Капитал Daily

Сделките за деветмесечието: Бавното завръщане на чуждия капитал. Тази година за пръв път в това десетилетие, имаше струпване на няколко сделки с чуждестранни купувачи инвеститори, които разчупиха тенденцията външните инвеститори да напускат България. Сливанията и придобивания в страната са далеч от рекордните световни стойности, но все пак малко съживяване има и тук.

Какво се случи на местния пазар от началото на годината и кои са секторите с потенциал ще дискутираме на организираната от вестник "Капитал" за десета поредна година конференция "Сделки и инвеститори", която ще се проведе на 27 октомври в "София хотел Балкан". Съорганизатори на събитието са BlackPеak Capital и Entrea Capital. Партньори на форума са Schoenherr, Deloitte, EIF, както и BVCA. Всяка година конференцията събира компании, консултанти, инвестиционни фондове, предприемачи и инвеститори, като създава платформа за срещи, дискусии, обмяна на смислен опит и начало на нови партньорства.

Лятно успокояване, но съчетано с умерен оптимизъм. Тава е описанието на пазара на сливания и придобивания (M&A) в България през третото тримесечие на 2015 г. На пръв поглед забавянето на темповете, което дойде след минизалпа от началото на годината, плавно премина в лятно спокойствие. Ваканционните месеци обаче свършиха с една от най-големите сделки за годината - продажбата на телекомуникационния оператор "Близу" за 120 млн. евро. Така към есента умереният оптимизъм на пазара се запазва, а сигналите за интерес от стратегически инвеститори не са изчезнали.

Според наблюденията на консултантската компания Entrea Capital в периода от 1 юли до 16 октомври 2015 г. в страната са приключени 13 сделки по сливания и придобивания, като са oбявени още шест. За сравнение, през второто тримесечие приключените сделки бяха осем при също шест в процес, сочат данните на дружеството. По думите на Климент Начков, който е старши консултант в компанията, активността през третото тримесечие е "прилична за българския пазар", а интересът към България както от страна на стратегически, така и от финансови инвеститори остава стабилен.

"Пазарът все още се движи от продавачите. Но за разлика от предходни години сега виждаме много по-силен интерес от чуждестранни и местни инвеститори да участват в процеса като потенциални купувачи. Оттук и самите продажби станаха значително по-усложнени поради многото участници. Това е положителна индикация, защото дори купувачите все още да не са свръхактивни, техният интерес бързо може да се събуди, ако има подходяща сделка. Това означава, че българският пазар се наблюдава активно отвън и отвътре", обобщава наблюденията си адвокат Илко Стоянов от Schoenherr, правни консултанти на продавачите или финансиращите страни по трите топ M&A сделки за 2015 г. - "КАИ груп", "Близу" и "Амета".

Слабо спрямо еуфорията по света

Така, докато на глобално равнище пазарната активност продължава да се движи с рекордни от периода преди световната криза насам темпове (по данни на Thomson Reuters само за третото тримесечие в света са обявени сделки за над 1 трлн. долара), България и регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като че ли остават леко встрани от инвеститорския интерес. Фокусът в глобален мащаб е насочен главно към компании от САЩ, Западна Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион, докато в по-голямата част от страните от ЦИЕ активността е по-умерена. Сред изключенията традиционно е Полша и Чехия, където икономическият растеж изпреварва този в повечето страни в региона, отчитат от консултантската компания Allen & Overy. Според анализаторите от компанията икономическите проблеми в Русия и продължаващите неясноти, свързани с кризата в Украйна, все още възпират инвеститорите и помрачават М&A активността в региона, както и в бившите съветски републики. В последния си доклад за перспективите пред M&A пазара в Европа от адвокатската кантора CMS също посочват събитията в Русия като фактор, който ще спъва по-осезаемото съживяване на активността в региона на ЦИЕ.

