Снимка: iStock

Meta Muse вече не е просто поредният чатбот. Агентът може да търси, сравнява и купува вместо потребителя, а Shopify отвори магазините си за него, докато Amazon реши да го блокира. Зад тази на пръв поглед техническа разлика стои много по-голям икономически въпрос. Ако AI постепенно се превърне в посредник между човека и интернет, част от компаниите ще получат нов канал към клиента, а други могат да открият, че най-ценният им актив, директната връзка с потребителя, вече не е толкова директен.

Първата фаза на бума около изкуствения интелект беше сравнително лесна за разбиране от инвеститорите. Необходима беше огромна изчислителна мощност, следователно печелеха производителите на чипове. Трябваха центрове за данни, мрежово оборудване, електричество и охлаждане, което постепенно разшири кръга към индустриални компании, енергетика и инфраструктура. След това дойде надпреварата между големите модели. Сега започва по-сложната фаза. AI вече не само отговаря на въпроси. Започва да извършва действия вместо потребителя.

Появата на Muse на Meta направи тази промяна видима за пазара. Приложението се изкачи до върха на App Store, а инвеститорите реагираха почти незабавно. Meta поскъпна с 11% за ден, Intel с 12%, AMD с 10%, Qualcomm с 9%. Shopify добави 7% в понеделник и още толкова във вторник, след като стана ясно, че компанията работи с Meta, за да позволи на Muse да разглежда магазините ѝ и да извършва покупки чрез Shop Pay.

Зад тези движения има повече от обичайния ентусиазъм около нов AI продукт. За първи път пазарът започва да оценява по-сериозно икономиката на свят, в който не човекът, а неговият софтуерен агент избира откъде да купи, какво да резервира и коя услуга да използва.

Това може да промени доста от бизнес моделите, които интернет създаде през последните две десетилетия.

От икономика на вниманието към икономика на изпълнението

Днешният интернет е построен около човешкото внимание. Google печели, защото човекът търси. Meta печели, защото човекът гледа съдържание. Amazon печели не само от продажбата на стоки, а защото потребителят влиза директно в неговата екосистема. Booking, DoorDash и десетки други платформи печелят, защото стоят между потребителя и крайната услуга.

AI агентът може да наруши тази последователност.

Представете си, че вместо да отворите пет сайта и да сравнявате самолетни билети, казвате на агента да намери най-подходящия полет при определени условия. Вместо да разглеждате десетки продукти, му задавате бюджет и критерии и той избира вместо вас. Същото може да се случи със застраховка, хотел, ресторант, счетоводна услуга или дори подаване на данъчна декларация. Именно такива приложения, от резервиране на полети до договаряне на застрахователни условия и данъци, вече се разглеждат като естествени задачи за автономните агенти.

Тогава интерфейсът започва да губи част от стойността си. Потребителят може изобщо да не посети сайта, от който в крайна сметка купува.

Това е потенциално огромна промяна. През последните 20 години компаниите инвестираха милиарди, за да превърнат собственото приложение или сайт в дестинация. В агентната икономика дестинацията може да се окаже по-малко важна от достъпа до каталога, цената, логистиката и възможността машината да завърши транзакцията.

Shopify и Amazon вече избраха противоположни стратегии

Точно затова реакцията на двете платформи към Muse заслужава повече внимание от дневното движение на акциите им.

Shopify избра да отвори вратата. Компанията си партнира с Meta, така че Muse да може да разглежда магазините и да извършва покупки чрез Shop Pay. Amazon направи обратното. Компанията блокира Muse от части от платформата си, позовавайки се на условията за използване, и паралелно развива собствени инструменти.

И двете решения имат икономическа логика.

Shopify не притежава централизирана потребителска дестинация със силата на Amazon. Основният ѝ актив е инфраструктурата, която позволява на милиони търговци да продават. Ако следващият голям канал за покупки се казва Muse, Gemini или ChatGPT, Shopify има стимул да присъства там. За нея AI агентът може да донесе повече транзакции към мрежата.

Amazon има много повече за губене. Част от огромната стойност на компанията идва именно от факта, че потребителят започва търсенето си вътре в Amazon. Това позволява на компанията да контролира препоръките, рекламата, данните и крайното плащане. Ако външен агент избере продукта преди потребителят да е видял Amazon, част от тази икономика се премества към собственика на агента.

Следователно Amazon не защитава просто сайта си от автоматизиран достъп. Защитава връзката си с клиента.

Най-очевидните победители остават инфраструктурните компании

Преди агентите да започнат да преразпределят приходите между интернет платформите, някой трябва да осигури изчислителната мощност зад тях. Това запазва силната позиция на хиперскейлърите и полупроводниковата индустрия. Анализаторите, цитирани в материала, ги поставят сред най-преките потенциални победители.

Но има интересна промяна вътре в самата хардуерна тема. След успеха на Muse вниманието временно се премести от графичните процесори към CPU производителите. Intel скочи с 12%, AMD с 10%, Qualcomm с 9%. Това не означава, че GPU изведнъж стават по-малко важни. По-скоро подсказва, че когато AI премине от обучение на огромни модели към милиарди ежедневни задачи, изчислителното натоварване става по-разнообразно.

