24 часа

Медицинските университети - Бръшляновата лига у нас. Най-ниската безработица (под 1%) и най-високата степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация" и "Стоматология". Най-висока е безработицата сред завършилите "Животновъдство" (6,13%) и "История и археология" (5,57%). Първокурсниците по медицина, фармация и стоматология имат най-висок среден успех от дипломата си за завършено средно образование - над 5,45. Медицинският университет в София е първи в 5 от 5 професионални направления, в които обучава студенти.

Това показват данните от петото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас, което беше представено официално. Рейтингът е направен от Министерството на образованието и науката и консорциум от Института "Отворено общество", МБМД и "Сирма груп". Информацията е в интернет базирана платформа на адрес http://rsvu.mon.bg.

В новото си издание рейтинговата система сравнява 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на 52 показателя.

Според стандартизираните класации Софийският университет е лидер в 21 от 24 професионални направления. Техническият университет в София има водещи места в 6 от 9 направления. С по 2 първи места в професионални направления са Аграрният университет в Пловдив, Медицинският във Варна и Тракийският в Стара Загора. Други 11 университета имат водещи позиции в по едно професионално направление. В 7 класации на водещи места са висши училища извън столицата. В 4 направления има само по едно висше училище. Единствената класация, която се оглавява от частно висше училище, е в професионално направление "Администрация и управление". Начело в нея е Американският университет в България.

Педагогиката измести правото като третото най-масово направление.

Близо 25% от завършилите висше образование през последните години не се осигуряват в страната. Най-висок среден месечен облагаем доход получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет - над 3000 лв. Следва ги "Администрация и управление" в Американския университет с над 2750 лв.

Завършилите същите професионални направления в други университети получават по-ниски доходи, като в някои случаи разликата е над 4 пъти. "Всички ключови индикатори за връзката на висшето образование с пазара на труда се подобряват, но с малко - около 1%.

Това не е достатъчно, за да промени общата картина - висшето образование подобрява шансовете зна завършилите за реализация. За съжаление обаче, всеки втори нает висшист работи на позиция, за която не се изисква висше образование, а всеки четвърти не се осигурява в България", коментира шефът на "Отворено общество" Георги Стойчев.

Евростипендии само за приоритетни специалности

Евростипендии от втория семестър на тази учебна година ще се дават само за професионалните направления, които ще бъдат определени като приоритетни. Това е записано в новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Очаква се сред приоритетните да са инженерните и педагогическите специалности.

Младежите ще получават по 120 лв. 5 месеца в семестър, или общо 600 лв.

Отделно ще има еднократни стипендии по 200 лв. за специални постижения в науката, инженерно-техническите дейности, иновациите и предприемачеството, изкуството, културата и спорта, уточни заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. За един семестър ще бъдат разпределени по 8 млн. лв. и за двата вида стипендии, първата фаза на проекта ще продължи до края на следващата академична година през 2018 г. Очаква се стипендиите да стигнат до над 20 000 студенти.

Водачите на полицейския протест са в най-ниската йерархия на МВР. Откакто избухна недоволството, един човек се появява по всички телевизии. Младши експерт в граничното управление Валентин Попов е лидер на най-големия полицейски синдикат. Не е ясно по каква причина - професионални качества или синдикални дейности, но той вече 22 години е все на едно от най-ниските кадрови стъпала в МВР - младши експерт. Като голяма част от полицаите е завършил висше образование в специалността "Педагогика".

Един от най-дейните синдикални лидери в организацията на протестите работи в МВР от далечната 1993 г. Попов е председател на управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР). В Съвета за социално партньорство към вътрешното министерство има още 5 подобни организации, които защитават правата на служителите.

Шефовете на всички тези организации са все в най-ниските йерархични нива на МВР.

При Попов дори жената, с която живее на семейна начала, го задминава в йерархията. До 2014 г. двамата работят като гранични полицаи на ГКПП "Станке Лисичково", което контролира българо - македонската граница. Жената поема началническия пост и Валентин Попов е преместен от ГКПП като експерт в Благоевград, за да няма конфликт на интереси.

