Източник:  www.darikfinance.bg

Въпреки че не е Creditanstalt, банковият колапс, който маркира началото на Великата депресия, предупреждението на австрийската Erste Bank за сериозна загуба и срива на цените на нейните акции, напомни отново, че проблемите на европейската банкова система не са приключили, пише The Telegraph. 

Важно е случващото да се разглежда в настоящия контекст, но историческите прецеденти карат финансистите да нервничат, когато Австрия се споменава в едно изречение с думата банки. Освен това вече е налице един фалит на австрийска банка през тази година, на Hypo Alpe-Adria.

И двете банки – Hypo и Erste, са сред големите кредитори на развиващите се пазари в Източна Европа, някои от които преминаха през подобни цикли на възход и срив, както икономиките от периферията на еврозоната.

България от друга страна, все още не е част от еврозоната, но все едно е, след като въведе валутен борд, обвързвайки собствената си валута с еврото. Страната премина през същите процеси като Гърция и Ирландия, само че малко по-късно.

Дори и така последните събития с българските банки едва ли ще доведат до криза, но все пак създават съмнения за европейската банкова система, която изглежда опасно разделена от финансовото стабилизиране на държавите-членки.

Дори в Украйна, където някои от австрийските банки имат сериозни експозиции, евентуално задълбочаване на

Във всеки случай, нестабилността на австрийските банки в момента изглежда като остатъчен ефект от финансовата криза, разтърсила света преди няколко години, а не като начало на нов срив.

Но опасенията за ставащото в Австрия са част от продължаващата слабост на европейската банкова система, която спира възстановяването на икономиката на еврозоната. 

Като обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото, Марио Драги, президентът на Европейската централна банка скъса връзката между дълговата и банковата кризи в Европа. 

Това, което той не успява да направи е да насърчи кредитирането, задължително за възстановяването на европейската икономика.