тези кораби да се строят в България, и на представителите на западните компании, които искат да доставят вече построени кораби.

Над 600 милиона лева годишно отиват за пътища. Над 600 млн. лева е инвестирала страната ни всяка година в пътища и магистрали през последните 7 години. Това сочат изчисленията на в. "Сега" по данни от анализа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, придружаващ решението за увеличението на винетките от догодина.

Според изнесените неотдавна данни по всички програми в периода 2009-2015 г. досега в изграждането на нови аутобани и в ремонта на изградените пътища са инвестирани близо 3.15 млрд. лева. Най-много средства - 1.45 млрд. лв., са дошли от оперативна програма "Транспорт", с които се довършиха магистралите "Тракия", "Марица" и част от "Струма". Близо 800 млн. лева е вложила държавата в ремонти, финансирани със заеми по програма "Транзитни пътища". 300 млн. лв. са отделени от бюджета за ново строителство - като това на пътен възел "Белокопитово", който е част от магистрала "Хемус" при Шумен. Други 560 млн. лв. са похарчени за рехабилитация на пътища I, II и III клас по "Регионално развитие", а близо 50 млн. лв. - по програмата за трансгранично развитие.

Тези инвестиции от над 3 млрд. лв. изтъкна и регионалният министър Лиляна Павлова. Но към тях би трябвало да прибавим и парите, които се събират всяка година от "евтините" досега винетки. Паралелно всяка година държавата е отделяла още над 1.2 млрд. лева за текущ ремонт и поддръжка - общо за посочения 7-годишен период. Парите са в бюджета на агенция "Пътна инфраструктура", където се разпределят от хазната. Основната част от тези пари са за текущи ремонти през годината. Друга част се харчи за т.нар. аварийни ремонти - за обезопасяване на шосета, често се налага да се кърпят дупки и в студено и дъждовно време, за да се предотвратят произшествия. В текущите ремонти влизат и рязането на храсти и треви, както и смяна на мантинели. Част от годишната поддръжка на шосетата е почистването на снега, но то е средно 30 - 40 млн. лева.

Най-малко пари за текущ ремонт и поддръжка са похарчени през 2009 г. - 135 млн., а най-много през 2013 г. - 186 млн. лв. През последните 7 години общо за пътища и магистрали са отишли близо 4.3 млрд. лева. Така всяка година са били харчени над 620 млн. лева.

По принцип, ако искаме да пътуваме комфортно, са нужни повече инвестиции, съответно и по-високи такси от потребителите на пътната мрежа. Но практиката показва, че въпреки вложенията целите не се постигат особено успешно. Оценката в стратегията за пътна инфраструктура в периода 2016-2020 г., предложена от МРРБ и приета през септември от правителството, показва, че една трета от автомагистралите и шосетата I, II и III клас са в лошо състояние. При 27% положението е търпимо и едва 40 на сто получават добра оценка - дупките и кърпежите засягат по-малко 10% от асфалта. За сравнение - през 1990 г. в графата "лошо състояние" са били само 15% от пътищата. За сметка на влошеното състояние на шосетата прогнозата е трафикът да се увеличава.

24 часа

Ураганът счупи ветромерите. Ураган издуха страната днес. Вятърът счупи ветромера на връх Мургаш. Поривите по планините бяха поне 144 км/ч - това е максималната скала на ветромерите, съобщиха дежурните метеоролози.

Пулсовете на вятъра в София достигнаха 80 км/ч. Средната скорост в страната беше между 20 и 30 км/ч, но в пиковете на отделни места духаше и два пъти по-силно.

В "Пирогов" бяха приети двама пострадали. Топола счупила крака на 39-годишна жена в центъра на София. Очакваше се да бъде оперирана. 47-годишен работник на строеж пък бил ударен по главата от хвърчащ предмет, казаха от спешния институт.

4000 дома останаха без ток по данни на ЧЕЗ към 16 часа. "Вятърът е скъсал проводници по мрежата. В неделя са работили 100 аварийни екипа", обясниха от ЧЕЗ.

В София-област около 2500 клиенти бяха с нарушено елзахранване, от тях 1500 са в Елин Пелин.

Без ток останаха домове в Своге и Враца. В Дупница беше най-тежко - 2000 къщи останаха без ток в общината. Засегнат бе и Рилският манастир.

