Снимка: iStock

Биткойн отново напомни защо остава един от най-чувствителните към ликвидността активи на глобалните пазари. Само за няколко дни цената му се изстреля от зоната около 62 000–66 000 долара до близо 80 000 долара, като за последните 48 часа ръстът достигна приблизително 18%, а спрямо началото на седмицата поскъпването надхвърли 25%. Това не е просто техническо отскачане след продължителен спад. Зад движението стоят няколко фактора, които се наслагват едновременно: промяна в очакванията за глобалната ликвидност, опит на американското финансово министерство да овладее растящите дългосрочни доходности, силно натрупани къси позиции и рязък завой във Вашингтон към по-благоприятна среда за криптовалутите.

Най-важният фактор е ликвидността. Американското финансово министерство обяви, че ще удвои максималния размер на обратните изкупувания на дългосрочни държавни облигации от 2 млрд. на 4 млрд. долара на операция, насочвайки покупките към 10-, 20- и 30-годишните книжа. На пръв поглед това е мярка, свързана с пазара на държавен дълг, но за Биткойн сигналът е много по-широк. Когато финансовото министерство започне активно да купува облигации на вторичния пазар, то увеличава търсенето на тези книжа, подпомага цените им и оказва натиск върху доходностите надолу. В същото време в системата се освобождава ликвидност, а това е средата, в която активи като Биткойн исторически се представят най-силно. Именно затова анализаторите на Bernstein посочват промяната в политиката на Министерството на финансите като основния катализатор за последния ръст.

Контекстът е особено важен. Биткойн прекара голяма част от 2026 г. в необичайно слаба форма. След рекорд около 126 000 долара през октомври миналата година цената се понижи до приблизително 57 600 долара през юли, тоест спадът от върха надхвърли 50%. В продължение на шест седмици активът остана заключен между приблизително 62 000 и 66 000 долара, докато капиталът се насочваше към други теми, най-вече изкуствения интелект и полупроводниците. Допълнително напрежение създадоха войната с Иран, поскъпването на енергията и страховете от нов инфлационен натиск. Всичко това направи средата неблагоприятна за актив, който обикновено предпочита по-ниски реални лихви, слаб долар и повече свободен капитал в системата.

Затова сегашната промяна се възприема толкова силно. Пазарът не реагира само на конкретните 4 млрд. долара обратно изкупуване. Той реагира на идеята, че финансовото министерство е готово да използва по-голям набор от инструменти, ако дългосрочните доходности останат високи. Скот Бесент дори заяви, че има „голям набор от инструменти“ и че размерът на операциите може да бъде увеличен допълнително. За инвеститорите това означава нещо много просто: ако доходността по 10- и 30-годишните облигации продължи да оказва натиск върху икономиката, властите може да отговорят с още ликвидност. А Биткойн е един от активите, които най-бързо реагират на подобна промяна в очакванията.

Вторият голям двигател е техническият натиск върху късите позиции. След месеци на слабост и продължително движение надолу много трейдъри бяха изградили залози за нов спад. Когато цената проби нагоре над зоната около 66 000–70 000 долара, тези позиции започнаха да се затварят принудително. Късият продавач трябва да купи обратно актива, за да излезе от позицията си, което създава допълнително търсене точно когато цената вече се покачва. Така първоначалният ръст, породен от промяна в ликвидността, се превръща в самоусилващ се процес. По-високата цена принуждава нови къси позиции да се затварят, което води до още покупки, още поскъпване и нов натиск върху останалите мечи залози. Това е класически къс натиск, а при Биткойн, където пазарът работи непрекъснато и ливъриджът е широко използван, подобни движения могат да станат изключително резки.

Третият фактор е политическият завой в Съединените щати. Срещата в Белия дом между президента Доналд Тръмп и водещи представители на криптоиндустрията, сред които ръководители на Coinbase, Ripple и Gemini, беше възприета като ясен сигнал, че администрацията иска да ускори създаването на по-благоприятна регулаторна среда. Тръмп отново заяви намерението САЩ да останат лидер в Биткойн и криптоактивите и призова Конгреса да приеме закона CLARITY. Този закон има за цел да раздели надзора между Комисията по ценните книжа и борсите и Комисията за търговия със стокови фючърси, като по този начин създаде по-ясни правила за това кои дигитални активи попадат в различните регулаторни режими.

За пазара подобна яснота е почти толкова важна, колкото и самата ликвидност. В продължение на години един от основните рискове пред криптоиндустрията беше именно регулаторната неопределеност. Ако компаниите не знаят дали даден продукт ще бъде третиран като ценна книга, стока или нещо друго, те трудно могат да инвестират в инфраструктура, нови услуги и продукти. Сега очакванията са, че дори ако законът CLARITY не премине веднага, регулаторите ще ускорят създаването на нови правила и изключения. Това може да отвори вратата за непрекъсната търговия с деривати върху акции, суровини и изчислителен капацитет, за токенизирани акции и за други финансови продукти, изградени върху блокчейн инфраструктура.

Точно тук е и по-дълбоката причина Биткойн да реагира толкова силно. Инвеститорите започват да виждат едновременно промяна в трите най-важни променливи за актива: ликвидност, регулация и позициониране. Ако само един от тези фактори беше налице, движението вероятно щеше да бъде по-ограничено. Но когато финансовото министерство сигнализира по-мека среда, късите позиции са натрупани, а политическата рамка става по-благоприятна, цената може да се премести много по-бързо, отколкото фундаменталните новини сами по себе си предполагат.

Това обаче не означава, че всички проблеми пред Биткойн са изчезнали. Дългосрочните доходности в САЩ остават високи, инфлационният натиск не е напълно преодолян, а доходността по 10-годишните облигации все още е в зона, която поставя под напрежение рисковите активи. Освен това обратните изкупувания на държавен дълг не са количествени улеснения в класическия смисъл и не могат безкрайно да компенсират фундаментални проблеми като бюджетния дефицит, високия държавен дълг и инфлацията. Ако пазарът стигне до извода, че действията на финансовото министерство са само временна мярка, част от сегашната еуфория може бързо да се изпари.

Именно затова по-важният въпрос не е дали Биткойн ще продължи да расте още няколко дни, а дали се променя режимът, в който активът се намира. През първата половина на годината доминираха високи лихви, силен долар, геополитически риск и изтичане на капитал към изкуствения интелект. Сега за първи път от месеци няколко от тези фактори започват да се обръщат едновременно. Ако дългосрочните доходности се стабилизират, доларът отслабне и американските власти продължат да изпращат благоприятни сигнали към криптоиндустрията, Биткойн може отново да се превърне от изоставащ актив в един от основните получатели на глобална ликвидност.

Последният ръст следователно не е просто поредната криптоеуфория. Той е концентрирана реакция на пазар, който дълго време е бил притиснат и изведнъж получава три различни причини да преоцени бъдещето. Ликвидността се подобрява, регулаторната несигурност намалява, а натрупаните къси позиции ускоряват движението. Това е комбинация, която може да създаде много мощни ценови импулси. Но както винаги при Биткойн, скоростта работи и в двете посоки. Истинският тест ще бъде не дали цената може да докосне 80 000 долара, а дали ще успее да се задържи високо и след като принудителното изкупуване на къси позиции приключи.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.