Капитал Daily

Промените за МВР отпадат. Правителството оттегля предложените промени в Бюджет 2016, които засягат социалните придобивки на служителите на МВР. Това съобщи след неделно извънредно заседание на Съвета за социално партньорство министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Така предложените еднолично от финансовия министър Владислав Горанов съкращения отиват в кошчето, след като първо премиерът ги полуотмени.

Сега разговорът за промени в МВР ще се води от ресорния министър. Заявката за реформа само със съгласието на синдикатите обаче я обрича (поне във финансовата й част), тъй като е ясно, че никой от системата не иска да губи социалните си привилегии. От друга страна, министърът може сравнително бързо да разпише и получи одобрение за структурна промяна, която да отдели т.нар. чиновници от работещите на терен. Освен това кабинетът едва ли ще е най-смел след демонстрираната стачна готовност сред полицаите.

Да започнем отначало

"Предложенията за законодателни промени, касаещи социалния пакет на служителите в МВР, ще се осъществяват след обсъждане със синдикалните организации в МВР, което ще започне следващата седмица", заяви Румяна Бъчварова. По думите й председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и зам.-председателят на Народното събрание Димитър Главчев са потвърдили, че същият подход ще бъде приложен и за останалите структури и ведомства в сектор "Сигурност".

По-късно Димитър Главчев посочи, че няма отказ от реформи в МВР, но те трябва да се осъществят в рамките на диалог. "Неизбежни са реформите, но поправките са възможни между първо и второ четене (бел. авт. - на закона за бюджета). Ние гарантирахме с имената си и това ще се случи", заяви той. По думите му представителите на синдикатите са се съгласили, че има нужда от реформи, но след проведени разговори с тях. "Тонът, който беше зададен, беше положителен. Трябва да се постигне взаимен компромис, а ние отчетохме, че нашата грешка е по начина на оповестяване на проектите", отбеляза зам.-председателят на парламента.

Въпреки пълното отпадане хиляди служители в сектор "Сигурност" се събраха в неделя пред парламента на национален протест. Синдикатите обясниха, че ще бъдат отменени само планираните за тази седмица прояви. Стачната готовност обаче ще се запази в зависимост от това дали ще бъдат спазени обещанията, поети от МВР и депутатите, участвали на извънредното заседание на Съвета за социално партньорство.

Реформа в омагьосан кръг

Без обсъждане с ресорните министри Владислав Горанов предложи през бюджета три орязвания на привилегии на полицаи, военни и надзиратели в затворите - орязване наполовина на заплатите при пенсиониране, свиване на отпуските и спиране на вдигането на заплати заради прекарано във ведомствата време. После след незаконни протести на служители от МВР премиерът Бойко Борисов отмени над половината от плануваното.

До уикенда изглеждаше, че повече отстъпки няма да бъдат правени от ГЕРБ. Дори заявката беше за по-едра промяна на целия трудов пазар - Владислав Горанов се обяви за отпадане на процента за всяка година трудов стаж и в Кодекса на труда. Той определи практиката като анахронизъм в трудовите правоотношения, която не отчита реалностите за труда и качеството му.

Работещите в системата на МВР са около 47 хил. души, а годишният бюджет за ведомството е над 1 милиард  лева. От понеделник разговорът започва отначало.

НЕК заведе дело срещу ЧЕЗ за неплатени фактури. Националната електрическа компания (НЕК) е предявила частичен иск на стойност 6.362 млн. лв. срешу доставчика на електроенергия за Северозападна България "ЧЕЗ електро България" за неплатени фактури за продадена електроенергия. Това става ясно от съобщение на сайта на Българската фондова борса (БФБ), публикувано от ЧЕЗ. Тъй като компанията е публична, тя има задължение да оповестява подобна информация, ако цената на иска надхвърля 10% от собствения капитал на дружеството, се посочва в съобщението. Пълният размер на исковете е 63.628 млн. лв. и лихви на стойност 1 млн. лв.

