Преса

Българите държат в акции само 2% от парите си. Българите са едни от най-консервативните нации в Източна Европа при съхранението на богатството си. 78% от финансовите активи на домакинствата са в банкови депозити или пари в брой, 20% са във взаимни пенсионни, фондови и застрахователни продукти със спестовен характер. Само 2% от състоянието на българите са в акции на публични дружества. Това сочи сравнителен анализ на „Уникредит", представен на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Грузия.

По-предпазливи от българите са само в Русия и Турция, където депозитите и валутните спестявания са съответно 82 и 83%. За сравнение в Унгария 16% от активите на домакинствата са в акции на борсата, а 35% са във взаимни пенсионни и застрахователни схеми.

Нивото на лоши кредити в България ще достигне пика си през тази година и ще започне да намалява от 2016 г., прогнозират икономистите на банката. Към края на м.г. делът на необслужваните и преструктурираните заеми в банковата система е бил 16,7%. Прогнозата за т.г. е да достигнат 17,6%, а за догодина да намалеят до 16,1%. В данните не е включена КТБ, където над 99% от кредитите са лоши към 31 март 2015 г.

Тегленето на нови кредити ще остане сравнително свито и през 2016 г. От „Уникредит" очак­ват около 1% ръст на общия обем отпуснати кредити догодина. В това отношение България е на последно място от анализираните страни от Източна Европа. Прогнозата за Унгария е през следващата година кредитирането да нараства с малко над 1%, в Румъния с близо 3%, в Чехия и Словакия - с с около 5%, а в Полша - с над 6%.

ЕБВР повиши леко прогнозата си за растежа на българската икономика. Банката вече очаква 1% растеж у нас през тази година спрямо предишната си прогноза за 0,8%. Въпреки трудностите в банковия сектор икономиката на България нарасна с 1,7% през миналата година, движена от вътрешното търсене, отчита ЕБВР.

В началото на този месец Европейската комисия също повиши прогнозата си за стопанския растеж у нас през 2015 г. от 0,8% на 1%.

Инвестиции от €150 млн. са под въпрос. Един от най-големите германски инвеститори у нас - компанията „Аурубис", планира да вложи 150 млн. евро през следващите четири години в модернизация на производството, ново оборудване, екология и ремонтни дейности. Това съобщи изпълнителният директор на завода в Пирдоп Тим Курт.

Дали всички проекти ще станат факт обаче, зависи от бизнес средата. Компанията се оплака от високата цена на тока за индустрията. В момента фирмите от металургията плащат около 50 евро на мегаватчас, докато в Германия, Италия и Испания цената е с 20% по-ниска, което поставя нашето предприятие в неконкурентна среда. Освен това у нас договорите се сключват за 1 г., а в Германия има контракти за 15 години.

Много от проектите се бавят заради това, че се атакуват без ясни мотиви в съда от екологични организации, каза генералният секретар на „Аурубис България" Георги Николов. Дълги са и административните процедури по ОВОС, издаването на строителни разрешения и други.

За предприятието е важно „Булгартрансгаз" да изгради газопровод в Средногорието. Следи се и ситуацията в БДЖ, защото евентуалната лоша приватизация на „Товарни превози" може да се отрази върху работата на завода. Буди тревога и пенсионната реформа. „Ние имаме много хора, които упражняват първа категория труд. За нас е важно кога ще се пенсионират, за да започнем подготовката на нови кадри", обясни Георги Николов. Младите, които постъпват на работа, пък са технически неподготвени и това може да се реши с дуалната система.

Заводът прави 6% от износа на страната

Медодобивният завод „Аурубис" произвежда по 233 000 т катодна мед годишно и 1,2 млн. т сярна киселина. Компанията е най-големият клиент на БДЖ и пристанищата с 2 млн. тона товари годишно. Оборотът на дружеството за 2014 г. е 4,1 млрд. лв., а внесеният ДДС в бюджета - 184,4 млн. лв.

Износът на „Аурубис" за 2014 г. е 3,8 млрд. лв., което е 6% от целия експорт на България (43,2 млрд. лв.).

