Снимка: iStock

Доскоро най-големите технологични компании в света имаха почти необичаен проблем: разполагаха с толкова много свободни средства, че инвеститорите постоянно спореха какво ще правят с тях. Ще изкупуват ли собствени акции, ще увеличават ли дивидентите, ще придобиват ли други компании? През 2026 г. въпросът постепенно се обръща. Alphabet, Amazon, Meta, Microsoft и останалите гиганти започват да се превръщат в едни от най-големите потребители на капитал в световната икономика. И последната емисия облигации на Alphabet в Австралия показва колко дълбока може да бъде тази промяна.

Компанията майка на Google се готви да привлече до 5,5 млрд. австралийски долара, приблизително 3,9 млрд. щатски долара, чрез първата си емисия облигации на австралийския пазар. Най-дългата част, с падеж след 20 години, се очаква да носи доходност около 6,95%. За компания с един от най-високите кредитни рейтинги в света това е забележително число. Още по-интересното е, че инвеститорското търсене надхвърля 20 млрд. австралийски долара, близо четири пъти максималния размер на предлагането.

Тук обаче историята не е, че Alphabet внезапно се е превърнала в рисков длъжник. Точно обратното. Историята е, че когато една от финансово най-силните компании в света трябва да плаща почти 7% за дългосрочен капитал, самата цена на капитала в световната икономика се е променила.

От евтини пари към битка за капитал

Само преди няколко години подобна доходност за облигация на Alphabet би изглеждала почти немислима. След финансовата криза от 2008 г. светът прекара повече от десетилетие в среда на изключително ниски лихви. Правителства, компании и домакинства постепенно свикнаха с идеята, че капиталът е почти неограничен и сравнително евтин.

Днес ситуацията е различна. Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна около 5,3%, най-високото равнище от 2007 г. Франция плаща най-високите си дългосрочни лихви от периода около финансовата криза, Германия се върна към равнища, невиждани от 2011 г., а във Великобритания доходността по най-дългосрочните държавни книжа се приближава към 6%.

На този фон 6,95% за Alphabet вече не изглежда като корпоративна аномалия. Компанията плаща около 1,8 процентни пункта над съответната местна основа за 20-годишния си дълг. Голямата част от крайната цена следователно идва не от влошаване на финансовото състояние на Alphabet, а от поскъпването на самите пари.

И точно тук историята става много по-голяма от Google.

Изкуственият интелект може да се окаже един от най-големите потребители на капитал в историята

Развитието на изкуствения интелект обикновено се представя като технологична революция. Но зад езиковите модели, центровете за данни и новите приложения стои огромна физическа инфраструктура. Необходими са полупроводници, електроенергия, земя, охладителни системи, оптични мрежи, трансформатори, електропроводи и десетки милиарди долари за изграждането на центрове за данни.

Затова големият въпрос вече не е само колко приходи ще донесе изкуственият интелект. Въпросът е колко капитал трябва да бъде погълнат предварително, за да бъдат създадени тези приходи.

Alphabet вече привлече около 25 млрд. долара чрез облигации на американския пазар само този месец и през 2026 г. емитира дълг в швейцарски франкове, британски лири, евро, канадски долари и японски йени. Австралия е просто следващата спирка. Amazon също е сред най-големите корпоративни кредитополучатели през годината, а Oracle планира да привлече десетки милиарди чрез комбинация от дълг и акции.

Това вече не прилича на временен финансов ход. Започва да прилича на глобално преразпределение на спестяванията към изграждането на инфраструктурата на изкуствения интелект.

Парадоксът: технологичните гиганти могат сами да повишават цената на парите

Тук се появява един особено интересен механизъм. Правителството на САЩ трябва да финансира огромен бюджетен дефицит и дълг, приближаващ 40 трилиона долара. Европа също увеличава разходите за отбрана, енергетика и инфраструктура. Япония продължава да носи огромен държавен дълг. И точно в този момент технологичните компании започват да искат стотици милиарди от същия световен капиталов пазар.

Инвеститорът вече не избира просто между американска и германска държавна облигация. Срещу тях се появяват облигации на Alphabet, Amazon, Meta, Oracle и други компании с изключително силни баланси и по-висока доходност.

Ако Alphabet предлага почти 7% при много висок кредитен рейтинг, защо пенсионен фонд или застраховател автоматично би купил дългосрочен държавен дълг при значително по-ниска доходност?

Точно затова има основания да се говори за изтласкване на държавния дълг от частния сектор. Според оценки, цитирани от Bloomberg Intelligence, огромното предлагане на дълг, свързан с изкуствения интелект, може вече да е добавило около 0,3 процентни пункта към доходността на 10-годишните американски облигации през тази година.