За какво е спорът

От НЕК обясниха, че искът е депозиран в средата на септември и предстои насрочване на делото. Предмет на спора са вземания за продадена електроенергия по две фактури от януари и февруари 2014 г. В съобщението на ЧЕЗ се посочва, че смятат исковете за напълно неоснователни и възнамеряват да предприемат всички "допустими от закона стъпки с цел защита интересите на дружеството и акционерите".

Делата на другите

Това не е единственото дело на НЕК срещу електроснабдителните дружества. Държавната компания съди и ЕВН, която снабдява Югоизточна България, в арбитражния съд към Българската търговско-промишелна палата (БТТП). По неофициална информация делото е по частичен иск за 9 млн. лв. също за неплатени фактури в периода от 10 април до 25 юли 2013 г. През март 2014 г. НЕК заведе дело и срещу "Енерго про продажби" във Варненския окръжен съд за вземане в размер на 11.059 млн. лв.

Насрещни действия

В края на 2013 г. НЕК имаше намерение да съди трите дружества заради неплатени от тях фактури за над 300 млн. лв. Впоследствие обаче претенциите на НЕК бяха стопирани поне частично заради решение на Върховния административен съд и с него беше отменена наредбата, според която част от плащанията за зелена енергия трябваше да се покриват от електроснабдителните дружества. Заради въпросната наредба обаче трите дружества натрупаха сериозни дефицити, тъй като до отмяната й дружествата трябваш да я спазват, заради което ЕВН заведе дело срещу НЕК в арбитражния съд във Вашингтон. Според различни източници сумата на иска е между 600 млн. и 1 млрд. евро. Подобен ход в средата на 2015 г. предприе и "Енерго про", само че арбитражният иск беше заведен срещу България заради ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Сега

Догодина отпадат лимитите за болниците. Една от най-критикуваните практики във финансирането на болниците от здравната каса - налагането на лимити, ще отпадне догодина. Това предвижда проектобюджетът на НЗОК за 2016 г. Ако разходите на касата тръгнат към дефицит обаче, отново ще се стигне до ограничения.

Законът предвижда "отпадането на забраната за договаряне на максимален брой извършвани дейности и ограничения в обема и разпределение на квоти за изпълнителите". От касата поясниха, че лимити няма да има - всяка болница ще отчита дейността, която е извършила, а касата ще й я плаща. Вероятно това ще е факт от 1 април, тъй като в закона пише, че правилата от тази година остават в сила до тази дата.

От години касата налага лимити - фиксирана сума, над която не плаща на болниците. Целта е да не се стига до огромни дефицити. Също така от години болниците отчитат т.нар. надлимитна дейност, която по един или друг начин им се разплаща. За пръв път тази година ограниченията бяха обявени за твърди, при това в размер на 85% от изплатените пари през 2014 г., когато НЗОК стигна до две актуализации на бюджета.

Въпреки записаното в закона бюджетът ще се следи и ако тръгне отново към преразходи, ограниченията може да се върнат, обясниха от касата. Освен това НЗОК разполага и с друга възможност - да намалява цените на клиничните пътеки, ако има опасност от дефицит. При това касата ще може да взема това решение еднолично, което вече предизвика недоволството на лекарския съюз. И тази година имаше опция за намаление на цени, но от касата все пак не прибягнаха до нея. Бюджетът за 2015 г. върви към 64 млн. лв. дефицит по последни данни.

Законът предвижда и "въвеждане на механизми за прилагане на внезапен контрол на изпълнителите в момента на предоставяне на помощта на здравноосигурените лица". От касата от дълго време настояват да имат право да санкционират болница в момента на установяването на нарушението. Сега дори и контрольорът да установи нередности - например че пациентът липсва или че не се правят изисквани от касата манипулации, той не може да глоби болницата на място. Това може да стане чак в края на месеца при отчитането на въпросния пациент, когато обикновено документално пропуските са отстранени или просто пътеката не се отчита. Сега вече одиторът ще може да наложи санкция на момента.

