Сега

Магистрала "Струма" се оказа без връзка с Гърция. Поредният случай на магистрала, която свършва в нищото, ще трябва да бъде решаван у нас. Става дума за последния участък от магистрала "Струма", който се довършва и води към граничния пункт Кулата - Промахон. Това ще струва на държавата допълнително около 3.1 млн. лв.

Заради недоглеждане при проектирането трафикът от магистралата ще се затапи, а има опасност и от катастрофи по опасното и натоварено трасе към Гърция. Това е така, защото след крайната си точка аутобанът "слиза" на двулентовия път Е-79 за 1.4 километра, докато стигне българо-гръцката граница. "За да не се образува тапа, организираме бързо проектиране и строителство на отсечката. Идеята е да се изгради трилентов път - 2 ленти да водят към пункта, една да е за влизащите в България", обясни пред в. "Сега" шефът на агенция "Пътна инфраструктура" инж. Лазар Лазаров. Според него това ще осигури вливане на трафика в по-широкото обновено шосе и безпроблемно пътуване към Гърция.

Пътната агенция вече обяви обществената поръчка за разширяването на тези 1.4 км. Прогнозната стойност на изпълнението е 3.1 млн. лв. Критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната цена. Предложенията се събират до 22 юни, срокът за изпълнение е 40 дни - 10 за проектиране и 30 за строителството.

Строежът на 15-километровия участък от магистралата от Сандански към Кулата струва близо 70 млн. лв. Парите са по програма "Транспорт". В момента по отсечката се работи, увери Лазар Лазаров. Очакванията бяха участъкът да се пусне в началото на август. През февруари ангажименти за това пое строителят при инспекция, направена лично от премиера Бойко Борисов и ресорния министър Лиляна Павлова. Според Лазаров обаче, без да се реши проблемът с продължението на "Струма", реално трасето няма да е готово.

Това не е първият случай на строеж на магистрала, когато в проекта е пропуснато да се предвиди къде се отвежда трафикът. Първият подобен проект "лъсна" при откриването на магистрала "Люлин". Малкият аутобан е продължение на "Струма", но се влива в Околовръстното при столичния жк "Люлин". През февруари се появи още по-куриозен случай. Тогава стана ясно, че се налага да бъдат свързани магистралите "Тракия" и "Марица" при пътен възел Оризово. При проектирането преди 15 години и там не е била предвидена връзка и пътната агенция сега също се зае с проектирането и изграждането й.

Държавата държи 53% от парите си в 3 банки. 3 банки държат повече държавни депозити, отколкото всички останали 25. Това показват изчисления на "Сега" на база на данните на БНБ за първото тримесечие на тази година. В Първа инвестиционна банка, Общинска банка и Уникредит Булбанк се съхраняват 1.564 млрд. лв., или 53% от всички 2.950 млрд. лв. депозити на сектор "Държавно управление". В него се включват държавни и изпълнителни агенции, университети, болници, общини и др.

Едновременно с това част от държавните фирми упорито не спазват правилата и продължават да държат над 25% от парите си в една банка. Това показва нетната експозиция към банки на държавните компании под шапката на икономическото министерство към края на март.

Най-голям дял от парите на сектор "Държавно управление" са в Първа инвестиционна банка (ПИБ) - 815.3 млн. лв. Те най-вероятно са част от ликвидната подкрепа от 1.2 млрд. лв., която банката получи от държавата миналото лято. Впоследствие сумата спадна до 900 млн. лв., след като ПИБ върна 300 млн. лв. Част от остатъка трябва да бъде изплатен в рамките на 1 година. Държавата обаче не е спечелила дори минимална сума от лихви от най-големия си депозит за първите 3 месеца, показват данните на Централната банка. Според експерти обаче това не означава, че депозитът е неолихвяем, а най-вероятно лихвите се изплащат в друг период. Преди месеци служебният министър на финансите Румен Порожанов каза, че държавните пари са депозирани в ПИБ при лихва от 2.2% годишно. Държавната подкрепа за ПИБ бе съгласувана с ЕК, а срокът бе удължен до май 2016 г.