Общият обем на сделките за тримесечието в България, за които цената е обявена, е под 160 млн. евро. Извън лидера "Близу" останалите са в графата малки. Най-големите от тях пък - влизането на финансови инвеститори в "Уолтопия" и излизането на германския гигант Bosch от петте му проекта за ВЕИ в страната, илюстрират и някои от основните тенденции на пазара. Едната от тях е увеличаващата се активност на фондовете за споделено инвестиране BlackPeak Capital и Empower Capital, които бяха създадени с европейски средства от този програмен период, управляват общо 25 млн. евро, които до края на годината трябва да достигнат до работещи малки и средни български компании. Три от по-големите сделки, завършени през тримесечието, са именно инвестиции на BlackPeak - освен в производителя на стени за спортно катерене "Уолтопия" фондът влезе и в доставчика на електроенергия до места без изградена мрежа "Интернешънъл пауър съплай" (IPS), както и в аутсорсинг компанията от IT сектора "Булпрос консултинг". По думите на управляващия съдружник във фонда Росен Иванов през тримесечието са били затворени още две по-малки сделки, а в момента усилено се работи по други три.

Фалитът на КТБ удвои бюджетния дефицит за 2014 г. Брюксел вече има основание да започне процедура по свръхдефицит срещу България. Причината е, че по окончателни данни бюджетният дефицит на начислена основа, с който работи комисията, е 5.8% от брутния вътрешен продукт (4.826 млрд. лв.) през 2014 г. През пролетта Националният статистически институт обяви, че "дупката" е 2.9% (2.337 млрд. лв.). Огромното разминаване се получава заради различната методология на изчисление, която използват двете институции. Според българската статистика държавният заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер на 2 млрд. лв. не трябва да бъде включван към централния дефицит. Европейската статистическа служба обаче е на противоположното мнение. НСИ имаше няколко месеца да убеди европейските си колеги в правотата си, но крайният резултат предполага, че не са успели, след като в сряда публикува крайните данни, в които заемът е включен. Той беше изтеглен от държавата, за да се помогне да се изплатят гарантираните депозити след фалита на КТБ, тъй като във фонда нямаше достатъчно средства.

Какво следва

Процедурата по прекомерен дефицит изглежда почти неизбежна, тъй като тя се задейства автоматично при надхвърляне на 3-процентната граница, заложена в европейския пакт за стабилност и растеж. Разбира се, изключения са възможни. Според европейските правила има вариант процедурата и да не бъде стартирана, но само ако комисията бъде убедена, че резултатът е еднократен и ако е близо до 3-процентния праг. Предвид регистрираните излишъци през първите девет месеца на тази година българското правителство няма да има проблем да убеди Брюксел, че ще успее да свие дефицита под 3% тази година. Проблем може да има обаче по втория критерий, тъй като отчетеният дефицит е близо два пъти над разрешеното ниво.

Министерството на финансите обаче смята, че няма да се стигне до стартиране на процедурата. В съобщение от ведомството на Владислав Горанов посочиха временния характер на поетите от ФГВБ задължения през 2014 г., и че те няма да имат отражение върху дефицита за следващи години. От там дават пример с други държави членки (Люксембург, 2010 г.; Финландия, 2014 г. и Белгия, 2015 г.), които също са регистрирали дефицит над референтната стойност, но поради отчитането на фактори с временен характер комисията не е откривала процедура по прекомерен дефицит.

В началото на 2010 г. ЕК започна процедура по прекомерен дефицит срещу България, веднага след като Евростат обяви, че по негова преценка българският бюджетен дефицит е 3.9% от БВП. През 2011 г. Брюксел обяви, че замразява процедурата, тъй като беше сметнато, че не са необходими по-нататъшни стъпки. Тогава страната ни се размина само с препоръки. През 2012 г. "дупката" в бюджета беше намалена до 0.45% от БВП.

Окончателен дефицит

Окончателните данни на НСИ показват, че дефицитът в подсектор "Централно държавно управление" през 2014 г. е 4.867 млрд. лв. (5.8% от БВП). Тук освен министерства, агенции, университети, болници, държавните предприятия и т.н. според тълкуването на Евростат вече влиза и ФГВБ. Подсектор "Местно управление" (общини и общински предприятия) реализира дефицит от 26 млн. лв. (0.03% от БВП). Излишък има при подсектор "Социалноосигурителни фондове" (НОИ и НЗОК) в размер на 67 млн. лв. (0.1% от БВП).

