Капитал Daily

Никой не иска да даде голям кредит на БЕХ без държавна гаранция. Опитът на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да намери заем от 650 млн. евро или да емитира облигации на същата стойност е пред временен провал. До изтичането на крайния срок за оферти - 26 октомври, нито една банка не е пожелала да отпусне кредит, а два кандидата са внесли оферти, в които обаче се настоява за държавна гаранция. Намерение за участие бяха заявили 12 финансови групи за облигациите, а една банка искаше да отпусне заем.

Причините за слабия интерес са няколко - но основната е, че държавният холдинг, а и цялата енергетика, е в лошо финансово състояние. БЕХ отчете 274 млн. лв. загуба на консолидирано ниво за 2014 г., а НЕК е на практика в колапс, тъй като регулаторът му налага вече няколко години да работи на загуба. Сред другите основания за слабия интерес е, че сроковете са били къси и някои кандидати не са успели да довършат финансовото си проучване, както и това, че Централна и Източна Европа в момента не са в центъра на инвеститорския интерес.

Сега изходът за държавния холдинг е да опита още веднъж да събере оферти и по този начин да осигури поне част от нужната сума. А за останалата част да се надява правителството да отпусне държавна гаранция. Естествено, ако правителството иска да влязат в сила споразуменията с двете американски централи, от които леко ще паднат разходите за електроенергия.

Пари, но само срещу гаранция

Засега от БЕХ коментираха единствено, че "към момента назначена със заповед на изпълнителния директор комисия разглежда постъпилите оферти".

Според източници на "Капитал Daily" единият от кандидатите, подал оферта, е консорциум между Citibank, HSBC, ING, Societe Generale и Unicredit. Групата е предложила мостово финансиране за 500 млн. евро, но при изричното условие да бъде осигурена държавна гаранция. За последващите облигации, които може да бъдат емитирани до шест месеца или до година - в зависимост от пазарите, не се търси обезпечение.

Другият участник, подал окончателна оферта, е италианската инвестиционна банка IMI, която е част от групата на Intesa Sanpaolo. Те обаче са предложили едва 65 млн. евро мостово финансиране без държавна гаранция, което е крайно недостатъчно за нуждите на БЕХ. В предложението е имало и сума от порядъка на няколкостотин милиона евро мостов заем, но отново при условие за обезпечение.

От Министерството на финансите в сряда не отговориха дали биха преразгледали позицията си за отпускането на подобна гаранция. Досега основният мотив за техния отказ бе, че тези средства не са предвидени в бюджета за 2015 г. Предстоящото му преразглеждане обаче би било удобен момент за отпускането й, макар че това би натоварило значително държавния дълг на страната.

БНБ избра "Делойт България" за консултант при оценката на банките. Българска народна банка е избрала "Делойт България" за консултант при предстоящата оценка на качеството на активите и стрес-тестовете на българските банки. Това става ясно от публикуваните на сайта на централната банка протоколи от заседанията на комисията оценяваща офертите по обществената поръчка и решение, подписано от новия главен секретар на БНБ Снежанка Деянова.

Единият от другите двама кандидати - Mazars, е отстранен тъй като заедно с допълнително поискани от централната банка документи е предоставил и ценовата си оферта преди моментът, в който трябва да се отворят запечатаните пликове на всички участници. Другият - Oliver Wyman, губи по точки след като е предложил по-добро техническо изпълнение на задачата, но и над двадесет пъти по-висока цена от тази на "Делойт" и чувствително надвишаваща индикативната цена на обществената поръчка - 1.7 млн. лв.

Съотношение цена-качество

Допреди ценовите оферти Oliver Wyman изглеждаше почти сигурен победител. При отварянето на техническите оферти, компанията получи 68 от максималните 70 точки, като навсякъде е оценена перфектно от експертите на БНБ водени от подуправителя отговарящ за банков надзор Димитър Костов, освен при анализа на данните след оценката на активите и стрес тестовете, където получава 8 от 10 т. Същевременно "Делойт България" получава едва 44 точки, като по почти всички фази от процедурата БНБ има забележки към предложеното изпълнение.