На второ място сред пазителите на държавни пари е Общинска банка, която държи 414.2 млн. лв. От нея държавата обаче е спечелила 316 хил. лв. от началото на годината до края на март. Трета в списъка е Уникредит Булбанк с 334.9 млн. лв. държавни пари. От тях за първите 3 месеца държавните и общински фирми са спечелили 285 хил. лв.

Сравнително големи суми са депозирани и в Инвестбанк - 277.9 млн. лв., Банка ДСК - 222.5 млн. лв., и ЦКБ - 191.2 млн. лв. Сумата в Инвестбанк също не е донесла никакви лихви за държавата през първите 3 месеца на годината. В 5 банки у нас няма никакви суми, депозирани от държавни предприятия. Това са Търговска банка "Виктория", Ишбанк, Те Дже Зираат, Банка Пиреос и ИНГ банк.

Освен в ПИБ и Инвестбанк, за първите 3 месеца не са се олихвявали държавните депозити в още 3 банки - Сосиете Женерал Експресбанк, където има 25.7 млн. лв., БНП Париба, в която са 411 хил. лв., и Алианц банк, която държи 21.5 млн. лв.

Сред фирмите, които държат голяма част от парите си в една банка, изпъква "София тех парк" с 95.9%. Те обаче нямало как да се разпръснат, защото идват по линия на еврофинансирането и попадат в графата "сметка със специално предназначение", съобщи 3-news. Освен "София тех парк" над лимита от 25% е и държавното предприятие, което върви към приватизация - "Ел Би Булгарикум". Малко над 30 на сто от депозитите на компанията все още са блокирани в КТБ. "Ел Би" има още 7 сметки в различни банки. Нарушител е и Държавната консолидационна компания, в която по закон влиза част от приходите от приватизация. Макар и минимално - с 0.33% над лимита, компанията също не спазва закона заради блокирани пари в КТБ. От справката на министерството не става ясно точно колко пари са останали в банката.

Капитал Daily

Банките трупат мускули за стрес тестовете догодина. Банките в България са започнали подготовката си за стрес тестовете догодина, като отсега работят върху повишаване на приходите и печалбите си. Такъв извод налагат резултатите им в края на първото тримесечие на годината.

Очаквано се наблюдава подобрение на нетния лихвен доход, който за системата се покачва с 5%, а ако се изключи КТБ - с 8.6%. Това се дължи на резкия спад на лихвите по депозити през миналата година, съпътстван с доста по плавно понижение по кредити. Този ефект се съпътства и от покачване на приходите от такси и комисиони - с 8.8%. За сметка на това едно от основните пера по разходите, върху което мениджмънтът може да има влияние - начислените обезценки, се свива с 8.7% за цялата система (7.3% без КТБ).

Така поне на хартия в края на март секторът се показва по-добре капитализиран, рентабилен и още по-ликвиден, отколкото към същия период на миналата година, когато проблемите в Корпоративна търговска банка (КТБ) все още не бяха се проявили. Фалитът й, както и ликвидната криза са довели до чувствителни размествания на пазара.

По-ликвидни и рентабилни

Според данните на Българската народна банка (БНБ) в края на март активите в банковия сектор са 86.1 млрд. лв., при 85.1 млрд. лв. в края на 2014 г. и почти без промяна спрямо година по-рано, когато обаче на пазара все още беше четвъртата по големина КТБ със 7.3 млрд. лв. активи. От тях 54.4% са формирани от петте най-големи банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Юробанк България. Ликвидността продължава да се повишава, като за три месеца сумата на ликвидните активи се вдига с 2.5 млрд. лв. до 24.7 млрд. лв. Това отговаря на коефициент на ликвидност от 33.17%.

В края на март общо кредитите в системата са 62.3 млрд. лв. От тях 33.9 млрд. лв. са изтеглени от бизнеса, а 18.2 млрд. лв. - от домакинствата. За сравнение, към март миналата година кредитите и авансите в банковата система бяха 69.03 млрд. лв., от които 18.4 млрд. лв. бяха експозициите на дребно.

Депозитите в края на март тази година са 73.1 млрд. лв., от които 17.3 млрд. лв. са на бизнеса, а 42.2 млрд. лв. на домакинствата. За сравнение, към същия период на миналата година привлечените средства са 74.57 млрд. лв., от които 40.28 млрд. лв. на граждани и домакинства.