Над 60% от шосетата са в дупки и кръпки. В момента 35% от републиканската и около 65% от общинската пътна мрежа са в окаяно състояние. Това показва анализът към Стратегията за пътна инфраструктура в периода 2016-2020 г., приета от правителството. Оценката се базира на измерване на вида повреди и на засегнатите участъци спрямо общата повърхност на съответния път.

Според анализа 33%, или една трета от автомагистралите и шосетата от първи, втори и трети клас, са в лошо състояние. "Лошо" означава, че повредите по настилката надхвърлят 30%. В средно състояние са 27%. Едва 40% от пътищата получават добра оценка, т.е. дупките и кърпежите засягат под 10% от асфалта.

Подобряването на състоянието на шосетата би довело до сериозни икономически ползи за всички, които ги ползват. Всеки лев, вложен в "рехабилитация" на пътища днес, ще спести на пътуващите 11 лева в бъдеще, сочи анализът.

Но необходимите средства за поддръжка "далеч превишават текущото финансиране". За да се приведе цялата мрежа в добро състояние, през следващите 5 години трябва да се инвестират годишно около 1.1 млрд. лева. Сумата е само за републиканските пътища, които са около 19 хил. км, а отделно трябват 400 млн. лв. за общинските, които са около 20 хил. км. За сравнение, в момента отиват по-малко от 300 млн. лв. за републиканските и под 100 млн. лв. за общинските пътища. Разходите трябва да бъдат поне удвоени, за да се постигне 75% устойчива пътна мрежа до 2022 г., пише в стратегията.

Оказва се, че въпреки усиленото рязане на ленти на ремонтирани и на нови магистрални отсечки през последните години състоянието на пътищата като цяло се влошава. За сравнение, през 1990 г. едва 15% са били в графата "лошо състояние", а сега в нея са вече 33%. От гледна точка на очакванията за увеличение на трафика тези факти звучат още по-песимистично. Прогнозираното нарастване на трафика до 2020 г. е за 15% при общинските и 40% при автомагистралите и скоростните пътища.

Всъщност въпреки усещането, че за пътищата постоянно се харчат много пари, статистиката сочи обратна тенденция. Разходите за поддръжка намаляват през последните 5 години от 0.57% от БВП на 0.18% през 2011 г. През 2012 г. се наблюдава увеличение до едва 0.26%. Подобно развитие има и в другите страни от Източна и Централна Европа. През 2008 г. - последната ни година с бюджетен излишък, за пътна поддръжка са били заделени 400 млн. лева, но от 2009 до 2012 г. сумите варират от 135 до 202 млн. лева годишно.

24 часа

Властта оттегли промените, изкарали полицаите на улиците. Кабинетът оттегля предложените промени в проектобюджета за догодина, които засягат служителите на МВР и заради които полицаите в цялата страна се вдигнаха на протести.

Това обяви министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова след извънредното заседание на Съвета за социално партньорство в неделя сутринта.

"Предложенията за законодателни промени, засягащи социалния пакет на служителите в МВР, ще се осъществяват след обсъждане със синдикалните огранизации в МВР, което ще започне още в началото на тази седмица", заяви Бъчварова. Същият подход ще бъде предложен и за останалите структури и ведомства в сектор "Сигурност". Това са обещали председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и зам.-шефът на Народното събрание Димитър Главчев.

Спорните текстове бяха записани в параграфи от 9 до 15 на проектобюджета и предвиждаха промяна в социалния пакет - порцион, добавки за прослужено време, брой заплати при пенсиониране. Орязването на порциона, включването на добавките за прослужено време в основната заплата и намаляването на броя заплати, изплащани при пенсиониране от 20 на 10, предизвикаха масирани протести на полицаи в цялата страна.