За 10 години компанията е инвестирала над 1 млрд. лв. у нас, като през април 2016 г. ще започне основен ремонт на металургичното производство на стойност 50 млн. евро.

Капитал Daily

Срещите на Цветан Василев: с регулатори, политици, издатели. В периода на апогея и до рухването на КТБ Цветан Василев се е срещал с политици, регулатори, бизнесмени, журналисти. Това се вижда от сканирани копия от тетрадка, в която на ръка са записвани имената на посетителите в централата на КТБ на бул. "Цар Борис Трети" в различни периоди на 2013 и 2014 г. Макар Василев да обяви, че не той е изпратил файловете, той не отрече тяхната достоверност. Пред "Дневник" работещ в сградата на бул. "Цар Борис Трети" потвърди, че посетителите наистина са се записвали по този начин. Няколко човека в списъка потвърдиха пред "Капитал", че действително са били при Василев на датата, спомената в тефтерите.

На гости вместо контрол

Най-скандалната част от съдържанието на тетрадката е, че представители на регулатори, които би трябвало да надзирават КТБ и дружествата от групата на Василев, са ходили на крака при него. Рекордьор е шефът на КФН Стоян Мавродиев с над 30 визити. Сред посетителите е и Цветан Гунев, който по това време оглавява банковия надзор в БНБ. На два пъти присъства и името на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. В списъка се среща и Петко Николов, както се казва шефът на КЗК.

Присъствието на Мавродиев е най-интензивно. Проблемът е, че оглавяваната от него комисия трябва да надзирава КТБ, която е и публично дружество, и инвестиционен посредник, застрахователното дружество "Виктория" и куп публични компании от орбитата на Цветан Василев - "Булгартабак" (тогава най-голямата борсова компания по пазарна капитализация), "Петрол" и още дузина по-малки. Стоян Мавродиев не отговаряше на мобилния си телефон в четвъртък. И Николов, и Божков не коментираха. Любопитен детайл е, че повечето срещи на Мавродиев са вечер, има и през уикенда, а единственото посещение на Гунев също е в извънработно време.

Политика в банка

Списъците с посетителите в КТБ потвърждават широките контакти на мажоритарния собственик на КТБ. Според разпространените копия Василев е имал на ден десетки посетители. 

Сред тях са депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Кирил Добрев, Румен Петков от АБВ, бившият лидер на ДСБ Иван Костов, Любен Дилов, пловдивският бизнесмен Георги Гергов. Посочени са и фамилиите Дъбов и Мерджанов. Те съвпадат с тези на Димитър Дъбов и Атанас Мерджанов от ръководството на левицата.

В списъците са още имената на банкера и бивш кандидат на БСП за столичен кмет Стоян Александров, на военния министър от кабинета "Костов" Бойко Ноев, на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, на Димитър Абаджиев - политик от СДС, ДСБ и РЗС, и т.н.

И медии са му скъпи

Най-честият гост на Василев от медийните собственици е Петьо Блъсков. Макар и с единични срещи в тетрадката са имената на Венелина Гочева и Тошо Тошев. Естествено, присъстват и много журналисти и общественици. Кои от тях са били за интервю по работа и кои с други цели - само присъствалите знаят. Няколко визити има и на Силвия Зурлева и Дидие Щосел от "Нова тв". Чести срещи е имал и рекламният бос Красимир Гергов.

Реакциите

Йордан Цонев потвърди пред "Дневник", че се познава с Василев от 1997 г., но не е обсъждал с него частни въпроси. "Срещам се с всички банкери и с Асоциацията на банките и обсъждаме проблеми на банките, не частни въпроси", каза той. 

"Мен ме няма със сигурност. Аз нямам хора там", заяви премиерът Бойко Борисов, цитиран от агенция "Фокус". Той уточнява, че "Стоян Мавродиев не е от ГЕРБ". Преди да бъде избран за председател на КФН, Мавродиев беше депутат от ГЕРБ и с гласовете на партията оглави и регулатора. В официалната му биография на сайта на КФН пише, че и в момента е член на ГЕРБ.