Аварийните екипи на столичната община не смогваха да реагират на всички сигнали - над 100 в обедните часове в неделя. Кола на кръстовището на бул. "България" и ул. "Нишава" е била премазана от дърво. Разхвърляни в средата на платното контейнери за смет, нападали рекламни пана, отпрани ламарини, изкоренени дървета - такава беше картината в столицата. Кварталите "Младост" 1 и 2, "Мусагеница", "Дървеница" и част от Студентски град също останаха без ток заради авария.

Силната буря в София е нанесла много поражения в Ботаническата градина на БАН. В почти всички отделения на градината има счупени и отнесени стъкла.

През нощта срещу неделя екипита са премахвали клони от улиците, отстранявали са силно увредени пътни знаци и навеси в различни райони на града.

В неделя в 11,40 ч спря работа в трите открити рудника на държавните мини "Марица изток" заради силния вятър.

Циклон над Италия, чиято периферия преминава над Балканския полуостров, причини урагана у нас, обясни шефът на синоптичната фирма TV-MET Петър Янков. Ветровете, наречени в народната метеорология чистачи, постепенно започнаха да намаляват още в края на неделния ден.

Днес ще се заоблачи и следобед ще завали в западните и северните райони на страната. ъв вторник валежите продължават. Средиземноморски циклон ще донесе нова порция дъжд в сряда. По високите части на планините ще вали мокър сняг.

Временно стабилизиране се очаква в четвъртък. Нов циклон ще донесе чувствително захлаждане в петък. Максималните температури ще са едва 5-11 градуса.

Вальо Топлото връща 325 000 лв., изхарчени за лукс. Бившият шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров, повече известен като Вальо Топлото, трябва да върне на общинското дружество 325 000 лв., похарчени за синьо сирене, вина, сладкиши, джакузи, джет, луксозни календари, поддръжка на скъпарски автомобил "Лексус".

Това е решението на Върховния касационен съд, който в четвъртък сложи точка на едно от четирите дела срещу бившия шеф на софийското парно след продължила 9 г. сага. То е за безстопанственост и е по-известно като делото за джакузито. Магистратите са уважили иска на дружеството срещу бившия шеф и той трябва да възстанови похарчената сума.

Разследването срещу Топлото стартира още през 2006 г., а делата му, общо четири, са типичен пример за бавно правосъдие.

От събота Валентин Димитров е в софийския затвор. Той бил настанен в приемен отряд, където задължително попадат новопостъпилите затворници, за да се адаптират към обстановката. Там ще остане между две седмици и месец, след което ще бъде преместен в затворническото общежитие в Казичене, където ще излежи около 2 г.

Топлото вече е бил в ареста около 10 месеца през 2006 и 2007 г. и престоят му зад решетките се приспада от наказанието. Като обитател на затворническото общежитие ще има право да работи. "Как може да се чувства човек, който се счита за невинен и е невинен", коментира пред "24 часа" адвокатът му Венцислав Дудуленски.

Съдебната сага на бившия шеф на парното обаче няма никакъв изглед да приключи скоро, защото останалите три дела са далеч от финала. Поради високите наказания давността им изтичала през 2020-2022 г.

Едното е за пране на около 12 млн. лв. и укриване на данъци, което върви в Софийския градски съд вече повече от 4 г. Поредното заседание по него ще бъде в петък, когато се очаква бившият шеф на "Топлофикация" да бъде докаран в съда с белезници.

По това дело подсъдима бе и възрастната му майка Цеца Димитрова, станала по-известна като "баба Цеца". Според прокуратурата тя не платила 200 000 лв. данъци, а Топлото изпрал близо 12 млн. лева. Делото срещу нея бе прекратено, след като преди четири години на 86-годишна възраст жената почина. В продължение на четири години преди това обаче животът на пенсионерката мина под знака на шумните разследвания срещу сина ѝ, разпити и съдилища.

Преди повече от година в хода на това дело Валентин Димитров поиска съдът да вдигне запор върху 197 881 лв. по негови сметки. Тогава обясни, че сумата била спечелена от почтен бизнес. Преди да почне работа в "Топлофикация", имал 2 сметки в австрийска банка, открити през 1989 и 1990 г. Топлото често споделя, че изпитва финансови трудности и не може да си плати сметките.