На извънредната сбирка в неделя било решено проектът за бюджет да бъде разглеждан в парламентарни комисии и в пленарна зала без тези текстове. Работна група, излъчена от парламента, и синдикати от целия сектор "Сигурност" започват преговори. Каквото и съгласие да бъде постигнато по тях, те ще бъдат записани в Закона за МВР, а не в закона за бюджета.

"Това, което се разбрахме, е да оттеглим текста и да започнем разговори още в понеделник с представители на синдикалните организации и работна група, формирана от комисии в парламента", поясни Менда Стоянова. В парламента са внесени проектопромени в Закона за МВР и той би могъл да бъде подходящата законодателна форма, в която да се включат, след като се разберем със синдикатите за определени текстове, които да покажат начало на реформата в МВР", допълни тя.

Разговорите ще са по всички важни теми и ще се търси по-дългата перспектива за реформа в МВР, увери Бъчварова. Около 500 души са подали молби за напускане, посочи тя.

Според шефа на Синдикален алианс "Сигурност" в МВР Галентин Грозев на срещата е постигнат "известен консенсус". Въпреки компромиса на властта около 5000 полицаи излязоха пред парламента на национален протест в неделя, разрешен от общината. На 8 ноември бе националният празник на полицая.

Ще бъдат отменени проявите, планирани за следващите дни, обеща Грозев, но добави, че синдикатите остават в протестна готовност. По-късно стана ясно, че следващият протест ще е в четвъртък, когато се очаква бюджетът за догодина да се гледа в бюджетната комисия.

Протестиращите развяваха български знамена и надуваха вувузели. "Спрете ограбването на доходите ни. Няма да търпим повече", пишеше на един от плакатите.

Точно в 13 часа протестиращите изпяха заедно химна на България, след което коленичиха, за да почетат паметта на загиналите служители в системата на МВР.

Обявяват новите рейтинги на университетите. Абсолвентите от кое професионално направление и от кой университет вземат най-добра стартова заплата? Завършилите коя специалност се чувстват най-удовлетворени от придобитото висше образование? Къде се влиза с най-високи оценки от средното образование? Кои са специалностите, които гарантират 100% работа веднага след дипломирането?

На всички тези въпроси кандидат-студентите ще могат да си отговорят без проблем още днес след представянето на петото издание на рейтинговата система на висшите училища в България. Той е създаден от министерството на образованието и консорциум от Институт "Отворено общество", МБМД и "Сирма груп".

В него са включени 74 индикатора, като 52 от тях са рейтингови. Новите индикатори са свързани предимно с регионалната значимост на отбелязаните критерии. Класациите представляват стандартизирана комплексна оценка на висшите училища по съответното професионално направление на базата на тези 52 ретингови индикатора. Те се формират на базата на събрана богата статистическа информация и проведени анкетни проучвания сред студенти, преподаватели, администратори от различните професионални направления във висшите училища, както и сред работодателите, които наемат кадри с висше образование.

Читателите на вестник "24 часа", който е част от инициативата от самото начало, ще получат безплатно пълната версия на класацията на университетите в две книжки.

Оттам кандидат-студенти и родителите им ще могат да се информират подробно кои са най-престижните специалности и в кои университети са.

Индикаторите се разпределят в 6 групи според основните категории, по които се оценяват университетите. Те са: учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социално-битови и административни услуги, престиж и реализация и връзка с пазара на труда.

Рейтинговата система на висшите училища в България е създадена през 2010 г. от Министерството на образованието и науката в изпълнение на проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Чрез тази система министерството на образованието се стреми да даде предпоставки за информиран и рационален избор от страна на кандидат-студентите.

Рейтингът е и инструмент, който нагледно показва постиженията на висшите училища и предизвикателствата пред тях в няколко насоки. Една от тях е, че придобиването на висше образование рязко повишава шансовете за лична и професионална реализация на завършилите и намалява риска от безработица. Рейтинговата система се превръща в добра традиция, която има приемственост вече 5 години. Инструментът се усъвършенства от година на година. Рейтинговата система е полезен инструмент за подпомагане на заложените в стратегията за развитие на висшето образование цели за периода 2014-2020 г.

