Снимка: iStock

Поредица от нови китайски модели за изкуствен интелект бързо намалява технологичната разлика със Силициевата долина и поставя под натиск американските разработчици, които не могат да предложат нито водещи възможности, нито достатъчно ниски цени.

Само за осем седмици китайски компании представиха пет модела, които се доближиха до световния технологичен връх, а в някои изпитвания дори изпревариха най-добрите американски предложения. Това показва, че напредъкът на Китай вече не зависи от еднократен пробив на отделна компания, а от цяла система, способна последователно да създава мощни и сравнително евтини модели.

Alibaba представи Qwen3.8-Max – най-напредналия си модел до момента, който според някои сравнителни изпитвания се изравнява или представя по-добре от водещия модел Fable 5 на Anthropic. Само две седмици по-рано Moonshot AI показа Kimi K3, който достига резултати, сравними с най-скъпите американски системи, но е разработен с много по-ограничен бюджет.

ByteDance също засилва китайското присъствие чрез Seedance 2.5, който се нарежда сред най-силните инструменти за създаване на видео чрез изкуствен интелект. DeepSeek, чийто първи голям пробив разтърси световния технологичен сектор, се завърна с V4 Flash – модел, който променя икономиката на използването на изкуствен интелект чрез изключително ниски разходи.

Промяната е важна, защото китайските компании вече не предлагат само евтини заместители на американските технологии. Новите им модели показват високи резултати при логически задачи, програмиране, работа с инструменти и изпълнение на сложни поредици от действия.

Така конкуренцията постепенно се измества от въпроса дали Китай може да настигне САЩ към въпроса дали американските компании могат да запазят високите си цени. При някои приложения разликата в разходите вече е огромна.

При независимо изпитване изпълнението на сложна реална задача чрез DeepSeek V4 Flash е струвало около 0,03 долара. Същата задача чрез Fable 5 на Anthropic е струвала приблизително 3,15 долара. Това означава, че американският модел е бил над сто пъти по-скъп.

Подобна ценова разлика променя избора на предприятията и разработчиците, особено извън САЩ. Компания, която трябва да обработва милиони заявки, не сравнява само качеството на отговорите. Тя изчислява колко ще струва използването на модела всеки ден и дали допълнителната точност оправдава многократно по-високия разход.

На пазара постепенно се оформя така наречената „мъртва зона на DeepSeek“. В нея попадат моделите, които са по-скъпи при сходни възможности или по-слаби при същата цена. За подобни продукти става все по-трудно да намерят устойчиво място на пазара.

Разработчиците вече са изправени пред ясен избор – или трябва да надминат DeepSeek по качество, или да намалят цените си до сходни равнища. Средните по размер компании, които не разполагат с най-добрите модели, но същевременно имат високи разходи, са поставени под най-силен натиск.

По-големите китайски системи като GLM-5.2, Kimi K3 и Qwen3.8-Max се намират над тази зона, тъй като предлагат по-високи възможности. В същото време по-евтините модели на DeepSeek ограничават пространството за печалба в долната и средната част на пазара.

Ефектът вече се вижда при работата със самостоятелни цифрови изпълнители, които могат да провеждат проучвания, да използват програми и да приключват задачи с минимално човешко участие. Тези дейности изискват голям брой последователни заявки и могат да станат прекалено скъпи при използване само на най-мощните американски модели.

Някои компании започват да съчетават системи от двете държави. Например американски модел може да бъде използван за изготвяне на план и определяне на подхода, а по-евтин китайски модел да изпълни голямата част от действията.

Тази практика показва, че китайските технологии не е задължително веднага да заменят най-добрите американски модели. Те могат първоначално да поемат по-голямата част от изчислителната работа и постепенно да ограничат приходите, които американските разработчици получават от масовото изпълнение на задачи.

Китайските модели значително подобриха и способността си да работят продължително без човешка намеса. По-старите им версии често губеха посоката, допускаха грешки при използването на външни инструменти или не разбираха напълно поставената задача.

Alibaba и Z.ai поставиха подобряването на продължителното изпълнение сред основните си приоритети. Бързото развитие е подкрепено от силната вътрешна конкуренция, при която китайските компании постоянно намаляват цените и ускоряват представянето на нови версии.

Moonshot AI и Alibaba предприеха по-рисков подход чрез изграждането на модели с над два трилиона параметъра. Параметрите могат да бъдат сравнени с връзките в изкуствен мозък, които помагат на системата да съхранява и обработва информация.

За да ограничат разходите за енергия и изчислителна мощност, компаниите не задействат целия модел при всяка заявка. Вместо това се включват само отделните части, необходими за конкретната задача. Така системата може да бъде изключително голяма, без всяко нейно използване да изисква пълния наличен капацитет.

