Снимка: iStock

През последните две години една от най-популярните тези на Уолстрийт беше удивително проста: изкуственият интелект ще създаде огромни победители, но същевременно ще унищожи значителна част от традиционния софтуерен бизнес. Тази логика беше достатъчно убедителна, за да доведе до сериозно преоценяване на цели групи компании. Инвеститорите започнаха да си задават въпроса защо една корпорация трябва да плаща милиони долари годишно за десетки различни програмни решения, ако интелигентни системи могат сами да създават приложения, да пишат код, да обработват документи и да автоматизират работни процеси. На 19 август обаче пазарът даде интересен сигнал, че тази теза може да е била прекалено опростена. Акциите на ServiceNow поскъпнаха с 6,5%, Workday с около 4,1%, Adobe с 3,6%, а Figma с 3%. Това не е доказателство, че страховете са приключили, но може да е началото на много по-важно преосмисляне: ами ако изкуственият интелект не унищожи най-добрите софтуерни компании, а направи техните платформи още по-ценни?

Това разграничение е изключително важно. Досега пазарът често разглеждаше софтуера и изкуствения интелект като конкуренти за една и съща икономическа стойност. Колкото повече може една интелигентна система, толкова по-малко традиционен софтуер ще бъде необходим. Но реалността в големите предприятия може да се окаже точно обратната. Една банка, застраховател, производител или международна корпорация не се нуждае просто от система, която може да напише добър текст или програмен код. Тя се нуждае от достъп до собствените си данни, права за достъп, история на решенията, правила, одобрения, договори, служители, клиенти и хиляди вътрешни зависимости. Именно тук компании като ServiceNow притежават нещо, което не може лесно да бъде възпроизведено от универсален модел: дълбоко вграждане в начина, по който реално функционира предприятието.

Истинската ценност на ServiceNow не е програмата, а знанието как работи компанията

ServiceNow е особено интересен пример. Компанията управлява огромно количество вътрешни процеси на своите клиенти, от информационни технологии и човешки ресурси до обслужване, сигурност, управление на риска и автоматизация. Това означава, че през годините платформата е натрупала не просто данни, а контекст. Тя знае кой има право да направи определено нещо, кой трябва да го одобри, какво се случва след това, как са били решавани подобни случаи преди и как една промяна в един процес влияе върху останалата организация.

Точно този контекст може да се окаже една от най-ценните суровини в следващата фаза на развитието на изкуствения интелект. Един интелигентен помощник без достъп до организационната структура може да бъде много способен, но не знае достатъчно за конкретната компания, за да действа самостоятелно. Ако бъде поставен върху ServiceNow, ситуацията се променя. Тогава системата може не само да предлага отговор, а да разбира процеса, да извършва действия, да проверява разрешенията, да проследява резултата и да оставя следа кой какво е направил.

Това обяснява защо анализаторът на Bank of America Тал Лиани увеличава оценката си за ServiceNow и вижда възможност компанията да превърне изкуствения интелект в реални приходи. Особено важен е фактът, че през второто тримесечие ServiceNow е надминала очакванията както при абонаментните приходи, така и при стойността на вече договорените, но все още непризнати приходи. С други думи, засега няма убедителни признаци, че клиентите започват масово да заменят платформата с нови решения. Напротив, те продължават да подписват договори.

Пазарът може да е объркал „софтуерът ще бъде променен“ със „софтуерът ще изчезне“

Това вероятно е същината на сегашното преоценяване. Няма особено съмнение, че изкуственият интелект ще промени софтуерната индустрия. Но от това изобщо не следва, че ще я унищожи. Интернет не премахна търговията, а промени начина, по който тя се извършва. Облачните услуги не унищожиха програмното осигуряване, а промениха начина, по който то се продава и използва. Възможно е изкуственият интелект да направи нещо подобно: да унищожи определени продукти, но едновременно с това да увеличи стойността на платформите, които притежават данните, клиентските отношения и контрола върху реалните процеси.

Това разделя софтуерните компании на две много различни категории. Първата включва продукти, които изпълняват сравнително проста и лесно възпроизводима функция. Там опасността е реална. Ако генеративен модел може за секунди да произведе сходен резултат, клиентът постепенно ще започне да се пита защо плаща отделен абонамент. Втората категория обаче включва системи, които са дълбоко вградени в предприятията и съхраняват критични данни, процеси, разрешения и история. При тях изкуственият интелект може да бъде не заместител, а нов слой върху съществуващата инфраструктура.

ServiceNow принадлежи именно към втората група.

Adobe е другият голям тест за тази теория

Затова поскъпването на Adobe с около 3,6% също заслужава внимание. Adobe беше сред най-силно засегнатите от страха, че генеративният изкуствен интелект ще обезсмисли традиционния творчески софтуер. На пръв поглед аргументът изглежда логичен. Ако човек може просто да опише изображението, видеото или рекламата, които иска, защо са му Photoshop, Illustrator или други сложни инструменти?