Заместникът му в СФСМВР Борислав Мазнев има 23 г. стаж в системата. Сега е разследващ полицай в Пето районно управление в Пловдив, категория Г, каквато се  дава на служителите веднага след като се дипломират в Академията на МВР. Бил е инспектор в Криминална полиция в Първо РУ. Мазнев има две дипломи за висше образование - от Академията на МВР и право в Пловдивския университет.

През 2010 г. тогавашният шеф на областната дирекция го праща на същата длъжност, но в Първомай. Мазнев обжалвал в съда и спечелил делото. Право да мести служителите имал министърът, а не директорът.

Борислав Мазнев е учредител на синдикалната организация на полицаите в Пловдив. Участва в преговорите с ръководството на МВР и винаги е защитавал колегите си. През 2012 г. влиза в остър спор с тогавашния финансов министър Симеон Дянков, който също се опитваше да намали привилегиите на полицаите, вкл. и погребенията. Тогава Мазнев публикува декларация, в която по смисъла на чл. 169 от Закона за МВР се отказа от правото си на служебно погребение, наречено от Дянков привилегия, и го преотстъпи на другия бивш вицепремиер Цветан Цветанов.

"Да си го ползват както и когато намерят за добре. Настоящата декларация и преотстъпването на това ми право е валидно до края на мандата и на двете упълномощени лица", написа Мазнев във фейсбук, където синдикалистите под пагон организираха и съвместните си действия покрай протестите.

Друг синдикален лидер от СФСМВР Галентин Грозев в миналото също беше зам.-председател на организацията, но после напусна. Сега е зам.-шеф в друг синдикат - Синдикален алианс Сигурност в МВР.

Грозев е младши разследващ полицай в Пето районно управление в София. Има 10 г. стаж в МВР. Срещу него имаше проверка през 2010 г. по публикации в пресата, че не ходи на занятия в Юридическия факултет на Софийския университет, където е бил студент. Тя завърши без санкция. Грозев се дипломира като юрист и през 2014 г. направи опит да смени системата на МВР, като кандидатства за прокурор. Висшият съдебен съвет не го одобри, тъй катоКомисията по професионална етика и превенция на корупцията в МВР обяви, че Грозев не притежава необходимите качества, за да заеме длъжността младши прокурор.

Така и този синдикален лидер се разминава с длъжност в съдебната система и остава полицай, като и зам.-шеф на Синдикален алианс Сигурност в МВР.

Председателят е Лукан Лазарски от Плевен. Той е на 47 г. Започнал работа в МВР през 1989 г. Лазарски като колегите си синдикалисти не се е развил в професията - за 25 г. стаж е стигнал до оперативен дежурен в Първо районно управление в Плевен.

В началото на кариерата си е пожарникар, след това е патрулен полицай. В синдикалната организация, оглавявана от Лазарски, членуват около 1000 души. Членовете на алианса протестираха пред МВР и през юни заради увеличаването на възрастта за пенсиониране в сектор "Сигурност", условията на труд и специализираната операция на турската граница.

Председателят на синдиката на служителите в МВР Иван Павлов също е на изпълнителска длъжност в ловешката полиция. Сега той е дежурен офицер, работил е в КИАД. Въпреки че е полицай, през февруари крадец отмъкнал капачките на гумите на фиата му пред блока. Рецидивистът откраднал тасовете на още 10 автомобила, но бързо го хванали и го осъдили условно.

Най-високо в йерархията е Румен Пелев, председател на Националния полицейски синдикат от 2014 г. Той е главен разследващ полицай в районното управление на Пещера.

Христо Христов е председател на друг синдикат в МВР - този на гражданската администрация. През 2010 г. в него е приет за почетен член и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов.

Капитал Daily

Кризата е в миналото за Южна България и София. Регионите се съживяват след кризата, но между Северна и Южна България продължава да има осезаема разделителна линия, а столицата е единствената област, която изпреварва с много всички останали. Това са изводите в четвъртото издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2015", изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Две са добрите новини. Първо, подобряването на пазара на труда е факт в повечето области. Второ, доходите в над половината от регионите вече са на нивата отпреди кризата.