Справка в статистиката на Евростат показва, че през 2014 г. България е сред страните с най-голям бюджетен дефицит в Европейския съюз. Пред нас са единствено Испания, Португалия и Кипър - държави, спасявани с европейски пари по време на кризата. Последните две страни са единствените, които се влошават повече от България.

Сега

Бизнесът очаква фалити и по-високи цени заради данъка за вредните храни. Вълна от фирмени фалити, ръст на сивата икономика и по-високи нива на бедност след приемането на данък "вредни храни" очаква бизнесът. Проектозаконът за т.нар. данък "обществено здраве" вече е качен за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването. От проекта става ясно, че налогът трябва да влезе в сила на 1 юли догодина, а не както се очакваше - от началото на 2016 г. Данъкът, чиито ставки ще варират между 3 и 78% за различните групи храни - с високо съдържание на сол, захар, хидрогенирани мазнини, кофеин и таурин, вече предизвика бурна реакция от голяма част от фирмите у нас.

Според Българската стопанска камара налогът би увеличил разходите за храна на хората с най-ниски доходи. От своя страна това ще доведе до скок на цените и на останалите храни, увеличен дефицит на бюджета, по-високи нива на бедност, ръст на сивата икономика и фирмени фалити. Затова от БСК настояват за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Работодателите акцентират и върху липсата на яснота относно администрирането и контрола по прилагането на новите ставки. Според тях е огромен рискът от нарушения при етикетирането и обозначаването на облагаемите съставки.

Бизнесът изтъква, че вместо предлагания данък трябва да се разглежда възможността за намаляването на ДДС за полезните храни и за драстично увеличаване на санкциите за продукти със забранени за употреба съставки, както и наказанията при измами в етикетирането. "Опитът да се определят като опасни храни, чието производство е подчинено изцяло на европейското законодателство, представлява мащабен удар срещу преработвателната промишленост, износа и развитието на хранително-питейната индустрия", категорични са от БСК.

Данъкът засяга огромен брой фирми у нас. На облагане ще подлежат всички продукти със сол повече от 1 грам на 100 грама, като чипсове, снакс, сухи супи, кетчуп и др. Ще се облагат и продуктите, които съдържат повече от 40 грама захар на 100 грама продукт, като шоколади, бисквити, сладоледи, газирани напитки, както и храните, които съдържат кофеин или таурин като енергийните напитки. Продуктите, в които има хидрогенирани мазнини, ще се облагат с по 3.10 лв. за килограм.

КЕВР иска по-ниски цени за тока от биомаса. Нови, по-ниски преференциални цени на тока, произведен от биомаса, иска Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Намалението е от около 10%. В доклад на регулатора се предлага цената за тока, произведен от топлоцентрали на биомаса, включваща до 60% животинска тор и с мощност до 500 киловата, да бъде 340.69 лв. за мегаватчас без ДДС. За мощност между 500 киловата и 1.5 мегавата комисията предлага тарифа от 306.28 лв. за мегаватчас.

За ток, произведен по комбиниран начин с биомаса от растителни отпадъци собствено производство, предложената цена е 309.11 лв. за мегаватчас без ДДС. Производителите обаче не са съгласни с предложението на КЕВР и ще внесат възраженията си в комисията. Дали тя ще ги вземе предвид ще стане ясно в края на месеца, когато регулаторът ще се произнесе окончателно.

С намалените цени за ток от биомаса комисията задочно отговаря на исканията на бизнеса. В края на юли четирите национално представени работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, призоваха фирмите на протест. Освен срещу по-скъпия ток за индустрията работодателите се обявиха и срещу одобрените високи цени за изкупуване на тока от биомаса. "Станахме свидетели на срамни сцени в българския парламент. Видяхме как определени депутати защитават интереси за нови инвестиции във ВЕИ от биомаса въпреки милиардните дефицити за преференциални производители и изпълнени ангажименти за ВЕИ до 2020 г.", заявиха в отворено писмо работодателите.