Пълна обърквация бе и при третото дело, известно като валутното. То тръгна отначало два пъти в Софийския районен съд, а обвинителният акт бе връщан на прокуратурата два пъти. По него Топлото отговаря за престъпление срещу валутното ни законодателство на стойност близо 6 млн. лв., извършено през 1999-2003 г. в Австрия.

Първото връщане на делото в прокуратурата бе на 28 август 2007 г. - още преди да му бъде даден ход. На 26 октомври 2007 г. папките отново бяха внесени в съда. А година по-късно бившият шеф на "Топлофикация" дори бе осъден на 5 г. затвор.

Стандарт

Код терор в Брюксел. Ден след извънредната среща на вътрешните министри на ЕС в Брюксел, властите в белгийската столица повишиха нивото на терористична заплаха на най-високата 4-та степен. Решението бе взето след информации за риск от атентат, подобен на този в Париж на 13 ноември.

Страх от атентати, подобни на тези в Париж на 13 ноември, парализира Брюксел. Белгийските власти повишиха нивото на терористична заплаха на най-високата 4-та степен за региона на столицата. Предишната 3-та степен на тревога означаваше "възможна и вероятна" заплаха, а сега тя се определя като "сериозна и предстояща". Полицейските патрули бяха удвоени, метрото е спряно до днес включително. На населението бе препоръчано да избягва места със силна концентрация на хора като летища, гари, търговски центрове, концерти или други публични прояви, да не разпространява слухове, а да се следят само съобщенията на официалните власти. Отменен бе и мачът от първенството "Локерен" - "Андерлехт". "Двубоят няма да се играе, защото сигурността не може да бъде гарантирана. Мачът е съпроводен с висок риск. Това изисква допълнителни полицейски части да бъдат пратени от Брюксел. Терористичната опасност в столицата не позволява това да се случи", заявиха от управата на "Локерен".

Обявяването на четвърта степен на тревога бе предшествано от заседание на основните министри, полицията и силите за сигурност. Премиерът Шарл Мишел съобщи, че решението е взето "след информации за риск от атентат подобен на този в Париж - с взривни устройства и огнестрелно оръжие". Потенциалните цели са търговски центрове, градският транспорт и събития, на които се събират много хора. "Следователно става дума за заплаха от атентати на няколко места, които трябва да бъдат направени от няколко души. Ще мобилизираме много големи сили за сигурност", каза Мишел. Ключова фигура в парижките атентати е била арестувана в петък вечер в региона на Брюксел, предаде държавната телевизия RTBF, позовавайки се на свои неназовани източници. По време на обиск в дома му в квартала "Моленбек" са намерени три или четири оръжия. Две други са намерени в пикап наблизо. Според няколко местни издания химически продукти и експлозиви са били открити при полицейски обиски в последните дни в "Моленбек". Тази информация обаче бе опровергана от брюкселската прокуратура.

Министърът на външните работи Дидие Рейндерс обяви, че 1000 войници са пратени да патрулират по улиците заедно с полицията. Военните и тежки бронетранспортьори бяха на всички оживени публични места, институции, хотели в центъра на Брюксел. Би Би Си обаче излъчи кадри на тълпи туристи, които без никакъв страх се разхождат по централния площад на столицата. Заради извънредната обстановка в Брюксел от българското външно министерство препоръчват на българските граждани там редовно да се осведомяват за развитието на ситуацията, да избягват силно посещавани обществени места, както и да проявяват особена бдителност.