Държавата очаква 1.5 млрд. лв. повече данъчни приходи през тази година. Това обяви в интервю за "Фокус" финансовият министър Владислав Горанов, който направи прогнозата на база изпълнението на бюджета към момента. Ако тя се сбъдне, постъпленията ще бъдат използвани за намаляване на дефицита. В бюджета за 2015 г. е заложена "дупка" от 2.489 млрд. лв., или 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Ако цялото очаквано преизпълнение бъде използвано за свиване на дефицита, отрицателното салдо в края на годината може да бъде намалено до около 1 млрд. лв., или около 1.2% от БВП.

За да стане възможна подобна операция, бюджетната рамка за тази година трябва да бъде актуализирана. Пред БНТ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова каза, че актуализация е възможна заради по-високите от планираните приходи. "Ако имаме много голям излишък (преизпълнение на заложените приходи - бел. ред), мисля че трябва да отиде изцяло за покриване на дефицита. Това не може да стане без актуализация на бюджета. Правителството само не може да изхарчи нито един лев", каза Стоянова. Според нея най-подходящото време за подобна ревизия е през октомври.

Повече приходи

Оптимизмът на управляващите е предизвикан от положителното развитие в икономиката и държавните финанси през първите три месеца на годината. Експресните данни за БВП показаха, че той е нараснал реално с 2% през първото тримесечие. Официалните данни към март показаха също така, че за първи път от 2009 г. насам има бюджетен излишък от над 250 млн. лв. Предварителните данни на Министерството на финансите пък сочат за още по-внушителен плюс - над 1 млрд. лв. Разбира се, тук трябва да се има предвид значителната сума, която Брюксел е възстановил на България. Само за април тя е 666.9 млн. лв. Към края на годината вероятно отново ще се стигне до дефицит по европейските средства, тъй като започва новият програмен период и държавата ще трябва да прави авансови плащания по нови проекти. Заявените средства тази година ще бъдат изплатени през следващата. Менда Стоянова също допуска, че през втората половина на годината разходите ще се увеличат заради обществените поръчки и необходимостта да се финансират авансово европроекти.

Освен повечето пари от Европа правителството отчита и подобрена събираемост. Към края на март Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници" са събрали общо 856 млн. лв. повече приходи, като според Стоянова това е в резултат на борбата на правителството със сивия сектор.

Проблемът със сивата икономика

Според финансовия министър България е с един от най-големите дялове на неформална икономика в Европа, което означава, че има много резерви от гледна точка на приходите. "Има различни оценки колко още може да се събере. В Европа делим първото място по сива икономика с Румъния и някои други държави членки, което означава, че лесно може да се намерят резерви в събираемостта", смята министърът. Той е на мнение, че добрата събираемост се дължи на мерките, които правителството предприе в борбата си с контрабандата и е резултат от координираното усилие на цялото правителство и на всички служби, с които държавата разполага.

"Трябва да си зададем въпроса защо при относително същия БВП като през 2014 г. тогава резултатите са били много по-слаби. Шокиращо е на пръв поглед как за толкова кратко време може толкова рязко да се промени събираемостта в бюджета, но отговорът само на пръв поглед изглежда странен", смята Горанов. Според него проблемът през миналата година трябва да се търси в неудачното управление на приходните агенции и много честата смяна на ръководствата на приходните администрации. "Според мен при управлението на предишното правителство държавата не е правила нищо да събира своето, а дори е толерирала лошите практики", смята министърът.

Сега

Държавата реже помощите на безработни доброволци. Доброволци, които са безработни, губят помощите си от бюрото по труда, защото от МВР са им изплатили минимални възнаграждения за включването им в кризисни ситуации. Това стана ясно от думите на директора на пожарната главен комисар Николай Николов. Вчера той награди в Кърджали 49 пожарникари заради работата им по време на снежната виелица в региона през март. Тогава местното население масово се включи в спасителните дейности.