При отварянето на ценовите оферти обаче мачът буквално се обръща. Предложението на Oliver Wyman, която консултираше и ЕЦБ при аналогичната оценка на най-големите европейски банки, е за 16.72 млн. евро (32.7 млн. лв.) без ДДС. "Делойт" от своя страна се е вместила в индиктивната цена в поръчката на БНБ и е предложила да изпълни задачите за общо 1.57 млн. лв. без ДДС.

Заради голямата ножица Oliver Wyman получава едва 2.27 т., а "Делойт" - максималните 30 т. Така като крайно българското поделение на Deloitte събира 74 т. и изпреварва Oliver Wyman, която остава със 70.27 т. Ценовото предложение на отстранения участник Mazars така и не става ясно.

Сега

"Заложниците" в "Арена Армеец" съдят държавата за незаконен арест. Безпрецедентният хаос при приемането на изборните протоколи и бюлетини в Общинската избирателна комисия (ОИК) в София, който направи над 5000 души "заложници" в продължение на две денонощия, ще повлече вълна от жалби и искови молби срещу държавата.

119 членове на секционни избирателни комисии (СИК) вече са се оплакали в прокуратурата, че са били незаконно задържани в столичната спортна зала "Арена Армеец", съобщиха от държавното обвинение. Те са били заключени там часове наред, а заради нечовешките условия по предаване на чувалите с бюлетини към залата непрекъснато хвърчаха линейки. 117 души бяха прегледани от медицински екипи, 12 души бяха приети в болница. Заключените писаха апели за помощ по прозорците и се оплакваха, че нямат възможност да излязат. Централната избирателна комисия (ЦИК) се опита да тушира проблема, като изпрати смешните 50 походни легла в залата и храна, за която хората разказват, че се редили дълго на опашка.

В жалбите си служителите на СИК твърдят, че са били задържани незаконно. Те питат по чие разпореждане е станало това и защо не са били уведомени по реда на НПК за ареста си. Другият въпрос е защо не са били освободени, след като ситуацията била показана по медиите. Подобен казус съществува и с няколко десетки души, които две денонощия мръзнаха около "Арена Армеец". Това са били шофьорите от всички столични общини, които са имали за задача да извозват до секционните комисии членовете им, предали чувалите с книжата. Тъй като нямало никаква организация и не се знаело кой кога ще излезе, общинските служители прекарали два дни пред залата, мръзнейки, без храна и без достъп до тоалетна.

Все още не е ясно дали прокуратурата ще започне разследване за действията на ОИК. От държавното обвинение заявиха, че по жалбите трябва да се произнесе наблюдаващ прокурор. Зам. главният прокурор Борислав Сарафов обаче каза, че няма основание да се търси отговорност за незаконно задържане. "При едно противозаконно задържане трябва да има умисъл. Трябва да се прави разлика между противозаконно задържане и организационни неуредици", заяви той.

На друго мнение е адвокат Михаил Екимджиев. Той прогнозира успешни дела срещу държавата, ако прокуратурата не се задейства. "Смущаващо е, че цялата ситуация около "Арена Армеец" бе окачествена от повечето наблюдатели и анализатори като организационен хаос и опорочаване на изборите. Никой обаче не видя бруталното нарушение на основното конституционно право на лична свобода и неприкосновеност. Тези хора бяха държани денонощия насилствено под полицейска охрана на една ограничена територия", каза адвокатът, цитиран от Медиапул.

Според Екимджиев всички потърпевши могат да съдят държавата, а съдът в Страсбург имал богата практика за незаконното задържане. "За някои хора с влошено здраве, които се нуждаят от животоподдържащи медикаменти, това третиране от страна на държавата минава границата на суровост и вече представлява нечовешко и унизително отнасяне. Подобно отнасяне е забранено и от българската конституция. За тях случилото се е неочаквано. Всички те казват, че не са допускали, че ще бъдат държани с дни", обясни той.

Македония изпревари България с 26 места по условия за правене на бизнес. Декларациите на икономическото министерство за ударно подобряване на бизнес средата у нас видимо не се сбъдват. България за поредна година не успява да подобри осезаемо условията за работа на фирмите. Това показва годишната класация на Световната банка - Doing Business 2016. Проучването обхваща 189 държави. В класацията страната ни за втора поредна година е поставена на 38-о място, което делим с Мексико.