Но лошите тенденции остават и са със северен адрес. Девет от общо 28 области, в които живеят около 1.5 млн. лв. души, не отчитат подобрение при пазара на труда, а нивото на заетост в някои региони е под 40%.  Области като Ловеч и Кюстендил не само не се възстановяват, но и продължават да губят работни места.

А погледът напред показва, че ръстът на заетостта може да приключи заради държавната намеса. От догодина пак растат минималната заплата и осигурителните прагове, а точно неразвитите общини са с най-много заети на ниски нива, които могат да бъдат уволнени.

Северът остава зле с две изключения

От гледна точка на брутния вътрешен продукт (БВП) по региони данните показват, че само 9 от всички 28 области са достигнали предкризисното ниво - София-град, София-област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград. Останалите не наваксват. Данните обаче са стари. "За съжаление регионалната статистика за БВП изостава с 2 години. От наличните данни за 2012 г. виждаме, че има струпване на областите, които са се възстановили - те са в Южна България. Надяваме се, че през 2013 и 2014 г. и други региони са достигнали икономическото си ниво от преди 2009 г.", коментира Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.

Пазарът на труда, където данните са актуални, се възстановява в 19 от областите, но според Николова все още процесът е твърде крехък и може да се преобърне бързо. "През последните шест тримесечия пазарът на труда расте. Това е невиждано представяне за последните десет години. За съжаление обаче през второто тримесечие на 2015 г. виждаме най-слабото представяне от шестте", коментира икономистът Явор Алексиев. Според него административното повишаване на осигурителните доходи ще доведе до допълнително забавяне на процеса. "Предвид планираното вдигане на минималната работна заплата очаквам спиране на възстановяването при заетостта. При продължаване на сегашната политика от страна на правителството прогнозите не са добри. През 2015 г. ще има забавяне, а през 2016 г. може и да се обърне процесът", смята той.

От данните на ИПИ се вижда, че през миналата година заетостта е нараснала по-осезаемо освен в София и в Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Бургас. "От години говорим за разделение между Север и Юг от гледна точка на пазара на труда. През миналата година обаче станахме свидетели на две положителни изключения в Северна България - Варна и Велико Търново", каза Алексиев. Според данните за пръв път в морската ни столица работещите са надхвърлили 200 хил. души. Старата столица също се справя добре по този показател, главно движена от туризма. "Там броят на заетите е повече, отколкото в Русе. А обикновено това не е така", каза икономистът.

В изследването е посочено, че кризата е променила коренно структурата на чуждестранните инвестиции, но "шампионите" отново са на юг от Стара планина. На първо място е Бургас. Там обаче има една огромна инвестиция - на "Лукойл Нефтохим" за 1.5 млрд. лв., и това изкривява подреждането.

Според Десислава Николова чуждите инвестиции са една от причините за успеха на общината. Другите са развитието на аутсорсинга в града. Другите притегателни центрове са Пловдив, София (област), Стара Загора и Пазарджик. На другия полюс са Перник, Варна и София (столица). Тези три града са загубили най-много от кризата, тъй като там инвестициите са били основно в недвижими имоти. "Има области, които след кризата не успяват да привличат инвестиции, но те са приели друг антикризисен подход - усвояват европейски средства. Такъв е примерът с някои общини в Ловешка област", обясни Николова. Областта е на трето място по усвояване на европейски пари на глава от населението.

Сгрешена политика

"Една от причините Северът да изостава е липсата на магистрала", смята Александър Цветков, управител на компанията за регионални проучвания "Региостат". Според него държавата има сбъркана регионална стратегия, която не само няма да сближи регионите, но и ще задълбочи икономическите и социалните разделения. "Трябва политиката да се промени принципно. Не може да се насочват най-много средства към най-развитите региони. Смисълът на кохезионната политика е точно обратен - да се инвестира в по-малките общини, за да могат те да напреднат", смята той.

"Има огромни различия между регионите. Виждаме и отказ от конкретни предложения за реформи", смята Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ. Икономистът Петър Ганев е на мнение, че една от реформите, която би помогнала на общините, е финансовата децентрализация. Той подкрепя идеята част от преките данъци да се администрират и събират от местната власт, но това да става в рамките на сегашните нива, а не да се натоварват допълнително хората. "Подоходният данък в полза на общините е една добра идея, но ако е част от сегашните 10%. Имаше подобна идея, но тя беше предложена по начин, по който просто да бъде изхабена", смята той.

