Снимка: iStock

Иран и Оман са постигнали принципно споразумение по почти всички основни въпроси, свързани с частичното възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Договореността включва предложени маршрути за влизане и излизане на търговските кораби, но все още не означава пълно отваряне на ключовия воден път.

Двете държави, които граничат с протока, преговарят от миналия месец за нов режим на управление на морския трафик. През последните дни представители на Иран и САЩ заявиха, че решение може да бъде постигнато скоро, но окончателният документ все още не е подписан.

Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади съобщи, че е постигнато принципно разбирателство по почти всички повдигнати въпроси. Сред тях е и картата на маршрутите, по които корабите ще могат да навлизат и да напускат Ормузкия проток.

Той обаче подчерта, че двустранното споразумение с Оман не трябва да се възприема като пълно възстановяване на свободното корабоплаване. Техеран продължава да настоява, че САЩ не участват в договора и че окончателното нормализиране на трафика ще зависи от прекратяването на американската блокада на иранските пристанища.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп повтори, че договореността за протока е близо и че американската администрация поддържа контакт с Иран. По време на събитие в Лас Вегас той заяви, че разговорите продължават, но не предостави подробности за техния формат и участниците в тях.

Изявленията му бяха приети предпазливо, тъй като американският президент и преди е обявявал предстоящ дипломатически пробив, без последвалите разговори да доведат до трайно споразумение.

Несигурността се отрази и на петролните пазари. Цените се движеха между малки повишения и понижения, докато търговците преценяваха вероятността доставките от Персийския залив да се увеличат бързо. Петролът сорт брент се търгуваше около 79,60 долара за барел.

Ормузкият проток е един от най-важните маршрути за световната търговия с петрол, втечнен природен газ и други суровини. Всяко увеличение на корабоплаването през него може да облекчи натиска върху доставките, да намали транспортните разходи и да ограничи част от инфлационния натиск върху световната икономика.

Окончателното споразумение обаче трябва да бъде одобрено от върховния лидер на Иран Моджтаба Хаменей. Той се укрива, след като беше ранен при първоначалните американски и израелски удари през февруари.

Не е ясно дали Хаменей вече е дал съгласието си за договореността. Ирански представители признават, че комуникацията с него отнема време и затруднява процеса на вземане на решения.

Президентът на Иран Масуд Пезешкиан заяви в телевизионно интервю, че връзката с върховния лидер в момента е много трудна. Това създава допълнителна несигурност около срока, в който принципното разбирателство може да бъде превърнато в официален договор.

Развитието идва след месеци на безизходица между Вашингтон и Техеран по въпроса как да бъде прекратена войната. Контролът върху Ормузкия проток се превърна в една от основните спорни точки.

Иран настоява корабите да получават разрешение от неговите власти, преди да преминат през водния път. Техеран разглежда и възможността за въвеждане на такси или други плащания за достъп до определени маршрути.

САЩ отхвърлят подобен модел и настояват за свободно корабоплаване без разрешителни и допълнителни такси. Вашингтон разглежда иранските условия като опит Техеран да придобие контрол върху международен морски маршрут и да използва достъпа до него като политически и икономически инструмент.

Иран продължи през последните седмици да атакува кораби, които според властите нарушават наложените правила. Това увеличи риска за корабособствениците и доведе до по-високи разходи за застраховки, охрана и транспорт.

Макар активните бойни действия между страните временно да са отслабнали, редица ключови въпроси остават нерешени. Освен свободното корабоплаване Вашингтон и Техеран продължават да спорят за иранската ядрена програма, американските санкции и блокадата на пристанищата.

Възможната договореност с Оман може да създаде условия за възстановяване на по-широките преговори. Частичното отваряне на протока би намалило непосредствения риск за доставките на енергия и би дало на двете страни повече пространство за дипломатически разговори.

Видимият корабен трафик през Ормузкия проток остава ограничен, но преминаването не е спряло напълно. Няколко милиона барела петрол дневно продължават да пресичат водния път въпреки войната и ограниченията.

Част от производителите от Близкия изток използват специална система за прехвърляне на товари с помощта на американските военни. Някои кораби преминават с изключени устройства за проследяване, което затруднява наблюдението на реалния трафик.

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства разполагат и с възможности да заобикалят протока, като транспортират част от петрола си по тръбопроводи до пристанища извън Персийския залив. Този капацитет обаче не е достатъчен, за да замени напълно морския маршрут.

Затова дори частично възстановяване на корабоплаването би имало значителен ефект върху енергийните пазари. По-големият брой преминаващи кораби може да намали опасенията от недостиг и да ограничи риска от ново рязко поскъпване на петрола.

В същото време договореността може да доведе до нови спорове, ако Иран запази правото си да одобрява отделните кораби или да събира такси. Корабособствениците предупреждават, че подобна практика може да създаде опасен пример и да насърчи въвеждането на допълнителни плащания и по други важни морски маршрути.

Неясно остава и дали предложените коридори са напълно безопасни. Части от протока бяха минирани по време на конфликта, което означава, че преди редовното преминаване може да се наложи проверка и разчистване на морските пътища.

Всяко подобно действие ще изисква сътрудничество между Иран, Оман, международните корабни оператори и вероятно американските военни. Липсата на доверие между страните може да забави практическото изпълнение дори след подписването на официален договор.

Принципното споразумение представлява най-сериозния напредък от началото на преговорите, но все още не е гаранция за пълно нормализиране. Предстои да бъдат уточнени механизмите за контрол, безопасността на маршрутите, условията за преминаване и ролята на американската блокада.

Ако договорът бъде одобрен от иранското ръководство и започне да се прилага, той може да се превърне в първата реална стъпка към ограничаване на конфликта. Ако обаче Техеран и Вашингтон останат разделени по въпроса за достъпа до пристанищата и контрола върху корабоплаването, сегашната договореност може да доведе само до временно и ограничено облекчаване на трафика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.