Снимка: iStock

Пазарът на първични публични предлагания се подготвя за нещо повече от поредната активна есен. След рекордния дебют на SpaceX през юни Anthropic се насочва към листване, което според пазарните очаквания може да оцени компанията близо до 2 трилиона долара. OpenAI също се подготвя за борсата, а около тези две имена се оформя по-широка група кандидати, свързани с изчислителна инфраструктура, електроенергия, охлаждане на центрове за данни и потребителски технологии. Въпросът не е само дали инвеститорите ще приемат отделните оценки. Подобна вълна може да промени начина, по който капиталът се разпределя в целия технологичен сектор.

SpaceX показа колко голямо е търсенето към компании, които предлагат не просто растеж, а участие в история с почти неограничен мащаб. Компанията набра 75 млрд. долара, а при пълно упражняване на допълнителната опция размерът на предлагането може да надхвърли 86 млрд. долара. Оценката при дебюта беше около 1.78 трилиона долара, като инвеститорските поръчки значително превишиха предлагането. Това създаде нов ориентир. Ако пазарът прие бъдещи приходи от космическа инфраструктура, сателитни комуникации и изкуствен интелект години преди пълната им реализация, Anthropic получава аргумент да поиска сходно доверие за собственото си бъдеще.

Сравнението обаче е подвеждащо в едно важно отношение. SpaceX съчетава действащ бизнес със Starlink, договори с правителства, ракетна инфраструктура и активи, които трудно могат да бъдат възпроизведени. Anthropic е много по-чист залог върху икономиката на изкуствения интелект. Нейната стойност зависи от растежа на използването на моделите Claude, способността да задържи корпоративните клиенти, контрола върху разходите за изчислителна мощност и запазването на технологична позиция спрямо OpenAI, Google, Meta и нови конкуренти. При оценка от 2 трилиона долара инвеститорите няма да купуват доказана зряла печалба, а предположението, че Anthropic ще се превърне в една от основните инфраструктурни компании на бъдещата икономика.

Точно затова листването ще бъде далеч по-важен тест от обичайното IPO. Частният пазар позволява оценките да се променят чрез ограничен брой сделки между инвеститори с дълъг хоризонт и сравнително малка нужда от ежедневна ликвидност. Публичният пазар поставя компанията пред непрекъснато преоценяване. Всяко тримесечие ще трябва да показва приходи, парични потоци, капиталови разходи и развитие на клиентската база, които да поддържат огромните очаквания. Преминаването от частна към публична компания не просто осигурява капитал. То превръща една технологична визия в редовно измерван финансов актив.

Оценката е първата неизвестна, но не и единствената. Големите AI компании се нуждаят от непрекъснати инвестиции в чипове, центрове за данни, електроенергия и специалисти. При традиционния софтуерен модел допълнителният клиент може да бъде обслужен при много нисък пределен разход. Генеративният AI все още носи значителен разход при всяко обучение и използване на моделите. Ако цените на услугите падат заради конкуренцията по-бързо, отколкото намалява цената на изчисленията, впечатляващият ръст на приходите може да не се превърне в сравним ръст на свободния паричен поток.

Това е основното напрежение в предстоящата IPO вълна. Пазарът оценява AI компаниите като бъдещи платформи с изключителна рентабилност, докато сегашната им икономика все още прилича на капиталоемка надпревара за инфраструктура. Победителят може действително да получи огромна ценова сила и глобален мащаб. Преди това обаче секторът трябва да финансира години на инвестиции, без гаранция, че технологичното предимство на един модел ще остане защитено достатъчно дълго. В тази индустрия продукт, струвал милиарди за разработване, може да бъде настигнат само няколко месеца по-късно.

Към Anthropic и OpenAI се присъединяват компании като британския доставчик на AI облачна инфраструктура Nscale, енергийния оператор Aggreko и производителя на умния пръстен Oura. Тази комбинация показва как се разширява самата AI инвестиционна теза. Капиталът вече не търси експозиция единствено към създателите на модели и производителите на чипове. Той се насочва към електроснабдяването, охлаждането, облачния капацитет и устройствата, които могат да превърнат AI в потребителска услуга.

Oura например отчита 74% ръст на приходите до 1.21 млрд. долара за деветте месеца до края на юни и нетна печалба от 60.8 млн. долара спрямо едва 1.6 млн. година по-рано. Това е по-разбираем бизнес за публичния инвеститор, но и напомня, че не всяка компания от вълната ще има еднакъв рисков профил.

Самото количество нови акции също има значение. Често IPO се разглежда изолирано: компанията предлага книжа, търсенето надвишава предлагането и цената се повишава. Когато няколко гигантски листвания се появят в кратък период, те започват да се конкурират за един и същ капитал. Фондове, семейни офиси и индивидуални инвеститори трябва или да внесат нови средства, или да продадат съществуващи позиции, за да участват. Следователно силната IPO вълна може да създаде натиск върху вече търгуваните технологични акции, дори когато новите предлагания са успешни.

Този механизъм рядко се вижда в деня на дебюта. Първоначално новото предлагане обикновено изглежда като доказателство за изобилен интерес и здрав пазар. Постепенно обаче новите компании започват да претендират за място в активни фондове, ETF-и и по-късно в основните индекси. Тогава капиталът се преразпределя от старите лидери към новите. Ако Anthropic, OpenAI и други големи имена достигнат обща борсова стойност от няколко трилиона долара, те няма просто да добавят още избор. Ще поискат собствен дял от глобалните портфейли.

Тук се появява и потенциалният конфликт за Nvidia, Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta. От една страна, борсовият успех на Anthropic би потвърдил огромната стойност на AI екосистемата и би подкрепил инвестициите в чипове, облачни услуги и центрове за данни. От друга, новите публични компании ще предложат по-пряка експозиция към моделите и агентите, за която досега инвеститорите използваха технологичните гиганти като заместител. Част от капитала може да предпочете чистия AI залог пред косвената експозиция през диверсифицирана корпорация.

Рискът е най-голям, ако оценките се основават на недостига на достъп, а не на достатъчно проверима икономика. На частния пазар акциите на най-желаните компании са ограничени, което създава премия. Преди IPO инвеститорите често плащат не само за бизнеса, но и за възможността изобщо да го притежават. След листването предлагането постепенно се увеличава чрез продажби на ранни инвеститори, възнаграждения в акции и бъдещи капиталови емисии. Премията за недостъпност може да изчезне точно когато масовият инвеститор най-после получи достъп.

Това не прави автоматично Anthropic балон. Компанията може да се окаже сред малкото инфраструктурни победители, които ще контролират основния интерфейс между хората, бизнеса и изкуствения интелект. Ако AI агентите започнат да изпълняват реални задачи, да пишат софтуер, да управляват процеси и да ускоряват научни открития, пазарът може да се окаже по-голям от сегашните прогнози. Трудността е, че оценка от 2 трилиона долара вече включва значителна част от това бъдеще. Компанията няма нужда само да успее. Тя трябва да успее достатъчно бързо и достатъчно мащабно, за да оправдае цената, платена още в началото.

Anthropic ще бъде измерител не просто за апетита към нови акции, а за качеството на пазарния оптимизъм. Ако инвеститорите изискват ясна връзка между приходите, разходите за изчисления и бъдещата печалба, IPO вълната може да дисциплинира сектора. Ако всяка компания получава трилионна оценка само защото стои близо до думите „изкуствен интелект“, публичният пазар ще поеме риска, който частните инвеститори са финансирали досега. Разликата между двете ще се види не в броя записани акции, а в това как цените се държат след края на първоначалната еуфория и след публикуването на първите няколко отчета.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.