Ако тази оценка е дори приблизително вярна, последствията са огромни. Получава се своеобразен кръг: технологичните компании инвестират повече в изкуствен интелект, за целта привличат повече капитал, увеличеното предлагане на облигации вдига изискваната доходност, по-високата доходност увеличава цената на капитала, а това от своя страна повишава необходимата бъдеща възвръщаемост от самите вложения в изкуствен интелект.

Това променя и сметката за оценката на технологичните акции

При 2% или 3% цена на дългосрочния капитал беше сравнително лесно да се оправдаят огромни инвестиции, чиято икономическа възвръщаемост ще се появи след десетилетие. При 7% сметката е съвсем различна.

Представете си инвестиция от 100 млрд. долара. При цена на капитала от 3% тя трябва да създава поне около 3 млрд. долара годишна икономическа стойност само за да покрива цената на финансирането. При 7% прагът вече е приблизително 7 млрд. долара. При инвестиционни програми от стотици милиарди разликата става огромна.

Това не означава, че Alphabet не трябва да инвестира. Компанията има огромни парични потоци и може да финансира значителна част от разходите си сама. Освен това издаването на дълг може да бъде рационален начин да се запази наличният капитал и да се разпредели финансирането между различни пазари и валути.

Но инвеститорите трябва постепенно да променят въпроса, който задават.

През първата фаза на бума въпросът беше: „Колко ще похарчат за изкуствен интелект?“

Следващият ще бъде: „Каква възвръщаемост получават от всеки вложен долар?“

Това е много по-труден въпрос.

Почти четирикратно търсене показва и другата страна на историята

Има и важен положителен сигнал. Alphabet търси до 5,5 млрд. австралийски долара, а заявките надхвърлят 20 млрд. Това означава, че въпреки високата доходност и страховете около световния дълг, инвеститорите искат корпоративни облигации на качествени компании.

Причината е логична. При доходност близо до 7% инвеститорът вече получава значителен текущ доход от компания с изключително силно финансово положение. След повече от десетилетие, в което качественият корпоративен дълг често носеше минимална реална доходност, подобни равнища отново превръщат облигациите в истинска конкуренция на акциите.

И това може да се окаже още една важна промяна за фондовите пазари.

Когато безрисковата или почти безрисковата доходност е около 5%, а висококачественият корпоративен дълг предлага 6% до 7%, инвеститорът вече има реална алтернатива. За да оправдаят високи оценки, акциите трябва да предлагат значително по-висока очаквана възвръщаемост. Следователно високите дългосрочни лихви не просто увеличават разходите на компаниите. Те повишават летвата, която акциите трябва да прескочат.

Изкуственият интелект може едновременно да увеличава производителността и лихвите

Тук се появява един от големите парадокси на настоящия икономически цикъл. Изкуственият интелект се разглежда като технология, която трябва да увеличи производителността, да намали разходите и в дългосрочен план дори да потисне инфлацията. Но изграждането на инфраструктурата, необходима за тази бъдеща производителност, в краткосрочен план може да направи точно обратното.

То увеличава търсенето на електроенергия. Увеличава търсенето на полупроводници. Изисква огромно строителство. Изисква повече капитал. Конкурира се с държавите за спестяванията на инвеститорите.

Следователно е напълно възможно дългосрочно дефлационна технология да създава краткосрочно инфлационен инвестиционен бум.

Това е може би най-интересният прочит на облигацията на Alphabet.

Следващият голям риск може да не бъде липсата на пари, а цената им

През последните години инвеститорите се питаха дали технологичните компании могат физически да построят достатъчно центрове за данни, дали ще има достатъчно графични ускорители и дали електропреносните мрежи могат да осигурят необходимата мощност. Към този списък вече трябва да добавим още един ограничител: цената на капитала.

Alphabet вероятно може да плаща 6,95%. Amazon също. Microsoft също. Но икономиката не се състои само от тях. Ако най-силните компании поглъщат огромна част от наличния капитал и държат доходността висока, по-слабите компании ще трябва да плащат 8%, 9%, 10% или повече. Някои инвестиционни проекти просто ще престанат да бъдат икономически оправдани.

Така бумът на изкуствения интелект може да започне да създава разделение между компании, които могат да си позволят бъдещето, и компании, които не могат.

И точно затова австралийската емисия на Alphabet е много по-интересна от размера си от 3,9 млрд. долара. Тя е малка част от баланса на Google, но може да бъде символ на огромна промяна в световната финансова система.

Преди десет години технологичните гиганти натрупваха пари. Днес започват да се конкурират с правителствата за тях.

Ако инвестиционната вълна около изкуствения интелект продължи с настоящия мащаб, следващият етап няма да бъде само състезание за най-добрия модел, най-мощния полупроводник или най-големия център за данни. Ще бъде състезание за самия капитал, който трябва да построи всичко това.

И когато дори Alphabet плаща почти 7% за 20-годишни пари, пазарът вече изпраща ясно послание: революцията на изкуствения интелект няма да бъде евтина.

Материалът е с аналитичен и информационен характер и не представлява инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.