Въпреки че номинално са имали повече кредити през миналата година, тази е по-печеливша за банките, показва още статистиката. За три месеца те са спечелили общо 285 млн. лв., което е с 61 млн. лв. повече, отколкото за времето от януари до март на миналата година. "Подобрената доходност на годишна база отразява както промяната в ценовите стратегии на банките, така и понижените разходи за обезценка", пише в анализа на банковия регулатор.

Това ясно проличава, когато данните се гледат банка по банка. ДСК например за първото тримесечие практически не е начислявала обезценки, което изстрелва печалбата й нагоре с 60% до 103.6 млн. лв., или над 1/3 от тази за цялата система. Именно тези стратегически решения в кой момент точно да се отчетат обезценки до голяма степен диктуват резултатите. Така например някои от банките с гръцки собственици като ОББ и "Пиреос", както и ПИБ, която ползва държавна подкрепа и е под пряко наблюдение от Европейската комисия, продължават по-активното разчистване на балансите си. Докато други като Райфайзенбанк и Сосиете женерал Експресбанк, които правеха това в миналите години, сега забавят темпа на отписване на лоши кредити и съответно отчитат скокове в печалбите, измерващи се в стотици проценти. Според данните обезценките на кредити и вземания общо са 173 млн. лв. при 192 млн. лв. година по-рано.

По-любопитен обаче е ефектът на подобрените приходи от лихви и такси и комисиони, тъй като през периода продължи тенденцията на спад при лихвите по депозити и кредити. Ножицата обаче продължава да е достатъчно широко разтворена, за да позволява на сектора да реализира стабилни приходи. Сумарно доходът от лихви е бил 938 млн. лв., а приходът от такси и комисиони - 238 млн. лв. С по-голямото повишение на нетния доход от такси и комисиони се открояват банки като БАКБ, Алфа банк, Инвестбанк. Последната е и уникална с това, че нетният й доход и от такси надвишава 3.6 пъти този от лихви, т.е. банката е изключително зависима от обслужваните от нея държавни институции и минаващите през нея плащания към тях.

Ефектът КТБ

Статистиките на БНБ за първото тримесечие на годината правят видими и ефектите от затварянето на четвъртата по големина банка - КТБ. След фалита й и изплащането на 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити се наблюдава преливане на депозити към банките с най-големи активи - Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Сумата на депозитите в първата достига до 12.7 млрд. лв., а във втората 8.3 млрд. лв. Година по-рано те държат съответно 10.3 млрд. лв. и 7.3 млрд. лв.

В същото време ПИБ отчита 7.6 млрд. лв. депозити, от които 815 млн. лв. са държавните средства, с които институцията бе подкрепена при засиленото теглене на депозити през миналото лято. Към същия период на миналата година банката има 7.9 млрд. лв. привлечени средства. Свиването обаче се дължи основно на корпоративните клиенти, като при домакинствата дори се отчита близо 350 млн. лв. ръст спрямо година по-рано, което 6.3%.

Управителят на "Надин" е обвинен в данъчна измама за над 16 млн. лв. Управителят на дружеството "Надин комерс" Радослав Босилков и още четирима души са били обвинени в петък от специализираната прокуратура като участници в организирана престъпна група за данъчни измами  в особено големи размери. Според внесения в Специализирания наказателен съд обвинителен акт Босилков е бил и ръководител на групата, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата в понеделник.

Управителят на "Надин" бе задържан заедно с още трима от получилите сега обвинения на 18 юли 2012 г. при специализирана операция на ГДБОП и НАП под ръководството на специализираната прокуратура. За участие в групата и за укриване на данъци заедно с него са обвинени Денис Бошнаков, Мариян Комитов, Иван Иванов и Павел Варнаджиев.

Кремиковска връзка

Последният е брат на купувача на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев. Чрез новорегистрираната си фирма "Елтрейд къмпани" младият Лъчезар Варнаджиев придоби активите на фалиралия металургичен комбинат за 316 млн. лв. Сделката беше финансирана от Първа инвестиционна банка (ПИБ), а освен компанията на Варнаджиев в нея се включи и групата за изкупуване на метали "Надин" -  един от най-големите играчи в този сектор в страната. Тя придоби и активите на фалиралия "Кремиковци". По информация на "Капитал" от 2010 г. "Надин" се контролира от основния си кредитор - ПИБ.

