Миналата седмица Джон Кери обрисува апокалиптична картина за промяната на климата, когато се обърна към участниците в конференция по глобалното затопляне в Аляска.

"Мислим си, че днес миграцията е предизвикателство в Европа заради екстремизма, изчакайте, докато видите какво се случва, когато започнат да недостигат вода, храна, или едно племе се бие с друго за самото си оцеляване", предупреди в обръщението си държавният секретар на САЩ.

Малко експерти биха спорили с анализа за бъдещето на Кери, но някои биха казали, че предвижданията му вече са факт, пише в. "Индипендънт", цитиран от darikfinance.bg.

Сегашната бежанска криза е разделен момент в историята на глобалното затопляне, защото е първата миграционна вълна, свързана с климатичните промени, твърди един от водещите учени, който предрича, че повишаване на температурите и все по-екстремното време ще отприщят много повече масови преселения на народи в бъдеще.

Проф. Ричард Сийгър признава, че сега влиянието на сирийското въстание е много по-голямо от това на климата, но казва, че глобалното затопляне играе ключова роля в създаването на условия, които подхранват гражданската война зад кризата с бежанците.

"Сирия беше дестабилизирана от 1.5 млн. мигранти от селските общности, които бягат от тригодишна суша, която е направена по-интензивна и продължителна от задвижваното от човека изменение на климата, което непрекъснато прави още по-сухи регионите на цялото Източно Средиземноморие и Близкия Изток ", казва проф. Сийгър от Колумбийския университет в Ню Йорк, който публикува през март доклад за ролята на климатичните промени в сирийския конфликт.

"Сирия не е единствената страна, засегната от това засушаване. Същото важи още за Ливан, Йордания, Израел, Ирак и Иран. Обаче с прекратяването на водените много и разнообразни социални, религиозни и междуетнически войни, през следващите години и десетилетия регионът ще започне да чувства стресът от изчерпването на водните ресурси”.

Страните в Източна Африка като Сомалия и Судан също са уязвими от предизвикани от сушата конфликти, твърди проф. Сийгър, заедно с части от Централна Америка – особено Мексико, засегнато от престъпност и нестабилно политически, с недостиг на вода и разчитащо на селското стопанство.

Но подтикването към конфликти на режими, които вече са нестабилни, бедни и недостиг на ресурси е само един от начините, по които изменението на климата предвещава нова ера на масова емиграция поради околната среда.

"В бъдеще промяната на климата ще предизвиква хуманитарни кризи от различен вид и динамика, но те ще бъдат също толкова истински и катастрофални, като сегашната бежанска криза”, казва Нил Аджер, професор по хуманитарна география в Университета в Ексетър.

Драматичното увеличаване на честотата и интензитета на екстремални явления във времето, вариращи от суша до наводнения, но изразяващи се също в горски пожари , са предвидени за идните десетилетия. Проф. Аджер предупреждава, че повишаването на морското равнище ще изложи на риск крайбрежните райони, особено ниско разположените райони около делтите като Бирма и Луизиана.

Африка е друг континент, който вероятно ще пострада прекомерно от изменението на климата. "В Субсахарска Африка през идните години вероятно ще бъде наблюдавана увеличена честота на суша, по-ниски добиви и скок на цените на храните, което ще увеличи натиск върху общностите, чийто живот вече е белязан от други напрежения и където населението се увеличава", казва Ричард Блек , директор на мозъчния тръст Проучване на енергетика и климат (ECI).

Междувременно се прогнозира големи премествания на население да изстрадат големи преселения на населението в пояса Сахел, простиращ се от Сенегал на запад до Еритрея на изток, и включващ части от Мали, Нигер, Буркина Фасо и Нигерия. Последният доклад на групата Организиране на напреднали решения в Сахел предполага, че през следващите три-четири десетилетия е вероятно около 200 млн. души да останат без достатъчно храна. Това предполага, че температурите в региона ще се увеличат с 5 по Целзий до 2050 г., а населението се очаква да нарасне от около 100 милиона души сега до 300 милиона през 2050 г. и 600 милиона до края на века.

"Би било напълно неприемливо да се приспособят трайно към този мащаб на растеж", се казва в доклада."Без незабавни, широкомащабни действия процентът на смъртността от недостиг на храна ще се увеличи с изсъхването на житни култури и измирането на животни, което може да доведе до най-голямото принудително преселение в историята досега."

Подобни предупреждения, естествено, са спекулативни. Но мащабите и мизерията на настоящата криза трябва да действат като предупреждение и да ни напомнят, че, когато милиони разберат, че те вече не могат да живеят в безопасност или поносимо в собствените си земи, хората в уж незасегнати държави скоро ще почувстват последиците.

161 е броят на държавите, в които природни бедствия, повечето от които свързани със събития, предизвикани от времето, предизвикаха масово разселване на хората от 2008 г. досега.

27 милиона са хората, разселвани поради природни бедствия всяка година в периода 2008-2013 г.

350 000 мигранти са потърсили убежище в ЕС през 2014 г., но броят им може да нарасне до 200 млн., когато бъде усетено пълното въздействие от климатичната промяна.