Проблемът с тази теза е, че тя приема генерирането на съдържание за целия творчески процес. За професионалните потребители това рядко е така. Рекламната агенция не се нуждае просто от красива картинка. Тя трябва да редактира, управлява варианти, спазва фирмената идентичност на клиента, съхранява файлове, организира права, проследява версии, работи между различни екипи и накрая да предостави готов материал в конкретен формат. Ако Adobe успее да вгради генеративните възможности вътре в тази среда, изкуственият интелект не премахва необходимостта от платформата. Той може да увеличи производителността на всеки неин потребител.

Това е фундаментално различна инвестиционна теза от „Adobe има собствен изкуствен интелект“. Почти всяка голяма технологична компания вече може да твърди подобно нещо. Истинският въпрос е кой контролира мястото, на което работата реално се извършва.

Забавянето на OpenAI също променя възприятията

Друг фактор зад възстановяването на сектора са последните данни за OpenAI. Според цитираните числа приходите за трите месеца до края на юни са достигнали 6,7 млрд. долара, което представлява увеличение от 18% спрямо предходното тримесечие, но оперативната загуба се е разширила от 9,3 млрд. до 12,3 млрд. долара. Това все още е изключително бързо развиващ се бизнес, а по-късни данни сочат ново ускоряване на текущия темп на приходите, така че едва ли можем да говорим за проблем в обичайния смисъл.

Но числата разбиват една друга идея: че създателите на големи модели неизбежно и много бързо ще погълнат цялата икономическа стойност на софтуерната индустрия.

Ако за създаването и експлоатацията на най-мощните модели са необходими десетки милиарди долари, докато установените софтуерни компании могат да използват тези модели върху съществуваща клиентска база и инфраструктура, икономическата картина става много по-интересна. Създателят на модела може да носи огромните разходи за изчислителна мощност, докато собственикът на клиентската връзка получава възможност да продава допълнителна функционалност.

Това би било почти обратното на първоначалния страх на пазара.

Следващата битка няма да бъде кой има най-умния модел

Именно тук може да се намира голямата промяна за целия сектор. Първата фаза на революцията беше състезание кой ще създаде най-мощния модел. Втората е състезание за изчислителна мощност, центрове за данни и електроенергия. Но третата вероятно ще бъде много по-прозаична и много по-важна икономически: кой ще превърне интелигентността в реална работа, за която предприятията са готови да плащат.

ServiceNow има предимство именно тук. Компанията вече е част от работните процеси на хиляди организации. Workday има подобна позиция при човешките ресурси и финансите. Adobe контролира огромна част от професионалното творческо производство. Figma се намира в процеса на създаване и съвместна работа върху цифрови продукти. Компании като Snowflake притежават друг ключов слой, данните, върху които бъдещите интелигентни системи трябва да работят.

Затова въпросът вече не трябва да бъде „ще унищожи ли изкуственият интелект софтуера?“. Той е прекалено общ. Правилният въпрос е: кои софтуерни компании притежават достатъчно данни, контекст, доверие и контрол върху работните процеси, за да станат посредници между изкуствения интелект и реалната икономика?

ServiceNow може да показва началото на голямото разделение в сектора

Това не означава, че целият софтуерен сектор внезапно е евтин или защитен. Напротив. Част от продуктите вероятно действително ще бъдат обезценени. Други ще бъдат принудени да намалят цените си. Разходите за разработване на определени приложения ще паднат, а бариерите за навлизане в някои области ще станат много по-ниски. Именно затова изборът между отделните компании става по-важен от залога върху сектора като цяло.

Но ралито на ServiceNow, Adobe, Workday и останалите може да е първият знак, че пазарът започва да прави именно това разграничение. През първата фаза инвеститорите наказваха почти всичко, което изглеждаше потенциално застрашено от изкуствения интелект. Следващата фаза може да бъде значително по-селективна: компаниите без истинска защита ще останат под натиск, докато тези, които контролират критични данни и процеси, могат постепенно да бъдат преоценени като част от инфраструктурата на изкуствения интелект, а не като негови жертви.

Особено интересен е и бизнесът на ServiceNow в областта на сигурността и управлението на риска, който вече е преминал 1 млрд. долара годишна договорна стойност. Колкото повече действия започнат да се извършват автоматично, толкова по-важни стават въпросите кой има право да ги извърши, кой носи отговорност, как се контролира достъпът и как организацията доказва какво точно се е случило. Това означава, че разпространението на автономни интелигентни системи може парадоксално да увеличи необходимостта от платформи за контрол и управление.

Именно затова движението на ServiceNow с 6,5% за един ден е по-интересно от самия процент. То може да показва началото на промяна в една от най-силните пазарни тези от последните години. Изкуственият интелект няма непременно да замени софтуерните платформи. Той може да замени част от работата, извършвана вътре в тях.

Ако това се окаже вярно, победителите няма непременно да бъдат само компаниите, които създават най-мощните модели или продават най-много изчислителни ускорители. Част от най-голямата стойност може да остане при компаниите, които вече притежават последната връзка между машината и предприятието: данните, процесите, клиентите и доверието.

И точно там ServiceNow има много по-силна позиция, отколкото предполагаше пазарният страх от последните месеци.

Материалът е с аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.