Снимка: iStock

Август 2026 г. оставя интересна картина на Българската фондова борса. Ако погледнем само индексите, месецът изглежда почти безусловно силен: SOFIX достига 1416,36 пункта, BGBX40 е при 234,23 пункта, BGTR30 при 1198,36 пункта, а индексът на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT достига 240,99 пункта. По-интересното обаче се намира под повърхността. Общият оборот е 42,47 млн. евро, броят на сделките е 7240, а активността остава концентрирана в сравнително ограничен брой компании. Това създава характерната за по-малките капиталови пазари комбинация: цените могат да показват силен бичи режим, без самият пазар все още да е преминал към масово и широко участие на капитала. Именно това е най-важното послание от августовската инфографика на БФБ.

Най-силният сигнал безспорно идва от SOFIX. Индексът приключва август на 1416,36 пункта, като показаната от БФБ доходност от началото на годината е 22,46%. Това вече трудно може да бъде определено като случайно краткосрочно движение. Ръст над 20% за осем месеца означава, че българските акции преминават през реална преоценка. BGBX40 също показва двуцифрена доходност от началото на годината от 14,93%, BGTR30 е нагоре с 15,42%, а beamX с 12,55%. Единствено BGREIT изостава чувствително с 4,37%. Следователно движението не е ограничено само до една-две акции в SOFIX, макар че силата му очевидно не е еднакво разпределена между отделните сегменти.

Това разминаване само по себе си е интересно. Ако причината за ръста беше единствено общо подобрение на икономическите очаквания или механично понижаване на рисковата премия за България, бихме очаквали по-равномерно движение между различните индекси. Вместо това виждаме SOFIX с над 22% ръст от началото на годината и BGREIT с едва около 4%. Капиталът очевидно прави разграничение. Той не купува просто „България“, а определени корпоративни експозиции, при които очакваната печалба, ликвидността или потенциалът за преоценка изглеждат по-привлекателни.

И тук стигаме до противоречието в августовските числа. Общият оборот от 42,47 млн. евро е с 34,17% по-нисък спрямо съпоставимия период, показан от БФБ, въпреки че на месечна база има увеличение от 55,83%. При броя на сделките картината също е смесена: 7240 сделки, с ограничено изменение по единия сравнителен показател и значително увеличение по другия. Това е важна разлика. Индексите показват силен ценови импулс, но оборотът все още не показва капиталова експанзия със същата сила.

Точно тук трябва да се внимава с интерпретацията. Ниският или концентриран оборот не означава автоматично, че ръстът е неустойчив. При пазар като българския малкото свободно търгувани акции и ограниченото предлагане могат да произведат точно обратния ефект. Ако притежателите не желаят да продават, дори сравнително умерен приток на нов капитал може да премести цените чувствително нагоре. В такъв режим цената се движи не защото огромни количества акции сменят собствеността си, а защото равновесната цена, при която продавачите са готови да се разделят с позициите си, постепенно се измества.

Структурата на търговията подсказва именно такава концентрация. Значителна част от оборота преминава през малък брой емисии, докато списъкът на най-ликвидните акции също остава сравнително тесен. Софарма е начело по брой сделки със 755 транзакции, следвана от Shelly Group с 529 и Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ с 481. Тези числа са важни не толкова заради конкретната класация, колкото защото показват къде реално съществува постоянно пазарно участие.

Това е старият структурен проблем на БФБ: разликата между добра компания и добър борсов инструмент. Една компания може да има стабилен бизнес, ниска оценка и растяща печалба, но ако свободно търгуваният пакет е малък и дневният оборот е ограничен, институционалният капитал трудно може да изгради значима позиция без сам да премести цената. Същият проблем се появява при изхода. Именно затова ликвидността трябва да се разглежда като част от оценката, а не като отделна техническа характеристика.

Но през 2026 г. тази слабост може постепенно да започва да работи и в обратната посока. След години, през които българският капиталов пазар оставаше встрани от големите инвестиционни потоци, ниската начална база означава, че не е необходим огромен приток на средства, за да настъпи значителна преоценка. Ако корпоративните резултати останат добри и инвеститорското участие постепенно се увеличава, ограниченото предлагане на качествени ликвидни позиции може да усили движението.

SOFIX е най-доброто доказателство за това. Ръст от 22,46% за осем месеца вече означава, че част от стария дисконт е започнала да изчезва. Оттук нататък обаче летвата става по-висока. Първите 20% могат да бъдат произведени от нормализиране на прекалено ниски оценки. Следващият етап обикновено изисква печалбите да потвърдят движението, ликвидността да се разшири и нов капитал да влезе в повече компании. Иначе индексът може да продължи нагоре, но пазарът ще остане структурно тесен.

Има още един показател, който заслужава внимание: през август броят на компаниите от SOFIX, достигнали 52-седмичен връх, е 12, докато само три са на 52-седмично дъно. Това е много по-силен вътрешнопазарен сигнал, отколкото самото движение на индекса. Съотношение 12 към 3 означава, че положителният импулс вече обхваща значителна част от водещите компании. Това намалява вероятността движението на SOFIX да бъде продукт само на една или две големи позиции.

Именно тук августовската снимка на БФБ става по-интересна. Имаме едновременно силен SOFIX, двуцифрена доходност при няколко индекса, значително повече компании около годишните върхове, но все още сравнително ограничен абсолютен оборот. Това не прилича на зряла фаза на масова еуфория. По-скоро прилича на пазар, който вече е започнал преоценката си, но капиталовото участие все още изостава от ценовото движение.

Рискът е очевиден. При ограничена ликвидност механизмът работи и в двете посоки. Малкото предлагане ускорява покачването, когато капиталът влиза, но недостатъчната дълбочина може да усили спада, когато инвеститорите едновременно поискат ликвидност. Затова следващите месеци ще бъдат важни не просто за нивото на SOFIX. Много по-интересно ще бъде дали оборотът и броят на активните емисии започват устойчиво да нарастват заедно с индексите.

Ако това се случи, 2026 г. може да се окаже не просто поредната добра година за SOFIX, а началото на по-дълбока промяна в режима на БФБ: от пазар на хроничен дисконт към пазар, в който постепенно се възстановява цената на ликвидността и местния корпоративен риск. Ако оборотът остане слаб и ръстът продължи да се концентрира в ограничен кръг компании, картината ще бъде различна: силен индекс, но без достатъчно доказателства за структурно разширяване на пазара.

След ръст от над 22% въпросът вече не е дали БФБ се е събудила. Цените дават достатъчно ясен отговор. Истинският тест е дали след цените ще дойде и капиталът. Именно това ще определи дали сегашното движение е просто силен борсов цикъл или началото на по-голяма преоценка на българския капиталов пазар.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.