Снимка: iStock

Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи последното предложение за преговори като „последен шанс“ за Иран, след като отмени подготвяна мащабна атака срещу Ислямската република. Изявлението му дойде на фона на противоречиви сигнали от Вашингтон и Техеран за това дали между двете страни действително се водят преки разговори.

Иран отрече да преговаря със Съединените щати, но потвърди, че разговорите с Оман за възстановяване на част от корабоплаването през Ормузкия проток напредват. Перспективата за дипломатическо решение успокои петролните пазари и понижи цената на петрола сорт брент с около 4,6% до малко под 84 долара за барел.

Тръмп заяви в Овалния кабинет, че иска да даде на иранското ръководство всяка възможна последна възможност, преди САЩ да преминат към действия, които той определи като обезглавяване на режима. Президентът добави, че развръзка може да има още в рамките на ден или два и че ситуацията ще се развие бързо в една от двете възможни посоки.

Не е ясно за какви конкретни преговори говори американският президент, кои представители участват в тях и дали комуникацията е пряка или се осъществява чрез посредници. Тръмп и преди е обявявал дипломатически усилия при временно отлагане на военна ескалация, но част от тези разговори впоследствие не доведоха до споразумение.

Началните американски и израелски удари във войната нанесоха тежки загуби на висшето иранско ръководство. Въпреки това Техеран не показва готовност да изпълни основното искане на Вашингтон – свободно и безусловно преминаване на кораби през Ормузкия проток.

Вместо пълно отваряне на водния път Иран обсъжда с Оман създаването на временен маршрут, който да гарантира безопасността на част от корабите. Иранското външно министерство подчерта, че разговорите не са свързани с цялостното отваряне или затваряне на протока и не представляват преговори със САЩ.

Това предизвика остра реакция от страна на Тръмп. Той обвини иранското ръководство в двуличие и настоя, че разговори вече са били проведени, а нови срещи са насрочени. Според американския президент двете страни фактически обсъждат решение, независимо дали Техеран е готов публично да го признае.

По-късно високопоставен ирански представител призова Вашингтон да направи първата стъпка и да промени поведението си, като се върне към условията на договореност, постигната между двете страни през юни. Мохсен Резаи, съветник на върховния лидер на Иран, предупреди, че американските военни кораби и бази ще бъдат изложени на сериозна опасност, ако блокадата на иранските пристанища не бъде прекратена.

Основният предмет на разговорите между Техеран и Мускат е възможното повторно отваряне на така наречения среден маршрут през Ормузкия проток. Този път обаче вероятно е миниран от Иран и може да се наложи мащабно разчистване, преди да бъде използван редовно от търговски кораби.

Ормузкият проток остава почти напълно затворен. Водният път има ключово значение за доставките на петрол, втечнен природен газ, торове и други суровини. Броят на преминаващите кораби е силно ограничен, като част от плавателните съдове вероятно изключват устройствата си за проследяване поради опасения за сигурността.

Повечето кораби, които все още преминават, използват северен маршрут близо до иранския бряг с разрешение от Техеран или южен път в близост до териториалните води на Оман. Тази система позволява на Иран да упражнява значителен контрол върху движението и да определя кои плавателни съдове могат да преминат.

Тръмп заяви, че няма да бъде допуснато събирането на такси за достъп до протока. Именно възможността Иран да получава плащания за преминаването е сред основните спорни условия при преговорите.

Американският президент отправи критики и към ExxonMobil и Chevron заради рязкото увеличение на печалбите им. Той обвини двете компании, че печелят прекалено много от енергийната криза, и ги призова да върнат част от средствата към потребителите чрез понижаване на цените на горивата по бензиностанциите.

Тръмп твърди, че е отменил подготвяните удари срещу Иран след настойчиви призиви от Техеран и няколко близкоизточни държави. По думите му операцията е щяла да бъде с мащаб, невиждан след Втората световна война.

Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е разговарял с Тръмп през почивните дни и е настоял диалогът да бъде поставен на първо място. Рияд се стреми да ограничи ескалацията и да постигне успокояване на обстановката чрез дипломатически средства.

Арабските държави от Персийския залив са съюзници на САЩ, но все по-трудно приемат продължаването на войната, която вече навлиза в шестия си месец. Те се опасяват, че нови американски удари могат да предизвикат ирански ответни атаки срещу тяхната енергийна, транспортна и гражданска инфраструктура.

Кувейт и Бахрейн бяха многократно атакувани от Иран през последните два месеца при сблъсъци със САЩ. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар понесоха по-ограничени щети, но техни кораби бяха поразени в района на Ормузкия проток.

Саудитска Арабия беше атакувана и от подкрепяни от Иран въоръжени групировки в Ирак, както и от йеменските хути. Това увеличава опасенията, че всяка нова ескалация може бързо да обхване целия регион и да засегне важни петролни находища, пристанища, летища и градска инфраструктура.

Американските посолства в региона вече предупредиха гражданите на САЩ да бъдат подготвени за отменени полети и затваряне на въздушни пространства. Подобни мерки показват, че рискът от военни действия остава висок въпреки временното преминаване към дипломатически разговори.

По-рано Тръмп заплаши да увеличава интензивността на бомбардировките, докато Иран не отвори Ормузкия проток. Той допусна и възможността да бъдат атакувани гражданска инфраструктура и електроцентрали, ако Техеран не промени позицията си.

Иран предупреди, че удар срещу подобни обекти ще предизвика мащабен отговор. Това създава риск от пряко разширяване на войната и от нови атаки срещу американски бази, съюзнически държави и международното корабоплаване.

Понижението на петрола показва, че пазарите засега отдават по-голяма тежест на възможността за преговори, отколкото на заплахите. Подобно успокоение обаче може да се окаже краткотрайно, ако не бъде представено конкретно споразумение за движението през протока.

Основният въпрос остава дали дипломатическите сигнали представляват реална промяна или само кратка пауза преди нова военна операция. Вашингтон настоява за свободно преминаване без такси и ограничения, докато Техеран засега предлага само временни и контролирани маршрути.

Следващите дни ще бъдат решаващи за развитието на конфликта. Ако бъде постигната договореност за Ормузкия проток, напрежението на енергийните пазари може да намалее допълнително. При провал на разговорите заплахата от мащабни американски удари и силен ирански отговор ще се върне в центъра на вниманието.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.