Една позиция пред нас е Румъния. На престижното 12-о място, 26 позиции преди България, е поставена друга наша съседка - Македония. Само за една година тя буквално се е изстреляла с 18 места нагоре в класацията, където преди година е била 30-а. Причината за това е, че съседите са съкратили почти двойно голяма част от дейностите, свързани със стартирането и работата на една компания.

За поредна година лидер в правенето на бизнес и облекчени условия за фирмите е Сингапур. Тройката на най-добрите се допълва от Нова Зеландия и Дания, която измества миналогодишния номер 3 - Хонконг. Най-зле в проучването се представят Еритрея, Либия и Южен Судан.

България изостава по редица от критериите, следени от Световната банка. Най-отчайващо се представяме при достъпа до елмрежа. По този показател страната ни е на 100-тна позиция, като "опъването на жицата" губи на фирмите 130 дни, 6 процедури и много допълнителни разходи. Подобна е ситуацията и с регистрирането на собственост, за което са нужни 8 дни и 6 процедури. За да си платят данъците, фирмите губят по 423 часа годишно и затова по този показател България е поставена на 88-о място. По показателя "процедура по фалит" страната ни е 48-а. У нас производството по несъстоятелност продължава средно 3.3 години.

Да започнеш бизнес в България отнема цели 18 дни, докато в съседна Македония например, която не е член на ЕС, има една-единствена процедура и това става само в рамките на един ден. Включването на фирма към електромрежата също е улеснено - отнема малко повече от месец и изисква три процедури.

Изненадващо, въпреки често променящото се законодателство и оплакванията от несигурната среда, страната ни заема престижната 14-а позиция по отношение на защитата на инвеститорите. Основна заслуга за това има краткото време, нужно за транспортиране на стоките при внос и износ, показва докладът Doing Business 2016.

24 часа

До 10 дни "Виваком" може да има нов собственик. До 10 дни една от най-бързо развиващата се у нас компания - "Виваком", може да има нов собственик. Това прогнозираха финансисти, след като световната агенция Ройтерс съобщи, че "ВТБ капитал" - инвестиционното поделение на руската банка ВТБ, е наела световна консултантска компания, която да помогне за незабавната продажба на най-големия български телекомуникационен оператор "Виваком".

"Надяваме се процесът да бъде приключен бързо", казва пред Ройтерс Милен Велчев, който е главен изпълнителен директор на "ВТБ капитал" за България.

През ноември 2013 г. собствениците на телекома взеха 150 млн. евро мостов заем от ВТБ банк, като агент по набирането стана самата руска финансова институция. Срокът парите да бъдат върнати бе 22 май 2015 г.

Компанията БТК има сложна верига на собственост - 43% бяха на Цветан Василев, който чрез подставени компании тегли заеми от Корпоративна търговска банка, за да закупи тези проценти. После чрез сложна офшорна схема процентите стават собственост на неясни фирми. Други 33% от БТК са на руската ВТБ през "ВТБ капитал", а останалите 23% са на кредитори на компанията. Един от тях - американецът Майкъл Тененбаум, е в надзора на БТК.

На 22 май 2015 г., когато 150-те милиона евро трябваше да бъдат върнати, КТБ е затворена и вече е известно, че фирми бушони са изтеглили пари от нея, за да закупи Цветан Василев своя дял, а самият банкер е беглец в Сърбия.

Според "Капитал" след май ВТБ изкупува вземанията на всички останали банки и пристъпва към осребряване на обезпечението - 100% от акциите на регистрираното в Люксембург дружество Inter V Investment - то е част от сложната верига на собствеността в БТК, което пред още други две държи 100% от компанията.

Според съобщението в Ройтерс кредитът от 150-те милиона евра е бил гарантиран точно с всички акции на дружеството InterV - индиректната холдингова компания на "Виваком".