Интересен е и Денис Бошнаков. Той е управител на "Феросплавен завод" - дружество, което също е част от бившето "Кремиковци" и понастоящем собственост на "Елтрейд къмпани". До края на 2011 г. е бил и партньор с Босилков в "Никстрой реал естейтс".

Схемата

Според събраните доказателства групата е действала от януари 2010 г. до началото на 2012 г., като за две години е нанесла на държавата щети в размер на над 16 млн. лв.

Прокуратурата твърди, че престъпната структура е разполагала с добре организирана мрежа от "кухи" дружества от типа "липсващ търговец", контролирани от "Надин комерс". От тези фирми "Надин комерс" симулативно е изкупувала с неистински счетоводни документи огромни количества скрап.

По този начин разходите на дружеството са били изкуствено завишавани, печалбата намалявана, с което в крайна сметка е било избягвано плащането на дължимите данъци към държавната хазна в особено големи размери.

Разследването било доказало, че въпросните "кухи" фирми, с които "Надин комерс" е "търгувала", не са имали капацитет за подобни сделки, не са разполагали с лицензирани площадки, голяма част от представляващите ги лица са били неграмотни и не са били в състояние да извършват търговска дейност.

Класически случай

Сделките със скрап от 2003 г. по Закона за ДДС са с режим обратно начисляване. При този вид облагане с ДДС продавачът на скрап издава фактура без ДДС, а купувачът си самоначислява дължимия ДДС. В края на данъчния период получателят по доставката има задължението да декларира размера на начисления от него данък и за този данък да получи право на приспадане на данъчен кредит в рамките на периода, за който това право е възникнало. Данъчният кредит по тази сделка се равнява на данъчното му задължение по ДДС за тази сделка в рамките на данъчния период и следователно крайното общо задължение за сделки от този вид е равно на нула.

"Фирмите около "Надин" не развиват само дейности, свързани с изкупуване на отпадъци и скрап. Специално фирмите, които са свързани с това престъпление, са с друг предмет на дейност и са регистрирани по ДДС.

Още през 2012 г. при задържането на Босилков и другите участници в групата говорителят на спецпрокуратурата коментира пред "Капитал Daily", че случаят е типичен пример за класическа схема на източване на ДДС.

24 часа

Чех, мирищеш на алкохол, сложил бомбата в автобуса. 34 души, пътуващи по линията Прага - Варна, се разминаха по чудо със смъртта в събота, след като в автобуса им бе намерена самоделна бомба. Взривното устройство бе открито от шофьорите недалеч от Будапеща.

Повечето от пасажерите били българи, но имало още румънци, други чужденци и дори един азиатец. Бомбата била сложена в тъмносиня чанта китайско производство.

Според твърдения на пътуващите багажът с взривното устройство бил на около 25-годишен мъж, чех или словак. Той имал билет от Прага за Братислава.

Автобусът тръгнал от Прага в 10 ч в събота. Два часа по-късно спрял за почивка в Бърно, където предполагаемият извършител също слязъл.

"Автобусът потегли нормално от Прага. След почивката в Бърно разбрахме, че пътниците са с един по-малко. По билетите научихме кой липсва. По името смятаме, че или е словак, или чех", каза собственикът на фирмата превозвач "Омега груп" Драгомир Петков, който е и един от шофьорите.

След като не намерили пътника, автобусът потеглил за Братислава.

В превозното средство обаче започнала да се разнася много силна миризма на бензин. Това озадачило водачите, защото автобусът се движел с дизелово гориво.

Шофьорите спрели на бензиностанция на Околовръстното шосе на Будапеща. Огледали добре рейса и не намерили конкретна причина за миризмата. Тогава единият от шофьорите попитал пътниците какво носят в багажите си. Всички отрекли да имат бензин.

Водачите огледали и багажното отделение и забелязали, че една от пътните чанти е мокра.

