Снимка: iStock

Американските пазари навлизат в една от онези седмици, в които на пръв поглед несвързани събития всъщност се събират около един и същ въпрос: колко още може икономиката да издържа на високи лихви, скъпа енергия и огромни инвестиции в изкуствен интелект, без това да промени режима на пазарите? След изненадващо силните данни за заетостта вниманието се премества към инфлацията, но този път залогът е по-голям. Инвеститорите едновременно трябва да оценят риска от ново повишение на лихвите, рекордните цени на дизела и финансовата устойчивост на стотиците милиарди долари, които технологичният сектор насочва към центрове за данни и AI инфраструктура.

Първият сигнал вече дойде от пазара на труда. През август американската икономика е създала 162 000 работни места при очаквани едва 55 000. Това е почти три пъти над прогнозата и би трябвало при нормални обстоятелства рязко да увеличи очакванията за затягане на паричната политика. Реакцията обаче беше сравнително ограничена. Преди данните пазарът практически оценяваше вероятността за повишение на лихвите през септември на 50 на 50, а след силния доклад очакванията се изместиха само умерено. Причината е, че Федералният резерв вече гледа към много по-важната част от уравнението: инфлацията.

Инфлацията отново се превръща в основния риск

Това е особено важно при новия режим на Фед под ръководството на Кевин Уорш. Неговото послание от Джаксън Хоул беше необичайно ясно: целта от 2% не е пожелателна, а ангажимент, и централната банка не може просто да разчита, че инфлацията сама ще се върне към нея. Американската инфлация остава над целта приблизително пет години и именно затова петъчният индекс на потребителските цени може да се превърне в най-важната макроикономическа публикация за септември.

Очакванията сами по себе си не изглеждат катастрофални. Пазарният консенсус е за 3.4% годишна обща инфлация през август, без промяна спрямо предходния месец, и за спад на базисната инфлация от 2.5% до 2.4%. На месечна база обаче общият индекс се очаква да ускори от едва 0.1% до 0.4%. Ден по-рано ще излязат производствените цени, където сигналът е по-тревожен: очаква се годишният ръст да се ускори от 4.7% до 5.2%, а базисният показател от 4.2% до 4.6%.

Именно тук се появява проблемът за акциите. Силен трудов пазар сам по себе си е добра новина за икономиката. Ускоряващи се производствени цени сами по себе си могат да бъдат временни. Скъпата енергия също може да бъде геополитически шок. Но комбинацията от трите променя режима. Ако икономиката остане достатъчно силна, за да поддържа ценовия натиск, Фед получава значително повече свобода да задържи лихвите високи или дори да ги повиши.

Това би било неприятна промяна за пазар, който през последните години свикна слабите икономически данни да означават по-ниски лихви, а силните данни да означават по-високи печалби. При възстановяване на инфлационния натиск тази удобна асиметрия изчезва. Силната икономика може отново да се превърне в проблем за оценките на активите.

Дизелът е скритият инфлационен канал

И тук идва вторият голям риск. Цената на дизела в САЩ е достигнала рекордните 5.85 долара за галон, над предишния исторически максимум от 5.816 долара през 2022 г. Причината не е просто поскъпването на суровия петрол. Конфликтът с Иран е ограничил потоците на рафинирани продукти от Персийския залив, докато украинските удари срещу руски рафинерии са намалили капацитета на друг ключов доставчик. Близкият изток и Русия заедно са осигурявали приблизително една трета от световния износ на дизел през 2025 г.

Това е далеч по-сериозно от цената, която американецът вижда на бензиностанцията. Дизелът е горивото на товарния транспорт, селското стопанство, строителството, тежката индустрия и голяма част от морската логистика. Затова поскъпването му преминава през производствените вериги и постепенно се превръща в по-висока цена на почти всичко. Ситуацията се усложнява от факта, че американските запаси от дестилатни горива са на най-ниските си сезонни равнища, а по Източното крайбрежие са достигнали исторически минимуми точно преди зимния отоплителен сезон.

