Снимка: iStock

БРИКС вече представлява един от най-големите икономически блокове в света. Но твърдението, че групата е „по-голяма от Г-7“, е едновременно вярно и подвеждащо.

Причината е проста - всичко зависи от начина, по който измерваме размера на икономиката.

По паритет на покупателната способност страните от разширения БРИКС формират около 40% от световната икономика, докато делът на Г-7 е под 30%. Данни, публикувани от бразилското председателство на БРИКС на база оценки на Международния валутен фонд, показват 40,7% дял за групата спрямо 28,4% за Г-7.

Разликата изглежда огромна и отразява една от най-значимите промени в глобалната икономика през последните две десетилетия.

Китай и Индия се превърнаха в първата и третата по големина икономики в света при измерване по покупателна способност, а към първоначалните членове на БРИКС се присъединиха големи развиващи се пазари като Индонезия, Египет, Иран, Етиопия и Обединените арабски емирства.

Но има уловка.

Паритетът на покупателната способност не показва колко долари могат реално да похарчат тези икономики на международните пазари. Той коригира размера на икономиките спрямо различията в местните цени.

Един и същ долар например може да купи значително повече стоки и услуги в Индия, отколкото в САЩ. Затова индийската икономика изглежда много по-голяма при измерване по покупателна способност, отколкото при конвертиране на нейния БВП в долари по пазарния валутен курс.

МВФ използва именно този подход при международните сравнения на реалния икономически мащаб, като БВП по ППС отчита разликите в покупателната способност между отделните валути.

При номиналния БВП картината е съвсем различна.

Настоящият състав на БРИКС обхваща повече от 40% от световното население, но генерира приблизително една четвърт от глобалния БВП, измерен по текущи пазарни курсове. Г-7, въпреки далеч по-малкото население, продължава да има значително по-голяма икономическа тежест в доларово изражение.

Това разграничение е важно, защото международните финанси функционират основно в номинални стойности.

Самолетите, микрочиповете, международният дълг, придобиванията на компании и голяма част от световната търговия не се плащат в „долари по покупателна способност“. Те се плащат в реални долари, евро, юани и други валути.

И точно тук остава основното предимство на развитите икономики.

САЩ разполагат с най-дълбокия капиталов пазар в света. Доларът продължава да бъде основна резервна и разплащателна валута, а финансовите центрове на страните от Г-7 управляват огромна част от глобалните активи.

Затова БРИКС може вече да произвежда повече стоки и услуги в реално изражение, без все още да притежава същата финансова мощ.

Това обяснява и защо една от основните цели на групата е да промени именно финансовата архитектура.

Финансовите министри и централните банкери от БРИКС настояват за по-голямо представителство на развиващите се държави в МВФ и Световната банка и работят върху по-добра свързаност между националните платежни системи и по-евтини трансгранични разплащания.

Новата банка за развитие на БРИКС също постепенно разширява ролята си, като групата се опитва да увеличава финансирането в местни валути и да намалява зависимостта от долара.

Но икономическият размер не се превръща автоматично в политическа или финансова сила.

БРИКС остава изключително разнородна група. Китай и Индия са стратегически конкуренти. Иран и Обединените арабски емирства се намират от противоположни страни на част от регионалните конфликти. Русия е под западни санкции, докато други членове поддържат тесни икономически отношения със САЩ и Европа.

Последната среща на групата отново показа колко трудно е изграждането на обща позиция дори когато членовете споделят желание за по-голямо влияние върху световните институции.

Точно затова истинската история около БРИКС не е, че групата вече е „победила“ Г-7.

По-важното е посоката.

Развиващите се икономики постепенно заемат все по-голяма част от световното производство, население и потребление, докато относителният дял на старите индустриални сили намалява.

През следващото десетилетие въпросът вероятно няма да бъде дали БРИКС може да изпревари Г-7 по още статистически показатели.

По-важният въпрос е дали групата може да превърне икономическия си размер във финансова инфраструктура, капиталови пазари и институции, които останалата част от света действително иска да използва.

Защото едно е да произвеждаш 40% от световната икономика по покупателна способност. Съвсем друго е да определяш правилата, по които тези 40% се финансират и търгуват.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.