Взривното устройство било в китайски сак. Оставил го млад мъж, който изчезнал в Бърно. Хвърлили го на земята и го отворили. Тогава видели около 5-литрова туба с бензин, омотана с черно тиксо и кабели. Пътниците се разбягали ужасени.

Позвънили на полицията и на място пристигнали служители от унгарското звено за борба с тероризма, които иззели чантата.

Пътничката, която седяла до непознатия, го описала като около 25-годишен. Бил с тъмни очила, шапка с козирка и миришел на алкохол. Докато пътувал до нея, той не продумал.

"Извадили сме късмет, че взривното вещество е било в туба, която се е разляла", смята Петков.

Унгарските полицаи казали на хората, че живеят втори живот. Не е ясно дали пътникът просто е искал да пренесе бомбата от град до град, или е целял извършване на терористичен акт.

Българското посолство в Будапеща не е било уведомено в събота за случая, казаха от външно министерство вчера. Нито един от пътниците или шофьорите не е потърсил консулска защита или съдействие.

ГДБОП е стартирала проверка по случая. Властите в Чехия също разследват случая.

Основните версии, по които се работи, са война между конкуренти в превозваческия бизнес или опит за терористичен акт.

34-мата пътници пристигнаха с друг автобус около 4 ч във Варна вчера. Първо част от тях слезли в Румъния и Русе. Във Варна основната група, която слязла, била от гастарбайтери цигани, които взели първите маршрутки за Бургас.

Имали сме късмет, че разтворът е бил много силен и е рязал пластмасовата туба, течността се е разляла и оттам ние вече надушихме навреме. Иначе си заминавахме, каза Петков.

"Доверие" до месеци купува Токуда банк. "Доверие обединен холдинг" до края на годината най-вероятно ще бъде новият собственик на Токуда банк. До месец Комисията за защита на конкуренцията, която е образувала производство за изследване на ефекта от концентрацията между най-големия приватизационен фонд у нас и финансовата институция на японския магнат Торао Токуда, ще трябва да се произнесе по сделката.

Предварителният договор между купувача и продавача за придобиване на мажоритарния пакет акции е бил сключен през месец март, припомня "Капитал". Тогава "Доверие обединен холдинг" обяви чрез фондовата борса, че дъщерното му дружество "Индустриален холдинг Доверие" е сключило предварителен договор за придобиване на 99,53% от капитала на търговско дружество, което не бе обявено.

Според осведомени обединеният холдинг "Доверие", който има над 148 хиляди физически и юридически лица акционери, сред тях български компании и инвеститори от Германия, Австрия, Холандия, САЩ, Гърция, вече е внесъл в БНБ необходимите документи. Изчаква се законовият тримесечен срок за одобрение от националната банка.

„В този момент, в който публиката в България е особено чувствителна на тема банкова стабилност и спазване на финансовите правила, ще се съобразим напълно с решенията на антимонополния регулатор и на БНБ. Репутацията на всеки един от акционерите ни се дължи основно на това, че в бизнеса спазва строго законите в страната", коментира председателят на Надзорния съвет на "Доверие обединен холдинг" Радосвет Радев.

"Доверие" обединява два големи холдинга - „Доверие капитал", собственик на веригата "Мосю Бриколаж", и Индустриален холдинг „Доверие", който се занимава с придобиване, управление и продажба на активи и финансиране на дейността на компаниите на групата.

Купувач на банка „Токуда" е точно индустриалният холдинг, в чието портфолио влизат предприятията "Марицатекс", "Хидроизомат", "Биляна трико", "Българско вино" и други български компании.

"Доверие" бе и най-големият фонд, създаден при старта на масовата приватизация у нас през 1996 г. - над 250 хиляди акционери вложиха своите бонове в него.

Според собственика на Дарик радио инвестицията във финансова институция е напълно естествена, тъй като всички предприятия в обединения холдинг за близо 20 години станали нетни донори на банковата система. "Закупуването на банка "Токуда" отговаря на средносрочните и дългосрочните цели на нашия холдинг", коментира още Радосвет Радев.

Токуда банк е една от най-малките финансови институции у нас и притежава активи за близо 450 милиона лева.