Всеки агент, който работи постоянно, прави заявки, използва инструменти, проверява данни и изпълнява операции. Ако подобни системи достигнат стотици милиони потребители, количеството необходима инфраструктура може да продължи да расте дори когато самите модели стават по-ефективни.

Същият ефект достига до индустриалния сектор. Медта, среброто и други материали вече се посочват като ограничения пред изграждането на допълнителна AI инфраструктура. Industrial Select Sector SPDR ETF е нагоре със 7% от началото на годината и с 68% за пет години, като част от последния импулс се свързва именно с инвестиционния цикъл около центровете за данни.

Така една привидно софтуерна революция продължава да произвежда много физическо търсене.

По-неудобният въпрос е какво става със софтуера

Доскоро почти автоматично се приемаше, че софтуерните компании ще бъдат сред основните победители от AI. Реалността започва да изглежда по-сложно.

В началото на годината софтуерният сектор вече премина през сериозна корекция заради опасенията, че масовото използване на AI може да намали необходимостта от част от традиционните SaaS продукти. iShares Expanded Tech-Software Sector ETF загуби повече от 30% от върха си през първата половина на годината, преди голяма част от сектора да се възстанови.

Агентите връщат същия въпрос в по-неприятна форма.

Ако един AI агент може да извърши задача, за която досега са били необходими няколко отделни приложения, броят на софтуерните места на служител може да започне да намалява. Не е задължително компаниите да престанат да използват Salesforce, Adobe или други големи платформи. Но интерфейсът между служителя и тези системи може да се промени, а с него и икономическата стойност на отделния софтуерен продукт.

Това означава, че SaaS компаниите вече трябва да доказват не само, че могат да добавят AI към продукта си. Трябва да докажат защо самият продукт остава необходим, когато агентът може да работи през няколко системи едновременно.

Най-застрашен може да се окаже посредникът

Тук вероятно се намира най-важната инвестиционна последица от агентната икономика.

Интернет създаде огромни компании, чиято основна функция е да намаляват триенето между купувач и продавач. Те събират информацията, подреждат опциите, създават доверие и вземат комисиона за това посредничество. AI агентът потенциално може да извърши част от тази работа почти безплатно.

Анализаторът Том Чемпиън от Piper Sandler посочва именно маркетплейсите и транзакционните посредници като потенциално уязвими. Ако агентът може директно да достигне до доставчика от името на клиента, стойността на самия сайт или платформа намалява. Сред примерите са компании от икономиката на временната заетост и доставки като DoorDash.

Това не означава, че посредниците ще изчезнат. Много от тях притежават активи, които агентът не може лесно да замени: логистика, доверие, плащания, наличности, мрежови ефекти или уникално предлагане.

Но ако основната защита на бизнеса е просто фактът, че потребителят е свикнал да отваря неговото приложение, защитата вече изглежда по-слаба.

Има и втори ефект, който борсата още трудно оценява

AI агентите могат едновременно да увеличат производителността на компаниите и да намалят необходимостта от част от работните места. Анализаторите посочват финансите, обслужването на клиенти, маркетинга, правото, счетоводството и административните функции като области с голям потенциал за автоматизация.

За отделната компания това може да бъде чудесна новина. Ако приходите останат същите, а разходите за персонал намалеят, оперативният марж се увеличава.

За икономиката като цяло сметката е по-сложна.

По-малко работни места или по-слаб ръст на заплатите означават по-малък доход за част от потребителите. Точно затова потребителският дискреционен сектор е посочен сред потенциалните губещи. Той вече е най-слабо представящият се сектор в S&P 500 през годината, със спад около 5% срещу приблизително 13% ръст за широкия индекс.

Получава се парадокс. Това, което подобрява маржа на една компания, може да отслаби крайното търсене за друга.

Следващият AI победител може да не е компанията с най-добрия модел

Затова новата фаза на AI цикъла вероятно ще бъде значително по-селективна от първата. Досега беше достатъчно да се намерят компаниите, които продават изчислителна мощност или инвестират най-много в модели. При агентите трябва да се зададе друг въпрос: кой контролира точката, в която намерението на потребителя се превръща в действие?

Това може да бъде Meta чрез Muse. Може да бъде OpenAI, Google или друга платформа. Но следващата битка няма да бъде само кой има най-интелигентния модел. Ще бъде кой контролира потребителя, достъпа до данните, търговеца и плащането.

Shopify изглежда готова да приеме новия посредник и да печели от транзакцията. Amazon предпочита да защити собствената си връзка с клиента. Софтуерните компании трябва да доказват, че агентите няма да обезценят част от техните интерфейси. Хардуерът и инфраструктурата засега печелят независимо кой агент ще надделее.

И тук вероятно се намира най-полезният начин да се мисли за следващата фаза на AI. Въпросът вече не е просто кои компании използват изкуствен интелект. След няколко години почти всички ще го използват.

По-важно е коя част от днешната икономическа верига агентът премахва и коя част прави по-ценна.

Там ще се появят истинските победители и губещи.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.