"Проблеми за онези, които са безработни, създават бюрата по труда - спират им се обезщетенията заради скромното възнаграждение, което получават за участието си в нашите акции. Става дума за минимални суми по граждански договор с кмета", обясни Николов. Пред "Сега" той даде за пример случай с човек в Смолянско, на когото спрели обезщетението като безработен. Николов ще поиска промени в нормативната уредба, за да може да се плаща на доброволците, без да се ощетяват от социалните служби. Той допълни, че вече се е свързал със социалното министерство, а оттам са обещали да предприемат действия.

Доходите на доброволците, които са безработни, няма как да влияят за получаване на обезщетението им за безработица. "Полагането на доброволчески труд не представлява договор за заетост и регистрираните в бюрата по труда безработни не следва да се отписват", обясниха пред "Сега" от Агенцията по заетостта.

В случая обаче става дума за граждански договори, върху които се плащат и осигуровки. В Закона за защита от бедствия няма разграничение между безработни и доброволци с някакъв вид договор. Единствената разлика е, че безработните получават възнаграждения по ред, определен от Министерския съвет. Според съвместна инструкция на бившия вътрешен министър Веселин Вучков и финансовия Владислав Горанов от 6 март т.г. на доброволците се плащат 200 на сто от минималната часова работна заплата. Тя е 2.20 лв. на час, което значи, че доброволец може да взима по 4.40 лв. на час, когато помага на пожарната. Възнаграждението е наполовина по-малко по време на обучение. От пожарната обясниха, че според закона един доброволец не може да работи повече от 20 дни годишно по граждански договор, което се равнява на 2 минимални работни заплати, които идват от държавния бюджет. Върху тези пари се плащат и осигуровки. Има случаи, когато общините компенсират хората, ако са работили повече, но това не е честа практика и се случва в по-богатите кметства, обясниха от пожарната.

Богатството на домакинствата в България достигнало 40% от БВП. Финансовото богатство на българите представлява 40 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). 78% от него са под формата на пари в брой и депозити, докато едва 2 процента са в акции. Останалите 20% от спестяванията са в пенсионни фондове и застраховки. Това стана ясно от презентация на Мауро Мирано, заместник-директор на "Стратегически анализи за Централна и Източна Европа" на "УниКредит" по време на годишната среща на ЕБВР в Тбилиси, Грузия. БВП на България се изчислява на около 82 милиарда лева.

За сравнение румънските домакинства "държат" като спестявания едва 18 процента от БВП, а руските - 19 на сто. "Най-богати" са италианците, чието финансово богатство се равнява на 192% от БВП. Следват Австрия и Германия съответно със 126 и 122%.

Кредитирането у нас ще расте най-бавно, стана ясно още от прогнозните данни на "УниКредит". То ще порасне с около един процент, а средният ръст за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е около 4.6%. Сред последните по увеличаване на кредитирането са още Унгария и Словения със съответно 2 и 3% ръст. Очаква се кредитирането догодина да отбележи най-голям ръст в Турция - с 16%.

Страната ни остава на опашката и по спад на лошите кредити, стана ясно още от данните на Мауро Мирано. Прогнозите са делът им у нас да спадне с едва 0.6% от 16.7% до 16.1% до 2016 г . В същото време се очаква в Румъния делът на лошите кредити да спадне от 13.9 на 8.5 процента за периода 2014 - 2016 г.

24 часа

Ще лекуват рак само в болница, закриват диспансерите. Хората с рак, психични и хронични кожни заболявания ще получават всички необходими терапии, диагностика, лекарства и процедури на едно място - в голяма болница по район.

Здравното министерство предвижда закриване на диспансерите по съответните заболявания и вливането им в многопрофилни болници, потвърди здравният министър д-р Петър Москов пред парламентарната здравна комисия. Това става чрез промени в Закона за лечебните заведения, които се обсъждат в комисията. Сред мотивите е посочено дублиране на структури и дейност между диспансерите и болниците, което прави съществуването на сегашните центрове по онкологични, психични и кожни заболявания "безпредметно".

Обединяването цели пациентите да получат комплексна услуга на едно място, а не за всяко нещо да бъдат пращани в различни структури, обясни д-р Москов. Той описа положението на пациента като "малко животно в джунглата сред хищници, няма път за него". Ликвидацията на диспансерите е и препоръка на Световната банка според зам. министър д-р Ваньо Шарков.