Труд

Топлофикация побесня - иска по-бързо да си плащаме сметките. Софийската „Топлофикация" иска да скъси двойно срока за плащане на сметките, но да увеличи този за отстраняване на определени повреди.

Промените са записани в проект за изменение на общите условия на компанията, внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Регулаторът обаче не приема тези предложения с основния мотив, че те са в ушърб на клиентите на столичното парно, личи от доклада на КЕВР, който ще бъде обсъден утре на открито заседание.

Според исканията на „Топлофикация София" абонатите на дружеството трябва да плащат сметките си до две седмици след излизането им. В общите си условия общинското дружество иска сметката за парно да се плаща до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

Фактурата обаче излиза обичайно в средата на следващия месец и на практика срокът ще е едва петнайсетина дни. В момента срокът за плащане е 30 дни от излизане на самата фактура. Компанията дава и 3% отстъпка, ако клиентите я платят за 15 дни.

От „Топлофикация София" заявиха пред „Труд", че скъсяването на сроковете за плащане не е в ущърб на клиентите им, защото наказателни лихви се начисляват само на изравнителната сметка в края на годината.

Всички останали плащания са на прогнозна база и затова компанията няма право да санкционира забавянето им. Изключение има само при домакинствата с дистанционен отчет, които всеки месец плащат реалното си потребление. На тях се налагат наказателни лихви и през годината.

Енергийният регулатор обаче настоява да се запази сегашната схема и срокът за плащане да остане 45 дсни след края на месеца, за който се отнася сметката.

От КЕВР не приемат и предложението на столичното парно в новите общи условия да бъде записано, че дължи неустойка на клиентите си при проблем с автоматичното регулиране на температурата в абонатната станция, ако не го отстрани след повече от 30 дни.

Неустойката е 20% от стойността на доставената през периода на забавяне енергия. В момента срокът за отстраняване на подобна авария, която се случва сравнително често, е пет дни и след изтичането им парното дължи неустойка.

От енергийният регулатор обясняват, че при ръчно управление на системата, когато автоматиката не работи, не може да бъде постигнат максималния температурен ефект за клиентите. Затова и удължаването на срока за поправка на съоръжението не е в интерес на абонатите.

Топлофикация настоява още да не разглежда жалби на клиенти, когато не отговарят на условията й. Регулаторът е коригирал това искане с мотив, че парното трябва да поиска от абонатите да отстранят нередностите по жалбата си и само ако те откажат, тогава да не я разглежда.

Кредити от КТБ на прокурор. Синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) Лазар Илиев и Росен Ангелчев са изпратили в Софийска градска прокуратура (СГП) списък на всички кредити, които са обявени за предсрочно изискуеми. Това става ясно от редовния им седмичен отчет пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Това са кредитите, които длъжниците трябва незабавно да изплатят. Ако не го направят, синдиците са в правото си да започнат действия за събирането им, например да изземат обезпеченията по заемите.

До прокуратурата е бил изпратен и финансовият отчет на КТБ за първото тримесечие. Според данните в него кредитният портфейл на КТБ значително се е влошил, като делът на заемите извън групата „редовни" вече е 99,3%. Това означава, че лошите кредити възлизат на 4,94 млрд. лв.

Напредва и процедурата по избор на международна компания, която да проследи финансовите потоци от КТБ. В отчета пише, че е бил направен преглед на постъпилите предложения от фирми, но не се уточнява колко и кои са.

Стандарт

Всеки втори шеф трудно намира персонал. Всеки втори работодател у нас посочва, че изпитва трудности да запълни работните места във фирмата си. Причината е липсата на кандидати с необходимата квалификация и технически умения, както и опит. Това показва годишното проучване на Менпауър Груп, проведено сред 42 държави. В сравнение с миналогодишната анкета делът на фирмите у нас, които изпитват затруднение с набирането на работна ръка, е нараснал с 6%.

Най-големи са затрудненията с намирането на инженери, квалифицирани работници, мениджъри и ИТ специалисти. Тези позиции заемаха първите четири места в списъка с най-търсените кадри и през 2014 г. След четвъртата позиция се нареждат счетоводители и финансисти, шофьори, лекари и други здравни работници, търговски представители, ръководители на проекти. Заради началото на летния сезон на десета позиция сред най-търсените професии е персонал за ресторант и хотели.

