През последните няколко години енергийната консумация в Европейския съюз продължава да спада, сочи проучване на Евростат, обхващащо периода от 1990 до 2013 г. С повече от 9% е спадът в годишната консумация на енергия спрямо пиковата 2006 г., което отразява усилията на страните членки да намалят употребата на енергия и да увеличат енергийната ефективност.
Атомната енергия отговаря за най-големия дял от собственото производство на енергия в ЕС с 29%. Малко след нея идват възобновяемите източници на енергия, които заедно са произвели 23% от общия енергиен микс.
През 2013 г. е имало действащи ядрени реактори в 14 държави-членки на ЕС: Белгия, България, Чешката република, Германия, Испания, Франция, Унгария, Холандия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство.
Брутното производство на електроенергия от ядрени централи в рамките на ЕС през 2013 г. е било 876.8 млн. GWh, което представлява нарастване с 10,3% в сравнение с 1990 г., или средно увеличение от 0,45% годишно.
Най-големият производител на ядрена енергия в рамките на ЕС през 2013 г. е била Франция, с дял 48,3%, следвана от Германия (11,1%), Великобритания (8,1%), Швеция (7,6%) и Испания (6,2%). Тези пет държави членки са отговорни за повече от 80% от общото количество електроенергия, произведена от ядрените централи в ЕС.
От 1990 до 2013 г. повечето от страните, експлоатиращи ядрени съоръжения са увеличили производството си на ядрена енергия както следва: Чехия (144,3%), Франция (34,9%), Словакия (30,6%), Финландия (22,9%), Словения (14,7%), Унгария (11,9%), Обединеното кралство (7,4%) и Испания (4,5%).
Останалите държави членки понижават производството си на ядрена енергия. Германия отчита най-значителен спад в абсолютно изражение (-55 178 GWh), следвана от Литва (-17 033 GWh), Швеция (-1 728 GWh), Холандия (-611 GWh), България (-494 GWh) и Белгия (-78 GWh).
Китай мобилизира капиталовите си пазари за 28 трилиона долара в битката със САЩ
Доходността по американските държавни облигации се понижи
Тръмп сигнализира за преминаване към икономически натиск спрямо Иран
Пазарът отново избира лидерите: защо Nvidia, Eli Lilly и Disney печелят?
Intel ще предложи обикновени акции на стойност 15 млрд. долара
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.15 | ▼0.12% |
| USDJPY | 159.31 | ▲0.90% |
| GBPUSD | 1.35 | ▲0.16% |
| USDCHF | 0.81 | ▲0.24% |
| USDCAD | 1.39 | ▼0.10% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 54 024.20 | ▲0.04% |
| S&P 500 | 7 773.30 | ▲0.08% |
| Nasdaq 100 | 29 732.70 | ▼0.34% |
| DAX 30 | 26 403.70 | ▲0.01% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 64 004.70 | ▼1.32% |
| Ethereum | 1 876.80 | ▼1.69% |
| Ripple | 1.02 | ▼0.90% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 81.12 | ▲3.00% |
| Петрол - брент | 87.67 | ▲5.01% |
| Злато | 4 387.29 | ▲1.25% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 640.38 | ▼0.38% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 108.36 | ▼0.23% |
| Germany Bund 10 Year | 124.46 | ▼0.43% |
| UK Long Gilt Future | 86.80 | ▼0.85% |