Снимка: iStock

Иран и Оман остават близо до споразумение за създаване на маршрут за корабоплаване през Ормузкия проток, но окончателна договореност все още няма. В същото време Техеран отхвърля възможността за преки преговори със САЩ, докато президентът Доналд Тръмп показва по-голямо търпение и разчита икономическият натиск върху Иран постепенно да отслаби позицията му.

Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че директните разговори с Вашингтон не могат да бъдат възобновени, докато САЩ не компенсират според Техеран нарушенията на временното мирно споразумение, подписано през юни.

Въпреки това Арагчи определи споразумението с Оман за създаване на маршрут през Ормузкия проток като много близко.

Това показва, че Иран прави ясно разграничение между техническите разговори за корабоплаването и по-широките политически преговори със САЩ. Маскат продължава да играе ролята на посредник, докато директният контакт между Вашингтон и Техеран остава ограничен.

Иранският външен министър заяви, че в момента няма преки преговори със САЩ и че съобщенията между двете страни се предават чрез посредници.

Оман също потвърди, че разговорите с Иран продължават в положителна и конструктивна атмосфера. Властите в страната призоваха за прекратяване на действията в района на протока, които могат да попречат на дипломатическите усилия.

Ормузкият проток остава в центъра на конфликта. През този морски маршрут обичайно преминава около една пета от световната търговия с петрол и газ, което превръща всяко ограничение на корабоплаването в сериозен риск за глобалните енергийни пазари.

Трафикът е силно ограничен от началото на войната на 28 февруари, когато САЩ и Израел започнаха военни действия срещу Иран.

Въпреки ограниченията пълно прекъсване на движението няма. Част от корабите продължават да превозват товари чрез специална система, която включва помощ от американските военни.

Пълното възстановяване на трафика обаче остава далеч по-сложно заради условията, поставени от Иран.

Техеран настоява САЩ да прекратят морската блокада на иранските пристанища, да изтеглят военните си сили от района около Иран, да отменят санкциите, да освободят замразени ирански активи и да изплатят компенсации за щетите от войната.

Списъкът беше повторен през почивните дни от Мохамад Багер Золгадр, който оглавява Върховния съвет за национална сигурност и е сред представителите на твърдото крило в иранското ръководство.

Това показва, че дори техническа договореност за корабоплаването няма автоматично да доведе до пълно отваряне на Ормузкия проток.

От американска страна тонът през последните дни стана по-умерен.

Тръмп заяви, че Вашингтон засега няма намерение да ускорява конфронтацията и че може да изчака икономическата ситуация в Иран да стане още по-трудна.

По думите му САЩ в момента водят само ограничени преговори и по-скоро наблюдават развитието на ситуацията.

Президентът посочи високата инфлация и финансовите проблеми на Иран като фактори, които могат постепенно да принудят Техеран да направи повече отстъпки.

Годишната инфлация в Иран наскоро е достигнала 77%, което показва мащаба на вътрешния икономически натиск.

Подобна стратегия представлява промяна спрямо реториката на Тръмп през предходните седмици, когато той нееднократно заплашваше с нови масирани въздушни удари срещу Иран.

Впоследствие американският президент няколко пъти отлагаше подобни действия, аргументирайки решението си с желанието да даде шанс на дипломатическите усилия.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също посочи, че е постигнат известен напредък, но остана предпазлив относно възможността за окончателна сделка.

Според него ключовият въпрос е дали Иран ще бъде готов да изпълни условията, които Вашингтон смята за необходими.

Така между двете страни остава съществено разминаване дори относно характера на самите преговори. Вашингтон нееднократно представя себе си като участник в разговорите за управлението на Ормузкия проток, докато Иран настоява, че няма директни преговори и че контактите се осъществяват единствено чрез посредници.

Допълнителна несигурност създава и необходимостта всяко окончателно споразумение да бъде одобрено от върховния лидер на Иран Моджтаба Хаменей.

Той не е бил виждан публично от началото на войната, но в неделя съобщи, че е разговарял с президента Масуд Пезешкиан.

Двамата са обсъдили войната и икономическата ситуация в страната.

Пезешкиан подкрепя идеята за прекратяване на огъня със САЩ, което му носи критики от по-твърдите среди в Иран.

Това вътрешнополитическо разделение е още една причина преговорите да напредват бавно. Дипломатите могат да постигнат компромис по техническите параметри на корабоплаването, но окончателното решение зависи от по-широкия баланс между умерените и твърдолинейните сили в страната.

Междувременно напрежението в региона остава високо.

Подкрепяните от Иран хути заявиха, че са атакували петролна рафинерия на Saudi Aramco в Джизан, Саудитска Арабия.

Саудитските власти съобщиха за пожар в съоръжението, който е бил бързо потушен и не е довел до жертви.

Това е най-малко вторият пожар в рафинерията през последния месец. В края на юли сателитни изображения също показаха пожар в резервоар в комплекса, след като хутите поеха отговорност за атака.

Съоръжението има капацитет от около 400 000 барела дневно.

Ситуацията в Червено море също се усложнява. Хутите обявиха блокада на саудитските пристанища, които се превърнаха в особено важна алтернатива за петролния износ на страната след ограниченията в Ормузкия проток.

Така рискът за енергийните доставки вече не е концентриран само около един морски маршрут.

Саудитска Арабия използва Червено море като основен алтернативен коридор за част от износа си. Продължителна ескалация в Йемен може да намали ефективността и на този маршрут.

Това обяснява защо петролният пазар остава чувствителен към всяка новина за преговорите.

Цената на петрола сорт брент приключи миналата седмица над 83 долара за барел, след като се движеше силно в двете посоки в зависимост от очакванията за сделка.

Търговците оценяват възможността споразумение за Ормузкия проток да позволи връщането на милиони барели дневно от Персийския залив към международните пазари.

Но възстановяването на тези доставки изисква не просто подписване на техническа договореност между Иран и Оман.

Необходимо е и решение на политическите спорове около американското военно присъствие, санкциите, блокадата и управлението на самия проток.

Техеран очевидно се опитва да използва контрола върху Ормузкия проток като средство за постигане на значително по-широки отстъпки от Вашингтон.

САЩ от своя страна могат да разчитат, че икономическият натиск върху Иран постепенно ще направи настоящите искания по-трудни за поддържане.

Именно върху тази стратегия изглежда залага Тръмп в момента.

Вместо непосредствена военна ескалация Вашингтон може да изчака санкциите, високата инфлация, блокадата и разходите от войната да отслабят способността на Техеран да поддържа твърда позиция.

Рискът е, че продължителното изчакване поддържа несигурността около световните енергийни доставки и създава възможност конфликтът да се разшири допълнително.

Всеки нов удар по петролна инфраструктура в Саудитска Арабия или нова атака около Ормузкия проток може бързо да промени настроенията и да повиши цените на суровината.

От друга страна, окончателно споразумение между Иран и Оман би било първият реален сигнал за възможно постепенно нормализиране на регионалната търговия.

Засега двете страни твърдят, че са близо до подобна договореност, но последните месеци показаха, че твърденията за непосредствен пробив често се оказват преждевременни.

Докато Иран поставя широк набор от политически и икономически условия, а директният диалог със САЩ остава прекъснат, пълното отваряне на Ормузкия проток продължава да изглежда по-скоро като част от бъдещо по-мащабно споразумение, отколкото като чисто техническо решение за корабоплаването.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.