Наш завод иска да ремонтира МИГ-овете. Български завод може да ремонтира родните МиГ-ове при по-изгодни условия от тези, които ни предлага Полша. Това съобщиха депутати от Комисията по отбрана пред "Стандарт". Става дума за бившето военно предприятие  "Георги Бенковски" в Пловдив, което бе приватизирано преди пет години. Сега то е договорило изпълнение на натовска поръчка за ремонт на хеликоптери от Афганистан. "Значи НАТО им има доверие, а нашето Министерство на отбраната - не", възмутиха се народни представители. "Ремонтирали сме двигатели на такива самолети - общо над 30, за последно през 2006 г.", обясни директорът на завода Йордан Николов пред "Стандарт". Тогава това е струвало 556 223 лв. на двигател, като в цената е бил включен и ДДС. За сравнение - в началото на октомври военният министър Йордан Бакалов обяви, че е договорил с Полша ремонтът на един двигател да излезе по 1 023 000 евро. "Към днешна дата заводът има необходимото оборудване за извършване на такава дейност. То е консервирано, но работоспособно", увери Николов. Проблемът е в резервните части. Процедурата по снабдяването с тях е дълга, трябва да има разрешение от МО и одобрение от руска страна. "Трябва някой да ни го възложи, за да можем ние да направим съответните запитвания и да ни бъдат доставени запасни части", уточни Николов. Тъкмо резервните части и гаранцията, която се дава за летателните машини, тревожат специалистите. Експерти предупредиха, че има сериозни съмнения дали поляците разполагат с всичко необходимо.  Депутатът от БСП Атанас Зафиров се закани да пита военния министър дали в договора с Варшава е включил изискване за сертификат за произхода на частите, което е гаранция, че ремонтът няма да бъде извършен с части втора употреба. Той сподели, че наскоро е провел среща с редица експерти, които го предупредили, че наскоро Полша е купила от Румъния осем бракувани двигателя за МиГ и има опасност техните части да се ползват за българските бойни самолети.

Във вторник НС се събира извънредно, за да гласува законопроекта за ратифициране на "Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29". Пред "Стандарт" военният министър Николай Ненчев сподели, че очаква да получи подкрепа, а веднага след това - на 1 декември, у нас пристига полска делегация, за да обсъдят  модернизация на авиониката на военните ни самолети. Идеята е тези дейности да се извършват в България. "Би било чудесно", каза Ненчев. Според него завод "Бенковски" няма право да ремонтира МиГ-ове. И намекна, че една от причините е, че предприятието е регистрирано в офшорна зона. През 2010 г. МО спря обществена поръчка за ремонт и за възстановяване летателната годност на 4 хеликоптера МИ-17 на стойност 20 млн. лв.

Монитор

Българи разработват парно в прозореца. Български специалисти разработват стъклопакет за прозорец, пълен с вода, която през зимата може да циркулира в него подгрята и да отоплява помещението, научи Агенция Монитор.

„Голямото предимство на изделието е, че през лятото водата пропуска само светлината, но не и топлината", обяснява арх. Димитър Паскалев, решил да направи възможно иновацията да стане факт и в България. Технологията се разработва от 8 години и в Испания, където са изградили система с циркулираща вода с температура от 21 градуса в няколко сгради. Нашият архитект разказа, че екипът му вече е създал модел на прозрачен слънчев колектор, загряващ водата до 43 градуса, имащ топлинна мощност от 450 вата на квадратен метър. През лятото са били направени успешни тестове на на типовите изделия.

„Радиаторът в прозореца може да се свърже със слънчев колектор, монтиран на покрива на сградата или по фасадите й", обясни още той. По думите му технологията е подходяща за сгради с нулево енергопотребление от външни източници. Според него след време, с използването на типови модули, цената й ще падне значително.

Младият архитект каза още, че в следващите 3 години ще работи заедно с колеги от Испания и Германия за усъвършенстване на технологията и реализацията на демонстрационни проекти. Според експерти този тип стъклопакети са следващо поколение, които не само предпазват от загуба на топлина в помещенията.

Спекуланти пазаруват на килограм в деня на Черния петък. Тарикати пазаруват евтина техника по време на Черния петък, която след това препродават в сайтовете за безплатни обяви, това установи проверка на в."Монитор". Хитреците не спят по цяла нощ, за да се доберат до последни модели телефони или таблети, които иначе мобилните оператори предлагат срещу обвързване с договор и на доста по-дебела цена. Вместо една - две бройки от търсената стока, те поръчват големи количества, от които печелят поне дадената от търговците отстъпка, която най-често е около 20%. За най-атрактивните модели спекулантите дори си слагат още нещо отгоре и така приходите им от хитрия ход може да достигнат и 80%. Статистиката показва, че в електронните сайтове по-често влизат мъжете.

Най-купувани стоки са таблетите и смартфоните, следвани от ново поколение телевизори, както и малки и големи електроуреди. Само в един от най-популярните български сайтове за електронна търговия, по време на Черния петък са регистрирани 1.5 млн. посещения и има 110 000 поръчани продукта. Запазва се тенденцията през последните години, ноември да е най-атрактивният месец за поръчки и надминава по потребителска активност, дори от празничния декември.