Снимка: iStock

Пазарите не очакваха Кевин Уорш да излезе на сцената в Джаксън Хоул и да каже директно какво ще направи Федералният резерв на следващото заседание. Новият председател на централната банка многократно показва, че не харесва прекалено конкретната предварителна комуникация и предпочита да оставя повече пространство за реакция според данните. Въпреки това речта му в петък даде достатъчно ясен сигнал. Бившият заместник-председател на Фед Алън Блайндър го формулира най-точно: Уорш може да отказва да нарича това „предварителна насока“, но посланието звучи като подготовка за ново повишение на лихвите. Пазарът разбра същото. Вероятността за увеличение още през септември се повиши до близо 60% от около 35% ден по-рано.

Това е важна промяна, защото идва в момент, в който американската икономика не изглежда като икономика, която има спешна нужда от облекчаване. Напротив, Уорш описа растежа като по-силен, пазара на труда като стабилен и близо до пълна заетост, а инфлацията като все още твърде висока. Особено важно беше уточнението му, че по-добрите летни данни за цените не са достатъчни, за да се заключи, че основният инфлационен натиск е отслабнал устойчиво. Това е същността на речта. Фед не гледа просто дали инфлацията е по-ниска от преди два месеца. Той гледа дали има достатъчно доказателства, че процесът на връщане към 2% е траен. Уорш очевидно смята, че тези доказателства още не са достатъчни.

Тук се появява и основният конфликт за пазарите. От една страна, корпоративните печалби остават силни, капиталовите разходи растат, а изкуственият интелект продължава да поддържа инвестиционния цикъл в технологиите. От друга, точно тази сила на икономиката намалява необходимостта Фед да бъде предпазлив. Ако растежът е устойчив, ако заетостта е стабилна и ако инвестициите продължават да ускоряват, централната банка има по-голяма свобода да задържи или дори да повиши лихвите, без да се страхува, че ще предизвика незабавна рецесия. Това е важна разлика спрямо предишни периоди, когато Фед трябваше да избира между инфлация и видимо отслабваща икономика. Сега изборът е по-неудобен за инвеститорите, защото икономическата сила може да означава по-висока цена на капитала за по-дълго.

Алън Блайндър интерпретира речта именно по този начин. Според него Уорш е звучал като човек, който рационализира повишение на лихвите. Блайндър допуска увеличение от 25 базисни пункта през септември, последвано от пауза. Това е важен сценарий, защото би показал, че Фед не иска да изпуска инфлационните очаквания, но същевременно не се стреми към агресивен нов цикъл на затягане. Подобна стратегия би позволила на централната банка да изпрати силен сигнал за ценова стабилност, без да поема прекомерен риск за растежа.

Най-интересното е, че Уорш даде и по-ясна представа какво ще следи. Той отново постави индекса на разходите за лично потребление, PCE, в центъра на инфлационния анализ, след като през юли имаше съмнения дали този показател ще запази статута си на основна мярка. Освен това посочи, че следи темпа на корпоративните печалби и капиталовите разходи, както и последващия им ефект върху цените на активите, бизнес доверието, доходите на домакинствата и потреблението. Това е важна промяна в комуникацията. Фед не гледа само инфлацията като изолирана статистика. Той започва да разглежда цялата верига, по която инвестиционният бум може да се превърне в по-високи доходи, по-силно търсене и в крайна сметка в по-устойчив ценови натиск.

Точно тук изкуственият интелект влиза и в паричната политика. Инвестициите в центрове за данни, чипове, електроенергия и инфраструктура вече не са само тема за технологичните акции. Те увеличават капиталовите разходи, създават търсене на труд и суровини и могат да подкрепят по-висок икономически растеж. Ако това продължи достатъчно дълго, Фед може да се окаже в необичайна ситуация, в която технологичният бум едновременно повишава производителността в дългосрочен план, но създава инфлационен натиск в краткосрочен. Това означава, че добрите новини за Nvidia, Microsoft или Amazon не са автоматично добри новини за лихвите.

Естер Джордж, бивш ръководител на Федералния резерв в Канзас Сити, също оценява речта положително именно защото Уорш не се е опитал да обещае прекалено много. Според нея той е показал какво тревожи Фед и защо, без да се ангажира предварително с конкретно действие. Това може да изглежда недостатъчно за пазарите, които искат точни вероятности и ясна траектория, но от институционална гледна точка има логика. В среда, в която инфлационните данни са нестабилни, а икономиката остава силна, твърде подробната предварителна насока може бързо да стане грешна и да подкопае доверието.

Парадоксът е, че отказът от конкретна предварителна комуникация сам по себе си също е форма на сигнал. Ако председателят на Фед системно подчертава, че инфлацията остава проблем, че икономиката е стабилна и че по-добрите данни още не променят основната тенденция, пазарът няма нужда да чуе изречението „ще вдигнем лихвите през септември“. Той сам ще стигне до този извод. Точно това се случи и с вероятностите на пазара.

Това е и причината речта да е по-важна за облигациите, отколкото за акциите в непосредствен план. Ако пазарът започне да приема още едно увеличение като базов сценарий, най-напред ще реагира кривата на доходността. По-високите краткосрочни лихви могат да поддържат натиска върху оценките на компаниите с далечни бъдещи парични потоци, особено ако дългосрочната доходност остане висока. Но ако Фед повиши само веднъж и след това направи пауза, това може да се окаже по-малко разрушително за акциите, отколкото изглежда на пръв поглед. Пазарът би получил яснота, че централната банка иска да затвърди инфлационната си позиция, но не планира нов продължителен цикъл на затягане.

Следователно големият въпрос вече не е дали Уорш даде предварителна насока. Той даде, просто не по класическия начин. Истинският въпрос е каква част от тази насока ще бъде потвърдена от данните до средата на септември. Преди заседанието Фед ще получи нови данни за потребителските и производствените цени, които ще помогнат да се изчисли следващият PCE. Ако тези числа покажат ново ускорение, повишението на лихвите ще изглежда почти естествено продължение на речта в Джаксън Хоул. Ако обаче инфлацията изненадващо се охлади, Фед ще трябва да реши дали да следва предварително зададената логика или да използва именно обещаната гъвкавост.

Това е най-важният извод от Джаксън Хоул. Кевин Уорш не каза на пазарите какво ще направи Фед. Той им каза какво трябва да се случи, за да не го направи. И засега летвата изглежда висока. Инфлацията трябва да покаже убедително и устойчиво охлаждане, а не просто няколко по-добри месеца. Докато това не стане, силният растеж, стабилният пазар на труда и високите капиталови разходи дават на централната банка достатъчно основание да остане твърда.

За инвеститорите това означава, че „по-силна икономика“ и „по-добър пазар“ вече не са автоматично едно и също нещо. Колкото по-устойчив е растежът, толкова по-малко Фед трябва да се страхува от по-високите лихви. А именно това може да се окаже основният пазарен урок от първия Джаксън Хоул на Уорш.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.