Работодателите в България споделят, че липсата на кадри има негативно влияние върху способностите да отговарят на нуждите на своите клиенти. Незаетите от специалисти позиции се отразяват зле на компаниите при разработването на иновативни продукти и услуги и при постигане на добра производителност на труда.

"Една от главните причини за недостига на таланти е дисбалансът между търсене и предлагане и проблемът се задълбочава", коментира Надя Василева, управляващ директор на Manpower България, Сърбия и Хърватия. Според нея, досегашните практики по подбор на персонала вече не са достатъчно ефективни. "Необходимо е да се възприеме култура на постоянно учене на нови умения. Служителите трябва да бъдат поощрявани да са двигател на собствената си кариера. Работодателите трябва да възприемат по-адаптивен начин на мислене, като разширят полето на търсене, прибавяйки кандидати от различни региони, възрастови групи, етнос, имигранти и други", смята Василева.

Монитор

500 млн. лв. бързи кредити необслужвани. Над половин милиард е размерът на необслужваните бързи кредити, показва статистиката на БНБ към края на март. Това е намаление със 100,6 млн. лв. в сравнение с обема на лесните заеми към края на миналия март. В сравнение с края на декември 2014 г. те спадат с 8.4% (46 млн. лева).

Общо към края на март раздадените бързи заеми у нас възлизат на 1,987 млрд. лв. (2.4% от БВП) при 1.969 млрд. лв. (2.4% от БВП) в края на март 2014 г. Те се увеличават с 0.9% (17.4 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2014 г. и намаляват с 2.9% (59.7 млн. лв.) в сравнение с края на миналата година. Върху вземанията по кредити оказват влияние нетните продажби от дружествата, специализирани в кредитиране, отбелязват от БНБ. За последните дванадесет месеца те са в размер на 104.7 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 114.8 млн. лв. (в т.ч. 23.9 млн. лв. през първото тримесечие на 2015 г.), а закупените - 10.1 млн. лв. (в т.ч. 2.1 млн. лв. през първото тримесечие на 2015 година).

Почти 30 на сто от всички бързи заеми са със срок от 1 до 5 г.

които са 585.1 млн. лв. към 30 март. Те намаляват с 2.3% на годишна база и с 11.8% в сравнение с края на декември 2014 г. В същото време изтеглените лесни заеми със срок над 5 години са се увеличили с една пета за година и към края на март вече са в размер на 576.6 млн. лева. Най-краткосрочните заеми - до 1 година са за 320.8 млн. лв. в края на март 2015 г. Те също нарастват - с 4.2% (13.1 млн.лв.) спрямо края на март на 2014 г.

От всички бързи заеми, тези които са получени от домакинствата, са за 1,515 млрд. лв. Те са скочили с 4,7% за година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства от 74.4% в края на март 2014 г. до 77.5% в края на същия месец на 2015 г. На фирмите пък са отпуснати 390.9 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2015 г. което е намаление с 13.2% (59.5 млн. лв.) в сравнение с март 2014 г.

При домакинствата преобладават потребителските кредити, които са 1.223 млрд. лв. На годишна база те се увеличават с 11.6% (127.3 млн. лв.). Това са 80.7% от всички бързи заеми, дадени на физически лица. Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на 2015 г. е 215.5 млн. лв. и намалява с 22.3% (61.9 млн.лв.) в сравнение с края на март 2014 година.

В края на март 2015 г. пасивите на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2.588 млрд. лв. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, които са 1.206 млрд. лв., като 913 млн. лв. са получени от нерезиденти. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от дружествата, специализирани в кредитиране, е 27.5 млн. лв. в края на март 2015 година.

Супермаркети изяждат бизнеса на заведенията по морето. Супермаркетите, които стават все повече в курортните комплекси, яко подбиват заведенията и изяждат бизнеса им. От това се оплакват ресторантьорите в Златните пясъци, според които курортът вече съвсем е заприличал на варненски квартал. Въпреки оределите туристи, те обаче са категорични, че няма да има повишаване на цените в активния летен сезон, които са заковани на нивата от миналото лято.