"Достатъчно толерантно се отнесохме към акционерите - дадохме им време от повече от 5 месеца, за да рефинансират заема и да ни изплатят сумата", коментира пред "24 часа" бившият финансов министър. Така Милен Велчев обясни започналото принудително изпълнение и наемането на максимално професионален и доверен консултант за администратор на сделката. Той е сигурен, че процесът ще приключи бързо и се надява, че ще бъде възстановена заетата сума. "Виваком" има стабилен бизнес, солидни финанси и здравословен счетоводен баланс", допълни Велчев.

"ВТБ капитал" е действала и ще действа според професионалните си отговорности и правни задължения при този процес, заявява и Ник Хът, главен изпълнителен директор на дружеството.

Велчев, който вероятно е получил от руската ВТБ мандат за краткото съобщение по повод започналата сделка, не пожела да назове консултантската компания, наета за незабавната продажба. Според наши източници посоченият администратор по сделката от "Капитал" - Ernst & Young - Люксембург, е верен.

Не бил точен обаче списъкът на четиримата вероятни купувачи на БТК.

Около 18 са били кандидатите за "Виваком", действително са останали четирима. До 10 дни ще е ясно кой е истинският и дали е действително един от четиримата, посочени от "Капитал" - Рони Пецик, Спас Русев, Марк Шнайдер или самата ВТБ "Капитал".

Министър Ненчев: Имаме пълни гаранции от Полша за ремонта на МиГ-овете. Аз получих пълни гаранции за ремонт на двигателите от Полската държава. Ние сключихме междуправителствен договор, обясни министърът на отбраната Николай Ненчев в сутрешния блок на Би Ти Ви. Той дори призова водещия да направи разследване по въпроса, свързан с модернизацията на изстребителите ни МиГ-29. "Искайте от мен договорите, протоколите и ще получите интересни отговори", каза Ненчев.

Преди няколко месеца той е получил мандат за разговори за търсене на нов многоцелеви изстребител. "Вчера издадох заповед, ще бъде определена комисия, Комисията по отбрана ще бъде съпричастна. Ще се стремя обществото да бъде максимално информирано за нашия избор", обясни министърът.

По негови думи военни има не само на границата ни с Турция. "Те помагат на Гранична полиция, като оказват всякакво съдействие. Аз разпоредих наш хеликоптер да направи оглед на границата, за да види какво е положението", каза ое той.

Труд

Балотажът - спасен в последния момент. Забавянето на протоколите на общинските избирателни комисии с резултатите от първия тур на местния вот днес бяха на ръба да провалят законното провеждане на балотажи за кметове в неделя. Причината е, че от печатницата на БНБ и петте подизпълнители на изработване на изборни книжа обявиха, че " не гарантират", че ще могат да отпечатат и транспортират необходимото количество бюлетини в законовия срок и те да са налични на 1 ноември за гласуване.

Писмото, с което "Труд" разполага, бе пратено до премиера Бойко Борисов и шефката на парламента Цецка Цачева. Печатарите поискаха дори вторият тур да се проведе не на 1 ноември, а на 8 ноември. Според писмото до 11 ч в сряда са били одобрени едва 1/3 от образците за балотажи, въпреки че срокът за това и по закон, и според инструкциите на ЦИК към общинските комисии, е бил 48 часа след края на изборния ден.

Заради казуса имаше спешна среща между представители на правителството, на парламента, на ЦИК и на печатниците, свикано от вицепремиера Томислав Дончев, който отговаря за изборната организация.

Шефът на правната комисия в НС Данаил Кирилов (ГЕРБ) припомни, че балотажът няма как да бъде отложен без промяна в закона. В Изборния кодекс изрично пише, че вторият тур не може да е след повече от 7 дни от първия тур.

Председателката на ЦИК Ивилина Алексиева обаче следобед обяви, че за балотажа трябва да се утвърдят образците на 1128 бюлетини, като на 1100 вече са готови. Останалите 28 образци трябваше да са готови до 17 часа.

Представители на печатниците към края на деня също се бяха успокоили, защото протоколите започнали да пристигат. От БНБ също увериха, че производственият процес по отпечатването на бюлетините за втория тур "протича гладко и в съответствие с поетите срокове".