В края на октомври ще стане ясно и дали ще има промени в таксата "задължение към обществото". Бизнесът настоява тя да се върне на нивата отпреди 1 август. В последния ден на юли КЕВР увеличи цената с над 100%, което доведе до остра реакция и поредица от критични писма до институциите от страна на работодателите. "Проектодокладът за цените на електроенергията от 1 ноември трябва да бъде готов до ден-два", каза председателят на КЕВР Иван Иванов. В момента регулаторът чака от НЕК доклад за приходите и разходите на компанията за септември, който "ще даде отговор дали ще има промяна в цените".

24 часа

Немски депутат сезира Цацаров заради убития афганистанец. Германският политик от ХДС Дитер Домбровски сезира българската прокуратура за убийството на афганистанския бежанец на границата.

Зам.-председателят на парламента на провинция Бранденбург обяви пред радио "Берлин-Бранденбург", че не смята за правдоподобни обясненията на българското МВР за начина, по който е загинал бежанецът.

Правя това, за да не бъде заметен този случай под килима, защото убитият "е само един бежанец", обясни мотивите си политикът.

Домбровски допълни, че очаква българската главна прокуратура да разследва случая по същите правни норми, по които германската прокуратура би разследвала, ако германски полицай стреля смъртоносно. "Тези правила и норми важат и когато жертвата е невъоръжен бежанец", посочи Домбровски.

"Не чух обаче нещо такова и затова реших да задълбая и да подам сигнал и аз. Ако няма последствия, ще се обърна към Европейския съюз", закани се той.

Образувано е досъдебно производство, казаха пред "24 часа" от кабинета на главния прокурор Сотир Цацаров. Той можел да коментира, когато получи официално сигнал от германския политик.

От пресцентъра на МВР обясниха лаконично, че материалите са предадени на прокуратурата.

"Може да се продължи и по-нататък с по-решителни действия. Тези хора трябва да бъдат настанявани някъде и да се действа бързо за подписване на реадмисия с държавите, в които могат да се върнат обратно", каза премиерът Бойко Борисов на срещата на ЕНП в Мадрид. Според него е притеснително, че в момента малка част от задържаните в България мигранти са бежанци от Сирия.

"На нашата граница задържаме преди всичко афганистанци, пакистанци, което няма нищо общо с войната в Сирия. Това ме притеснява повече. Това са все млади хора, които са били в Иран, в Ирак, на други места и сега влизат организирано - само мъже. Така че сме много нащрек в тази област", заяви българският премиер. Борисов подчерта, че не се ли спре вътре войната, нищо добро не ни очаква.

Парите за агитация за референдума раздадени на странни медии. Над половин милион лева разходи за договори между партии и инициативни комитети, от една страна, и медии, които да публикуват агитация за отговор "да" или "не" на референдума, е одобрила вече Централната избирателна комисия. Това показа проучване на в. "24 часа". Решенията, с които ЦИК одобрява договорите, не са публични. Комисията не предостави и официална информация.

В същото време едва 1/3 от избирателите знаят, че в неделя ще има референдум дали да бъде разрешено електронното гласуване. Това поне показват няколко социологически изследвания. Всъщност държавната субсидия от 40 хил. лв. на партия или инициативен комитет в повечето случаи се превръща в начин за финансиране на медии с ниска популярност, често пъти свързани с хората от инициативните комитети. А за целта са отделени от правителството над 1,1 млн. лв. Те се разпределят от ЦИК по заявени договори на комитетите с медии. Плащанията ще се извършат до 1 месец след изборите, ако комисията прецени, че договорите са изпълнени коректно.

Особеното на този вид рекламни договори е, че партиите и инициативните комитети не могат да сложат пряко ръце върху държавната субсидия. Но могат да преценят накъде да я насочат. Най-вече към странни медии, които често имат маргинална и минимална аудитория.

Най-шумен е случаят със сайта "Хаштаг-БГ", който е на едноименната фондация. Той се появи в разгара на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и бе ползван като трибуна на т.нар. контрапротестиращи и властта. В момента според броячките в интернет не влиза и в топ 1000 на информационните сайтове, написани на български език.