"Евролийз" и "Финанс секюрити" пускат облигации на борсата. "Евролийз груп" и "Финанс секюрити груп" ще пуснат свои облигации на Българската фондова борса. Двете дружества получиха разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН) за достъп до търговия на регулиран пазар, съобщиха от регулатора след проведеното на 6 ноември свое заседание.

Свежи пари от пазара

Според съобщението "Евролийз" ще може да издаде 6000 обезпечени облигации, всяка от тях с номинална и емисионна стойност 1000 лв. По този начин общата стойност на дълговия капитал на холдинга е 6 млн. лв. Едноличен собственик на "Евролийз" е "Еврохолд България". Според Търговския регистър капиталът на дружеството е 26.74 млн. лв., като компанията извършва консултантска дейност, търговско представителство и посредничество. Под шапката "Евролийз груп" попадат "Евролийз ауто България", "Евролийз ауто Македония", Avis Rent a Car и Budget Rent a Car, в които компанията майка държи 100% от капитала. Дружеството притежава и 70.54% от "Евролийз ауто Румъния".

Другата компания, която получи разрешение да пусне дългови книжа на борсата - "Финанс секюрити", ще издаде 7000 безналични, обезпечени, свободнопрехвърляеми и лихвоносни облигации. Всяка от тях ще е с номинална и емисионна стойност 1000 евро, като по този начин общото дългово финансиране е 7 млн. евро.

Справка в Търговския регистър показва, че "Финанс секюрити" извършва разнообразна дейност - от охранителни услуги, през вътрешен и международен туризъм, до дейности с недвижими имоти и лизинг. Капиталът на дружеството е 1.43 млн. лв., разпределен в поименни безналични акции с номинал 1 лв. Към края на 2014 г. акционери в нея са "Дениз 2001" с 94.48% и Николай Костов с 5.52%. "Финанс секюрити" притежава 100% от капитала на "Финанс инфо асистанс", "Сарк груп", "Файнанс секюрити", "Фиско груп" и "М кар ДООЕЛ". Консолидираният финансов отчет на "Финанс секюрити" за миналата година показва, че дружеството има 17.54 млн. лв. приходи и 13.84 млн. лв. разходи. Оперативната печалба на групата е в размер на 3.7 млн. лв. Година по-рано компанията отчете загуба от 600 хил. лв.

Пореден отказ от КФН

Наред с решенията за "Евролийз" и "Финанс секюрити" КФН отказа да потвърди проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия акции на "Нови възможности". В началото на септември компанията за покупко-продажба, проектиране и строителство на недвижими имоти получи едномесечен срок от регулатора да отстрани неточности в документа. Решението на комисията този път е окончателно. Отказът на КФН за пускане на облигации на борсата е вторият за последните месеци. През септември регулаторът не позволи на компанията за бързи заеми "Кредисимо" да набере 10 млн. евро от пазара. За разлика от "Нови възможности" "Кредисимо" е публично дружество и продължава да търгува свои акции на БФБ. Както сега, така и през септември КФН не публикува мотивите, с които отказва одобрение на проспекта.

Сега

И действието, и бездействието в МВР ще струват десетки милиони. Чиновниците в МВР може да се пенсионират с шест вместо досегашните 20 заплати, но за целта ще трябва да бъдат преназначени по Закона за държавния служител. Това обаче ще струва на министерството десетки милиони обезщетения сега. Такава е идеята на вътрешното министерство за справяне със ситуацията, научи "Сега" от свои източници. Въпросът е, че министерството не разполага с необходимите пари.

В момента в МВР има малко над 4000 души, които изпълняват административни длъжности, но се ползват от пълните привилегии на полицаите, които са на улицата. Заетите в администрацията може да бъдат преназначени, но преди това трябва да им се изплатят 20 заплати. Заради полицейските протести срещу реформата, предлагана от финансовия министър Владислав Горанов и предвиждаща всеобщо орязване на придобивките, в МВР се обмисля вариант как всички чиновници да бъдат преназначени скоро, а редовите полицаи да запазят екстрите си. Преди това обаче трябва да се намерят пари за обезщетения.

