Китай гледа на еврокризата позитивно. Това се дължи на факта, че китайските банки възнамеряват да инвестират средства в европейски телеком и технологични проекти чрез Евро-фондове, съобщава онлайн изданието на немския икономически вестник Deutsche Wirtschafts Nachrichten. По този начин, Китай ще може да разшири и политическото си влияние в региона. САЩ гледат на тези инвестиции много критично.
Според вътрешна информация, Китай иска да вложи милиарди в новите инфраструктурни фондове на ЕС. Това става ясно от цитиран от агенция Ройтерс проект на заключително комюнике от срещата на върха в Брюксел, която трябва да се проведе на 29 юни. Точният размер на китайският принос в инвестиционен план на председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер все още остава „отворен", но според дипломат от ЕС той "ще бъде в милиарди".
Банките на народната република се интересуват предимно от областта на телекомуникациите и технологичните проекти. В случай, че Китай участва с планираните си средства във фонда, ръководството в Пекин ще разшири политическото си влияние чрез този финансов ангажимент. Окончателното споразумение ще бъде взето на една следваща среща през месец септември, се казва в проекта.
На 29 юни, китайският премиер Ли Къцян ще пътува до Брюксел, като там ще оповести китайските инвестиции в Европа. Очаква се в замяна на финансовия ангажимент на Китай, ЕС да участва в изграждането на инфраструктурата на развиващата се страна. Преговарящите по европейския инвестиционен фонд са парламента на ЕС, държавите членки на ЕС и Европейската комисия, които имаха срок до края на май да уточнят детайлите, касаещи стратегически инвестиционен фонд на ЕС (EFSI).
От EFSI-фонда ще бъдат освободени средства в размер на 315 милиарда евро в рамките на три години. Участието на Китай в EFSI-фонда ще бъде успех за Юнкер, тъй като през изминалата година той бе скептично настроен. Германия, Франция, Италия и Полша ще участват в инвестиционния план с по 8 милиарда евро за всяка от страните. Испания ще задели за плана 1,5 милиарда евро.
Заради участието на Народна република Китай при набирането на средствата, се повдига и въпросът за управлението им, което досега е само в европейски ръце. Съединените щати гледат много критично на китайската дипломация тип европейска „чекова книжка", защото се страхуват от нейното международно влияние. Съвсем наскоро, няколко страни от ЕС, включително и Германия, срещнаха съпротива от Вашингтон по дебата, иницииран от Китай за участието и на Азиатската банка за развитие (AIIB).
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.03% |
| USDJPY | 156.75 | ▼0.06% |
| GBPUSD | 1.33 | ▲0.05% |
| USDCHF | 0.81 | ▲0.01% |
| USDCAD | 1.39 | ▲0.04% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 631.80 | ▲0.09% |
| S&P 500 | 6 852.38 | ▲0.09% |
| Nasdaq 100 | 25 708.90 | ▲0.15% |
| DAX 30 | 24 146.00 | ▲0.03% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 92 599.10 | ▼0.12% |
| Ethereum | 3 319.18 | ▼0.09% |
| Ripple | 2.09 | ▼0.92% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 58.40 | ▲0.10% |
| Петрол - брент | 62.09 | ▼0.02% |
| Злато | 4 204.68 | ▼0.15% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 533.62 | ▼0.12% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.24 | ▲0.03% |
| Germany Bund 10 Year | 127.45 | ▼0.04% |
| UK Long Gilt Future | 92.74 | ▲0.42% |