Труд

Изтребители за шоу купува министър Начев. Военният министър Николай Ненчев обяви, че правителството „Борисов 2" е осигурило средства за нови изтребители и катери за армията ни. В бюджета за 2016 г. има заделени по 80 млн. лв. за двата проекта.

Най-добрият вариант е просто да стартират тези проекти, но със сигурност няма да се договаря въоръжение, тъй като то ще оскъпи двойно цената и хората ще скочат, довери експерт от МО. Той даде пример с това, че идеята е да се купят два многоцелеви патрулни катера, за които не се предвижда дори базово въоръжение. Добрите системи за въоръжение на катерите може да достигнат цената на платформите, коментират военни експерти.

В момента в МО са създадени бордове за управление на проекти. До пролетта на следващата година те ще очакват специални комисии да събират оценки и предложения. Желанието на МО е да стартира разсрочено плащане за 10 години, за да може всяка година да се отделят по около 200 млн. лв. за двата проекта.

Проектът за нови плавателни съдове не е нов за МО. В началото на 2005 г. в конкурс на българското военно министерство участваха германските „Люрсен Верфт" и „Блом и Восс" - част от „Тисен-Круп", испанската „Изар", френската „Армарис" и холандската "Мерведе".

Експертите от МО бяха харесали испанската "Изар". През март 2005 г. за победител по ценова оферта първа бе класирана "Мерведе". По-късно обаче министерството поиска подобряване на офертите, в резултат на което беше избрана „Армарис".

Последователно от цена 1 млрд. евро за четири корвети се стигна до 730 млн. лв. После започнаха преговори само за два плавателни съда, а накрая сделката потъна. Тепърва ще се види какви ще са новите оферти на тези големи компании, но със сигурност един плавателен съд не може да бъде на цена под 200 млн. евро - и то без въоръжение.

Същото се отнася и за изтребителите - в цената за тяхното придобиване няма да се включва нито една ракета или бомба. Премиерът Бойко Борисов уговори командира на ВВС ген.-майор Румен Радев да не подава оставка, тъй като се съгласи да бъде избран нов изтребител за армията ни. Финансовият министър Владислав Горанов вече обяви, че ще бъдат намерени пари за 8 изтребителя. Този проект ще възлезе на около 1 млрд. лева, като машините ще бъдат без никакво въоръжение. То се купува и доставя отделно.

Командването на Сухопътните войски вече обяви, че не е редно да се гледа към ВВС и ВМС, тъй като те са „гръбнакът на армията ни". СВ се нуждаят от нова бронирана машина за пехотата. Армията ни има спешно нужда и от нови радари и ПВО системи. За тях обаче не са предвидени пари нито в бюджета за 2016 г., нито за периода до 2020 г.

Свободни цени за сянката на плажа. Въпреки обещанията на регионалния министър Лиляна Павлова, че изборът на наематели и концесионери на плажове вече ще се обвързва с цените на чадърите и шезлонгите, това няма да се случи, става ясно от обявени в петък процедури за отдаване на пет ивици на наематели. Плажовете са в общините Балчик, Несебър, Созопол и Царево.

В проектите за договори към документацията е записано, че наемателите определят свободно цените на услугите, които предлагат. Новите стопани на петте ивици ще бъдат избрани чрез търг с тайно наддаване, а контрактите ще се сключат за период от 5 години, което значи, че в този период няма да имат таван за цените.

През август регионалният министър Лиляна Павлова заяви, че занапред при концесиите за плажове кандидатите ще получават повече точки, ако предлагат по-ниски цени за чадъри и шезлонги. Такова условие обаче не е записано в петте процедури, ценообразуването изобщо не е отбелязано като критерий. Обещанието на Павлова беше дадено в отговор на искания от хотелиери държавата да регулира цената на сянката, която варираше в широките граници от 5 до 60 лв. на различни плажове това лято.