Начело на фондацията "Хаштаг-БГ" е Милена Кичашка, съпруга на Петър Кичашки, едно от лицата на Института за модерна политика, създаден от бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков. На 8 октомври на свое заседание ЦИК изведнъж одобри договори за публикации на агитационни пакети в сайт "Хаштаг" на стойност над 160 000 лева. 30 000 лв. насочи към сайта на партията на Николай Цонев "Нова алтернатива". Цонев и Цеков бяха заедно в НДСВ, а после участваха и в коалицията "Модерна България".

Ден по-рано партията на бившия военен министър пуска за одобрение и договор с Пи Ес Джи, компанията - издател на сайта "Допитване". Тогава се иска сключването на договор за агитация за референдума, но по тарифите на "Хаштаг". Тоест, партията на Цонев очевидно желае да насочи цялата си субсидия от 40 хил. лв. към Хаштаг.

Рекордьор по сума, отпусната на медиата на фондация "Хаштаг-БГ", е инициативен комитет, представляван от Радослав Маринов.

Сайтът "Гласове" от вчера е с банер на комитет, който не успя заради ЦИК да си даде парите на "Хаштаг". Вляво пък е "Допитване" с идентични реклами като на "Хаштаг". Според един от проектодоговорите дори ползват техни тарифи.

Труд

750 евро за трафикс на сириец през България. 750 евро платил нелегален мигрант на каналджия, за да го прекара от Свиленград до сръбския град Димитровград. За престъпната схема съобщи 17-годишният сириец Стивън пред екип на „Труд", който ги посети в регистрационен център в западната ни съседка. Парите си поделяли трима трафиканти. Първият в престъпната верига изчаквал чужденците да преминат българо-турската граница в покрайнините на Свиленград и ги качвал в малък бус. Извозвал ги до сръбската граница край ГКПП-Калотина. За превоза всеки от мигрантите давал по 350 евро. После ги поемали други двама каналджии, който им показвали черен път през браздата със Сърбия. За тази „услуга" тарифата била 400 евро.

По маршрута Стивън, който избягал от размирния град Алепо, и неговите братя по съдба се озовали в Сърбия. Заловили ги ченгета и ги изпратили в регистрационния център в Димитровград. "На ден в района се задържат между 50-100 нелегални мигранти, дошли от България", обяви служителка от общината в Димитровград.

У нас с над 2000 души е увеличен броят на поискалите убежище само до септември, сравнено с цялата минала година. Това сочат данните на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). От януари до края на септември легално са поискали да останат 12 668 мигранти, докато миналата година са били 10 353. Цифрите показват и промяна в страните по произход на бежанците. Шест пъти повече са иракчаните, потърсили убежище у нас от началото на годината, сравнено с цялата 2014 г. От януари до края на септември бежански стаут са поискали 3400 граждани на Ирак, докато през 2014 г. са били 608. Увеличили са се и афганистанците, от януари до края на септември стаут са поискали 3400 души, а през 2014 г. са били 2968.

Сирийците все още са най-големият брой бежанци у нас. До септември убежище са потърсили 5069. По подадени молби на второ място са афганистанците, следвани от иракчаните. Броят на мигрантите у нас започва да нараства от януари, като пикът е миналия месец, когато убежище са потърсили 2074 души от 20 държави.

Томислав Дончев: И лошото време ще реже европари.

- Г-н Дончев, в сряда земеделският министър обяви средствата, които ще останат без разплащане по селската програма. Какво е положението с останалите европрограми поне по предварителни данни?

- Какво число е обявила Танева?

- 87 млн. лева ще бъдат загубени тази година.

- Тази сума би била добро постижение.

- Ако това е оптималният вариант, какви тогава са реалните цифри?

- Не съм казал, че тези цифри са нереални, а биха били много добро постижение. Например бюджетът на програмата е 3,167 млрд. евро, само 40 млн. да останат неразплатени е постижение.

До края на годината имаме два месеца, през които ще се работи. На 31 декември изтича крайният срок за разплащанията. Все пак не трябва да забравяме, че има разлика между Програмата за развитие на селските райони и оперативните програми.

При селската програма трябва да се заявяват в Брюксел всички обработени плащания до края на годината, а при оперативната програма допустим разход е всичко, платено в държавата членка до края на 2015 г. В началото на 2016-а ще имаме възможност да поискаме тези плащания да ни бъдат възстановени.

