Снимка: iStock

Главният изпълнителен директор на IBM Арвинд Кришна очаква квантовите технологии да започнат да оказват измеримо влияние върху приходите и печалбата на компанията още през 2028 или 2029 г. Според него до края на следващото десетилетие секторът може да създаде стойност от около един трилион долара.

Прогнозата идва в момент, когато инвеститорите са съсредоточени основно върху краткосрочните проблеми на IBM. Акциите на компанията претърпяха рекорден еднодневен спад на 14 юли, след като част от клиентите отложиха големи капиталови проекти и пренасочиха средства към сървъри, памет и друга инфраструктура, необходима за развитието на изкуствения интелект.

По думите на Кришна значителна част от тези сделки не са окончателно отменени. Около 40% от забавените проекти са били приключени в рамките на следващите три до четири седмици. Това подкрепя тезата на ръководството, че слабостта през второто тримесечие е резултат от временно отлагане на разходите, а не от трайно свиване на търсенето.

IBM запази очакването си за ръст на приходите между 4% и 5% при постоянни валутни курсове през 2026 г. Компанията предвижда и увеличение на свободния паричен поток с около един милиард долара спрямо предходната година.

През второто тримесечие IBM е генерирала 2,5 милиарда долара свободен паричен поток и е върнала 1,6 милиарда долара на акционерите под формата на дивиденти. Управителният съвет одобри тримесечно плащане от 1,69 долара за акция, с което компанията продължава поредица от последователни дивиденти, започнала още през 1916 г.

Въпреки стабилните парични потоци основният фокус на Кришна е насочен към квантовите изчисления. На 30 юли IBM и Algorithmiq представиха резултати, които според тях демонстрират квантово предимство – ситуация, при която квантова система решава определени задачи по-ефективно от най-добрите съвременни класически компютри.

Особено важно е, че получените резултати могат да бъдат проверени. Това е един от основните проблеми пред развитието на квантовите технологии, тъй като през последните години различни компании представяха впечатляващи изчисления, но външни изследователи трудно можеха да потвърдят тяхната точност.

IBM обяви отделни постижения съвместно с Чикагския университет и Qedma Quantum Computing. При работата с Чикагския университет изследователите са използвали 70 логически квантови единици и са решили задача, смятана за практически недостъпна за класическите изчислителни системи, за около 15 минути.

Логическите квантови единици обединяват множество физически единици, така че грешките да могат да бъдат откривани и поправяни по време на изчислението. Именно контролирането на тези грешки остава една от най-големите пречки пред създаването на надеждни и широко приложими квантови компютри.

В съвместния проект с Qedma Quantum Computing е използван квантовият процесор Heron на IBM за моделиране на сложни физически процеси в материалите. Изчислението е достигнало мащаб от 74 квантови единици, при който водещите класически методи вече не са могли надеждно да възпроизведат резултатите.

Algorithmiq от своя страна е работила с IBM върху моделиране на материал, който може да има приложение при катализатори и електролити за батерии. Подобни изчисления са важни, защото развитието на нови материали често изисква огромно количество изчислителна мощност и години лабораторни опити.

Според Кришна квантовите системи могат да разкрият свойства на материали, които остават невидими за обикновените компютри. Подобни възможности могат да доведат до създаването на по-добри батерии, по-ефективни лекарства и нови решения в областта на ядрената енергия.

IBM планира да инвестира повече от 10 милиарда долара в квантови технологии през следващите пет години. Компанията запазва целта си да представи първия си мащабен квантов компютър с устойчивост на грешки до 2029 г.

През май IBM подписа писмо за намерение с американското Министерство на търговията за изграждането на Anderon – съоръжение, което компанията определя като първата специализирана фабрика за производство на квантови пластини. Проектът ще получи обещана подкрепа от един милиард долара по американската програма за полупроводници, а IBM ще вложи същата сума.

Тази инфраструктура може да се превърне в едно от основните конкурентни предимства на компанията. Докато други участници в сектора работят основно върху отделни процесори или програмни решения, IBM развива едновременно хардуера, производството, софтуера и връзките с корпоративни клиенти.

Alphabet и Rigetti Computing също инвестират сериозно в квантови технологии, но IBM разполага с по-широка производствена основа, дългогодишни отношения с големи предприятия и значително по-голям финансов ресурс.

Основният въпрос е дали технологичните пробиви могат да бъдат превърнати в устойчиви приходи. Кришна твърди, че първият измерим ефект върху финансовите резултати ще се появи още до 2029 г. До края на 30-те години той очаква квантовите технологии да създадат стойност от около един трилион долара.

Тази оценка не означава непременно, че IBM ще получи цялата стойност. По-вероятно е Кришна да има предвид общия икономически ефект от приложенията на технологията в различни отрасли. Ако компанията успее да заеме водеща позиция, дори малка част от този пазар може да се превърне в значителен източник на приходи.

Инвеститорите обаче остават предпазливи. Сроковете за развитие на квантовите технологии неведнъж са били отлагани, а проблемите със стабилността, мащабирането и коригирането на грешки все още не са напълно решени.

Затова оценката на IBM продължава да зависи основно от настоящите ѝ дейности в областта на софтуера, консултантските услуги и инфраструктурата. Пазарът все още не приписва значителна стойност на квантовото подразделение, тъй като то не генерира съществени приходи.

Акциите на IBM са били с над 24% по-ниски от началото на годината към 30 юли, докато широкият американски пазар е отчитал ръст. Това показва, че инвеститорите в момента са по-загрижени за забавянето на основния бизнес, отколкото развълнувани от перспективите пред квантовите технологии.

Кришна се опитва да промени именно тази нагласа. Според него забавените сделки са краткосрочен проблем, докато квантовите изчисления могат да се превърнат в нов двигател на растежа още преди края на десетилетието.

Ако IBM изпълни обещаните срокове, компанията може да се окаже сред първите, превърнали квантовите технологии от научен експеримент в реален бизнес. Ако обаче развитието отново се забави, инвеститорите вероятно ще продължат да оценяват IBM предимно като традиционна софтуерна и консултантска компания.

Следващите три години ще бъдат решаващи. IBM трябва да докаже не само, че квантовите ѝ системи могат да решават задачи, недостъпни за обикновените компютри, но и че клиентите са готови да плащат за тези възможности. Едва тогава прогнозата за стойност от един трилион долара ще започне да изглежда като реална икономическа възможност, а не само като технологична амбиция.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.