Снимка: iStockч

„Индексът е диверсифициран“ е най-опасното изречение в края на един бичи цикъл. То е технически вярно и структурно подвеждащо едновременно. В началото на 2026 г. десетте най-големи компании в S&P 500 формират приблизително 42% от общата му тежест. Това означава, че почти половината от „диверсифицирания“ пазар всъщност е концентриран в шепа корпоративни истории, повечето от които са пряко свързани с AI инфраструктура, облачни услуги и изчислителна мощ.

Това не е 2000 г. Печалбите са реални. Маржовете са силни. Паричните потоци съществуват. Но концентрацията не се измерва в качество, а в тегло. Когато 42% от индекса зависи от 10 компании, грешка от едва 2–3% в очакванията за печалби не е „корекция в отделна акция“, а механичен удар върху целия пазар.

Същевременно оценките стоят на нива, които исторически не са били нормални. CAPE на Шилер се движи около 39.5–40 при дългосрочна средна около 15. Индикаторът на Бъфет – съотношението пазарна капитализация към БВП – е приблизително 220%. Това означава, че финансовите активи се оценяват повече от два пъти над размера на икономиката, която трябва да ги поддържа във времето. В изолация подобни нива могат да се оправдаят с глобални приходи и нематериална стойност. В комбинация с концентрация от 42% те започват да приличат на режим.

Проблемът не е, че лидерите са силни. Проблемът е, че те са станали инфраструктура на индекса. Когато лидерството се стеснява, волатилността става латентна. Ако равнопретегленият S&P 500 изостава спрямо капиталово претегления, това означава, че растежът е носен от по-тясна група компании. Исторически това не е сигнал за непосредствен срив, а за крехкост. Пазарът изглежда стабилен, защото няколко гиганта абсорбират капитала.

Тази крехкост се подсилва от ливъридж. Маржин дългът по данни на FINRA достига приблизително 1.226 трилиона долара към края на 2025 г. Това не създава върхове, но ги прави по-рязки. Когато цените се движат срещу заемния капитал, системата автоматично намалява риска. При концентрация от 42% в десет компании, всеки механичен de-grossing започва именно от тях, защото там е ликвидността.

Поведението на инвеститорите допълва картината. Делът на акциите в портфейлите на американските домакинства е около 42.2% от финансовите им активи – близо до исторически връх. Кешът в анкетата на Bank of America пада до около 3.2%. Това означава, че буферът е минимален. Когато почти всички вече са „вътре“, следващият купувач става по-рядък, а следващият продавач – по-значим.

Технологичният сектор вече преживя частична компресия на оценките. Форуърд P/E падна от около 32 пъти през октомври 2025 г. до приблизително 24.7 пъти в началото на 2026 г. Това е спад от над 20% в мултипъла без колапс в печалбите. Това означава, че пазарът пренастройва очакванията си. Разликата между 32 и 24 пъти очаквани печалби е разликата между перфектен сценарий и устойчив, но реалистичен растеж. Въпреки това, концентрацията остава.

Историята рядко се повтаря дословно, но има такива случаи. През 1968–1969 г. „Nifty Fifty“ концентрираха надеждите на инвеститорите. През 1999–2000 г. технологичните обещания концентрираха капитала. Днес концентрацията е подкрепена от реални печалби, но мащабът ѝ означава, че рискът не е разпределен равномерно.

Илюзията на диверсификацията не е в това, че индексът е фалшив. Тя е в предположението, че теглото не променя поведението. Когато 42% от пазара зависят от десет компании, системата може да остане силна дълго време. Но толерансът към грешка се стеснява. Пазарите не се чупят, защото са концентрирани. Те стават чувствителни, защото концентрацията превръща малката изненада в системна реакция.

В началото на 2026 г. S&P 500 не е нестабилен. Той е асиметричен. И разликата между стабилност и асиметрия често се разбира едва когато лидерството започне да се пропуква.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.