Снимка: iStock

Американските акции продължават силното си представяне през 2026 г., но все повече показатели за оценка започват да напомнят за периодите преди най-големите пазарни корекции в историята.

От края на юли S&P 500 е нараснал с около 6%, Nasdaq Composite с 9%, а Dow Jones Industrial Average с близо 4%. В същото време два от най-следените дългосрочни индикатори - коефициентът Shiller CAPE и т.нар. Buffett Indicator - са достигнали нива, наблюдавани за последно около дотком балона.

Това не означава автоматично, че пазарен срив е непосредствено предстоящ.

По-скоро показва, че инвеститорите плащат изключително висока цена спрямо историческите печалби и размера на американската икономика.

Shiller CAPE измерва съотношението между цената на S&P 500 и средната инфлационно коригирана печалба за последните десет години. По този начин показателят изглажда краткосрочните колебания в корпоративните резултати и дава по-дългосрочна представа за оценката на пазара.

През края на 90-те години CAPE достига около 44 пункта. До 2026 г. това остава единственият период, когато коефициентът се задържа над 40 за продължително време.

От май тази година показателят отново се намира над 40, като различните оценки го поставят около 42-43 пункта - непосредствено под рекордните равнища от дотком ерата.

Подобно предупреждение идва и от Buffett Indicator - съотношението между общата стойност на американските акции и брутния вътрешен продукт.

Показателят се намира около рекордните 232%.

Колкото по-високо е това съотношение, толкова по-голяма е оценката на фондовия пазар спрямо размера на икономиката, която трябва в крайна сметка да подкрепя корпоративните приходи и печалби.

Именно високите оценки засилват притесненията, че изкуственият интелект може да е създал нов спекулативен цикъл.

Около 45% от фондовите мениджъри определят евентуален AI балон като най-големия краен риск пред пазарите през 2026 г., според последното проучване на Bank of America.

Паралелите с края на 90-те години са очевидни.

Тогава интернетът беше новата технология, която обещаваше да промени бизнеса и икономиката. Днес тази роля се изпълнява от генеративния изкуствен интелект.

И в двата случая огромен капитал се насочва към инфраструктурата, необходима за новата технология.

Разликата обаче е съществена.

Голяма част от компаниите по време на дотком балона не генерираха печалби и често разполагаха с неясни бизнес модели.

Настоящото покачване е концентрирано в значително по-зрели и печеливши компании.

Nvidia например е реализирала нетна печалба от 58,3 млрд. долара само през последното отчетено тримесечие, докато компании от инфраструктурната част на AI бума също отчитат силен ръст на приходите и печалбите.

Това прави настоящия пазар различен от 1999 г., но не непременно евтин.

Проблемът с подобни показатели е, че могат сравнително добре да покажат кога оценките са високи, но не могат да определят кога точно ще започне корекцията.

Buffett Indicator например е над 200% още от юли 2025 г.

Оттогава S&P 500 е донесъл обща доходност от над 27%.

Инвеститор, който беше напуснал пазара единствено заради високата оценка, щеше да пропусне значителна част от ръста.

Историята показва същия проблем и при други цикли.

От 2010 г. S&P 500 е преминал през десет корекции, като две от тях впоследствие са се превърнали в мечи пазари. Nasdaq Composite е преживял 14 корекции, четири от които са прераснали в спад от поне 20%.

Във всички тези случаи индексите впоследствие са възстановили загубите си.

Опитът за избягване на всяка корекция е особено труден, защото инвеститорът трябва да вземе две правилни решения - кога да продаде и кога отново да влезе на пазара.

Дългосрочната история също поставя спадовете в различна перспектива.

S&P 500 и неговият предшественик са носили средна годишна обща доходност от около 10% за последните сто години, въпреки че САЩ са преминали през 15 рецесии, включително Голямата депресия и световната финансова криза.

Инвестиция от 1 000 долара в предшественика на индекса през 1926 г., при реинвестирани дивиденти, би достигнала приблизително 13 млн. долара днес.

Това не означава, че моментът на покупка няма значение.

Инвеститор, купил около върха на дотком балона, е трябвало да чака години, преди портфейлът му да се възстанови.

По време на финансовата криза S&P 500 загуби около 57% от върха си, през пандемията спадът достигна 34%, а през 2022 г. индексът се понижи с приблизително 25%.

Въпреки това инвестиция от 1 000 долара, направена на върха през октомври 2007 г. непосредствено преди финансовата криза, днес би струвала близо 5 800 долара при реинвестиране на дивидентите.

Настоящата ситуация следователно изпраща две противоположни послания.

Първото е, че американският пазар е исторически скъп и бъдещата доходност от сегашните оценки вероятно ще бъде по-трудно постигната.

Второто е, че високата оценка сама по себе си никога не е била надежден инструмент за определяне на точния момент на следващия спад.

Това прави селективността все по-важна.

Колкото по-високи стават пазарните множители, толкова по-голяма е разликата между компания, която може да оправдае оценката си чрез печалби, и такава, чиято цена зависи основно от оптимистични очаквания.

Историята показва, че корекциите са неизбежна част от фондовия пазар.

Тя обаче показва и нещо друго - опитът да бъде предвиден точният момент на всяка разпродажба често носи по-голям риск от самия спад.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.