Още през юли печатарите поискаха вторият тур да е 2 седмици след първия заради притеснения, че броенето ще се забави. Тогава, въпреки че имаше парламентарно време, управляващите от ГЕРБ отказаха да променят Изборния кодекс непосредствено преди вота.

Командировките на депутатите ни струват 1 671 446 лева за година. Българският данъкоплатец е платил 1 671 446 лв. за командировки на депутатите от 43-тия парламент. Разходите са за пътувания в страната и в чужбина.

Сумата е натрупана от 27 октомври 2014 г. - деня, в който бе конституирано новото Народно събрание, до 30 септември т.г. През този период избраниците са били и в зимна, и в пролетна, и в лятна ваканция. Данните са от справка по Закона за достъп до обществена информация, изготвена по искане на "Труд".

Парите, които сегашните депутати са похарчили за командировъчни, са повече от сумата, която кабинетът „Борисов 2" отпусна на Министерството на външните работи да организира референдума зад граница - 1,5 млн. лв. За близо година 42-рият парламент е похарчил 1 784 310 лв. за пътувания в страната и в чужбина.

Най-големи са разходите на народните представители за посещения в районите, от които са избрани - 1 177 906 лв. Сред тях 764 854 лв. са за пътни, 315 890 лв. за дневни и 97 162 лв. за хотел. Със служебни коли и гориво депутатите са навъртели 1 434 457 км из страната.

За командировки в чужбина са дадени 493 540 лв. С тях са осъществени 333 пътувания.

333 пътувания в чужбина са направили депутатите от 27 октомври 2014 г. до 30 септември т.г. В командировки зад граница са ходили обаче само 102 от 240 народни представители. Техните общи разходи са 493 540 лв., от които 267 289 лв. за транспорт, 165 097 лв. за хотели и 61 154 лв. за дневни.

Първенец по командировки зад граница е бившият външен министър Кристиан Вигенин, който в момента е депутат от левицата. Той е пътувал 18 пъти и е посещавал основно няколко европейски столици, сред които Брюксел, Рим, Берлин, Будапеща, Мадрид, Лондон, Кишинев, Киев и Сараево. Вигенин е пътувал и до Батуми в Грузия. За командировките на социалиста парламентът е платил 13 873 лв.

Най-скъпи са пътуванията на депутата от БДЦ Румен Йончев - 27 762 лв. Той е ходил 13 пъти в чужбина, като е обикалял из четири френски града - Париж, Марсилия, Брест и Лориент. Йончев е пътувал и до САЩ, до Норвегия и до Армения.

Сред най-интересните дестинации са Баку в Азербайджан, където са ходили шефката на комисията по култура Полина Карастоянова (ПФ) и депутатите Павел Христов (ГЕРБ) и Хамид Хамид (ДПС), и Токио в Япония, където са пътували Десислава Атанасова (ГЕРБ), Филип Попов (БСП) и Настимир Ананиев (РБ).

Зам.-шефовете на парламента Алиосман Имамов (ДПС), Димитър Главчев (ГЕРБ) и Красимир Каракачанов (ПФ) са посетили Ханой във Виетнам. Единственият депутат, който е пътувал в делегацията на президента Росен Плевнелиев до Монголия и Корея, е шефът на екокомисията Станислав Иванов (ГЕРБ), който е посетил Улан Батор и Сеул.

Стандарт

Купуват влакове с пари от Летище София. Бъдещето на БДЖ зависи от отдаването на концесия на Летище София, обясниха за "Стандарт" от транспортното министерство. В проекта на бюджета за 2016 г. е записано, че се очакват приходи в хазната от еднократно концесионно плащане в размер на 600 млн. лв. През 2016 г. се предвижда да се проведе концесионна процедура и да се сключи договор за предоставяне на концесия на Летище София. Заплащането на еднократно концесионно плащане от страна на кандидата, определен за концесионер, ще бъде условие за влизане в сила на концесионния договор. Целта е чрез провеждането на явна процедура Летище София да бъде отдадено на концесия, с приходите от която да се стабилизира БДЖ, като се закупи нов подвижен състав, обясниха от министерството на Ивайло Московски. Сумата от 600 млн. лв. е ориентировъчна и е записана в отделен текст след уговорка между министрите на транспорта и на финансите с цел при получаването й тя да не влезе в Сребърния фонд, а да се използва целево само за оздравяване на БДЖ, обясниха от транспортното министерство.

