Снимка: iStock

В продължение на почти три години инвестиционната история около изкуствения интелект изглеждаше сравнително проста. Ако инвеститорът искаше експозиция към темата, логичният избор бяха Nvidia, Broadcom, Micron, Microsoft, Amazon, Alphabet или компаниите, които произвеждат оборудване за полупроводниковата индустрия. През 2026 г. обаче започва да се оформя нова и много по-интересна картина. Огромните разходи за изкуствен интелект вече не създават стойност само при производителите на чипове и софтуерните гиганти. Те постепенно се пренасят към цялата физическа инфраструктура, необходима за изграждането на центрове за данни, електроснабдяване, охлаждане, автоматизация, авиация и отбрана. Именно затова големите американски индустриални компании вече се търгуват средно при около 25 пъти очакваната печалба, докато големите технологични компании са приблизително около 23 пъти. Това е рядко разместване на ролите.

На пръв поглед изглежда странно индустриалният сектор да носи по-висока оценка от технологичния, при положение че печалбите на компании като Nvidia и Micron растат значително по-бързо. Но пазарът не плаща само за скоростта на растежа. Той плаща и за увереността, че този растеж може да продължи достатъчно дълго. Именно тук се крие голямата промяна. При производителите на полупроводници инвеститорите отлично помнят колко цикличен може да бъде бизнесът. При недостиг на чипове цените и маржовете скачат, но след нови инвестиции в капацитет пазарът може бързо да премине към излишък. При индустриалните компании обаче много от поръчките са свързани с инфраструктурни проекти за години напред и това създава значително по-голяма видимост върху бъдещите приходи.

Това е и причината изкуственият интелект постепенно да променя самото разбиране за индустриалния сектор. Един модерен център за данни не е просто помещение, пълно с графични процесори на Nvidia. Необходими са трансформатори, генератори, кабели, охлаждащи системи, електрически табла, индустриални помпи, резервно захранване, специализирани материали и огромен строителен капацитет. Производителите на чипове могат да увеличават производителността си с всяко ново поколение, но ако няма достатъчно електроенергия и охлаждане, тези чипове няма как да бъдат използвани пълноценно. Така физическата инфраструктура започва да се превръща в едно от основните ограничения пред растежа на изкуствения интелект, а това естествено прехвърля част от пазарната премия към компании, които доскоро трудно биха били определени като технологични.

Nordson е добър пример. Компанията не е сред най-популярните имена на Уолстрийт и основната ѝ дейност е свързана с прецизно дозиране на течности, лепила, покрития и други материали в различни производствени процеси. Но тя има сериозна експозиция към електрониката и производството на полупроводници. Последният ѝ отчет показа печалба от 3,25 долара на акция при очаквани 3,09 долара, а продажбите нараснаха с 10%. Още по-важно е, че обемът на натрупаните поръчки се увеличи с около 35%, което подсказва силна видимост върху бъдещите приходи. Акциите реагираха с ръст, а за последните дванадесет месеца са поскъпнали с приблизително 45%. В резултат Nordson вече се търгува при около 25 пъти очакваната печалба, спрямо около 20 пъти година по-рано.

Това е класически пример за преоценка. Пазарът не само очаква по-висока печалба, но е готов да плаща повече за всеки долар от тази печалба. Именно този двоен ефект, по-високи резултати и по-висок коефициент на оценка, е една от основните причини индустриалният сектор да се представя толкова силно. Когато инвеститорите започнат да вярват, че даден бизнес вече не е просто цикличен, а е част от многогодишна структурна тенденция, те естествено са склонни да му дават по-висока оценка.

Други примери са Eaton, Caterpillar, Cummins и Generac. Тези компании се възползват от необходимостта за бързо изграждане на електрическа и енергийна инфраструктура около центровете за данни. Част от тях увеличават производствения си капацитет, а други вече имат големи натрупани поръчки за години напред. Това е много важен детайл, защото инвеститорите не гледат само текущите приходи, а и колко от бъдещите приходи вече са практически осигурени. Ако една компания има голям обем потвърдени поръчки и силно търсене от клиенти като Microsoft, Amazon, Alphabet и други големи оператори на центрове за данни, рискът от внезапен спад на приходите изглежда по-нисък.

Към това трябва да добавим още два мощни източника на растеж: авиацията и отбраната. Boeing и Airbus продължават да увеличават доставките, а търсенето на нови самолети остава високо. GE Aerospace например се търгува при оценка около 40 пъти очакваната печалба. Това изглежда високо за индустриална компания, но пазарът плаща за много повече от текущите доставки на двигатели. Всеки вече продаден двигател създава дългосрочни приходи от обслужване, резервни части и ремонти. Това е бизнес с висока предвидимост и голяма база от бъдещи приходи. В отбраната картината е сходна. Западните държави увеличават военните си бюджети, производствените линии трябва да бъдат разширявани, а запасите от боеприпаси и техника да бъдат възстановявани. Това създава многогодишно търсене, което е по-малко зависимо от обичайния икономически цикъл.

Най-интересният парадокс обаче се вижда, когато сравним тези компании с технологичните лидери. Micron например се очаква да увеличи печалбата си с почти 60% през следващата година, но акциите се търгуват при едва около 6 пъти очакваната печалба. Причината е ясна: инвеститорите не са убедени, че подобна рентабилност може да се запази дълго. Пазарът на памети има история на остри цикли и големи колебания в цените. Nvidia също показва впечатляващ растеж, но въпреки това оценката ѝ е под 20 пъти очакваната печалба според данните, цитирани от Barron's. Това означава, че пазарът признава високия ръст, но прилага по-голяма отстъпка към въпроса колко дълго той може да продължи.

Именно това е най-същественият извод. Уолстрийт не плаща непременно най-много за компанията с най-висок растеж. Плаща най-много за бизнеса, при който има най-голяма увереност, че растежът ще бъде устойчив. В момента индустриалният сектор получава точно такава премия, защото съчетава няколко силни направления едновременно: изкуствен интелект, центрове за данни, електрификация, авиация, отбрана и връщане на производствени мощности в САЩ.

Разбира се, това не означава, че секторът е безрисков. При оценка от около 25 пъти очакваната печалба индустриалните акции вече не могат да бъдат определени като евтини. Ако разходите за центрове за данни започнат да се забавят, ако новите технологии намалят нуждата от електроенергия и охлаждане или ако се появи прекомерен производствен капацитет, сегашните оценки могат бързо да бъдат поставени под натиск. Високите лихви също увеличават риска, защото когато безрисковата доходност е висока, инвеститорите трябва да имат много силна увереност в бъдещите печалби, за да оправдаят коефициенти от 30 или 40 пъти.

Точно затова най-добрият начин да гледаме на настоящия момент не е като на „балон при индустриалните акции“, а като на промяна в начина, по който пазарът разпределя премията за изкуствен интелект. В първата фаза тя беше концентрирана почти изцяло в производителите на чипове. След това се прехвърли към големите облачни компании. Сега постепенно стига до електрооборудването, генераторите, охлаждането, автоматизацията, авиацията и цялата верига от физическа инфраструктура.

Изкуственият интелект не премахва старите индустрии. Напротив, той ги превръща в част от новата технологична инфраструктура. Именно затова през 2026 г. някои от най-високо оценените компании на американския пазар вече не са непременно тези, които разработват най-добрите модели или най-мощните чипове, а тези, които притежават физическите ограничения, без които целият AI бум не може да бъде реализиран. И това може да се окаже една от най-важните инвестиционни промени на настоящия цикъл.

*Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява инвестиционен съвет, препоръка за покупка или продажба на акции или други финансови инструменти.*