Намерението на МЗ създаде напрежение в онкодиспансерите и сред пациенти. "Проследяването на тези пациенти продължава доживот. При сливане на онкоцентровете с многопрофилни болници няма кой да се ангажира с това. Създаването на големи структури ще влоши и комерсиализира лечението на пациентите", коментира д-р Парашкев Цветков, хирург в пловдивския онкодиспансер.

На протест днес излязе и онкодиспансерът в Благоевград. Лекарите от онкоболница "Св. Мина" бяха подкрепени от кмета д-р Атанас Камбитов и председателя на общинския съвет Радослав Тасков. "Не сме съгласни с предложенията на министъра.

Протест на лекарите от онкодиспансера в Благоевград

"Като лекар и кмет съм против промените в закона за лечебните заведения. Онкоболницата е 100% общинска. В нея общината е вложила 1 млн. лв., отделно са парите от оперативните програми. С промените няма да се повиши качеството на лечението", обясни кметът Камбитов.

"Няма как със закон да се сменя собственост от общинска в държавна без решение на общинския съвет, а такова няма", уточни пък Тасков.

"Много онкодиспансери са оборудвани с апаратура по европейски програми и има клауза, че собствеността не трябва да се променя 5 г.", обясни д-р Емил Райнов, депутатът от БСП.

Сливането на диспансерите с болници трябва да стане в 1-годишен срок. "То е добра стъпка от страна на МЗ, повечето диспансери в страната са кухи структури. Има обаче проблем със собствеността - в повечето случаи диспансерите са общински и не може да се прехвърлят в държавни структури", обясни проф. Валентин Игнатов, шеф на Асоциацията на университетските болници.

Борисов повежда 8 министри за Катар. Премиерът Бойко Борисов и 8 от министрите му заминават на официално посещение в Катар през уикенда. По лична покана на емира Шейх Тамим бин Хамад ал Тани делегацията ни ще има редица срещи за нови инвестиции на арабската държава у нас. Сред министрите, които ще придружат Борисов, са вицепремиерът Румяна Бъчварова, финансовият министър Владислав Горанов, транспортният Ивайло Московски и енергийният Теменужка Петкова.

Ще се договорят конкретни проекти за инвестиции. Една от тях ще бъде в сферата на земеделието. Другата важна за България тема е преносът на втечнен газ от Катар. Емирството е най-големият износител в света, пише "Стандарт". Разговорите ще са в двореца "Емири Дивани" в Доха, което се смята за огромна чест към гостите.

Бащата на сегашния емир - шейх Хамад бин Халифа ал Тани отдавна е почитател на премиера Бойко Борисов. Двамата се срещнаха през 2012 година.

Визитата на премиера бе организирана спешно заради наближаването на адските жеги в арабската държава. Именно по настояване на домакините в делегацията няма да има и бизнесмени, каквато е практиката.

Главна цел на визитата е реализация на плановете за пренос на втечнен газ от Катар. Преди ден кабинетът одобри проект на Меморандум за разбирателство между енергийните министерства на Катар и България. В документа се предвиждат съвместни действия в редица направления, сред които и за пренос на втечнен газ и поощряване на участието на компании от двете държави в реализирането на енергийни проекти.

Терминали за втечнен газ не могат да бъдат построени по българското крайбрежие, защото корабите със суровината не могат да преминат през Босфора. България обаче има възможност да получава суровината от терминалите в Гърция и Турция. Един от плановете за осигуряване на сигурността на доставките на газ в Европа е изграждането на терминал в близост до Александруполис или Кавала. Отделно от това Катар иска да развива зърнопроизводство в България и най-вече пшеница, ечемик и царевица.

"Богатите араби искат българско агне, както ние искаме немски мерцедес. От Катар са готови да купят толкова агнета, колкото произведем. И дори са съгласни да платят допълнително само да не ги излъжем - да платят агнета, а ние да им пратим пилета", обяви министър-председателят преди месец. Тогава премиерът предложи бизнесът да се обедини и да се направи съвместно предприятие, за да може да се продава повече свежо месо вместо замразено.

