Снимка: iStock

Владимир Попдимитров

Американският потребител продължава да харчи. По-интересният въпрос обаче е с чии пари.

Един от по-слабо следените сигнали за състоянието на домакинствата идва не от продажбите на дребно или пазара на труда, а от начина, по който хората плащат за ежедневните си покупки. Услугите от типа „купи сега, плати после“, създадени първоначално като удобна алтернатива за покупка на дрехи, електроника и по-скъпи стоки, все по-често се използват за нещо далеч по-базово - храна.

Данните на Федералния резерв показват, че 16% от пълнолетните американци са използвали подобна услуга през последната година спрямо 10% през 2021 г. Почти половината от потребителите са финансирали по този начин дрехи, а 32% - електроника. По-интересното число обаче е друго - един на всеки петима е използвал разсрочено плащане за хранителни стоки или доставка на храна.

Само по себе си купуването на храна на четири вноски не означава непременно финансов проблем. За част от потребителите това е просто инструмент за управление на паричните потоци. Данните обаче показват, че при значителна група причината е много по-проста - липса на достатъчно средства.

Сред използвалите „купи сега, плати после“ за хранителни стоки или доставка 45% посочват, че това е бил единственият начин да си позволят покупката. За всички потребители на услугата делът е 29%. При домакинствата с годишен доход под 25 000 долара той достига 40%, докато при тези с доход над 100 000 долара е едва 15%.

Точно тук се появява по-големият макроикономически въпрос.

Кредитът традиционно служи за изтегляне на бъдещо потребление в настоящето - автомобил, жилище, телевизор или ваканция се купуват сега и се изплащат постепенно. Когато същият механизъм започне да се използва за стоки, които се консумират в рамките на дни, ситуацията е различна. Следващата вноска за храната може да пристигне в момент, когато домакинството вече трябва да купи следващата си кошница.

Така краткосрочното разсрочване може постепенно да се превърне от удобство в постоянно прехвърляне на разходи напред.

И тук данните отново показват известни признаци на напрежение. Около 26% от потребителите на подобни услуги са закъснели поне веднъж с плащане. При 17% закъснението е довело до допълнителна такса, а при 11% автоматично плащане е причинило овърдрафт или такса за недостатъчна наличност по банковата сметка. Потребителите, използващи услугите за храна, са сред по-застрашените от подобни проблеми.

„Храната на вноски“ не е изолиран феномен. Същият натиск започва да се вижда и в традиционния потребителски кредит.

Средният баланс по кредитните карти на американците, които определят финансовото си положение като трудно, е нараснал от 6735 долара през 2023 г. до 9265 долара през 2025 г. - увеличение от близо 38% само за две години. За сравнение, при хората, които казват, че живеят комфортно, балансът практически не се е променил - от 6248 до 6307 долара.

Още по-показателно е разпределението на този растеж. Американците, които едва свързват двата края или изпитват сериозни финансови затруднения, са отговорни за 65% от увеличението на салдата по кредитните карти в изследването.

В абсолютна стойност кредитният пазар все още не показва картина на системна потребителска криза. Салдата по кредитните карти достигат 1,26 трлн. долара, а общият дълг на американските домакинства е около 18,8 трлн. долара. Нюйоркският Фед отчита, че общият дял на просрочения дълг дори леко се подобрява и възлиза на 4,7%.

Но агрегатните числа могат да скрият важна промяна под повърхността.

Делът на салдата по кредитни карти с просрочие над 90 дни се е увеличил от 7,6% през третото тримесечие на 2022 г. до 12,8% в началото на 2026 г. Нюйоркският Фед предупреждава, че различните методи за измерване дават различна картина за мащаба на проблема, но тенденцията е достатъчна, за да привлече внимание.

Това не означава, че американският потребител е пред срив. По-скоро показва все по-голямо разделение.

Домакинствата с високи доходи могат да използват разсроченото плащане като финансов инструмент - за удобство, фиксирани вноски или избягване на лихви. За домакинствата в долната част на доходното разпределение същият продукт все по-често изпълнява друга функция - запълва разликата между доходите и ежедневните разходи.

Именно затова използването на „купи сега, плати после“ за храна заслужава повече внимание от самия размер на пазара.

Рецесиите рядко започват с момент, в който всички потребители едновременно спират да харчат. По-често първо се променя начинът, по който част от тях финансират това потребление.

Докато продажбите на дребно могат все още да показват похарчени долари, балансът между собствени средства и нов дълг остава скрит зад крайното число.

А когато хранителната кошница започне да се изплаща след като вече е изядена, това може да се окаже по-важен сигнал за състоянието на домакинствата от поредния силен месец за потребителските разходи.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.