Снимка: iStock

Джим Креймър предупреждава инвеститорите, че покупката на акции вече означава движение срещу Федералния резерв. По-големият проблем обаче не е едно увеличение с 25 базисни пункта, а появата на реална алтернатива на акциите при доходност от около 5% по американския държавен дълг.

Една от най-старите максими на Уолстрийт отново се върна в центъра на вниманието: „Не се борете с Фед“. Само часове след като Федералният резерв повиши основната си лихва за първи път от юли 2023 г., Джим Креймър формулира предупреждението по още по-директен начин. Ако купувате акции при сегашните условия, вече официално се борите с централната банка, заяви водещият на Mad Money. На пръв поглед това звучи като поредната телевизионна реплика, създадена да привлече внимание. Зад нея обаче стои фундаментална промяна в средата, която е значително по-важна от едно движение на основната лихва с четвърт процентен пункт.

На 16 септември Федералният резерв единодушно повиши целевия диапазон на федералната фондова лихва до 3,75-4,00%. Официалната мотивация е ясна: икономиката продължава да расте със стабилен темп, вътрешното потребление остава устойчиво, капиталовите инвестиции са силни, а инфлацията продължава да бъде прекалено висока. Формулировката на Фед е особено важна: предприетото действие трябва да осигури „по-навременно“ връщане на инфлацията към целта от 2%. Решението е прието с 12 гласа срещу нула.

Това е първото увеличение на лихвите от повече от три години. Официалната хронология на Фед показва последното предходно повишение през юли 2023 г., последвано от цикъл на намаления през 2024 и 2025 г., преди септември 2026 г. отново да обърне посоката. Именно това прави сегашния момент толкова важен. Инвеститорите не наблюдават просто поредното решение на централната банка. Те трябва да разберат дали започва нов цикъл на затягане и каква цена трябва да платят активите, ако капиталът остане скъп по-дълго, отколкото пазарът е очаквал.

Проблемът не е 25 базисни пункта

Една четвърт процентен пункт сама по себе си трудно може да преобърне корпоративните печалби или американската икономика. Проблемът е посоката. Новите прогнози на Федералния резерв сочат възможност за още едно повишение през 2026 г., а Reuters също отчита, че централната банка сигнализира за допълнително затягане през следващите месеци. Пазарът следователно трябва да започне да оценява не само новата лихва от 3,75-4,00%, а вероятността цената на парите да остане висока достатъчно дълго, за да промени поведението на домакинствата, компаниите и самите инвеститори.

Тук предупреждението на Креймър придобива повече смисъл. Според него всяко следващо повишение ще оказва натиск върху акциите, докато инфлацията и цените на петрола не започнат убедително да се успокояват. Но дори тази формулировка вероятно подценява същинския проблем. Фед вече не е единственият механизъм, чрез който финансовите условия се затягат. Пазарът на облигации върши част от работата вместо централната банка.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации премина границата от 5%, ниво, което не беше достигано от 2023 г. Reuters посочва като причини не само очакванията за по-високи лихви заради инфлацията и петрола, но и огромното предлагане на дълг, разходите за инфраструктура за изкуствен интелект и растящите опасения около американските бюджетни дефицити и държавния дълг. Това означава, че пазарът вече не се сблъсква просто с „ястребов Фед“. Срещу акциите започва да работи самата цена на капитала.

При 5% облигациите отново са конкурент на акциите

В продължение на голяма част от периода след глобалната финансова криза инвеститорите бяха поставени в необичайна ситуация. Доходността по сигурните инструменти беше толкова ниска, че капиталът практически беше принуден да се движи нагоре по кривата на риска. Акции, недвижими имоти, частен капитал, технологични компании без печалба и дори най-спекулативните активи получаваха структурна подкрепа от един прост факт: алтернативата почти не носеше доходност.

При 5% по 10-годишните американски облигации тази логика се променя.

Инвеститорът вече има реален избор. За да оправдае риска от притежаването на акция, очакваната бъдеща доходност трябва да бъде достатъчно висока спрямо това, което може да бъде получено от държавен дълг. Ако безрисковата доходност е близо до 5%, акция с висока оценка, нисък свободен паричен поток и обещание за големи печалби след пет или десет години трябва да предложи много по-убедителна перспектива, отколкото когато доходността на облигациите е 1,5%.

Това не е въпрос на настроение. Това е математика.

Стойността на една компания представлява настоящата стойност на паричните потоци, които тя ще генерира в бъдеще. Колкото по-висока е нормата, с която тези бъдещи потоци се дисконтират, толкова по-ниска е тяхната стойност днес. Именно затова най-дългосрочните истории обикновено са най-чувствителни към движението на доходността. Компания, при която голяма част от очакваната стойност се намира десет години напред, е финансово много по-близо до дългосрочна облигация, отколкото изглежда на пръв поглед.

AI бумът среща цената на капитала

Този механизъм става особено интересен през 2026 г., защото се сблъсква с най-голямата инвестиционна тема на пазара: изкуствения интелект. Американските технологични компании и цялата инфраструктура около AI продължават да привличат огромен капитал. Центрове за данни, електроенергия, полупроводници, мрежово оборудване и нови изчислителни мощности изискват капиталови разходи в мащаб, който допреди няколко години изглеждаше трудно представим.

Но не всички тези инвестиции се финансират от свободния паричен поток на най-богатите технологични компании. Част от инфраструктурния бум разчита на дълг. А когато цената на дълга се повишава, прагът, който един нов проект трябва да премине, също се повишава. Самият предоставен материал отбелязва този риск: увеличаването на разходите за финансиране може да започне да забавя част от изграждането на инфраструктура за AI.

Това не означава непременно край на AI цикъла. По-скоро означава преминаване към следващата му фаза. При евтин капитал пазарът може да финансира почти всичко, което обещава достатъчно голям бъдещ пазар. При скъп капитал започва селекцията. Въпросът вече не е единствено кой има експозиция към изкуствения интелект, а кой може да превърне огромните инвестиции в достатъчно висока възвръщаемост върху капитала.

Точно тук високите лихви могат да направят разликата между технологичните лидери и компаниите, които просто се движат върху същия инвестиционен разказ.

Фед може да повишава лихвите, а акциите все пак да растат

И тук идва необходимата контратеза. „Не се борете с Фед“ е полезно правило, но не е закон на физиката. Акциите могат да растат и по време на цикъл на повишаване на лихвите, особено когато причината за затягането е силна икономика, растящи корпоративни печалби и устойчиво потребление.

Това е и причината големите банки на Уолстрийт да не са капитулирали. В предоставения материал Barclays дори повишава прогнозата си за S&P 500 след силния сезон на корпоративните отчети, докато Goldman Sachs, Citigroup и JPMorgan продължават да виждат индекса около или над 8000 пункта в края на годината, въпреки очакванията за още повишения на лихвите.

Това противоречие всъщност е сърцевината на пазара през 2026 г. Фед затяга, но икономиката не изглежда в рецесия. Доходността по облигациите е висока, но корпоративните печалби остават силни. Оценките са високи в части от пазара, но технологичните компании продължават да показват растеж, който трудно може да бъде игнориран.

Следователно конфликтът не е просто „Фед срещу акциите“. Той е между растежа на печалбите и растящата норма на дисконтиране.

Ако печалбите растат достатъчно бързо, те могат да компенсират по-високата цена на капитала. Ако обаче растежът започне да се забавя, докато доходността остане около 5%, оценките могат да се окажат под натиск от две посоки едновременно. Това е сценарият, който би бил значително по-опасен от едно или две допълнителни увеличения на основната лихва.

5% може да се окаже по-важното число от лихвата на Фед

Пазарът традиционно е обсебен от заседанията на Федералния резерв, но този път може би гледа към грешното число. Разликата между основна лихва от 3,75% и 4,00% е далеч по-малко важна от въпроса дали 10-годишната доходност около 5% се превръща във временно отклонение или в ново нормално състояние.

Ако 5% се задържи, последствията постепенно ще преминат далеч отвъд борсата. Ипотечните кредити поскъпват, корпоративното рефинансиране става по-трудно, частният капитал трябва да преосмисли моделите, базирани на евтин ливъридж, а компаниите с голям дълг ще отделят все по-голяма част от оперативната си печалба за лихви. Reuters отбелязва, че високата доходност по държавния дълг вече се пренася към ипотеките, автомобилното кредитиране, потребителските заеми и финансирането на бизнеса.

Това е бавен механизъм. Именно затова е опасен за подценяване. Една компания не фалира в деня, в който 10-годишната доходност премине 5%. Но когато трябва да рефинансира дълг, взет при 2% или 3%, новата реалност постепенно влиза в отчета. Капиталовите проекти, които изглеждат привлекателни при ниска цена на финансиране, започват да бъдат отлагани. Потребителите намаляват покупките, финансирани с кредит. И в определен момент монетарното затягане се превръща от графика на Bloomberg в реална икономика.

Не всички акции ще бъдат наказани еднакво

Това вероятно е най-важната част от предупреждението на Креймър. Той не твърди, че инвеститорите трябва просто да напуснат пазара. Според него броят на секторите и компаниите, които могат да се представят добре при затягане на паричната политика, намалява, като той посочва фармацевтичните компании като пример за по-защитен сегмент.

Структурно това има логика. Колкото по-висока става цената на капитала, толкова повече значение придобиват характеристиките, които в ерата на почти нулевите лихви често бяха пренебрегвани: свободен паричен поток, ниска задлъжнялост, устойчиви маржове, способност за определяне на цените и необходимостта продуктът да бъде купуван независимо от икономическия цикъл.

Това не означава автоматично завръщане към традиционните „стойностни“ акции. Някои технологични компании разполагат с огромни парични резерви, практически нямат проблем с финансирането и генерират толкова силни парични потоци, че високите лихви могат дори да увеличават приходите от наличния им кеш. От другата страна могат да бъдат компании от уж защитни отрасли, чиито баланси са натоварени с дълг и които ще бъдат принудени да го рефинансират при значително по-висока цена.

Разделителната линия следователно няма да бъде просто между растеж и стойност, технологии и фармация или циклични и защитни компании. Тя все повече ще преминава между бизнесите, които могат сами да финансират растежа си, и тези, които зависят от постоянно достъпния евтин капитал.

Истинският тест тепърва започва

Първото повишение на лихвите от 2023 г. вероятно няма само по себе си да реши съдбата на американския бичи пазар. Но то маркира важна промяна. Фед вече не е неутрален наблюдател на инфлацията. Централната банка отново използва лихвите, за да ограничи ценовия натиск, а прогнозите ѝ показват, че процесът може да не е приключил.

В същото време облигационният пазар поставя собствено ограничение пред оценките. Доходност около 5% по 10-годишните американски държавни облигации означава, че за първи път от дълго време инвеститорът може да получи съществена номинална доходност, без да поема корпоративния риск на акцията. Това вдига летвата за всяка друга инвестиция.

Затова предупреждението „не се борете с Фед“ може би трябва да бъде формулирано по друг начин за настоящия цикъл. Не става дума за това, че акциите непременно трябва да паднат, когато централната банка повишава лихвите. Историята е значително по-сложна. Става дума за това, че при 5% доходност на държавните облигации всяка акция отново трябва да заслужи оценката си.

Докато печалбите растат бързо, икономиката остава силна и инвестиционният цикъл около изкуствения интелект продължава, пазарът може да понесе много по-високи лихви, отколкото изглеждаше възможно само преди няколко години. Но ако един от тези стълбове се пропука, високата доходност по облигациите вече е там и предлага на капитала място, където да отиде.

И точно това прави сегашната ситуация различна. Големият риск не е Фед да повиши лихвата още веднъж с 25 базисни пункта. Големият риск е инвеститорите постепенно да осъзнаят, че за първи път от много години не са принудени да притежават акции, за да получават доходност.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.