Труд

Повече часове за курмуване и връщане на полигона. 30 часа кормуване за вземане на книжка са абсолютно недостатъчни и съм възложил на експертите да ми предложат промяна. На мнение съм, че трябва да върнем полигоните по време на обучението. Това заяви транспортният министър Ивайло Московски, коментирайки какви мерки ще вземе след последните ужасяващи катастрофи по пътищата.

От министерството заявиха, че предложенията все още са в работен вариант. В момента според наредбите задължителните часове по кормуване са 31, а тези по теоретична подготовка - 40. В България задължителните часове по кормуване през 80-те години на миналия век бяха 36, но по-късно бяха намалени на 24 часа, а от десетина години са 31 часа.

Има най-различни варианти - 35, 40, дори 50 часа обучение. Но имало и много гласове против, защото така оскъпяването на шофьорския курс става много голямо, обясниха експертите.

Обмисля се идеята у нас да се въведат по-съвременен тип полигони, на които може да се имитира управление на колата в различни условия: преминаване от суха върху мокра или заледена настилка, каране върху пясъчна основа. Проблемът обаче е, че в България няма такива съоръжения. Малкото оцелели от едно време полигони у нас са обикновени асфалтирани площадки с колчета.

От бранша на школите за автоподготовка обаче възразяват срещу механичното увеличение на часовете за кормуване. Според шефа на Асоциацията на фирмите за авто-мотоподготовка Йонко Иванов това няма да реши проблемите с недообучените шофьори. „31 часа са напълно достатъчни за повечето хора да усвоят основните умения, но проблемът е, че има фирми, които провеждат само 20-ина часа обучение и дори по-малко. Просто това им позволява да направят курсовете по-евтини", каза Иванов.

Школите се контролират от изпълнителната агенция „Автомобилна администрация" към транспортното министерство, която издава лицензите за дейността им. Според Иванов на многобройните забележки на бранша да проверяват фирмите с подозрително ниски цени за курсовете никой в министерството не обръщал внимание.

Цената стига 1500 лева

Реалната цена на шофьорския курс при 31 часа кормуване е между 850 и 1000 лева в зависимост от вида на автомобила, който ще карат курсистите. Ако часовете по кормуване се увеличат на 50, цената на курса би трябвало да стане 1300-1500 лв. Теоретичната подготовка не натоварва толкова много цената, още повече че от една година листовките, а и цялото обучение се електронизираха. Факт е обаче, че масово се разпространяват реклами за курсове, струващи около 300 лева и дори по-малко. Много често на такива обяви пише „гарантирано вземане на книжка".

Без банкова тайна за КТБ. Депутати от различни партии се обединяват около идеята да отпадне банковата тайна за част от депозитите в КТБ, показа проучване на „Труд".

Преди ден Йордан Цонев от ДПС внесе предложение в парламентарната комисия за КТБ да отпадне банковата тайна за преференциалните депозити, променяни впоследствие, както и за влоговете на политици и депутати.

Шефът на комисията Десислава Атанасова (ГЕРБ) посочи, че се обмисля отпадането да е за вложителите с променени преференциални договори, обект на публичен интерес. Шефката на бюджетната комисия от ГЕРБ Менда Стоянова също съобщи, че най-вероятно управляващите ще подкрепят идеята.

"Авторитетни юристи са на мнение, че КТБ вече не е банка, следователно няма как да има банкова тайна. Аз ще препоръчам на БСП да подкрепи падането на банковата тайна", каза пред "Труд" Румен Гечев. Георги Кадиев от БСП също подкрепя идеята.

Мартин Димитров от Реформаторския блок остави решението на комисията за КТБ.

Междувременно Менда Стоянова потвърди пред БНТ, че и.д. шефката на "Банков надзор" в БНБ Нели Кордовска е човекът, разрешил от името на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да бъдат променени условия по договори на депозанти с преференциални лихви в КТБ. "Целта е била те да получат по 100 хил. евро обезщетения, на каквито не са имали право", каза Стоянова. "Труд" потърси Нели Кордовска за коментар, но тя не отговори.