И в момента има възможност администрацията в МВР да бъде назначавана по Закона за държавния служител, което гарантира по-ниски обезщетения при пенсиониране. Тя обаче важи само за новопостъпващите. Поправката влезе в сила на 1 април по идея на бившия вътрешен министър Веселин Вучков. Целта тогава беше новата категоризация да стане постепенно, като местата на пенсионираните и напусналите чиновници да се попълват с назначени по новия ред - с по-малко привилегии.

Друга част от администрацията трябва да се прехвърли в държавното предприятие, което МВР планира да създаде. Законопроектът за него вече е внесен в Народното събрание. Планира се издаването на лични документи и регистрацията на коли, както и още услуги да се отделят в държавно предприятие, което да се издържа от таксите, които събира. Така обаче в републиканския бюджет няма да постъпи нито стотинка от тях. Очаква се в тези законови поправки да бъде записано преназначаването на администрацията, ако се намерят пари и при условие че ръководството на МВР се разбере със синдикатите. За това намекна преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

България си е изхарчила бюджета още на 24 октомври. България е свършила парите си за 2015 г. още на 24 октомври и оттогава живее на кредит. Страната ни е сред държавите в ЕС с най-тежък бюджетен дефицит, като дори е по-зле от сочената за назидание Гърция. Това показват изчисленията на икономическия институт "Молинари". Френско-белгийският научен тръст е класирал 28-те членки на ЕС по бюджетна стабилност.

България е в най-лошата група заедно с Кипър, Португалия, Хърватия и Испания, които също като нас още през октомври са успели да похарчат приходите, планирани за цялата година.

Гърция е в малко по-добра кондиция, защото бюджетът й още не е излязъл на червено - това ще се случи на 21 ноември. В "ноемврийската" група са още 9 държави, сред които са Франция, Полша, Унгария, Италия. От снощи и Франция е част от същата компания, тъй като е похарчила своите 390 млрд. евро приходи за годината и ще утежни още повече дълга си от 2100 млрд. евро, отбелязва в. "Фигаро".

На другия полюс е "великолепната четворка" - Естония, Литва, Германия и Дания. Това са страните, които ще приключат 2015 г. с излишъци и теоретично ще могат да изразходват бюджетните си приходи за тази година през януари догодина.

На Дания например тазгодишните постъпления биха й стигнали до 12 януари 2016 г., на Германия - до 9 януари, на Естония - точно преди Йордановден. Към отличниците в ЕС може да бъде причислен и Люксембург, който ще изчерпи събраното в бюджета по Коледа.

България ще приключи поредна бюджетна година на червено - така е от 2009 т. насам. Проблемът е, че когато държавната машина излиза в преразход, се налага да взима заеми. Само допреди години държавният дълг бе под 18% от БВП, а вече се е устремил към 30-те процента.

Междувременно министърът на финансите Владислав Горанов предложи актуализация на плана за държавните финанси за 2015 г. Сега Народното събрание трябва да разреши на правителството да харчи с ускорени темпове. Това означава, че превишението на разходите над приходите ще е още по-голямо от планираното. МФ представи разчети за 3.3% дефицит спрямо БВП при планирани под 2 процента.

Труд

Лъжат ни, че зимните гуми са задължителни. Зимните гуми са на път да станат задължителни, ако парламентът приеме окончателно текста в Закона за движение по пътищата, вече минал през транспортната комисия. Към момента това не е факт, въпреки че вече катаджии искат рушвет заради каране с летни гуми.

В Закона за движение по пътищата няма задължително изискване, нито глоба за каране с летни гуми през зимата. Необходимо е само дълбочината на протектора да е над 1,6 мм и гумата да няма разкъсвания. Ако са допуснати тези нарушения, наказанието е 50 лв., което катаджията може да наложи и с фиш.

