Китай гледа на еврокризата позитивно. Това се дължи на факта, че китайските банки възнамеряват да инвестират средства в европейски телеком и технологични проекти чрез Евро-фондове, съобщава онлайн изданието на немския икономически вестник Deutsche Wirtschafts Nachrichten. По този начин, Китай ще може да разшири и политическото си влияние в региона. САЩ гледат на тези инвестиции много критично.
Според вътрешна информация, Китай иска да вложи милиарди в новите инфраструктурни фондове на ЕС. Това става ясно от цитиран от агенция Ройтерс проект на заключително комюнике от срещата на върха в Брюксел, която трябва да се проведе на 29 юни. Точният размер на китайският принос в инвестиционен план на председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер все още остава „отворен", но според дипломат от ЕС той "ще бъде в милиарди".
Банките на народната република се интересуват предимно от областта на телекомуникациите и технологичните проекти. В случай, че Китай участва с планираните си средства във фонда, ръководството в Пекин ще разшири политическото си влияние чрез този финансов ангажимент. Окончателното споразумение ще бъде взето на една следваща среща през месец септември, се казва в проекта.
На 29 юни, китайският премиер Ли Къцян ще пътува до Брюксел, като там ще оповести китайските инвестиции в Европа. Очаква се в замяна на финансовия ангажимент на Китай, ЕС да участва в изграждането на инфраструктурата на развиващата се страна. Преговарящите по европейския инвестиционен фонд са парламента на ЕС, държавите членки на ЕС и Европейската комисия, които имаха срок до края на май да уточнят детайлите, касаещи стратегически инвестиционен фонд на ЕС (EFSI).
От EFSI-фонда ще бъдат освободени средства в размер на 315 милиарда евро в рамките на три години. Участието на Китай в EFSI-фонда ще бъде успех за Юнкер, тъй като през изминалата година той бе скептично настроен. Германия, Франция, Италия и Полша ще участват в инвестиционния план с по 8 милиарда евро за всяка от страните. Испания ще задели за плана 1,5 милиарда евро.
Заради участието на Народна република Китай при набирането на средствата, се повдига и въпросът за управлението им, което досега е само в европейски ръце. Съединените щати гледат много критично на китайската дипломация тип европейска „чекова книжка", защото се страхуват от нейното международно влияние. Съвсем наскоро, няколко страни от ЕС, включително и Германия, срещнаха съпротива от Вашингтон по дебата, иницииран от Китай за участието и на Азиатската банка за развитие (AIIB).
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.18 | ▲0.20% |
USDJPY | 142.96 | ▼0.60% |
GBPUSD | 1.38 | ▲0.29% |
USDCHF | 0.79 | ▼0.53% |
USDCAD | 1.36 | ▲0.02% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 347.40 | ▼0.07% |
S&P 500 | 6 241.12 | ▼0.14% |
Nasdaq 100 | 22 834.40 | ▼0.20% |
DAX 30 | 23 923.00 | ▼0.61% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 106 338.00 | ▼0.81% |
Ethereum | 2 448.36 | ▼1.56% |
Ripple | 2.19 | ▼1.85% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 65.62 | ▲1.09% |
Петрол - брент | 67.21 | ▲0.86% |
Злато | 3 350.06 | ▲1.16% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 544.38 | ▲3.15% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 112.34 | ▲0.25% |
Germany Bund 10 Year | 130.69 | ▲0.37% |
UK Long Gilt Future | 93.72 | ▲0.66% |