Половин цена за българи е един от триковете, с който капанчетата се опитват да придърпат клиенти във все още полупразния курорт. Най-скъпите риби в ресторантите са калканът и леферът, които вървят за 28-30 лв. за порция. Скумрия на скара или порция сафрид са по 10 лв., а почти навсякъде в курорта мешаната скара е 18 лв. Телешкият стек е 24 лв., а пържените картофи са по 3 лв. порцията. Ракията е от 3 до 6 лв. за 50 грама, според вида и качеството, а шопската салата - от 4,50 до 6 лв.. Малката наливна бира е 1,80 лв., а голямата - 2,50 лв. Палачинките се харчат по 3 лв., кафето е 2 - 3 лв., малка минерална бутилка - 1,50-2 лева. Предприемчивите кръчмари отсега наемат викачи, които да зарибяват чужденците, за да влязат в заведенията им. Други поставят рекламни табели, с които предлагат безплатна порция мезе при 5 поръчани бири или пък при две поръчани бири - третата е безплатна. Плодовете обаче са скъпи, като българските ягоди вървят 12 лв. килото, докато на пазарите във Варна са само 5 лв. Ябълките и крушите са по 5 - 6 лв., а розовите домати, по 8 лв.

Сянката на плажа също е солена, като и това лято ще се плаща по 8 лв. за чадър и още толкова за шезлонг и по 3 лв. за шалте.

Ранните туристи по морето тази година са сравнително по-малко за разлика от предходни години, коментират с безпокойство в бранша. Очакванията на хотелиерите са свързани с много притеснения, заради прогнозирания отлив на гостите от Русия и Украйна. По същото време миналата година на Златни пясъци е имало много повече хора от тези страни, докато сега те се броят на пръсти, казват хотелиерите. Въпреки това, курортите край Варна са готови за предстоящия летен сезон. На "Златни пясъци" работят близо 30 хотела, в които вече има гости от Германия, Франция, Хо­­ландия и въпреки кризата - от Русия. Повечето от тях обаче не са организирани туристи, а са с индивидуални резервации. Според експерта от Варненската туристическа камара, доц. Стоян Маринов, надеждите са за записвания в последната минута, което означава, че някъде към края на юни, може би ще има раздвижване на кризисните пазари и благодарение на ново сваляне на цените и прибавяне на екстри към офертите, туристите от тези страни ще тръгнат и към нашите курорти.

Новинар

Екомашина с трици ще чисти графитите в София. Уникална екомашина ще чисти графитите и нецензурните надписи, които загрозяват столицата. Специалното съоръжение може да работи с трици от царевица и може да чисти всякакви повърхности без да остави никаква следа. Това съобщи за „Новинар" шефът на Столичния инспекторат инж. Веска Георгиева. Тя уточни, че подобни машини работят отдавна в други европейски градове.

По думите й уникалната мобилна техника може да чисти рисунки на различни повърхности - цимент, камък, мозайка.

„Уредът е многофункционален. Ще се използва, както за почистване на археологически ценности, така и за тяхното освежаване", изтъкна Георгиева. От Столичната община допълниха, че способността на машината да чисти паметници на културата е основно нейно предимство.

„Монументите не могат да се обработват с каквото и да е. Необходимо е дори почистването им да става по специална технология", уточниха експерти от „Московска" 33.

В момента тече обществена поръчка за специалната техника, а стойността й все още не е ясна. Според общинарите няма да е по-скъпа от 40 000-50 000 лв., но никой не се ангажира с конкретна цифра.

От кметството допълниха, че се планира почистването да започне след няколко месеца. Ще се махат нецензурни и ксенофобски надписи, рисунки и грозни послания.

Междувременно от общината подчертаха, че не обявяват война на изкуството и заради това са оставили специални места в столицата, на които могат да се изявяват майстори на графитите. Според общинарите има и рисунки, които са красиви и освежават градската среда.

Пример за оригинална рисунка с графити е огромното цветно изображение върху ТЕЦ - София, който се вижда от всички преминаващи по столичния булевард „202".

„Миналата година подкрепихме и майстори на графитите, които рисуваха в квартал „Хаджи Димитър" по проект на програма „Култура", припомниха от „Московска" 33.