Смяната на летни със зимни гуми не е свързана с точна дата като 1, 7 или 10 ноември, а с падането на температурите до около 7 градуса. По-ранни дати трябва да изберат само онези, които пътуват рано сутрин през планински проходи или по поречията на реките, където има мъгли и заледявания. През миналата 2014 г. например на 25 октомври в Габровско паднаха 30 см сняг, помнят водачите, минавали тогава през Шипка. А сега тече втора седмица на ноември и имаме температури до 20 градуса.

Зимните гуми се познават по означението М+S (Mud and Snow - кал и сняг). За производството им се използва повече каучук, който запазва еластичността си при ниски температури. В състава на материала за истински зимни (а не всесезонни) се добавя т.нар. силика - хидратиран силикатен оксид, който осигурява контакта на гумата с мокра настилка.

Зимните гуми са с по-едри шарки (ламели), между които са оформени дълбоки канали, които задържат и отвеждат встрани водата или кишата и се вкопават в снега. Не е добре със зимни гуми да се кара през лятото, защото при температура над 7 градуса те се износват и губят качествата си, могат да увеличат спирачния път и да повишат и разхода на гориво.

Цената на зимна гума за среден клас автомобил от реномиран производител е около 150 лв., а по-масови се предлагат дори и по 70-80 лв. В България масово се кара с две зимни, сложени отпред, ако автомобилът е с предно предаване. Отзад се слагат две летни, две всесезонни или две рециклирани. От една страна, това е опасно на пътя заради риска от поднасяне на задницата, а от друга - губи се над 70% от стабилността и оптималния спирачен път, които могат да осигуряват зимните гуми, ако са четири.

Най-евтиният бензин е във Варна - 1,86 лева за литър. Ценова война смъкна драстично цените на горивата във Варна и зареждането в морската столица в момента е най-евтино в цялата страна. Битката се разгоря, след като в средата на октомври аптечният бос Веселин Марешки отвори своя бензиностанция, на която пусна литър бензин А95 за 1,86 лв., дизел за 1,79 лв. и газ за 83 ст.

Първи реагираха няколко малки търговци, които свиха цените на колонките за газ до 82 ст. От няколко дни на ценовата война отговориха и големите вериги бензиностанции. Няколко обекта на ОМВ в западните квартали пуснаха пропан-бутан за 81 ст., бензин А95 за 1,86 лв. и дизел за 1,77 лв./л.

"Най-сетне цените паднаха, но сега трябва да обикаляме целия град, за да намерим най-евтиното", коментираха шофьори, изненадани от големите маржове на различните бензиностанции.

Марешки се цели в София и Пловдив

Пред "Труд" Веселин Марешки обясни, че планира да отвори бензиностанции в София и Пловдив, където има складови бази, тъй като главната му цел била да снабдява с евтини горива фирмените си коли и тези на дистрибуторите. На въпрос откъде купува горива той отвърна: "Снабдявам се от най-реномирания доставчик", без да уточни кой е той.

Дори в Стара Загора, където от две години се води конкурентна война, цените не са толкова ниски. В понеделник бензинът в някои малки обекти падна до 1,93 лв. за литър, същата цена се искаше и за дизела. Газът се харчи за 84 стотинки. Големите вериги държат 1,95 лв. за бензина.

Стандарт

Милионерските депозити растат. Депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. се увеличават за първи път след затварянето на КТБ на 20 юни 2014 г. В края на септември милионерските депозити са 611 броя като се увеличават с 24 спрямо юни, сочат данните на БНБ. След затварянето на КТБ започна тенденция за раздробяване на големите влогове на няколко по-малки, тъй като са гарантирани депозитите до 196 хил. лв. В резултат броят на милионерските депозити падна от 749 в края на март 2014 г., до 587 към юни 2015 г. Подобна тенденция се наблюдаваше и при влоговете над 500 хил. лв. до 1 млн. лв. Сега обаче милионерските влогове отново се увеличават като общата сума в тях достига 1,515 млрд. лв., което показва, че доверието към стабилността на банките напълно се е възстановило.

През третото тримесечие на годината се увеличават броят на всички влогове със суми над 5000 лв., като най-голям ръст от 4,1% има именно при милионерските депозити. Намалява обаче броят на влоговете на граждани със суми до 5000 лв. През третото тримесечие броят им пада с 19,6 хил. до 9,2 млн. броя. Явно по-заможните трупат пари в банките, а най-бедните са принудени за закриват влоговете си, за да свържат двата края. Така общата сума на влоговете на граждани нараства за три месеца с близо 500 млн. лв. до 41 млрд. лв.