Ще отчетем като разход всичко, което успеем да платим, но какво точно сме платили, няма как да отчетем към момента. Изпълнението на разплащанията към полугодието е на 98%, като проблемът е, че огромните плащания идват във втората половина на годината, което не е свързано с темпа на администрацията, а с изпълнението на проектите. Например огромните разходи, свързани с асфалтирането, ще се появят на компютъра ми след няколко седмици.

Иначе има промяна в темпа на разплащане и тя е видима - ако в началото на годината той беше 15-20 млн. евро седмично, предишната седмица беше над 50 млн., тази е 38 млн. евро и т.н. Какво ще имаме като резултат, като спре часовникът, ще видим към януари. Всеки резултат над 95% се счита за добър.

- А към момента какво излиза на компютъра ви?

- Като имате предвид, че системата задържа 100 млн. лева винаги, нещата изглеждат по следния начин. Общата финансова рамка е 7,9 млрд. евро, по тях платени според последната справка са 7,112 млрд. евро. Ако включим известен процент задържани разходи, разплащането е на 92%.

Важно е накрая да разберем и какви са изводите. Първо, плащанията започнаха с 2-годишно закъснение. Второ, имаме няколко случая, в които си позволихме европарите да влязат във фокуса на скандали.

През 2008-2009 г. пътният фонд и САПАРД, другият случай беше Оперативна програма "Околна среда" от миналата година. Всичко това има негативен ефект. Добре че кметовете не се отказаха да си изпълняват проектите, защото сега щяхме да се видим в чудо. Всеки прави грешки, но умните хора не си повтарят грешките и именно това трябва да покажем - че сме умни.

- За кои програми може да се каже, че не са били толкова успешни, колкото останалите през първия програмен период?

- Да се сравняват програмите по степен на финансово изпълнение не е сериозно, едно е програма човешки ресурси, където средната стойност на проекта е малка, няма строителство, друго е да я сравнявате с Оперативна програма "Транспорт", където има няколко десетки проекта, свързани със строителство. Все едно да пуснете да се състезават щангисти и гимнастички.

Много години се говореше как ОП "Околна среда" е провалена. В момента шампионът по плащане е "Околна среда", която дори води "Човешки ресурси", която досега беше първенец. В "Човешки ресурси" изплатените суми са близо 94%, докато в "Околна среда" като физически плащания изпълнението е почти на 100%. Те имат и леко наддоговаряне, така че това число е нормално.

- Евросредствата бяха и тези, които омекотиха кризата у нас, защото според регистъра за обществени поръчки именно те са основната част от парите, която се харчи, нали така?

- Европейските средства не могат да заместят частното финансиране, но безспорно те дадоха шанс през най-тежките години на кризата България да не понесе ударите чак толкова тежко.

На шега може да се каже, че преди казвахме защо няма европейско финансиране, сега - защо има, след като изкривява пазара. Действително еврофинансирането е значим дял от публичното финансиране и бих се радвал делът му от БВП да пада. Не защото пада еврофинансирането като сума, а защото икономиката има собствен растеж.

Стандарт

Борисов следи вота от Брюксел. Премиерът Бойко Борисов заминава на извънредна среща в Брюксел заради ситуацията с бежанците. Форумът на върха се свиква от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в неделя. В специално изявление на ЕК се каза вчера, че Юнкер е поканил държавните и правителствените ръководители на Австрия, България, Хърватия, Македония, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Сърбия и Словения, отбеляза Ройтерс. Форумът е насрочен за 25 октомври между 17 и 20 часа, а причината - вълната от мигранти главно от Сирия и Афганистан, които са буквално блокирани на Западните Балкани. Ситуацията се промени, след като Унгария затвори границите си с Хърватия и Сърбия. На срещата в неделя Юнкер е поканил и Върховния комисар на ООН за бежанците Антонио Гутериш, както и представители на "Фронтекс".