По-късно от Фонда за гарантиране на влоговете в банките защитиха действията на Кордовска и посочиха, че разрешението се е отнасяло само за депозити, сключени при привилегировани лихвени условия, но прекратени преди поставянето на КТБ под специален надзор (виж по-долу въпросите и отговорите към квесторите). Парите не са могли да бъдат изплатени ефективно на вложителите заради поставянето на КТБ под надзор.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че очаква до края на вчерашния ден да получи всички указания към квесторите, за да се види какви са и каква е отговорността на самите квестори за действията им.

Стандарт

Свободният пазар вдига цената на тока за бита. Либерализацията на електроенергийния пазар от 2016 г. ще вдигне цената на тока за бита. Това стана ясно на семинар, организиран от EVN България. Причината е, че въпреки възможността да избират свободно доставчика си на ток, на практика повечето битови потребители ще останат при Доставчика от последна инстанция (ДПИ), който по чисто пазарни механизми няма да може да им предлага конкурентно ниска цена.

Това обясни Илина Стефанова, ръководител на отдел "Енергийна политика и екология" в EVN. Европейският опит сочи, че около 93-94% от домакинствата остават при традиционния си доставчик на енергия отпреди либерализацията. Формирането на цените на тока на свободния пазар ще зависи от цените, на които продават електроцентралите, от големината, типа и дисциплината на самите потребители, както и от маржа, който трябва да покрива оперативните разходи на пазара, начина на финансиране на сделките (предварително плащане или различни типове гаранции), а също и от рисковете, каза Илина Стефанова. Самите цени на централите ще се определят от производствените им разходи, от търсенето на енергия в региона, както и от структурата на потреблението - стабилност, динамика и пр., допълни Стефанова.

Крайните цени на тока ще се определят от моментното търсене и предлагане на бъдещата електроенергийна борса, за чието създаване ще трябва да се внедрят мощни ИТ системи за обработка и пренос на огромно количество постоянно променящи се данни за много кратко време, обясни още Илина Стефанова. Тъй като ДПИ работи само с малки клиенти, които имат динамично и непостоянно потребление, той ще трябва да купува голяма част от тока на борсата в последния момент и на високи цени, смята Стефанова. На практика Доставчикът от последна инстанция ще бъде стожерът на свободния енергиен пазар, който ще гарантира доставките на всички, включително и на енергийно бедните граждани, за което ще бъде възмездяван по определена схема от държавата, допълни тя.

Държавата ще трябва да компенсира и централите със сключени дългосрочни договори за изкупуване на енергията от тях на високи преференциални цени, като "американските" централи и ВЕИ-та, като доплаща определените на борсата цени до нивото на договорените с НЕК цени, каза Гочо Чемширов от EVN, но допълни, че това е въпрос на бъдещи преговори и договаряния. В крайна сметка свободният пазар ще накара потребителите така да планират дейността си, че да консумират ток най-вече в часовете, когато той е в излишък и се предлага на най-ниски цени. Най-евтиният ток е през нощта, защото тогава потреблението е най-малко. Затова ще трябва да пускаме бойлера и пералнята през нощта, ако искаме да плащаме по-малки сметки.

Монитор

Метрото извози такситата, излизат само нощем. Новата отсечка на столичното метро, която вече стига до „Младост 4" и до летището, извози таксиметровите шофьори и намали драстично приходите им. Водачите на жълти коли дълго време разчитаха на отдалечеността на тези квартали от центъра на града и неудобния транспорт, за да си докарват прилични печалби. Един курс от летището до Народното събрание например излиза между 10 и 12 лева. В зависимост от шофьора обаче цената може да стигне и до 20 лева. Ако пък се качи чужденец, който не знае, че апаратът отчита в левове, а не в евро тогава печалбата е двойна. Същото е положението и с „Младост 4", където работещите в Бизнес парка едва се дореждаха за свободно такси. След като се откри линията на метрото за там обаче клиентелата секна рязко. Дори стоянката там вече е празна.