Увеличават се и кредитите на граждани за суми над 1 млн. лв. За три месеца броят им е нараснал с 20 до 104 броя. Общата сума на тези кредити за над 1 млн. лв. е 168 млн. лв.

Сивата икономика е 17% от БВП. Сивата икономика в страната е 17,1% от БВП. 10,4% от БВП, или 1,845 млрд. лв. от оборота в страната не са отчетени в брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2014 г. само от т. нар. пасивна сива икономика. Типичен случай за такава икономика е плащането в ресторант, за което не се издава касов бон. Към тази сива икономика трябва да се прибави и укриването на обороти от страна на фирмите, които не дават фактури. Така общият обем на сивата икономика е 17,1% от БВП. Все пак има напредък - за 2002 г. този процент е бил 21,3% от БВП. Данните са от уникално проучване на "Ърнст енд Янг" и МастърКард, което се прави за първи път у нас и разглежда как плащанията в брой ощетяват родната икономика. Секторът, в който процентът на сива икономика е най-голям, е търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - 43,3% от всички скрити постъпления. Следват търговията с горива и превозите - 9,4%, и приходите от ресторанти, кафенета и барове - 8,1%.

Един от важните фактори, които могат да повлияят за намаляване на сивата икономика, е ограничаването на плащанията в брой, сочат проучванията. Затова препоръките са да бъде свален драстично таванът на тези плащания в брой. Например, ако се забранят плащания в брой над 20 лв., това би довело до спад в пасивната сива икономика с 3,7% от БВП, се посочва в проучването. Сега у нас са забранени плащанията в брой над 15 хил. лв., а кабинетът внесе в парламента проект за намаляване на тавана до 5 хил. лв. За пример в проучването се сочи Швеция, където се готвят напълно да забранят кеша.

На базата на този доклад предстои подписването на меморандум за стимулиране на търговията с плащания през ПОС устройства. То ще се изразява предимно в повече доверие на НАП към търговците, които приемат банкови карти и намаляване на проверките на тези обекти, каза Ваня Манова, представител на МастърКард за България.

Монитор

БАН започва производство на изотопи през 2017 г. Ядреният институт към БАН ще започне да произвежда изотопи за диагностика и лечение на ракови заболявания през 2017 г. Ако всичко върви по план, това трябва да се случи в средата на годината.

Циклотронът вече е изработен и още догодина ще бъде монтиран в изграждаща се нова сграда в двора на ядрения институт. Той ще произвежда изотопи за всички ПЕТ скенери у нас и на Балканите - Северна Гърция, Македония и Сърбия, като от последните две страни вече има запитвания за доставки. Това съобщи шефът на ядрения институт Димитър Тонев.

Цената на изотопите ще е 4-5 пъти по-ниска от тази, на която сега те се внасят от други страни. БАН обещава, че ще работи с почти нулева печалба.

Само в столицата доходите на човек над 500 лв. Средният месечен доход на човек от домакинството само в столицата е над половин бон и през миналата година е достигнал 574 лв., сочи статистиката на regionalprofiles.bg. На година на софиянци се падат по 6890 лв. Най-близо по този показател до тях са перничани с 5941 лв. или по 495 лв. на месец. Причината за това според експертите е, че в миньорския град взимат по-големи пенсии, а и повечето от жителите му си изкарват хляба в столицата.

На другия полюс са в област Силистра, където средният доход на човек е едва 274 лв. на месец, или по 3289 лв. на година. С под 300 лв. на месец преживяват още в областите Търговище - по 295,50 лв. и Пазарджик - по 297,50 лв. В още 19 от областите в страната средният доход е под 400 лв., както в тях се включват дори и райони с много по-добри други икономически показатели като Бургас, където този показател е 348,50 лв. Над 400 лв. на месец доход освен София-град и Перник имат в още 4 области - Плевен (420,25 лв.), Варна (417,33 лв), Смолян (почти 443 лв.) и Стара Загора (413 лв.).