Снимка: iStock

Само две седмици след като председателят на Федералния резерв Кевин Уорш заяви, че пазарите са свършили „доста голяма част“ от затягането вместо централната банка, ситуацията се обърна рязко. Финансовите условия в САЩ вече са най-разхлабени от три десетилетия, което може да затрудни усилията на Фед да овладее инфлацията.

Индекс на Bloomberg, измерващ финансовите условия на американските пазари, достигна в четвъртък най-разхлабеното си ниво от 1996 г.

Показателят следи фактори като движението на акциите, волатилността, доходността по облигациите и цената на корпоративното финансиране. Колкото по-високи са акциите, по-ниска е волатилността и по-евтин е корпоративният кредит, толкова по-лесно компаниите и инвеститорите могат да поемат риск и да набират капитал.

Това не означава, че ипотеките или потребителските кредити внезапно са станали евтини. Става въпрос за условията на самите финансови пазари, които в момента стимулират поемането на риск.

Промяната е особено рязка спрямо ситуацията само преди няколко седмици.

Между първото заседание на Фед под ръководството на Уорш на 17 юни и следващото заседание на 29 юли доходността по американските държавни облигации се повиши, акциите отслабнаха, волатилността нарасна, а корпоративното финансиране поскъпна.

Федералният резерв остави основната си лихва без промяна в диапазона 3,5% - 3,75%, но самите пазари на практика затегнаха финансовите условия.

Именно тогава Уорш заяви, че пазарите са направили значителна част от работата.

След 29 юли обаче движението се обърна.

S&P 500 се повиши с близо 7%, индексът на волатилността VIX спадна с около шест пункта до най-ниските си стойности за годината, а разходите за финансиране на по-рисковите корпоративни емитенти намаляха.

Основната лихва на Фед през това време не се е променила.

Така финансовите пазари започнаха да действат в противоположна посока на ефекта, който централната банка би искала да постигне при инфлация над целта.

Апетитът към риск се вижда и в най-спекулативните сегменти на пазара.

Активи, които преди това изоставаха, включително ARK Innovation ETF на Кати Ууд, първичните публични предлагания и други високорискови инвестиции, отново привличат капитал.

Особено интересното е, че разхлабването не е резултат от срив на дългосрочните лихви.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации всъщност се е повишила от първото заседание на Уорш насам.

Безрисковото финансиране остава скъпо, но въпреки това инвеститорите са намалили премията, която изискват, за да поемат риск.

Това създава потенциален проблем за Федералния резерв.

Когато цените на акциите растат, волатилността намалява и корпоративното финансиране става по-лесно, компаниите имат по-добър достъп до капитал, а финансовото богатство на домакинствата се увеличава.

Това може да стимулира инвестициите и потреблението и по този начин да поддържа икономическата активност в момент, когато Фед все още се опитва да върне инфлацията устойчиво към 2%.

Ако тази тенденция продължи, част от натиска за ограничаване на икономиката може отново да се върне към самата централна банка.

Уорш досега предпочита по-различен подход от своите предшественици. Той намали предварителните насоки за бъдещата политика и многократно подчерта ролята на финансовите пазари при определянето на цената на капитала.

На пресконференцията си след заседанието на 29 юли той посочи, че липсата на промяна в основната лихва не означава, че паричните условия са останали непроменени.

Пазарите тогава действително затягаха вместо Фед.

Сега обаче те правят обратното.

Това поставя под въпрос доколко централната банка може да разчита на движенията на дългосрочните лихви и на пазарната дисциплина като част от борбата с инфлацията.

Икономисти вече предупреждаваха, че подобен подход дава на Фед по-малък контрол върху точната степен на затягане.

При директно увеличение на основната лихва централната банка може сравнително прецизно да влияе върху цената на краткосрочното финансиране. Когато остави по-голяма част от процеса на пазарите, резултатът може да бъде много по-непредвидим.

През юли това се прояви чрез рязко поскъпване на дългосрочния дълг, като доходността по 30-годишните облигации достигна най-високи стойности от години. Само седмици по-късно пазарите вече се намират в противоположната крайност по отношение на общите финансови условия.

Уорш същевременно остава твърд по отношение на инфлационната цел.

След заседанието през юли той подчерта, че Федералният резерв няма „мека“ или неофициална цел за инфлацията - целта остава 2%.

Това прави настоящото разхлабване на финансовите условия още по-важно.

Ако пазарите продължат да подкрепят икономиката чрез растящи акции, ниска волатилност и евтин кредит, Фед може да се окаже принуден да компенсира този ефект чрез по-строга политика.

По този начин силното рали на Уолстрийт съдържа известен парадокс.

Колкото повече инвеститорите залагат, че Федералният резерв ще остане предпазлив и няма да повишава лихвите, толкова повече финансовите условия се разхлабват.

А колкото повече се разхлабват условията, толкова по-силен може да стане аргументът за бъдещо затягане.

Само преди две седмици финансовите пазари помагаха на Кевин Уорш да охлажда икономиката.

Сега те започват да правят точно обратното - и ако тенденцията се запази, Федералният резерв може отново да бъде принуден сам да свърши работата.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.