Премиерът Борисов се очаква да излети за Брюксел веднага щом гласува за местните избори, отбелязаха източници, близки до Министерски съвет. Вчера като лидер на ГЕРБ Борисов взе участие на конгреса на Европейската народна партия (ЕНП/EPP) в Мадрид. В рамките на десния форум премиерът разговаря с испанския си колега Мариано Рахой. Борисов и Рахой обсъдиха ситуацията около бежанския натиск върху южната граница на Европейския съюз и възможностите за решение на кризата. Българският премиер информира испанския си колега, че България охранява по всички шенгенски стандарти външната граница на Съюза и го увери, че правителството се справя със ситуацията. От своя страна Рахой подчерта, че Европа трябва да има единно и силно решение за справяне с проблема, се казва в съобщение от пресцентъра на ГЕРБ. Борисов запозна Мариано Рахой с политическата обстановка в България и на Балканите, както и с предстоящото си участие в срещата в неделя в Брюксел, която свиква председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер. В Мадрид Борисов проведе работна среща с генералния секретар на ЕНП/EPP Антонио Лопез. Сред основните теми на разговора отново бе бежанският натиск върху Балканите през последните месеци и предизвикателствата пред Европа по темата.

Слагат таван за цените на учебниците. Просветното министерство обмисля да постави таван на цените на учебниците. Това ще бъдат препоръчителни стойности, с които издателите да се съобразяват при изготвянето на помагалата, каза зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева. Таванът ще важи само за безплатните учебници, чиято стойност се заплаща от МОН.

"Сроковете за нови учебници са изключително кратки, до юни трябва да са готови учебниците за първи и пети клас", посочи Кастрева. Те ще влязат в сила още от следващата учебна година, защото оттогава заработва и новият училищен закон за първолаци и петокласници. Веднага след това МОН започва работа по учебниците за втори, шести и осми клас. "Докато аз съм министър, Ботев и Вазов няма да отпаднат. Напротив, ще се увеличи броят на произведенията им, които се изучават", заяви обаче пред журналисти просветният министър Тодор Танев.

В петък МОН ще представи новия стандарт за учебници, който включва изисквания и към теглото им, към хартията и оформлението.

Монитор

НОИ олекна с 3,4 млн. лева за трудови злополуки. 3,4 млн. лв. е изплатил Националният осигурителен институт (НОИ) на служители, пострадали на работното си място, през първото полугодие на 2015 г.

„В сравнение със същия период на миналата година разходите по това перо са се увеличили с 429 263 лв.", обясниха от НОИ. Ръстът на разходите се дължи на повечето пострадали и увеличението на размера на компенсацията. За първото полугодие на тази година 6764 души, пострадали на работното си място или на път за него, са получили обезщетение. За сравнение за същия период на миналата година обезщетените работниците са били с 608 по-малко, а средната сума, която са получили е била с близо 10 лв. по-малка.  Тази година  средната сума на компенсацията е била 326,28 лв. Рекордьори се оказват работниците в Кърджали, където пострадалите при трудово злополука са вземали средно по 468,25 лв. За всеки ден отсъствие от работа НОИ е превеждал на жителите на родопския град по 43,44 лв. В София средната сума е била 374,23 лв., или по 37,21 лв. на ден. Най-ощетени се оказват габровци, където компенсацията след инцидент в офиса е била 246,75 лв.

Най-много пострадали от трудови злополуки пък са от редиците на чиновниците.

Токът поевтинява, но с по-малко от процент. Цената на тока за бита може да бъде намалена с половин или най-много с 1% от началото на ноември. Това са показали изчисленията на експертите за възможното поевтиняване на електрическата енергия три месеца след последната промяна на тарифите. От 1 август те бяха намалени средно за страната с 0,11 на сто. За ЧЕЗ и ЕВН беше спадът беше съответно с 0,6% и 0,4%, а за „Енерго-Про" КЕВР определи увеличение на цените с малко над 1 на сто.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов потвърди вчера, че на 30 октомври регулаторът ще вземе решение за промяна на цените. То ще влезе в сила от 1 ноември. Той обаче отказа да съобщи дали това намаление ще се отрази върху крайната цена на електрическата енергия на битовите клиенти, или ще бъде намалена само цената „задължения към обществото".