Снимка: iStock

Петролът поскъпна в началото на седмицата, след като Иран и Оман не успяха да постигнат окончателно споразумение за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. В същото време фючърсите върху американските акции останаха почти без промяна, а инвеститорите продължиха да оценяват последиците от по-слабия пазар на труда в САЩ и вероятността Федералният резерв да се въздържи от повишение на лихвите през септември.

Петролът сорт брент се търгуваше над 84 долара за барел в началото на азиатската сесия, след като поскъпна с повече от 5% през предходните три търговски дни. Американският лек суров петрол добави още 1,3% до около 79,22 долара за барел.

Основният фактор остава Ормузкият проток. Въпреки продължаващите преговори между Техеран и Маскат през почивните дни страните отново не успяха да достигнат до окончателно споразумение за пълното възстановяване на морския трафик.

Иран поднови списъка си с условия към Вашингтон за пълно отваряне на водния път, което подсказва, че бързо нормализиране на доставките на петрол и природен газ от Персийския залив остава малко вероятно.

Това поддържа геополитическата премия в цената на суровината. Ормузкият проток е един от най-важните енергийни маршрути в света и всяко продължително ограничение на трафика през него засяга значителна част от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп даде по-умерен сигнал през почивните дни, като заяви, че Вашингтон може да изчака икономическият натиск върху Иран да принуди Техеран да смекчи позицията си.

Това представлява отстъпление от по-ранните заплахи за нови масирани въздушни удари срещу Иран. През последните седмици Тръмп неколкократно заплашваше с военни действия, но впоследствие отлагаше решението, за да даде допълнителна възможност на дипломатическите разговори.

Подобна динамика създава сложна среда за финансовите пазари. От една страна, липсата на окончателна сделка подкрепя петрола. От друга, инвеститорите продължават да очакват, че американският президент ще предпочете дипломатически компромис пред нова ескалация.

Това ограничава готовността за агресивни продажби на рискови активи.

Американските акции приключиха петъчната сесия на силни равнища. S&P 500 се повиши с около 0,6% и достигна нов исторически рекорд, а фючърсите върху индекса останаха почти без промяна в началото на новата седмица.

Пазарът получи подкрепа от рязкото охлаждане на очакванията за повишение на лихвите от Федералния резерв.

Данните за заетостта в САЩ показаха неочаквано свиване на броя на работните места през юли, а резултатите за предходните два месеца бяха ревизирани надолу. Това създаде впечатление, че американският пазар на труда се охлажда по-бързо, отколкото инвеститорите предполагаха само седмица по-рано.

След доклада вероятността Федералният резерв да повиши основната си лихва през септември спадна до около 43% спрямо приблизително 64% седмица по-рано.

Подобна промяна е особено важна за акциите. По-ниската вероятност за допълнително затягане на паричната политика означава по-малък натиск върху оценките на компаниите и по-ниски бъдещи разходи по финансирането.

Американските държавни облигации също поскъпнаха след данните, което понижи доходността им. Доларът отслабна до най-ниското си равнище от около два месеца.

Тези движения създават благоприятен фон за част от азиатските пазари. По-слабият долар облекчава натиска върху местните валути, а по-ниската доходност по американските облигации намалява привлекателността на доларовите активи спрямо инвестициите в Азия.

Фючърсите върху японските акции се повишиха с близо 1%, докато договорите върху основния австралийски индекс добавиха около 0,4%.

Азиатските пазари могат да получат допълнителна подкрепа и от факта, че не успяха напълно да отразят петъчния ръст на Уолстрийт заради часовата разлика.

Валутите в региона също могат да се възползват от по-слабия долар. Японската йена се търгуваше около 157,8 за долар, а китайският юан извън континенталния пазар беше почти без промяна около 6,74 за долар.

Еврото остана стабилно около 1,156 долара, а австралийският долар се движеше около 0,707 долара.

Това относително спокойствие на валутните пазари контрастира със значително по-голямата несигурност при енергийните суровини.

Поскъпването на петрола остава потенциален проблем за Федералния резерв, тъй като по-високите енергийни цени могат да се прехвърлят върху транспортните, производствените и потребителските разходи.

Така централната банка се изправя пред противоположни сигнали. От една страна, пазарът на труда се охлажда и създава аргументи срещу ново увеличение на лихвите. От друга, скъпият петрол и продължаващият конфликт в Близкия изток могат отново да засилят инфлацията.

Това прави предстоящите данни за потребителските и производствените цени още по-важни.

При ясно ускоряване на инфлацията вероятността за повишение на лихвите може отново да нарасне, независимо от слабите данни за заетостта. Обратно, по-умерен инфлационен доклад вероятно ще затвърди очакванията, че Федералният резерв ще запази лихвите без промяна през септември.

Засега инвеститорите изглежда приемат комбинацията от по-слаб пазар на труда и устойчив корпоративен сектор като положителна за акциите.

Американските борсови индекси остават на рекордни равнища, подкрепени от силни печалби, растяща производителност и очаквания, че централната банка няма да затяга политиката толкова агресивно, колкото се смяташе по-рано.

Същевременно конфликтът в Иран продължава да представлява основният външен риск.

Ако Ормузкият проток остане ограничен за по-дълъг период, петролът може да продължи да поскъпва. Това би увеличило инфлационния натиск точно в момент, когато Федералният резерв се опитва да прецени дали икономиката се нуждае от по-високи лихви.

При успешно споразумение между Иран и Оман ефектът може да бъде обратният. Увеличаването на енергийните доставки вероятно ще понижи петрола и ще намали част от рисковата премия, натрупана през последните месеци.

Това би било благоприятно за глобалните акции, тъй като би намалило едновременно инфлационния и геополитическия риск.

Златото реагира с лек спад и се търгуваше около 4335 долара за тройунция. Понижението показва ограничено търсене на защитни активи въпреки несигурността около Ормузкия проток.

При криптовалутите движенията също останаха умерени. Биткойн се повиши с около 0,1% до приблизително 65 200 долара, докато етерът добави около 0,2% до 1924 долара.

Пазарите навлизат в новата седмица с две основни теми – дали дипломатическите разговори ще доведат до реално отваряне на Ормузкия проток и дали по-слабите данни за заетостта в САЩ са достатъчни, за да предотвратят повишение на лихвите през септември.

Засега инвеститорите запазват сравнително оптимистична позиция. Акциите са близо до рекордите, доходността по облигациите се понижава, а доларът отслабва.

Петролът остава изключението. Продължаващото му поскъпване показва, че пазарът все още не вярва в бързо решение на кризата около Ормузкия проток.

Докато окончателно споразумение липсва, всяка новина от Техеран, Маскат и Вашингтон ще има потенциал да предизвика сериозни движения не само при енергийните суровини, но и при облигациите, валутите и световните фондови пазари.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.