В проектодоговорите за петте обекта е записано още, че наемателите ще трябва да осигурят свободен достъп до ивиците. Освен това поне 50% от територията на пясъчната ивица трябва да е свободна, за да могат хората безплатно да разполагат свои плажни принадлежности.

Желаещите да наемат някоя от петте ивици могат да кандидатстват по процедурата до 7 декември. Най-висока е цената на плажа „Вая" в Несебър - 35 227 лв. на година без ДДС, а най-ниска на плажа „Варвара" в Царево - едва 1582 лв.

Стандарт

Българи с европейска награда за семеен бизнес. Българските предприемачи Васил и Александра Мирчеви, собственици на "ВМ Финанс Груп", взеха голямата награда за "Най-добър семеен бизнес в Централна и Източна Европа" на австрийската банка "Гутман". Те получиха и още два приза на банката - "За благотворителност в Централна и Източна Европа" и за "Най-добър семеен бизнес в България".

В надпреварата участваха 66 семейни компании от България, Чехия, Унгария, Полша, Украйна и Русия. Те развиват бизнеса си в различни сфери и са едни от най-големите работодатели, инвеститори, филантропи и новатори в своите страни.

Наградите "Гутман" за най-добри семейни компании в Централна и Източна Европа се присъждат след много прецизен и обективен подбор, който се извършва по високи стандарти, разработени от IESE Business School в Барселона. Национални комитети, в които участват авторитетни и влиятелни собственици на семеен бизнес в страната и научни работници, излъчват победителите по държави. Те се състезават за големите награди "Гутман". Коя компания ще бъде отличена, решава специален комитет по наградите с председател проф. Джон Дейвис, завеждащ Факултета по семеен бизнес в Harvard Business School.

"Гордеем се като българи, че получихме голямата награда "Гутман" в състезание с най-добрите семейни компании в цяла Централна и Източна Европа, както и другите две награди. Това е признание за нашия труд, за общия стремеж на нашите фирми към подобряване на управлението и въвеждане на по-ефективни стратегии. Нашите компании израснаха през последните години и това вече се оценява и отвън", каза Васил Мирчев, който е председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на "ВМ Финанс Груп".

"ВМ Финанс Груп" управлява 12 компании в България и чужбина, които оперират в различни сектори на икономиката - бързооборотни стоки, услуги, сградни инсталации и технологии. Васил и Александра Мирчеви са физически собственици на списание "Мениджър" и на сайтовете "МениджърНюз" и "Обекти.бг". "ВМ Финанс Груп" има над 1200 служители. През 2014 г. групата плати 59 млн. лв. данъци.

Банка "Гутман" с главен офис във Виена и клонове в Будапеща, Прага и Залцбург консултира и помага на семейните компании. Притежава над 18 милиарда евро управляеми активи и е една от водещите частни банки в региона.

Пускаме дълг до 3,9 млрд. на международните пазари. През 2016 г. България може отново да излезе на международните капиталови пазари и да пласира облигации в размер до 3,9 млрд. лв. Това е записано в проекта на бюджет за следващата година, който вече се обсъжда в парламента. Въпреки това страната ни ще остане сред отличниците в ЕС по най-малки задължения.

Пласирането на книжа на международните пазари ще бъде част от тригодишната програма за емитиране на дълг в размер до 8 млрд. евро, за която България вече има сключен договор със Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ. По тази програма през настоящата година България вече пласира три емисии облигации със срок от 7, 12 и 20 години в общ размер от 3,1 млрд. евро. С част от тези пари беше погасен мостовият заем заради фалита на КТБ в размер на 1,3 млрд. евро.