OpenAI и Anthropic не разкриват броя на параметрите в своите водещи модели. Двете компании подготвят евентуално излизане на борсата и се стремят към оценки от поне един трилион долара.

Подобни оценки зависят от очакването, че бизнесът с изкуствен интелект ще носи високи печалби. Евтините китайски модели обаче застрашават способността на американските разработчици да запазят големи надценки.

Без китайската конкуренция OpenAI и Anthropic биха разполагали с много по-голяма свобода при определянето на цените. Сега клиентите имат алтернативи, включително модели с отворен код, които могат да бъдат използвани върху собствена инфраструктура.

Това дава на компаниите повече контрол върху данните и разходите. Вместо да бъдат изцяло зависими от един американски доставчик, те могат да сменят модела или да използват няколко системи за различни задачи.

Китайските разработчици обаче също плащат висока цена за бързия си напредък. Много от тях жертват краткосрочните печалби, за да привлекат потребители и да спечелят признание като технологични водачи.

В сектора се развива агресивна ценова война, при която пазарният дял е по-важен от незабавната възвръщаемост. Този подход може да ускори международното разпространение на китайските модели, но същевременно поставя под въпрос финансовата устойчивост на част от компаниите.

Китайският напредък е особено видим при създаването на видео. Тази част от пазара остана по-свободна, след като OpenAI преустанови развитието на Sora заради високите разходи по поддържането на услугата.

Kuaishou запълни част от празнината чрез Kling AI и наскоро получи подкрепа от Alibaba и Tencent в кръг на финансиране за 2,8 млрд. долара. ByteDance също инвестира значителни средства в Seedance и се стреми да установи световно лидерство по качество.

Ценовата агресия е изключителна. При някои услуги ByteDance предлага отстъпки, достигащи 99% спрямо установените пазарни равнища. Подобна политика е трудна за следване от компании, които трябва да доказват бърз път към печалба пред частни или публични инвеститори.

Напредъкът на Китай повдига и въпроси за ефективността на американските ограничения върху износа на съвременни полупроводници. Те трябваше да забавят развитието на китайския изкуствен интелект чрез ограничаване на достъпа до най-мощните изчислителни ускорители.

Новите модели показват, че недостигът на водещи чипове може да е принудил китайските разработчици да станат по-ефективни. Те използват различни архитектури, подобряват начина на обучение и намаляват ресурсите, необходими за изпълнение на задачите.

Това не означава, че ограниченията нямат ефект. Китайските компании продължават да срещат трудности при осигуряването на изчислителна мощност. Развитието им обаче показва, че достъпът до най-добрия хардуер не е единственият фактор, определящ качеството на моделите.

Вашингтон е изправен пред труден избор. Допълнителните ограничения могат да забавят част от китайските компании, но също така могат да насърчат още по-големи инвестиции в местни чипове и по-ефективни системи.

Прекалено строгият контрол върху американските модели също крие риск. Ако компаниите от САЩ бъдат ограничени от тежки изисквания за безопасност, а китайските им конкуренти продължат да пускат по-евтини продукти, американската индустрия може да загуби клиенти на международните пазари.

Съперничеството вече се превръща във важна част от отношенията между Доналд Тръмп и Си Дзинпин. И двамата определят лидерството в изкуствения интелект като национален приоритет.

За държавите извън двете водещи сили конкуренцията предлага възможност да избегнат пълна зависимост от една технологична екосистема. Много правителства и компании не желаят да избират страна, докато надпреварата все още е в начална фаза.

Основното предимство на Китай вече не е само ниската цена. Страната изгражда повтаряем модел за разработване на системи, които се доближават до световния технологичен връх и достигат пазара с голяма скорост.

Това създава особено тежка среда за разработчиците, които нямат нито изключителни технологии, нито възможност да поддържат агресивни цени. Най-силните американски компании вероятно ще запазят предимство в част от най-сложните задачи, но ще трябва да доказват защо клиентите трябва да плащат значително повече.

Следващият етап от надпреварата няма да бъде определен единствено от това кой модел постига най-висок резултат в сравнителните изпитвания. Решаващи ще бъдат разходите, надеждността, възможността за продължително изпълнение на задачи и свободата на клиентите да използват технологията върху собствена инфраструктура.

Китайската офанзива показва, че световният пазар на изкуствен интелект навлиза в нова фаза. В нея доброто представяне вече не е достатъчно. Компаниите трябва да бъдат или най-добрите, или най-евтините – а всички останали рискуват да попаднат в бързо разширяващата се „мъртва зона“.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.