От 2009 г. насам банките в еврозоната намалиха кредитирането за компаниите с 590 млрд. евро. Инвеститорите, чрез облигационните пазари, навлязоха с ново кредитиране на стойност с 415 млрд. евро, за да запълнят тази дупка, пише "Файненшъл таймс".

„Ако това не се бе случило, кризата в еврозоната и кредитната криза в банковия сектор щяха да бъдат далеч по-сурови", подчертава управляващият директор на Morgan Stanley Хю ван Стейнс.             

През миналата седмица на Отворения форум на Английската централна банка (АЦБ) гуверньорът Марк Карни и главният икономист на АЦБ Анди Холдън предизвикаха лекторите на форума, включително и Хю ван Стейнс да предложат няколко практични стъпки, за да се движим напред.

Управляващият директор на Morgan Stanley представи своите виждания по темата за ликвидността:

Първо, стрес тестването на фондовете, управлявани от дружества за управление на активи, сега е непреодолимо. Ликвидният риск се премести рязко от банките към купувачите, движен от комбинацията от количествени улеснения и финансови регулации. Проучване на Morgan Stanley показва, че в глобален мащаб инвеститорите се притесняват все повече относно ликвидността на европейския пазар на корпоративни облигации, отколкото за този в САЩ.

Ликвидността на вторичния пазар на финансови инструменти с фиксиран доход най-вероятно ще се свие, тъй като регулаторите карат европейските банки да намалят още своите дейности като маркет мейкъри. Това най-вероятно ще се отрази на повечето пазари на правителствен и корпоративен дълг.

Опасението е, че облигационните взаимни фондове предлагат дневна ликвидност, но инвестират най-вече в дългосрочни облигации. Това до известна степен е засенчено от факта, че инвеститорите във взаимни фондове са особено лекомислени дори и във времена на пазарен стрес.       

Съвместно проучване на Morgan Stanley и Oliver Wyman разкрива, че американските облигационни фондове записват отливи от само 5% след облигационната криза през 1994 г., разпалена от неочакваното вдигане на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ. Това бе най-лошият период с отливи за взаимните фондове за последните 35 години.

Въпреки това взаимните фондове по света удвоиха вложенията си в корпоративни облигации от 2005 г. насам и сега те притежават 20-30% от корпоративните облигации в глобален мащаб. Това ги прави фактор, който не може да бъде пренебрегнат.

Регулаторите трябва да използват стрес тестове, за да се уверят, че взаимните фондове разполагат с достатъчно ликвидност, за да устоят на отливи. Прогнозни модели могат да помогнат за измерване на риска, взимайки предвид различното поведение на различните типове инвеститори и поуките от историята.

Второ, способността за ефективно таргетиране на рисковете зависи от изграждането на добър набор от информация за това къде стоят те. Това означава още по-пълно разкриване на дълговите вложения на европейските взаимни фондове и по-богато разбиране на взаимосвързаността. За да подкрепим доверието и стабилността, трябва да окуражим фондовете да оповестяват обща информация, концентрации, ниво на ливъридж и вид на използваните ликвидни инструменти, смята ван Стейнс. 

Удивително е, че политиците в Европа все още нямат богато разбиране за това кой кого финансира, което в замяна подклажда неразбираеми съмнения относно интегритета на пазарите в случай на разпродажби. По-детайлно оповестяване също така би могло да спомогне за изграждането на фактическа база за политиците, за да рекалиблират ефективно регулациите, за да подпомогнат по-безопасното стичане на кредита към икономиката, пише Хю ван Стейнс. 

Трето, трябва да гарантираме, че по-ниско ликвидните облигации се пласират сред инвеститори, които имат капацитета да преживяват пазарни бури. Във времена, в които шефът на финансовите услуги в ЕС Лорд Хил, е склонен да подкрепи един паневропейски пазар за частно пласиране, за да могат малки и средни компании да стъпят на пазара, е срамота, че регулациите ограничават инвеститорите с дълги инвестиционни хоризонти - застрахователите и пенсионните фондове - от това да могат да играят по-голяма роля за финансиране на икономиката.

Внимателно приспособяване към правилата може да бъде ценно за улесняването на пазарите, които работят за малкия и средния бизнес, инфраструктурни проекти и социални жилища. Също като пазара за частно пласиране в САЩ подобно споразумение може да помогне както на компаниите да намерят правилните инвеститори, така и да избегнат риска техните облигации да бъдат препродадени в по-слаби ръце.

Европа отчаяно се нуждае от по-разнообразен финансиращ пазар за компании и инфраструктура. Увеличаването на разнообразието само по себе си ще подобри уязвимостта. Трябва да приемем предизвикателството на АЦБ и да помогнем за оформянето на едни по-сигурни пазари, заключава Хю ван Стейнс.