През 2016 г. максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет от държавата, е 5,3 млрд. лв., пише в проекта на бюджет. Това означава, че ако на международните пазари се пуснат книжа в максималния размер от 3,9 млрд. лв., за вътрешния ще остане възможност да се пласират държавни ценни книжа до 1,4 млрд. лв. Новият дълг ще се използва за покриване на бюджетния дефицит, който за 2016 г. е планиран на 1,8 млрд. лв., и за плащане по стари дългове на страната. В резултат максималният размер на държавния дълг към края на 2016 г. не може да надвишава 26,6 млрд. лв., пише в проекта на бюджет.

През 2016 г. Министерският съвет може да проведе преговори и сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер до 300 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС за периода 2014-2020 г. Каква част от този рамков заем обаче ще бъде усвоена през 2016 ще зависи от конкретните нужди. Допълнително Министерският съвет ще може да предложи на парламента издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие в размер до 1 млрд. лв. Кабинетът ще може да даде гаранции и по заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително от външни кредитори при условие за последваща ратификация, в размер до 900 млн. евро.

След като дълги години България беше на второ място сред страните от ЕС по-най малък дълг като дял от БВП, през 2014 г. отстъпи с една позиция и сега сме на трето място. На първите две места са Естония с дълг от 10,4% от БВП в края на 2014 г. и Люксембург с дълг от 23% от БВП. В края на 2014 г. дългът на страната ни е 27% от БВП. Като дори с новите задължения от 2016 г. ще запазим третата си позиция. Защото в момента на четвърто място в класацията на страните с най-малки задължения, с доста голяма дистанция след нас, е Румъния с дълг от 39,9% от БВП. Най-големи задължения в ЕС имат Гърция (178,6% от БВП), Италия (132,3% от БВП) и Португалия (130,2% от БВП).

Монитор

Хитреци се изкарват инвалиди за безплатен GSM. Хитреци въртят нови измами с мнима инвалидност, научи „Монитор". „За да получат по-бързо решение и по-висока група инвалидност, която им дава право на безплатна карта за транспорт, за придружител и безплатен телефон, някои болни успяват да си надпишат заболявания, от които не страдат." Това съобщи Пенка Георгиева - председател на пациентската организация „Заедно с теб". Тя разказа за 68-годишна жена с кардиологично заболяване, която чрез своя позната е хоспитализирана в ендокринологична клиника. Така, без да е диабетичка, тя успява да получи по-изгодно решение от ТЕЛК, с което снабдява дъщеря си с безплатна карта за транспорт. Подобни случаи са масова практика, категорични са от пациентските организации.

Купуваме зимнина във „Фейсбук". Търговията с фермерски храни се премества успешно в социалните мрежи, а „Фейсбук" е на път да се окаже най-големият магазин за български стоки. Само на един клик разстояние са десетки предложения за пресни плодове и зеленчуци, домашни консерви, може да се купи дори кашкавал, сирене и масло от различни производители. Продавачите са от всички краища на страната, като малцина от тях имат претенции да предлагат биохрани. Консервираните продукти са по проверени семейни рецепти, а разнообразието от „артикули" може да удари в земята и голямо преработвателно предприятие. Освен традиционната домашна лютеница, която върви средно по 5 лева за малко бурканче, от Фейсбук може да се купят печени чушки с мед, патладжани, различни консервирани салати и други домашни вкусотии, като цената започва от 6 лева.

Сладката и мармаладите също са на почит като за тях трябва да се платят по 4-5 лева на бурканче. В момента особено актуални са ябълките и зелето. Цената за плода на греха е между 60 ст. и левче, но мераклиите трябва да си купят поне десетина килограма. Всъщност само така излиза сметката и на хората, които изпращат продуктите. Не е рядкост да се видят въпроси, като „Костеливи ли са орехите?" или „Къде набрахте кестените?", но в тези групи все още цари мир и информацията се обменя веднага. Доставката в повечето случаи е с куриерска фирма, като в този случай цената се натоварва с още поне 6 лева, ако колетчето е до 5 кг.