Припомняме, че след отхвърлянето на "Плана за оздравяване и развитие на групата на Холдинг БДЖ за периода 2015-2022 г." положението на двете държавни жп компании остава трагично.

До дни се очаква да бъдат готови правния, техническия, екологичния и финансово-икономическия анализ на Летище София. След това ще се проведат процедури по опубличаване на имоти на аеропорта, необходими за дейността от бъдещия концесионер, които ще отнемат няколко месеца. Става дума за зони извън летателното поле, собственост на "Летище София" ЕАД, като ГСМ-а, автостопанството, паркингите за автомобили пред двата терминала и др. Официален интерес към концесията на летището вече обяви вторият по големина германски аеропорт - Мюнхен, а запитвания има и от оператори от Франция, Китай и пр.

Финансовото състояние на "Летище София" ЕАД е стабилно, въпреки че то изгуби част от наземното обслужване на най-големите авиокомпании. Приходите за 2014 г. са 107,245 млн. лв., а печалбата след данъчно облагане - 5,251 млн. лв. Дружеството изплати и дивидент на хазната от 3,15 млн. лв. То обаче има огромни дългове към кувейтската компания МАК/АДМАК, за признаването на които тече процедура за обжалване пред трета инстанция.

Митниците поемат ГКПП-тата. Митниците поемат стопанисването на граничните пунктове от областните управи, обяви директорът на агенцията Ваньо Танов. За целта в системата се назначават над 80 човека, а в бюджета за 2016 г. ще бъдат предвидени повече средства. Ще бъдат предвидени средства и за извършване на ремонти по граничните пунктове. Шефът на митниците призна, че е изненадан от обявената от КНСБ преди ден новина, че от 1 януари с 5% ще бъдат увеличени заплатите на служителите в НАП и Агенция Митници. "Още от средата на годината съм поставил въпроса пред финансовия министър, но не зная да има крайно решение, всичко зависи какви ще бъдат приходите", коментира вчера пред журналисти Ваньо Танов. Той се похвали, че към момента Агенция "Митници" е преизпълнила плана за приходите с 220 милиона лева.

Междувременно правителството реши да осигури допълнителни средства за оборудване на гранично-полицейските наряди. Става дума за 200 000 лв. за закупуване на подходяща екипировка на граничарите и за оборудване на служебните им автомобили.

Монитор

Плащаме само с карта на КАТ и чиновниците. Всички ведомства трябва да започнат масово поставяне на ПОС терминали в службите си, които събират пари от гражданите и фирмите за извършваните административни услуги. Както и да направят така, че хората да ползват масово ПОС терминалите за плащанията си към тях. Със свое решение от вчера кабинетът задължи министерствата в срок до 2 декември да представят анализ на Министерството на финансите. В него трябва да посочат какви са причините за слабото използване на ПОС терминали и какви са планираните мерки за тяхното преодоляване. Ако последните бъдат приложени, това означава, че в рамките на няколко години ще можем да плащаме на КАТ и чиновниците само с карта. Плащането през ПОС на различните услуги към държавата е напълно безплатно, защото банковите такси се поемат от държавата. Според данните на Министерството на финансите има ведомства, в чиито служби са инсталирани само по 1-2 ПОС терминала. В други пък на устройствата не се регистрират никакви плащания или най-много по едно-две.

Въпреки че има генерално решение за намаляване на плащанията в брой към държавните ведомства, всяко от тях е свободно да решава в коя от структурите си ще сложи ПОС терминали и колко ще са те.

