Снимка: iStock

На финансовите пазари съществува един спор, който вероятно никога няма да бъде окончателно разрешен. Едни инвеститори прекарват часове в анализиране на финансови отчети, приходи, печалби и бъдещи перспективи на компаниите. Други почти не се интересуват какво произвежда дадено дружество, стига графиката на акцията да показва правилната формация.

Първите вярват, че стойността на бизнеса рано или късно определя цената на акциите. Вторите са убедени, че цялата необходима информация вече се съдържа в движението на цената. И двете групи имат своите успешни представители, но и достатъчно болезнени примери за провал.

Кой подход всъщност е по-добър и възможно ли е пазарът да бъде победен само с финансови отчети или графики?

Фундаменталният анализ търси стойността, техническият търси момента

Разликата между двата подхода може да бъде обяснена сравнително просто. Фундаменталният анализ се опитва да отговори на въпроса какво струва една компания, докато техническият анализ търси отговор кога е подходящият момент за покупка или продажба.

Фундаменталният инвеститор разглежда приходите, маржовете на печалба, паричните потоци, задлъжнялостта, конкурентните предимства и перспективите пред съответния сектор. Той се интересува дали компанията може да увеличава печалбите си и дали настоящата борсова цена оправдава очакванията за бъдещето.

Техническият анализатор работи с друга информация. За него водещи са цената, обемите на търговия, тенденциите, нивата на подкрепа и съпротива, както и различни индикатори за пазарния импулс. Вместо да прогнозира бъдещите приходи на компанията, той се опитва да разпознае поведението на участниците на пазара.

На пръв поглед фундаменталният подход изглежда по-логичен. В крайна сметка акциите представляват собственост в реални компании, които продават продукти, генерират печалби и притежават активи.

Само че финансовите пазари имат една особеност - дори когато инвеститорът е прав за стойността на дадена компания, той може да загуби пари от нейните акции.

Добрата компания невинаги е добра инвестиция

Представете си технологична компания, която увеличава приходите си с 30% годишно, има високи маржове, почти няма дълг и работи в бързоразвиващ се сектор.

От фундаментална гледна точка това изглежда като отличен бизнес. Но ако акциите се търгуват при съотношение цена/печалба от 80 или 100, пазарът вероятно вече е заложил изключително оптимистични очаквания.

Дори компанията да продължи да расте, акциите ѝ могат да поевтинеят значително, ако инвеститорите започнат да приемат, че бъдещият растеж ще бъде по-бавен от очакваното.

Да допуснем, че печалбата на акция е 2 евро, а пазарът оценява бизнеса при коефициент 80. Цената на акцията ще бъде 160 евро.

Ако година по-късно печалбата се увеличи с 25% до 2,50 евро, но пазарният коефициент се свие до 40, акцията вече ще струва 100 евро.

Компанията е увеличила печалбата си с 25%, но инвеститорът е загубил 37,5% от стойността на позицията си.

Това е един от най-важните уроци във фундаменталния анализ. Не е достатъчно да откриеш добър бизнес. Трябва да го купиш на цена, която оставя място за грешка.

Съществува и обратният сценарий. Компания с посредствени финансови резултати може да донесе впечатляваща доходност, ако инвеститорите са очаквали още по-лошо развитие и впоследствие започнат да променят оценката си.

Следователно борсата не възнаграждава просто добрите резултати. Тя възнаграждава разликата между реалността и очакванията, заложени в цената.

Техническият анализ и голямото предимство на цената

Привържениците на техническия анализ имат силен аргумент. Докато финансовите отчети описват вече приключили периоди, борсовата цена се променя непрекъснато.

Пазарът реагира не само на публикуваните резултати, но и на прогнозите, лихвените проценти, ликвидността, институционалните потоци и промените в настроенията.

Понякога акция започва да поевтинява седмици преди компанията да публикува разочароващи резултати. Друг път цената се повишава въпреки слаби отчети, защото инвеститорите очакват предстоящо подобрение.

Техническият анализ се опитва да открие именно тези промени в поведението на пазара.

Неговото голямо предимство е, че позволява изграждането на конкретен план за управление на риска. Инвеститорът може предварително да определи при каква цена влиза в позиция, кога ще приеме, че първоначалната му идея е невалидна, и каква загуба е готов да понесе.