„Не можем да виним хората. За курс от „Младост 4" до най-близката станция на метрото аз им взимам между 5 и 7 лева, понякога и 10, ако искат да стигнат до Орлов мост. Да не са луди да ми дават на мен тия пари, когато могат да се приберат за едно левче с метрото", разказа пред „Монитор" таксиметров шофьор от голяма столична компания. Той и колегите му се оплакват, че вече трудно изкарват по 40 лева на ден, от които трябва да си платят арендата на колата - 25 лева и да сипят гориво. Липса на клиенти за тях имало и пред The Mall на бул. „Цариградско шосе", въпреки че доскоро „кола не се заседявала празна повече от минута". За да избият загубите от деня, когато железницата работи, таксиджиите са се заели да кръстосват нощна София с надеждата за по-хубав курс. Нощем тарифата на много от такситата обаче е много по-висока от официално обявената в колите 0,88 лв., проучи „Монитор".

Стоянките в центъра на София са пълни с чакащи таксита, а в малките часове те задръстват и улиците пред входовете на нощните заведения. При пробег от 10 километра например на нощната тарифа апаратът вместо да отчете 9 лв., показва 15-20 лв. при положение, че почти няма движение по улиците и разстоянието се изминава за десетина минути. За 5 км. по същата тарифа сметката излиза 8-9 лв.

Това се получава при пътуване с наети на улицата таксита от големи известни компании, не става въпрос за „копърки". Просто обявената тарифа по никакъв начин не се връзва с отчетеното от апарата.

Заради спада на клиентелата много таксиджии предлагат колите си под наем, с надеждата за поне някакви сигурни доходи. Ако доскоро за седмица ползване на жълтия автомобил се плащаше 180 лева, сега цената е спаднала до под 100 лева, като дори уикендът е безплатен.

Парите за втора пенсия "скочили" с 1,46 на сто за 12 години. „Реалната доходност на универсалните пенсионни фондове за 12-годишен период е 1.46%". Това съобщи вчера в НС депутатът Корнелия Нинова, председател на парламентарната комисия за анализ на дейността на пенсионните дружества. "Тоест ако сме имали 100 лева вътре, са станали 101.46 лв. За професионалните фондове доходността е 0.98%", уточни тя, цитирана от „Блиц".

Нинова представи вчера пред депутатите доклад за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях  универсални и професионални пенсионни фондове. Документът съдържа информация, която досега не е била огласявана публично и констатации на проблемите в системата и предложения за тяхното разрешаване.

Според нея във фондовете има около 8 млрд. лева, които са на около 4 200 000 българи, родени след 1959 г. Парите са инвестирани предимно в дългови ценни книжа, в акции, права и дялове, в банкови депозити, парични средства, инвестиционни имоти.

„Фондовете твърдят, че доходността е положителна, тоест парите на хората се увеличават, а КФН казваше, че е отрицателна. Търсехме откъде идва това разминаване. Разбра се, че е поради това, че двете страни изчисляват периода за различно време и заради това се използват различни методики", поясни депутатката.

Народните представители са изискали от КФН и пенсионните дружества да направят обща методика и до 2 месеца да излязат с данни дали парите на хората реално се увеличават. Ако това не се случи, Нинова заяви, че ще внесе законопроект в парламента , за да бъде извършено това със закон.

Вчера НС прие доклада на временната комисия, съобщи БТА. За документа гласуваха 112 депутати, а петима се въздържаха. Временната парламентарна комисия констатира, че съществува проблем и за да бъде в максимална степен защитен интересът на миноритарните акционери, следва да се предвидят изрични правила в Закона за публичното предлагане на ценни книжа по отношение на сделките с продължително изпълнение.

Депутати от различни парламентарни групи се обединиха около становище за намаляване на таксите, които събират пенсионните фондове. Временната комисия предложи те да се намалят на 3% за самите фондове, които в момента вземат 5% от всеки превод. По време на обсъжданията вчера стана ясно, че досега фондовете са събрали от такси 600 млн. лв. Второто основно предложение е за засилване на контрола. Предлага се законопроект с който се разширява понятието за „свързани лица", както и затягане на контрола върху дружествата от страна на КФН.