Потребителските цени в еврозоната задълбочиха своя спад в началото на 2015-а година до нива, които за последно бяха достигнати по време на глобалната финансова криза през 2009-а година, като единствено Малта и Австрия успяха да избегнат дефлацията, съобщава БНР.

Индексът на потребителските цени (CPI) се понижи през януари с 0,6% на годишна база след спад с 0,2% в края на 2014-а година, съвпадайки с предварителните данни на Евростат.

Това представлява най-рязко понижение на потребителските цени от юли 2009-а година насам, когато все още върлуваше последната глобална финансова и икономическа криза.

На месечна база инфлацията в еврозоната се понижи през януари с цели 1,6% след понижение с 0,1% през декември 2014-а година.

Основната инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) се повиши през януари с едва 0,6% на годишна база след повишение с 0,7% през декември, докато енергийните цени се сринаха с 8,9% след тяхно понижение с 6,3% в края на 2014-а година благодарение на драматичното понижение на петролните цени.

Днешните окончателни слаби данни обаче няма да окажат непосредствено влияние върху политиката, провеждана от ЕЦБ. В края на януари ЕЦБ обяви, че стартира програма за покупки на държавни и на частни ценни книжа за 60 млрд. евро на месец. Програмата ще стартира през март и ще продължи до септември 2016-а година, като основната й цел е да помогне за повишение на инфлацията в еврозоната към целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2%.

Ако обаче потребителските цени останат на негативна територия за по-продължителен срок, това може да окаже натиск върху ЕЦБ да разшири както размера, така и времевата рамка на програмата за "количествени улеснения". Редица представители на централната банка заявиха, че програмата ще продължи до тогава, докато инфлацията в региона не достигне целевото ниво от малко под 2%.