С най-голям брой инсталирани ПОС терминали към средата на тази година е МВР - 265, съобщиха от Министерството на финансите. Средно на месец през един терминал в системата на МВР минават 41 плащания. Правосъдното министерство е инсталирало 165 устройства, като средномесечно на един ПОС се правят 76 трансакции. Според ведомството на Владислав Горанов при тях има сериозен капацитет за увеличаване на плащанията през ПОС, като се има предвид видът и обемът на предоставяните услуги в системата на МВР и на правосъдието. Този капацитет не е усвоен вероятно поради слабости в организацията на работата недостатъчно или дори в някои случаи липса на инициатива за предлагане и насърчаване на плащанията чрез ПОС терминали и други причини от субективен характер, посочиха от министерството.

В структурата на транспортното министерство има 53 ПОС терминала, като натовареността им е от порядъка на 29 плащания месечно на устройство. С по 1 плащане на месец се отчитат 19-те устройства в икономическото министерство. При отбраната трансакции на един терминал са 2 месечно, като броят на ПОС е 10. В енергийното ведомство пък има само две устройства, като през всяко от тях минават по 5 плащания месечно.

Видимо неефективно е администрирането на процеса по внедряване и прилагане на ПОС терминали в системата на Министерството на земеделието и храните, посочват от финансовото ведомство. То има инсталирани 45 ПОС-а, от които нормално работи само един и той е на Професионална гимназия по селско и горско стопанство в Кърджали. За първите шест месеца на всички 45 терминала са регистрирани 106 плащания, като 97 от тях са на гимназията. От финансовото ведомство смятат, че като се имат предвид функциите и таксите, които се събират от много граждани и фирми от Българската агенция по безопасност на храните и от комисиите по поземлена собственост, те също трябва да внедрят ПОС терминали. Такива устройства има само в две поделения на БАБХ, на които са регистрирани само няколко трансакции.

Специнспектори плъзват из курортите. Специални инспектори ще проверяват туристическите обекти в курортите. Това съобщи вчера министърът на туризма Николина Ангелкова по време на заседание на икономическата комисия в НС. По думите й създаването на туристическият инспекторат е предложено със законови промени, които ще бъдат разгледани в най-скоро време. Така министърът отговори на исканията на бранша за създаване на туристическа полиция.

Представители на бизнеса поискаха вчера и намаляване на ДДС за услугите предлагани в курортите, а не само за настаняването. Нели Сандалска шеф на „Бороспорт" даде за пример, че този данък за туризма е по-нисък, отколкото у нас в много от страните от ЕС. „В Австрия той е 10%, наполовина на основния, в Германия, Франция и Италия е 7%", припомни тя. Според нея ставката у нас от 20% силно намалява конкурентните възможности на родния туризъм и в частност на зимните курорти. Мариян Беляков от „Пампорово" поиска намаленият ДДС за настаняване в пакетна услуга от 9% да се прилага и за зимния туристически продукт, защото в планинските курорти хората идват основно да карат ски.

Депутати от икономическата комисия и всички присъстващи на заседанието от бранша остро поставиха въпросите за състоянието на пътищата към зимните ни курорти. Според тях спешно трябва да се ремонтира и обезопаси шосето между Чепеларе и Смолян, пострадало през миналата зима от свлачища. От туристическия бизнес поискаха още да се разреши на повече самолети на руски авиокомпании да ползват летище Пловдив, от което туристите отиват към курорта Пампорово. Повдигнат бе и въпросът за сигурността на електроснабдяването на зимните центрове.

Зам.-министърът на външните работи Христо Ангеличин информира депутатите за ускореното издаване на визи на турски граждани, посещаващи нашите курорти. „На всички от тях, ползвали през последните 12 месеца такива визи ще им бъдат издавени краткосрочни и многократни визи с валидност 3 месеца и престой 60 дни", обясни той.

Въпреки проблемите от бранша обявиха, че очакват ръст през предстоящия сезон и декларираха, че са готови със ски патрулите, които ще следят за реда по пистите. Според Нели Сандалска в момента записванията на британския пазар са с 25% повече и до края на зимата очакваме спрямо миналата година.

Министър Ангелкова пък съобщи, че проучванията на някои чужди консултантски компании поставят България в топ 10 на предпочитаните дестинации за зимна почивка. Министърът отчете като успешен миналия зимен сезон, когато 1,2 млн. туристи са посетили страната ни - с 8,2 на сто повече спрямо предходния, а приходите са били около 426 млн. евро.