Снимка: iStock

САЩ водят разговори с Венецуела за придобиване на голям дял в петролни находища в страната, което би представлявало мащабно разширяване на американското влияние върху енергийния сектор на Каракас след отстраняването на Николас Мадуро.

Преговорите се водят между представители на двете страни, като един от обсъжданите варианти е 100-годишен договор за наем на няколко петролни находища. Разговорите все още продължават и окончателните условия могат да бъдат променени.

Подобна сделка би била изключително необичайна форма на американска намеса в икономиката на друга държава, но се вписва в политиката на администрацията на Доналд Тръмп за засилване на влиянието на Вашингтон в Западното полукълбо.

Разговорите идват месеци след като САЩ заловиха Николас Мадуро и го отведоха в страната, а във Венецуела беше установено ново временно управление, което е значително по-отворено към американски компании и инвестиции.

Енергийните ресурси са в центъра на новите отношения.

Венецуела разполага с най-големите доказани петролни резерви в света - над 300 млрд. барела, или приблизително 17% от глобалния общ обем. Въпреки това страната произвежда едва около 1% от световния петрол заради десетилетия на недостатъчни инвестиции, лошо управление, санкции и разрушена инфраструктура.

Това създава огромен потенциал за възстановяване на добива, но също и значителни рискове за чуждестранните инвеститори.

За Вашингтон по-големият достъп до венецуелски петрол би имал и стратегическо значение. Глобалният енергиен пазар остава нестабилен заради войната с Иран и проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток.

Увеличаването на производството във Венецуела би могло в дългосрочен план да създаде допълнителен източник на доставки за САЩ и да намали зависимостта от по-рискови региони.

Администрацията на Тръмп вече облекчи част от санкциите, за да позволи на американски петролни компании и доставчици на услуги да се върнат в страната. Президентът също заяви, че иска продажбите на венецуелски суров петрол да бъдат контролирани, а приходите да се държат в американски банкови сметки.

Първите сделки вече започват да се реализират.

SLB и Hunt Oil наскоро подписаха договори с държавната петролна компания PDVSA. SLB ще предоставя софтуер и технологии за подпомагане на сондажната дейност и планира да внесе петролни съоръжения в страната, докато Hunt Oil е сред първите американски компании, сключили производствено споразумение с PDVSA.

Венецуелското правителство също започна да предлага по-благоприятни данъчни и регулаторни условия за чуждестранните инвеститори.

Страната разполага с над 900 зони за потенциални проекти за проучване и производство на нефт и газ, като властите активно се опитват да привлекат международен капитал.

Въпреки това най-големите американски петролни компании засега остават предпазливи.

Chevron продължава да добива и изнася петрол от Венецуела, но ExxonMobil и ConocoPhillips все още не са се върнали към мащабни операции. Сред основните притеснения са политическата нестабилност, бъдещите данъчни условия и липсата на гаранции, че сегашният по-благоприятен режим за чуждестранните компании ще остане устойчив.

Тази предпазливост се обяснява и с историята на сектора.

През 2007 г. Венецуела национализира редица големи петролни проекти и принуди чуждестранни компании да приемат миноритарни участия или загуба на активите си.

Поради тази причина по-малки независими американски компании в момента изглеждат по-склонни да поемат риска, докато големите международни групи изчакват по-голяма политическа и правна яснота.

Възстановяването на добива също няма да бъде бързо. Петролният сектор страда от остаряла инфраструктура, недостатъчно оборудване, проблеми с електроснабдяването и ограничен инвестиционен капацитет.

Въпреки тези препятствия потенциалната сделка със САЩ би могла да промени значително бъдещето на венецуелската петролна индустрия.

Ако Вашингтон действително придобие дългосрочен контрол или голямо икономическо участие в няколко ключови находища, това би превърнало Венецуела в много по-важен елемент от американската енергийна стратегия.

За глобалния петролен пазар обаче ефектът ще зависи от това колко бързо могат да бъдат привлечени инвестиции и възстановен производственият капацитет.

Резервите на страната са огромни, но превръщането им в реален добив ще изисква години на капиталови вложения, политическа стабилност и доверие от страна на международните енергийни компании.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.