Снимка: iStock

Силното поскъпване на американските акции през последните години все по-често е съпроводено с въпроси колко устойчив е този растеж. Nasdaq достигна нов рекорд, а S&P 500 се доближи до пореден исторически връх. Само за шест месеца двата индекса се повишиха съответно с около 23% и 18%. Въпреки това близо половината участници в седмично проучване на Американската асоциация на индивидуалните инвеститори очакват цените на акциите да спаднат през следващите шест месеца. Около една трета очакват те да продължат да се покачват.

Такова разминаване между движението на индексите и настроенията на инвеститорите не означава непременно, че предстои срив. То показва колко трудно е да се оцени рискът след продължителен възход. Когато много акции поскъпват едновременно, добрите резултати на дадена компания могат да се смесят с общия ентусиазъм на пазара. Тогава става по-трудно да се прецени кои бизнеси действително увеличават стойността си и кои разчитат основно на обещания за бъдещ растеж.

Уорън Бъфет е обръщал внимание на този проблем при предишни периоди на прекомерен оптимизъм. В писмото си до акционерите на Berkshire Hathaway за 2007 г. той разглежда широко разпространеното убеждение, че цените на жилищата в САЩ могат да растат непрекъснато. Когато пазарът започва да се обръща, слабостите, останали незабелязани по време на възхода, излизат наяве. Изводът се отнася и за акциите: поскъпването само по себе си не доказва, че зад него стои устойчив бизнес.

Преди спукването на технологичния балон в началото на века S&P 500 се повиши с близо 200% между 1995 и 1999 г. Интернет промени икономиката, но това не означаваше, че всяка компания, свързана с новата технология, има печеливш модел. След обръщането на пазара много фирми с големи обещания и слаби финанси понесоха огромни загуби. Част от тях никога не възстановиха предишната си стойност. Успехът на една технология и успехът на всяка акция, представяна като част от нея, са различни неща.

Днешният интерес към изкуствения интелект поставя подобен въпрос, макар условията да не са същите като в края на 90-те години. Разходите за чипове, центрове за данни и софтуер са реални, а някои компании вече отчитат значителни приходи. При други голяма част от очакваната печалба остава в бъдещето. Ако темпът на инвестициите се промени или клиентите започнат да изискват по-ясна възвръщаемост, пазарът може да започне да оценява тези бизнеси по-строго. Това не е прогноза, че изкуственият интелект ще се провали, а въпрос дали цените на отделните акции отразяват реалистични очаквания.

Пазарният спад често действа като проверка за финансовата устойчивост на компаниите. Бизнес, който генерира парични средства, поддържа управляем дълг и може да финансира дейността си без постоянно привличане на нов капитал, има повече възможности да премине през труден период. При компания със слаби приходи и големи задължения същият спад може да съвпадне с нужда от скъпо финансиране. Затова процентът, с който една акция е поевтиняла, не е достатъчен, за да се определи дали вече е привлекателна.

По-високите лихви правят тази разлика още по-важна. Те повишават разходите по заемите и могат да ограничат стойността, която инвеститорите са готови да платят днес за печалби, очаквани след много години. Компаниите, които трябва често да подновяват дълга си, са по-изложени на този натиск. Стабилните приходи и възможността да се прехвърля част от растящите разходи към клиентите придобиват по-голямо значение, когато инфлацията остава висока.

Силната компания обаче невинаги е добра инвестиция на всяка цена. Ако очакванията за растеж вече са заложени изцяло в борсовата ѝ оценка, дори добри финансови резултати може да не са достатъчни за ново поскъпване. Обратното също е вярно: голям спад в цената не прави автоматично качествен бизнес от компания с проблеми. Подходът на Бъфет поставя едновременно два въпроса – какво притежава инвеститорът и колко плаща за него.

Никой от тези въпроси не позволява да се определи точният момент на следващия мечи пазар. Икономиката може да остане устойчива, а корпоративните печалби да продължат да подкрепят акциите въпреки високите оценки. Ако условията се влошат, спадът ще открои разликите между компаниите много по-рязко, отколкото продължителният възход. Именно затова рискът зад борсовия ръст не се измерва само с вероятността индексите да паднат, а и с качеството на бизнесите, които стоят зад тях.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.