Това обаче не означава, че графиките могат надеждно да предсказват бъдещето.

Една формация може да изглежда убедително, но да се провали след неочаквана новина. Ниво на подкрепа може да бъде пробито, а само часове по-късно цената да се върне над него. Дори силен възходящ тренд може да приключи внезапно.

Проблемът е, че техническият анализ често създава илюзия за прецизност. Графиката изглежда подредена, индикаторите показват конкретни стойности, а линиите очертават привидно ясни граници.

Реалният пазар обаче не е длъжен да се съобразява с тях.

Могат ли графиките наистина да предсказват цените?

Един от най-сериозните въпроси пред техническия анализ е дали разпознаваемите ценови формации действително имат статистическо предимство, или просто изглеждат убедително, когато се разглеждат със задна дата.

Човешкият мозък е изключително добър в откриването на закономерности. Това качество ни помага в ежедневието, но може да бъде опасно при инвестирането.

След като една акция поскъпне с 50%, обикновено не е трудно да открием на графиката няколко сигнала, които уж са предсказвали движението. Много по-трудно е да използваме същите сигнали последователно, преди да знаем какво ще се случи.

За да има реална стойност, една техническа стратегия трябва да бъде проверена върху достатъчно голям брой сделки, различни пазарни периоди и активи. Резултатите трябва да включват комисионите, спредовете и загубите от неуспешните сигнали.

Съществуват изследвания, които откриват статистически закономерности при определени стратегии, особено тези, които следват установени тенденции. Това обаче не доказва, че всяка популярна графична формация има прогнозна стойност.

Освен това предимство, което е съществувало в миналото, може да отслабне, след като достатъчно много участници започнат да го използват.

Пазарите непрекъснато се променят, а конкуренцията между инвеститорите прави устойчивото извличане на свръхдоходност изключително трудно.

Уорън Бъфет срещу краткосрочните трейдъри

Когато се говори за фундаментален анализ, неизбежно се стига до Уорън Бъфет. Неговият инвестиционен подход се основава върху разбирането на бизнеса, конкурентните предимства, качеството на управлението и цената, която инвеститорът плаща за бъдещите парични потоци.

Бъфет не се нуждае от определена графична формация, за да реши дали даден бизнес е привлекателен. За него решаващо е каква икономическа стойност може да създаде компанията в дългосрочен план.

Но успехът на подобен подход не означава, че техническият анализ е безполезен.

На финансовите пазари съществуват и успешни краткосрочни трейдъри, които работят основно с ценови движения, вероятности, волатилност и управление на риска.

Тук обаче има една съществена разлика. Успешният трейдър не е непременно човекът, който най-често познава посоката. Той може да бъде този, който ограничава загубите си достатъчно бързо и позволява на печелившите позиции да компенсират неуспешните сделки.

Възможно е стратегия с едва 40% печеливши сделки да бъде доходоносна, ако средната печалба е значително по-голяма от средната загуба. Възможно е и стратегия с 80% успеваемост да доведе до загуби, ако малки печалби периодично се заличават от огромни отрицателни резултати.

Това е причината управлението на риска да бъде по-важно от избора на конкретен индикатор.

Най-големият враг и на двата анализа е самият инвеститор

Фундаменталните инвеститори често се привързват към компаниите, които притежават. След като са прекарали десетки часове в анализиране на даден бизнес, за тях става психологически трудно да признаят, че първоначалната им оценка е била погрешна.

Вместо да преосмислят инвестиционната теза, те могат да продължат да купуват поевтиняващата акция, убеждавайки се, че пазарът просто не разбира истинската ѝ стойност.

Техническите трейдъри имат различен, но не по-малко опасен проблем. Те могат да започнат да виждат сигнали навсякъде, да увеличават броя на сделките и да променят стратегията си след всяка поредица от загуби.

В единия случай инвеститорът се влюбва в компанията. В другия се влюбва в собствената си система.

И двата подхода могат да доведат до прекомерна самоувереност, особено след период на добри резултати.

Печелившата стратегия в силен възходящ пазар невинаги работи при високи лихви, рецесия или внезапен недостиг на ликвидност. По същия начин ниската оценка на една акция не гарантира, че тя няма да стане още по-евтина.

Защо комбинацията може да бъде по-силна от избора на страна

Вместо да разглеждаме техническия и фундаменталния анализ като конкуриращи се идеологии, вероятно е по-разумно да ги приемем като инструменти, които решават различни проблеми.

Представете си инвеститор, който открива компания с растящи приходи, устойчиви маржове, нисък дълг и разумна пазарна оценка. Фундаменталният анализ му дава основания да очаква, че бизнесът има потенциал да увеличава стойността си.

Но ако акцията се намира в силен низходящ тренд, той може да предпочете да изчака признаци на стабилизиране, вместо да вложи целия предвиден капитал незабавно.

Техническият анализ в този случай не определя стойността на компанията. Той служи като допълнителен инструмент за планиране на входа и управление на позицията.

Възможен е и обратният подход. Трейдърът открива акция, която пробива важна зона на съпротива при увеличени обеми, но преди да влезе в позиция проверява дали предстои финансов отчет, дали компанията е силно задлъжняла и дали цената вече не предполага нереалистичен растеж.

Подобна комбинация не гарантира по-добра доходност. Тя обаче позволява решенията да бъдат разглеждани от повече от една перспектива.

Тук трябва да се отчете и времевият хоризонт. За инвеститор, който възнамерява да притежава качествен бизнес в продължение на 15 или 20 години, краткосрочните графични формации вероятно имат ограничено значение.

За трейдър, който държи позиция няколко часа или дни, последният годишен финансов отчет може да бъде далеч по-малко важен от текущата ликвидност, волатилността и пазарните очаквания.

Следователно въпросът кой анализ е по-добър няма универсален отговор, без първо да се уточни за какъв тип инвеститор става дума.

Ами ако нито един от двата подхода не е достатъчен?

Има и трета гледна точка, която често остава извън спора. За голяма част от индивидуалните инвеститори най-трудната задача не е да изберат между технически и фундаментален анализ, а изобщо да постигнат по-висока доходност от широкия пазар след всички разходи и данъци.

Професионални фондове разполагат с огромни аналитични екипи, достъп до информация, сложни модели и десетилетия опит. Въпреки това много от тях не успяват последователно да изпреварват съответните борсови индекси в дългосрочен план.

Този факт поставя под въпрос представата, че няколко индикатора или внимателно прочетен финансов отчет са достатъчни за устойчиво предимство пред останалите участници.

Понякога най-важното инвестиционно решение не е коя акция ще поскъпне през следващия месец, а каква част от капитала трябва да бъде изложена на риск, колко добре е диверсифициран портфейлът и дали инвеститорът ще издържи психологически на следващия голям спад.

Пазарът не възнаграждава усилията сами по себе си. Един човек може да анализира компания в продължение на седмици и въпреки това да вземе грешно решение. Друг може да притежава диверсифициран индексен фонд, без да следи ежедневно финансовите новини, и да постигне по-добър резултат.

Това не прави анализа безсмислен. Просто означава, че той трябва да има ясна цел и доказуема добавена стойност.

В крайна сметка печели не анализът, а дисциплината

Фундаменталният анализ дава възможност да се разбере какво стои зад една акция. Техническият анализ помага да се оцени как пазарът реагира на тази информация и как се променя балансът между купувачи и продавачи.

Но нито един от двата подхода не може да премахне несигурността.

Финансовите отчети не могат да предвидят всяка рецесия, технологична промяна или управленска грешка. Графиките не могат да гарантират, че дадена подкрепа ще издържи или че пробивът на съпротива ще доведе до нов възходящ тренд.

Най-опасното убеждение е, че инвеститорът е открил метод, който му позволява винаги да бъде една крачка пред пазара.

Историята многократно е показвала, че дори най-убедителните анализи могат да се окажат погрешни. Разликата между успешния и неуспешния участник често не е в това кой е познал повече движения, а кой е успял да управлява последствията от грешните си решения.

Затова спорът между техническия и фундаменталния анализ вероятно е погрешно формулиран още в самото начало.

Фундаменталният анализ може да ни помогне да разберем какво купуваме. Техническият - кога и при какъв риск го купуваме. Но нито един от тях не може да ни каже със сигурност колко ще спечелим.

А на борсата способността да приемеш тази несигурност може да се окаже по-ценна от всяка графика или финансов модел.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.