Това означава, че петъчният CPI може дори да не улови напълно новия енергиен натиск. Ако дизеловият шок се задържи, част от него ще се прехвърли към цените през следващите месеци. За Фед това създава неприятна дилема: централната банка не може да произведе повече дизел или да прекрати геополитически конфликт чрез лихвения процент, но не може и да игнорира вторичните ефекти върху инфлационните очаквания.

Oracle се превръща в тест за финансовата устойчивост на AI бума

Третият голям тест тази седмица идва от корпоративния сектор и на пръв поглед няма нищо общо с инфлацията. В четвъртък Oracle ще публикува резултатите си, а вниманието няма да бъде насочено само към приходите. Компанията постепенно се превърна в своеобразен лабораторен тест за това колко капиталово интензивен може да стане AI бумът, преди инвеститорите да започнат да поставят под въпрос баланса.

Акциите на Oracle са загубили близо 20% от началото на годината и почти 30% за последните 12 месеца, като една от основните причини са опасенията около дълга, използван за финансиране на изграждането на центрове за данни. Същевременно Bank of America очаква инфраструктурният облачен бизнес на компанията да покаже изключително силно ускорение: около 25% ръст спрямо предходното тримесечие и 116% на годишна база. Очакванията за облачния софтуерен бизнес са за ускоряване на растежа до 12.8% спрямо 10.3% през предходното тримесечие.

Точно тук е същинският инвестиционен въпрос. През първата фаза на AI бума пазарът награждаваше почти всяка компания, която обявяваше големи инвестиции в изчислителна инфраструктура. Следващата фаза вероятно ще бъде различна. Инвеститорите ще искат доказателство, че огромните капиталови разходи могат да бъдат превърнати в достатъчно бърз растеж на приходите и паричните потоци, за да оправдаят финансирането им.

Oracle е особено интересна именно защото пазарът вече е започнал да наказва балансовия риск. Според Bank of America настоящият консенсус до голяма степен отчита слабостите в баланса, но все още не включва напълно потенциалното ускоряване на приходите при достигане на ключови етапи в изграждането на центровете за данни. Това създава класическа асиметрия между два сценария: ако растежът се материализира, дългът може да започне да изглежда като финансиране на продуктивен актив; ако не се материализира, същият дълг се превръща в доказателство за прекомерно инвестиране.

Истинският въпрос е дали пазарният режим се променя

Затова тази седмица не трябва да се разглежда като поредица от отделни събития. Работните места, CPI, PPI, дизелът и Oracle всъщност разказват една история: цената на капитала отново може да се превърне в основния ограничител на пазара.

Ако инфлацията се окаже спокойна, натискът върху Фед ще отслабне и силният трудов пазар отново може да бъде интерпретиран като доказателство за устойчива икономика. Ако едновременно Oracle покаже, че огромните AI инвестиции вече генерират ускоряващи се приходи, пазарът ще получи потвърждение за два от най-важните си оптимистични аргументи: растеж без рецесия и технологични капиталови разходи с реална възвръщаемост.

Обратният сценарий е далеч по-неприятен. Устойчива или ускоряваща се инфлация, продължаващ енергиен шок и признаци, че AI инфраструктурата изисква все повече дълг преди да генерира достатъчно парични потоци, биха ударили едновременно две променливи, върху които стоят високите оценки на пазара: дисконтовия процент и очаквания бъдещ растеж.

Именно затова реакцията на пазара тази седмица може да бъде по-важна от самите числа. Ако лошите инфлационни данни вече не могат лесно да бъдат компенсирани от надеждата за по-ниски лихви, а огромните AI инвестиции започнат да бъдат оценявани през баланса и свободния паричен поток, вместо единствено през бъдещия растеж, това би било първи признак за по-дълбока промяна.

Не непременно край на бичия пазар, а край на режима, в който почти всяка форма на растеж беше добра новина.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява инвестиционна препоръка.