Снимка: Pixabay

Щатският отчетен сезон започва да се „нагорещява“. Вчера, първото разочарование, дойде по направление на Netflix, където лоши резултати инициираха спад в акциите на компанията от над 14%.

Въпросът, който може би много инвеститори си задават е – каква е връзката между финансовите резултати на компаниите и движението в цената на акциите им и има ли изобщо такава в един по-дългосрочен план?

По принцип, сред инвестиращите на финансовите пазари е широко застъпено схващането, че пазарът и съответно цените на акциите растат, когато и печалбите на компаниите растат, както и техните приходи.

Вижте още: Щатските индекси може и да не са добра инвестиционна алтернатива следващите години

Дали това е така обаче, ще проверим, като погледнем към най-развитият фондов пазар в света – щатския, отличаващ се с добра статистика и много периоди на „бичи“ и „мечи“ цикли.

Ето как изглеждат нещата за печалбите на щатските компании и пазарната доходност в дългосрочен план (от 1950-та година насам, според данните на FRED):

Данни: FRED

Както се вижда от таблицата, не може да се установи наличието на добра корелация между представянето на пазара и ръста в печалбите.

Периодът, в който печалбите са нараствали най-много – между 2000 и 2008-ма година (средно с 9.1% на година) на практика е и този, регистрирал най-лоша доходност за инвеститорите, в размер на минус 3.6%.

В същото време периодът, от който излязохме преди две години – между 2009 и 2016-та година се отличава с най-слабия среден ръст на печалбите от разглежданите периоди, но за сметка на това, доходността от 14.6% за инвеститорите, е третата най-висока.

От друга страна периодът с най-добра доходност за инвеститорите – между 1982 и 1999 година, когато е бил регистрирана възвръщаемост от 18.3% на година, се е отличавал с под средния за всички периоди ръст на печалбата от 6.7% (като е бил 6.6% за разглежданата времева рамка).

Изводът, който може да се направи е, че преди да се доверявате сляпо на определени схващания за пазара, трябва да си правите собствени проучвания.

Другият извод, който може да се направи е, че пазарът може да расте добре в периоди на слаб ръст на печалби и обратното - да се понижава в периоди на ускоряване на ръста…

Предвид на очакванията за добри резултати от щатските компании, за изминалото второ тримесечие на годината, нищо не пречи да станем свидетели на слабо представяне, предвид на изпреварващия ръст на пазара през предходния период, включително и през изминалата година…

Такова проучване очаквайте съвсем скоро и за родния капиталов пазар, веднага след като излязат тримесечните резултати (след има няма месец).

Защо Уорън Бъфет смята, че компаниите не трябва да дават прогнози?

И докато на БФБ имаме проблем, като "информационно затъмнение", или ситуацията при която инвеститорите насочват средствата си към компании без да имат достатъчно данни за тях, или прогнози от самите компании, в САЩ явно имат напълно противоположния проблем.

Идеята компаниите да не правят прогнози за резултатите си (която напълно се спазва от българските публични компании), се дава не от кой да е, а от самия Уорън Бъфет.

В интервю за CNBC, Бъфет заяви, че компаниите трябва да спрат да дават прогнози за тримесечието, което предстои, защото това води до „лоши практики и лоши резултати“.

Бъфет отдавна предупреждава, че трябва да се направи реформа по отношение на корпоративното управление, за каквито се обявиха и други водещи инвестиционни компании и лидери.

„Очакванията за резултатите могат да водят след себе си много лоши практики“, коментира Бъфет в интервюто. „Виждал съм как такива прогнози са водели след себе си много лоши последствия“, допълва оракулът от Омаха.

„Ако печалбите се очаква да се окажат леко под очакванията, според прогнозите на компаниите, има много възможности и могат да се направят много опити да се намерят източници, с които тези разлики да бъдат компенсирани“, смята още Бъфет. „Има начини да се движат печалбите на компаниите в определена посока към края на тримесечието, а понякога дори и след него“.

Според Бъфет, тези препоръки за печалбите са предназначени „да окуражават компаниите, които наистина изпитват трудности да прогнозират резултатите си, да са много по-консервативни в очакванията си“.

Консервативните прогнози се предопределят от факта, че впоследствие инвеститори могат да ги съдят за подвеждане с нереалистично високи прогнози.

По темата, ръководителят на JPMorgan Chase – Джейми Даймън, коментира, че резултатите на компаниите не бива да се сравняват с прогнозите на анализаторите.

„Трябва да се гледат две реални цифри – резултатите през тази година и резултатите от миналата година“, писа през април Даймън.

Именно Даймън постави началото на широката дискусия относно „добри корпоративни практики“, сред инвестиционната общност.

„Джейми ми се обади… може би преди малко повече от една година и предложи да се съберем и да обсъдим, дали заедно не можем да инициираме общи принципи за корпоративно поведение, което да си проправи път в бъдещето“, коменитра Бъфет в интервюто за СNBC.

Още по темата:

Щатските индекси лоша инвестиционна алтернатива?

Защо Уорън Бъфет инвестира в Apple?

Накъде води рекордното обратно изкупуване на акции в САЩ?

* Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции.