Снимка: iStock

Дебатът за забавяне на развитието на най-мощните системи с изкуствен интелект постепенно се превръща от технологичен във въпрос на национална сигурност. Основната дилема за Вашингтон е дали САЩ могат да наложат по-строги ограничения върху собствените си AI компании, без това да даде стратегическо предимство на Китай.

Темата се очаква да присъства и в разговорите между Доналд Тръмп и Си Дзинпин, след като Вашингтон и Пекин вече започнаха диалог по рисковете и управлението на изкуствения интелект.

Дискусията се засили след предупреждения от ръководители на водещи американски компании, че следващото поколение модели може да създаде рискове, които сегашните механизми за контрол трудно ще управляват.

Главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей призова развитието на най-мощните модели да бъде забавено и предложи подход, при който водещите лаборатории първо предоставят системите си за независими оценки за безопасност, след това договарят общи стандарти и ограничения, а впоследствие подобна рамка се разширява и към Китай.

Подобни опасения се споделят и от други фигури в сектора, макар между технологичните компании да няма единна позиция за това дали е необходимо координирано забавяне. Reuters съобщава, че Сам Алтман и Амодей подкрепят по-предпазлив подход, докато Марк Зукърбърг и Дженсън Хуанг поставят по-голям акцент върху саморегулацията и пазарните стимули.

Проблемът за Вашингтон е, че едностранно американско ограничение би имало различен ефект, ако китайските лаборатории продължат да развиват моделите си със същия темп.

Именно това е централната теза в анализа на Bloomberg Opinion - всяко значимо ограничаване на американските AI лаборатории би имало стратегически смисъл само ако бъде придружено от някаква форма на китайска сдържаност.

Пекин обаче гледа подозрително на подобни предложения.

Китайски държавни медии определиха призивите за забавяне на AI като опит за запазване на американското технологично предимство. Позицията на Пекин е, че управлението на технологията не трябва да се превръща в инструмент за ограничаване на други държави и че международното сътрудничество трябва да бъде по-отворено.

Това оставя пред американската политика два основни подхода, очертани в анализа.

Първият е дипломатически - САЩ и Китай да договорят взаимни ограничения върху разработването на най-мощните модели.

Подобно споразумение обаче би било трудно за проверка. Разработката на AI не се извършва в няколко лесно наблюдавани държавни обекта, а в компании, центрове за данни и изследователски организации, което би направило контрола върху евентуални ограничения значително по-сложен от традиционните договори за въоръжения.

Вторият подход е увеличаване на технологичния натиск върху Китай.

Той би включвал по-строг контрол върху достъпа на китайски компании до високопроизводителни чипове, затваряне на възможностите за използване на подобен хардуер чрез чуждестранни облачни центрове, ограничаване на оборудването за производство на най-модерни полупроводници и по-агресивни действия срещу заобикалянето на санкциите. Това е предложение на автора на анализа, а не обявена нова политика на Вашингтон.

Подобен сценарий също носи значителни рискове.

Китай има възможност да отговори чрез собствените си позиции във веригите за доставки, включително при редкоземните елементи и други критични суровини. По-силен технологичен натиск би могъл да прекрати относителното стабилизиране на отношенията между двете държави и да отвори нов етап на икономическото им противопоставяне.

Американската администрация засега не подкрепя идеята за широко забавяне на AI развитието.

Тръмп публично омаловажи част от предупрежденията за технологията и подчерта, че прекомерните ограничения могат да помогнат на Китай да намали разликата със САЩ. Администрацията твърди, че съществуващите правни механизми дават достатъчно възможности за намеса при злоупотреби.

Спорът обаче вече излиза извън границите на американската политика.

Френският финансов министър Ролан Лескюр също предупреди, че призивите за глобално забавяне могат да обслужат интересите на компаниите, които вече са водещи в технологичната надпревара, и настоя Европа да ускори собственото си развитие вместо просто да следва американския дебат.

Така въпросът за безопасността на AI все повече се преплита с геополитическата конкуренция.

За САЩ по-бавното развитие може да намали част от технологичните рискове, но едностранното ограничение може да отслаби предимството им спрямо Китай. За Пекин американските предложения за контрол могат да изглеждат като опит за запазване на сегашното разпределение на технологичната мощ.

Затова бъдещият дебат вероятно няма да бъде само колко бързо трябва да се развива изкуственият интелект. По-трудният въпрос е дали двете най-големи технологични сили могат да приемат общи ограничения върху технология, която едновременно разглеждат като стратегически източник на икономическо и военно предимство.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.